Аз осем години чаках да забременея.Спрях да работя още от втория ден ,след като разбрах,че съм бременна.За мен бебето е най-важно,така,че изобщо не изпитвам угризения за мързелуването си.
- Публикувана: 18 апр. 2008, 20:42 ч.
- Последно мнение: 10 май 2008, 00:18 ч.
Само на мен ли ми тежи работата? Работихте ли по време на бременността?
Аз си работих до последно, до излизането в болничен 45 дни преди термин. Но все пак помолих работодателя да ходя на 1/2 работен ден, защото сутрините ми бяха кошмарни, особено в началото. Иначе беше много приятно на работното ми място, други бременни колежки и затова аз самата исках разнообразие и да не се заседявам още от сега в къщи (предвид последващото голяяямо заседяване 
) Още повече, че за тия 45 дни в къщи преди да родя качих толкова кг, колкото през цялата бременност. Само лежах и си измислях колко съм гладна и какво да направя по въпроса. Представям си ако през цялата бременност си бях така .... 
) Още повече, че за тия 45 дни в къщи преди да родя качих толкова кг, колкото през цялата бременност. Само лежах и си измислях колко съм гладна и какво да направя по въпроса. Представям си ако през цялата бременност си бях така .... 
Щом ти тежи и ти е дискомфортно - излизай в болничен! Аз с първата бременност работих до края, но се чувствах добре, сега съм в 21 седмица и доста ми е тежко (нали казват, че бременностите са различни). И по този повод честичко си оставам у дома и не ми е неудобно да ти кажа. Просто в момента най-важното нещо е бебето ти. Така че съвета ми е - на този етап от живота си се съобразявай само със себе си!!! Успех и леко бременеене!
И аз все повтарях, че бременността няма да ми попречи да работя почти до последно, но едно се мисли с малък корем, друго се мисли с голям и особено като започне да те рита бебо през 5 мин и място не можеш да си намериш. А и ако стоиш цял ден в една и съща поза - седнала пред компютъра -то гръб те боли, ходи ти се до тоалетна на всеки 15 минути....Затова от 3 седмици си ползвам полагаемите ми 45 дни болнични и мога да кажа, че се чувствам страхотно.
Да, работех, с първата си бременност до последния ден, работата за мен е удоволствие и ми помага, никога не ми е била пречка. С втората бременност повръщах до последно и в 8-мия месец ми се схвана нерв на крака, бях трудно подвижна, това наложи да си остана в къщи, което не ми беше приятно, но нямах избор. И кръвното и хемоглобинът са ми били ниски, но не са ми били пречка, нямат нищо общо с повръщането /винаги съм била с ниско кръвно, т.е. с нормално за мен, има разлика/, но с първата бременност след 3-тия месец въобще не ми се гадеше, беше ми супер добре.
Зависи от много неща- на първо място от здравословното състояние, след това от работата- до колко ти допада самата тя /това е доста съществено, някои жени намират временно оттърване от неприятна им работа в бременността и майчинството, работила съм в женско предприятие достатъчно, за да си направя съответните изводи в тази насока/.
Зависи от много неща- на първо място от здравословното състояние, след това от работата- до колко ти допада самата тя /това е доста съществено, някои жени намират временно оттърване от неприятна им работа в бременността и майчинството, работила съм в женско предприятие достатъчно, за да си направя съответните изводи в тази насока/.
Първоначално когато разбрах, че съм бременна, имах намерение да ходя на работа поне до четвъртия-петия месец. Наложи ми се обаче да изляза в болничен още в средата на втория месец, защото се чувствах много зле. След около месец и половина се чувствах вече добре, но реших, че сега е времето да си почина и да се погрижа за себе си. Имах близо десет години трудов стаж зад гърба си, работата ми е много напрегната, работи се по празници и през почивните дни, с много извънреден труд и нямах абсолютно никакви угризения да си остана вкъщи. Не съжалявам за решението си. Използвах времето, за да се явя на последния си държавен изпит/учех задочно второ висше и все го отлагах/, четях книги, гледах телевизия, правех си разходки, които не бих могла да си позволя, ако ходех на работа. Приготвях си сама храната вкъщи, стараех се да се храня балансирано и не качих много килограми. Ако ходех на работа, нямаше да мога да се грижа така добре за себе си и бъдещото бебче. Не на последно място-чувствам се много спокойна, настроението ми почти винаги е много добро, а това също е от значение за бебенцето. Мисля, че всяка от нас заслужава по някоя и друга доза здравословен егоизъм и няма място за угризения.
Аз съм в края на 6-ти месец.
Недостатъците,че ходя на работа са:
- не се храня никак правилно.Просто край офиса няма никаква хубава, наготвена и полезна за бебето храна да се хапва;
- транспорта ми е просто кошмарен;
- работата ми е адски напрегната;
- вече ме боли кръст и няма къде поне за 5 мин да си полегна и да се отпусна;
-три пъти досега замествах колежка, т.е. товарех се двойно;
- когато се случи да закъснея сутрин ми се правят изречения;
Чакам мъжа ми да се върне в края на месеца от рейс и смятам вече да си взема поне отпуската, защото така като гледам само негативи на работа.Не се сещам за положителни черти - заплатата е хубава, но колкото и хубава да е никога няма да стане по-хубава и по-важна и по-отговорна от бебето в мен!!!
Недостатъците,че ходя на работа са:
- не се храня никак правилно.Просто край офиса няма никаква хубава, наготвена и полезна за бебето храна да се хапва;
- транспорта ми е просто кошмарен;
- работата ми е адски напрегната;
- вече ме боли кръст и няма къде поне за 5 мин да си полегна и да се отпусна;
-три пъти досега замествах колежка, т.е. товарех се двойно;
- когато се случи да закъснея сутрин ми се правят изречения;
Чакам мъжа ми да се върне в края на месеца от рейс и смятам вече да си взема поне отпуската, защото така като гледам само негативи на работа.Не се сещам за положителни черти - заплатата е хубава, но колкото и хубава да е никога няма да стане по-хубава и по-важна и по-отговорна от бебето в мен!!!
Аз съм в края на 6-ти месец.
Недостатъците,че ходя на работа са:
- не се храня никак правилно.Просто край офиса няма никаква хубава, наготвена и полезна за бебето храна да се хапва;
- транспорта ми е просто кошмарен;
- работата ми е адски напрегната;
- вече ме боли кръст и няма къде поне за 5 мин да си полегна и да се отпусна;
-три пъти досега замествах колежка, т.е. товарех се двойно;
- когато се случи да закъснея сутрин ми се правят изречения;
Чакам мъжа ми да се върне в края на месеца от рейс и смятам вече да си взема поне отпуската, защото така като гледам само негативи на работа.Не се сещам за положителни черти - заплатата е хубава, но колкото и хубава да е никога няма да стане по-хубава и по-важна и по-отговорна от бебето в мен!!!
Недостатъците,че ходя на работа са:
- не се храня никак правилно.Просто край офиса няма никаква хубава, наготвена и полезна за бебето храна да се хапва;
- транспорта ми е просто кошмарен;
- работата ми е адски напрегната;
- вече ме боли кръст и няма къде поне за 5 мин да си полегна и да се отпусна;
-три пъти досега замествах колежка, т.е. товарех се двойно;
- когато се случи да закъснея сутрин ми се правят изречения;
Чакам мъжа ми да се върне в края на месеца от рейс и смятам вече да си взема поне отпуската, защото така като гледам само негативи на работа.Не се сещам за положителни черти - заплатата е хубава, но колкото и хубава да е никога няма да стане по-хубава и по-важна и по-отговорна от бебето в мен!!!
При моята работа също няма много подходящи неща за ядене и ходим в един стол. Манджи няма как да си носиш, то е ясно. Аз обаче идвам на работа с кисело мляко и плодове. Опитай и ти така. Днес ми е последният работен ден и последните 3 седмици ми бяха тежки. Не откъм работа, а заради транспортът и то вечер. Съветвам те да отказваш допълнителна работа, ако ти тежи. По Кодекса на труда нямат право да те уволнят, ако си бременна. Аз поне случих на колеги, та ми помагат, не ме товарят шефовете и идвам и си отивам, когато си реша, включително на обяд се разхождам, колкото си искам.
Моята работа е такава, че нямаше как да остана, за това си бях болнични през цялата бременност. Да ти кажа изобщо не ми беше скучно. Всеки ден излизах , виждах се с приятели, пазарувах за бебето, ходих на училище за бременни и родители, гледах да си запълвам времето с какво ли не.
Щом ти е тежко - почивай. Първата си бременност бях до края на работа и то с екстрени натоварвания (психически) - бебка се роди в 34 г.с. и с много ниско тегло, вторият път - си взех бележка и два месеца преди термина си отанах в къщи. Има какво да правиш и без да ходиш на работа - не се притеснявай.
Не съм работила. Почивах си много, и не мога да си представя какво щеше да е, ако трябваше да ставам всяка сутрин за работа 
