Отношенията с мъжът ми отиват на зле ,откакто го повишиха...?

Draga mam4e, za bg muj ne mi se govori za6toto tova e edna neobiztna tema! Ti nai -dobre si use6ta6 ne6tata, no moje6 da priloji6 malko jenska hitrost- naprimer: izluji go 4e si se shvanala v krusta ili v rukata i ne moje6 da vdiga6 bebeto, da go preobuva6, kupe6, prispiva6 /ako e sviknalo na rutse/ i 4e to ima tezi nujdi, koito e redno da budat zadovoleni i zadovoliavani vinagi ot roditelite. V slu4aia edinia ne moje za6toto go boli - zna4i drugiat triabva da poeme 6tafetata! I kolkoto po-burzo zapo4ne6 da go vkly4va6 v ejednevnite angajimenti s bebeto -tolkova po-burzo 6te svikne i po- riadko 6te se se6ta 4e e izmoren!
Ako ne proraboti - napravi stupka 2 - otidi pri niakoia baba /za izvestno vreme/ da pomaga, no tova samo v slu4ai 4e steep 1 ne raboti!
Uspeh i pi6i niakoi put za da razbera kak sa se stekli ne6tata sled vreme!

V dopulneneie 6te dam i moita nai-izpitana rezepta- na na6ia tati kazah, 4e grijite mu kum na6eto mom4e sa izpit za nego - v smisul, ako ne se provali 6te go daria s o6te edin naslednik, ako ne pomaga na hororto vtori put niama da se hvana!  I da 4ukam na durvo, ama za sega dobre se spravia tati!
Uspeh ti jelaia ot surtse!

 Oф,чак сега се докопах до компютъра. Снощи исках да напиша нещо,но малкия се събуди и после съм заспала.Ето това е,че моят работен ден е 24 часов.Почти 100% от времето ми отиват за бебето,но за това по принцип не се оплаквам,защото ми е приятно и добре се чувствам в тази си роля.Добре,че имам природно дадена хубост,че и без особени грижи (освен епилация и постригване),засега изглеждам незле.Просто много негативи натрупах от мъжа ми.Изкарва си на мен стреса ли?Това е тъпо оправдание.И аз имам стрес и трудности.пък и не е толкова изморителна работата му.Може би това,че изтегли 2 кредита за жилището ни го стресира,да не би да я загуби и да се оплескат нещата.
 Всъщност не бих казала,че съвсем не ми помага,Все пак мие чиниите,готви си сам,глади се сам,пере се сам,помага ми за къпането на беб,чисти чат-пат и ей такива неща.Но изведнъж му става нещо и за мен безпричинно,му ставам крива.Затваря се.Странното е,че в съботите и неделите нещо го дразня,а когато е на работа и в командировка му липсвам.Та кавгите у нас са през уикендите,точно когато трябва да сме заедно.Аз искам да разчупим ежедневието и да излизаме заедно.Когато го правим се чувстваме добре всички.Той,обаче иска в къщи,да седи  и дзяпа.Че е интроверт,интроверт е,но поне като вижда,че на всички ни е добре да поизлезем,ми да отдели нялоко часа и после да има мир.Преди повече ме слушаше и уважаваше,сега обаче много порасна,той не стъпва по земята.Може би това,че живеехме при нащите,там не е смеел пред тях да се държи лошо с мен.
 Като цяло идеите,които ми давате са много добри,но има този фактор,че новата му длъжност изискваше да живеем в друг град.Та тук нито имам баба налице малко да ме отмени за бебко,нито имам някви по-сериозни приятелства.Много ми липсва предишната среда.И тази зависимост ме кара да се чувствам като в капан.
 А за това дали може да има връзка с друга жена,не ми се иска да го вярвам,сякаш не е такъв тип.Макар,че има такава възможност,често е по командировки и семинари.Сънувах веднъж,точно когато го нямаше,че е с друга жена,но си мисля,че щях да разбера,все по нещо.
 Напоследък сякаш нещата взеха много надълбоко да се омазват и това е защото диалогът между нас се изпари.Преди все сме се справяли и сдобрявали.Той обещава,че ще се държи добре с мен,но уви скоро го забравя и пак всичко се оправя.Аз вече не му вярвам.И даже в секса вече не ми харесва,за разлика от преди.Налага ми се да си фантазирам друг,за да мога да получа оргазъм.Много,много зле...

 Разговаряла съм с него макар,че всичко пак се повтаря и вече взе да ми омръзва,а и той напоследък ме реже за резговори.
 Кажете ми как да съм му интересна,явно съм загубила тази си спосоност.Какво да направя?Преди общите ни интереси бяха да играем шах.Кога? Да гледаме филми,да играем на копютърни игри...да говорим за работа (имаме една и съща професия).Сега всичко това е невъзмоно.

Много е важно да разбереш, че смяната на местоживеене и работа е стрес и за теб, и за него. Всеки от вас изпитва значителни трудности и способностите ви за адаптация са поставени на изпитание. И тъй като го правите това усилие един за друг, растат и претенциите ви един към друг. Разбираш ли - по-голямото усилие води и до по-големи претенции. Както у теб , така и у него. Но този труден период ще свърши, както свършва всичко в този живот. Може да е няколко месеца, а може да продължи година. Ако сега разбираш какво ти пиша, може би ще можеш да проявиш снисходителност към тъпотията му - тя е резултат от стрес, който и ти изживяваш заедно с него. Не знам защо ни учат, че животът трябва да е непрекъснато весел и щастлив. Аз моят не успявам да го направя такъв. Успехите ми винаги идват след продължителни усилия, след много труд, разбиране към себе си и към хората, след много чакане. Уморих се вече, но животът не се уморява. Той си има своята логика - непрекъснато да изисква от нас максимума, на който сме способни. Така че дерзай, пожелавам ти успех.

 Не се оприличавам на такъв тип "мрънкаща домакиня",винаги си върша нещата без мрънкане.Изисквам от него,когато вече изнемощявам.Просто 5 часа сън(хронично и в най-добрия случай) не ми идват добре и почвам да се дразня,когато го видя да се забавлява.И вместо да ми помогне,той почва да ме унижава,че това ми е работата.Че ми е това работата,това е,но когато имам нужда от помощ наистина,той трябва жда е до мен,не е ли така?

 Страх ме е да си го помисля,но има такъв момент,че родителите на мъжа ми имат много странни и неприемливи отношения,които аз не бих търпяла.Тъй като майка му не работи,а е домакиня,дори пенсионерка не е.Баща му пък е бачкатора и паралията и като такъв има доста неприятно като към слугиня отношение към майка му(ориенталщина) Наблюдавала съм ги и съм си казвала,добре,че Мъжът ми не е като свекър ми.Да,ама не.Сега нещата май точно такива се оказват.Нали момчетата имат за пример поведението на бащите към жените.И май в тази ситуация,в която аз съм вързана в къщи,той подсъзнателно ме оприличава на майка му,а пук себе си на баща си.Ужас!Честно,не съм от мълчаливите ,аи като знам как третират майка му,ей това няма да го допусна.Още повече,че той ще даде такъв пример и на синът ни.
 Незнам,незнам какво да правя.Единственият вариант,който виждам е да почна работа,да се измъкна от тази ситуация,но НЕ ИСКАМ да се отдръпна от детето си и да подаря на други хора най-милите му годинки.
 

Е аз определено не съм щастлива в тази ситуация и няма да мога още дълго да я търпя.Незнам как ли,но не мога с разговор явно да оправя нещата.Той винаги се държи така сякаш нямам права(ето,че властта и парите ми показват,че това е така) и ме унижава,това ме афектира много и става скандал.Просто не мога да повярвам още,че това се случва на мен и в моя живот.Сега точно трябваше да сме щастливи.

Точно това е,че не винаги се е държал така.Де да се беше държал ипреди така,щях да знам да не се женя за него и да му бия шута от рано.Сигурно новата длъжност му четка егото,но и предполагам,че ме обвинява за положението.Нали с идването ми в живота му,отговорностите почнаха.

 Да,може би наистина тези дни бях изпушила ,много ми дойде и тези кавги.Може би очерням ситуацията.Но пък след цялото това напрежение мъжът ми почна да се държи по-спокойно вкъщи,внимава какво казва,помога ми дори,когато е изморен.Изглежда е разбрал,че е попрекалил.Това показва,че не трябва да си мълчим в крайни ситуации и да си натискаме парцалите.Ето,че кавгите в крайна сметка помагат.
 oceanid,разбира се,че му четкам козинката,та нали съм най-голямата му фенка.Но пускам и нокти от време на време.