Само на мен ли ми тежи работата? Работихте ли по време на бременността?

Aз спрях да работя щом влязох в 3 месец,щом ти тежи няма смисъл да се измъчваш,защо да те е срам?И аз бях с болнични защото моята работа беше много тежка,най-важното е бебето да се роди живо и здраво нали това е кражната цел?Щом чувстваш че не можеш да издържиш значи спираш и готово!

И аз първоначално мислех да работя до последно, но когато влязох в 6-тия месец ми се наложи да излеза болничен за 20 дни и осъзнах колко по-хубаво е да си мързелувам в къщи  До края на бременността си бях болнични и не съжалявам 

не, не е само на теб. Аз вече не мога да търпя никой на работа, нито клиенти, нито колеги, нито шефове. Абе

И аз си мислех, че ще работя до последно. Не мога да си намеря заместник. Това ми е последната седмица и тя е най ма най-гадната като е ли. Стискам зъби за още една седмичка и после - изключвам телефона и го пъхам във фризера за всеки случай.

При всеки е различно. Аз лично работих до деня в който родих и двата пъти, но освен че можех физически нямах и друг избор. Ти обаче щом не се чувстваш добре оставай си в къщи. Все пак и лято се задава хич няма да ти е скучно, аз ако можех така

И аз не мога да си намеря заместник. Като изляза в болнични и се върна после работата ми само е станала повече, а аз се чувствам по-зле, защото бременността ми е по-напреднала. Но днес си поговорих с управителката и и казах да ми търсят заместник, защото вече не мога да смогвам.

Нещата не винаги опират до избор. Аз имах относително лека бременност и работих до последно, т.е. до 6 дни преди раждането. Тук ги няма тия 45 дни... В девети месец ми беше много трудно, защото не можех да спя нощем изобщо и ми тежеше много през деня, но нямаше как.. гледах да наваксвам през уикенда и така.

Щом ти е тежко вземаи си болни4ни и по4ивай,няма смисьл да се натоварваш.Дали ще ти е ску4но зависи само от теб,наслаждавай се на бременността си и успех

Не съм работила. Почивах си много, и не мога да си представя какво щеше да е, ако трябваше да ставам всяка сутрин за работа

Имах лека бременност и работих до края(1 седмица преди да родя горе-долу).
Ако се чувстваш зле няма нищо срамно да си ползваш болничен. Леко бременеене.   

Аз имах намерение да си работя до последно, мо за съжаление в края на 4 месец почнах да вдигам кръвно, а работата ми е изключително напрегната и ми беше противопоказно да работя. И така в началото на 5 месец вече бях в болнични и с кратки прекъсвания до края си бях в къщи
И аз се чудех какво ще правя толкова време и се чуствах гузна че бездействам, но нямаше начин все пак бебо е по-важен.
Но с течение на времето си намерих занимания Редовно пишех в отчетата тема Почнахме да се събираме с другите мами от отчетната. Ходихме на лекциите на 9 месеца. Обикаляхме по магазини Следкарници  И така бързо бързо мина времето и почнаха покупките и приготовленията:)

Аз спрях работа в края на 3-ти месец, чувствах се адски изморена и нямах сили за нищо. След това до края я карах само на почивка  . Много добре ми се отрази 

Работих почти до последно. Слава Богу имах много лека бременност и ми беше лесно. Но ако ти е тежко просто си вземи болничен и си почивай. Няма нищо по - хубаво от пълноценен сън, спокойствие и разходки.   

Аз работих до началото на 9-ти месец, но имах прекрасна бременност- не съм повръщала, имах енергия, наддадо 12 кг, с малък корем бях, не ми тежеше.Ако ти не се чувстваш добре, по-хубаво си почивай и спри работа.

Работих до 3 месец!
Работата не ми беше кой знае колко тежка но имах контракции от самото начало а в 5 месец дори и разкритие и се наложи да полежавам доста
Ако не ти е добре си почивай и се наслаждавай на бременноста си

Аз работих на две места до 3-я месец.но се чувствах добре и не сьм имала проблеми. В седмия ме приеха в болница и от тогава спрях да работя,но пьк ходих в 8-я месец 3 седмици на лекции всеки ден по 6-7 часа. не знам кьде ми е бил акьла. Следващия пьт няма да работя толкова. Щом не се чувстваш добре почивай си. Аз сега давам мило и драго ,ако мога да почина само ден.

Бях доста време в болнични. В началото кървих затова един месец бях в болнични. След това се върнах на работа един месец на следващия бях в отпуска- август месец беше, а на работа нямахме тогава климатици и си беше жив ужас.
Върнах се на работа, но имах проблеми с ръцете и отново излязат в болнични и от септември докато родих, края на януари съм била на работа само 1 седмица. Не съм молила за болнични, а ми се налагаше.
А и докато си бях в къщи не скучаех дори ми беше най страхотното време. Карах лека бременност и беше най -спокойното ми време, правех това което искам, когато искам .


Като си помисля, че никога няма да бъде така , както тогава.
Живот и здраве планираме догодина да правим друго бебе и като си помисля, че няма да е същото както с първата бременност. Баткото не ще ме остави без задължения

Така, че почивай докато имаш бреме ., после ще видиш за какво става дума.......

Първата бременност изкарах изключително леко и работих(като абсолютен бунак)до 5дни преди да родя.Сега няма да правя тази грешка,бременна съм 22седмица,пак се чувствам добре,но като вече знам какво ме чакаааа за нищо на света няма да остана на работа повече открая на април!Почивай си повече сега,че после няма как да избягаш от това да бъдешМАМА 25ч в денонощието

Работих до 45 дни преди раждането, въпреки, че повръщах и 4 месец включително, после пък имах киселини и проблеми с хемоглобина и кръвното. Само че с едно малко уточнение - нямах почти никакво натоварване в работата и по цял ден общо-взето висях във форума  Ако имах повече работа, едва ли щях да остана до края.

Няма от какво да те е срам. И аз си мислех, че когато един ден забременея ще работя до края, но забременяването се оказа много проблемно и дори напуснах работа. Въпрос на приоритети. Бебето е най-важно.

Не съм работила и хич не ми беше скучно, подготвях всичко за бебка и прекарах прекрасна бременност. Я си почивай и се наслаждавай на този период. Още повече явно вече ти е тежко.

Относително е, при първата бременност се чувствах идеално, работех до денят, в който влизах в болница
Много ми беше приятно, а и работата ми бе лека
Но сегаааааааа бременността ми е съвсем различна и не бих издържала да работя
Щом не ти е добре по-добре да си почиваш вкъщи

През първата ми бременност не работех. А през втората вече работех и бях на работа до началото на 8-ия месец.
Не ми тежеше, тъй като работя седнала.

Аз работих до началото на 45-дневния болничен преди раждането. Нямах особени оплаквания, освен отичането на краката и киселини. Работата ми е натоварена, плюс това работех на две места, имах доста движение и ангажименти. Но пък и колегите ме щадяха, от това не мога да се оплача.
Важно е как ти се чувстваш. Ако ти тежи, излизай в болничен без никакви угризения. При мен хубавото беше, че миналата зима беше много топла и почти без сняг. Иначе лекарката ме беше предупредила, че, ако падне сняг и станат поледици, да забравя, че ще ме остави да кръстосвам улиците.

Щом не се чувстваш добре и ти тежи,най-добре ще бъде да си вземеш болничен.С баткото не  работех,но с малката излязох в болничен в 5 месец и така до края.Като ти гледам лентичката виждам,че в най-голямата жега ще бъдеш вече с голямата пупа  ,а като знам на мен какво ми беше в жегите... Не мисля,че трябва да изпитваш някакви угризения,здравето на теб и бебо е по-важно. 

До скоро не ми тежеше - работата ми е и седнала пред компа и често се движа и ми беше добре - но напоследък започнаха да ми оттичат краката и твърдо съм решила да изляза болничен от края на този месец - на мен почти ми е време около 10 - тина дни ще си спестя - но пък знам, че го правя в името на мен и бебка да сме добре. И аз съм с ниско кръвно и хемоглубин - но истината е че просто си ми натежа повече последните една - две седмици и няма какво да се правя на герой. Така, че ако не се чувстваш добре - по добре говори с твоята ЖК и си пусни болничен или ако имаш отпуска си пусни първо нея и си предцени - защото в повечето случай като е по - дълъг болничния трябва май и да лежиш в болница -но това си зависи и от лекаря ти. Успех и живо и здраво бебе наесен 

аз напуснах веднага щом забременях , за мен това не е период в който трябва да се работи , навсякъде отстъпват място на бременните жени и това не е напразно , имах много лека бременност и ден не скучаех ,нямах нито един симптом на неразположение , то си зависи и от вида на работата  но самото спазване на режим на работеща жена е достатъчно , бих работила само ако финансово не мога да си го позволя

Работата ме разтоварваше.

Не се притеснявай,щом ти е трудно не ходи на работа.Аз лично работих през цялата бременност,два дни преди да родя спрях.Не работих заради парите,но чрез работата времето ми минаваше по бързо.Сега малко съжалявам,че не съм спала по цял ден

Аз работих и не ми е тежало, но при всеки е различно.Ти сама си преценяваш и решаваш.

И на мен ми тежеше много - няма какво да те притеснява
Ти си знаеш как  се чуствсш
Няма смисъл да се мъчиш

Работих и с двете до последно.

До 8-ми месец работих.

Практически цялата бременност изкарах в къщи. Два тежки грипа - всеки път като се връщах на работа, после прокървих... За скучно - ами да, малко, но не е болка за умирачка. Сега да не е различно - пак съм си в къщи. Бебо още не говори моя език... Гледах детски по цял ден.

Исках да работя,но почнах да повръщам,дори преди доктора да ми потвърди,че съм бременна.Не ми бе до развлечения,нямах сили дори да си гледам голямото дете(добре,че са бабите и таткото)

Както са ти казали момичетата щом ти тежи бегом в къщи  . Бебчето е най важно и няма нищо срамно. Аз също няма да изкарам до 21 май. Сега ще излезна 5 дена болничен и след това малко отпуска  . Тъй като и на мене ми тежи а и работата ми е на другия край на София  , и отделно ходя на лекции. Направо незнам и аз как издържах до сега. Нямам търпение вече да си почина 

1 месец преди болничния си взех отпуска и престанах да ходя на работа, не че ми тежеше ми беше октомври - грипове, кашлици и т.н и реших да не рискувам, за това пък превих ремонт  . 
А на тебе щом ти е трудно вече по-добре си се прибери да си почиваш, няма смисъл само да се мъчиш.

аз исках да работя също до датата на болничния, защото си харесвах работата и деня ми минаваше разнообразно, но в края на 6 м. имах повечко контракции и се наложи да изляза в болничен за да лежа. и така по-рано прекъснах с работата, но пък бебето се роди в 9 м., а не седмаче-имаше и такава опасност. така че в името на здравото бебенце бих направила всичко. и няма значение дали ми е било скучно само да си лежа.

Ако имаш възможност веднага си взимай болничен и хич не му мисли...!!! Ама грам НЕ му мисли! Още в понеделник при доки и тръгвайки от кабинета да си с жълтото листче в ръчичка...

Честно казано аз си взех 2 седмици преди 45те дни - повече наистина не можеш да издържам , дадох 100% от себе си в името на фирмата -След това, като не трябваше да бързам, да ставам рано, стрес в работата и т.н.  се почувствах наистина спокойна и щастлива, насладих се на всеки един свободен момент, беше зима - стоях си по цял ден в къщи и ми беше невероятно добре. Взимах си детето в нормален час от ДГ, както другите деца, а не да стои винаги последна самичка в тъмното... Скука - НЕЕЕЕ, дори сега при теб - времето се стопля, ще си излизаш на спокойствие по разходки, магазини и т.н.

Така че - действай!

Работих до 7 мия месец ,но се налагаше заради осигуровките.Беше ми много тежко-съжалявам че работих защото се ядосвах много понеже бях и по чувствителна тогава и сега бебчето ми е нервно и неспокойно Ако можеш си остани в къщи поне да не се ядосваш
Кото излязох след това болничен ми доскуча и си взех 10 на любовни романа да чета и си ми беше супер
  лека бременност

Както са те посъветвали повечето момичета,изобщо не се замисляй ами си оставай вкъщи,болничен ли,отпуска ли,каквото трябва вземи и се наслаждавай на този хубав период в живота си.Щом ти тежи няма никакъв смисъл да се мъчиш,нито пък да се чувстваш виновна за каквото и да било
И аз мислех да работя до последно,но в момента в който започна да ми тежи работата реших да си остана вкъщи без никакви колебания .Изобщо не ми е било скучно,напротив,беше ми много хубаво и се наслаждавах максимално на тези последни два месеца .Излежавах се до късно,правех си безкрайни разходки после(за което всички ме смятаха за луда-до последно се разхождах много,с часове),обикалях бебешките магазини,пазарувах,срещах се постоянно с приятелки ,даже съжалявах че не съм си останала вкъщи по-рано-толкова хубаво ми беше

В началото работех, но после АГ-то ми се накара защо работя и ме застави да си стоя вкъщи.
Няма нищо по-хубаво от това да се отдадеш на бебето си още от бременността. Работата няма да избяга  .

При първата бременност работих до 7ми месец. Сега не съм работила нито един ден от бременността и определено се чувствах по-добре - психически и физически.Намерих време за детето,за себе си,за дома.
Първия път постоянно се мотаех из работата с чаша сода с лимон,изнервях се и се дразнех...
Този път отчетох,че аз и бебето сме по-важни от работата!
 

Аз не работя, откакто разбрах, че съм бременна, реших да се отдам на почивка и не съжалявам. Според мен сънят е много важен, не мога да си представя да ставам рано, станала съм 3 пъти по-сънлива.

И моят съвет е да почиваш! Изобщо не мисли за работа, имаш ли, нямаш ли заместник, какво ще се случи, защото в крайна сметка най- важни сте вие с бебето. Стискам ти палци за максимално спокойни дни от бременността!
Аз лично работих до 7-ия месец. До 3-ия бях адски изнервена, после уж се успокоих, но се дразнех с ежедневните неща в офиса. Ужасно ми беше придвижването до работата, като, че ли това ме подтикна да спра работа. Все си казвах, че трябва да спирам вече и ставах все по- нервна. Накрая се простудих, та останах у дома 1 седмица, после 3 дни в АГ за задържане, та ме оставиха у дома до края. Радвам се за което, изживях си толкова прекрасни моменти, на спокойствие, че живот и здраве следващия път ще помисля по рано (ако имам възможност разбира се).

Аз съм болнични от почти самото начало,,но по решение на наблюдаващия ме лекар,т.като имах проблеми..Работата ми е свързана с 12 часови смени на крак (в ресторант) и просто ми беше невъзможно..Честно казано е доста скучно и подтискащо да си си по цял ден вкъщи, а всичките ти приятели и приятелки да са на работа,но ако така ще се чувстваш по-добре,този вариант е за предпочитане. Все ще си намираш някакви занимания. Важно е да си спокойна и необременена. Лека бременност и живо и здраво бебче.

Най-важното е да се чувстваш добре и да родиш живо и здраво бебче. Щом ти тежи да ходиш на работа няма нищо срамно започвай с болничните. При всеки е различно. Аз лично работих до последния ден преди да родя. Вечерта подреждах стока в магазина, а на сутринта бях в болницата за планово секцио. Аз обаче физически се чувствах добре, ставаше ми лошо до третия месец и след това си бях добре. Първите месеци също ходех на работа и едвам издържах докато ми беше лошо. Ако нещата не се бяха променили и аз нямаше да ходя на работа. А това, че няма да си на работа не значи, че трябва цял ден да си вкъщи. Идва лято, хубаво време все ще измислиш какво да правиш и навън.

Не съм работила през бременностите 

И през 3-те ми бременности работих до 45 дни /преди раждане/.Не ми тежеше,но и никой не ми е помагал от колежки злобарки.

ЗДРАВЕЙТЕ, АЗ СИ ВЗЕХ БОЛНИЧНИ В СРЕДАТА НА 4-ТИ МЕСЕЦ.ИМАХ ЖЕЛАНИЕТО ДА РАБОТЯ, КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО ПОВЕЧЕ, НО ЕДИН ПРЕДПОЛАГА ДРУГ РАЗПОЛАГА.РАБОТАТА МИ БЕШЕ ЦЯЛ ДЕН НА КРАК В НЕПРЕКЪСНАТО ДВИЖЕНИЕ.ЕТО И РЕЗУЛТАТА: РАБОТИХ ДОКАТО НЕ ЗАПОЧНАХА БОЛКИТЕ В ТАЗА И НИСКО В КОРЕМА. МНОГО СЕ ПРИТЕСНИХ И ОТИДОХ ПРИ ЛЕКАРКАТА СИ И МИ КАЗА, ЧЕ ТОВА СА БИЛИ КОНТРАКЦИИ НА БЕБЕТО И ИМА ОПАСТНОСТ ОТ СПОНТАНЕН АБОРТ. ТРЯБВА ДА ЛЕЖА И ДА СИ ПОЧИВАМ.ВСИЧИ АМБИЦИИ ДА РАБОТЯ-ПРОКЛИНАХ. ИЗЛЕЗНАХ ВЕДНАГА В БОЛНИЧНИ И ГЛЕДАХ ПОВЕЧЕ ДА ЛЕЖА И СЕГА ГО ПРАВЯ. ИМА ВРЕМЕ ДА РАБОТИМ ЦЯЛ ЖИВОТ, ЧОВЕК 2 НАЙ-МНОГО 3 ПЪТИ ИМА ДЕТЕ И ТО Е НАЙ-ВАЖНОТО. ТАКА ЧЕ ТИ И БЕБЕТО В МОМЕНТА СТЕ НАЙ-ВАЖНИ. ЩЕ СИ ОТРАБОТИШ ПОСЛЕ. 

Изкарах цялата си бременност в болничен.

При първата бременност работих до 7 месец, после полежах и минах на свободен режим (т.е разходки  ). При втората бременност си полежах почти през цялото време, но проблемите там започнаха от самото начало. Много ми тежеше това лежане, предпочитах да съм на работа. 

Работих почти до последно- взех си 2 седмици допълнителен отпуск преди първия болничен. Струваше ми се тъпо да си стоя вкъщи и да не работя.

Здравейте , аз също не работя и не се упреквам за това.Първите 3 месеца ми беше толкова зле , че не знам ако ходех на работа как щях да издържа.Не ми е скучно, поспивам си, излизам по разходки, пиша във форума и други приятни неща.Но всичко това дължа на моя съпруг който получава добри пари.Моя съвет е ако не се чувстваш добре остани си в къщи и си почивай.Вярвам че и съпругат ти ще ти влезе в положение.Хем че познавам мъже които не щадят половинките си по отношение на работата, ще кажат не ще работиш защотот после майчинство няма да вземеш.

yani_cat,няма нищо срамно в това да си в болничен! По време на първата ми бременност не ползвах нито 1 ден болничен,но сега...вече съм 3-ти месец в болничен(а съм с 2 седмици преди теб по бременност! 

През цялата бременност се бях отдала на себе си. Никаква работа. Само за няколко дни отидох да сменя една колежка, че й се налагаше да отсъства и това беше.
Спокойно си вземи болничен и си почивай и прави каквото ти душа сака, че после ще си леко възпрепятствана за известно време.

Работих до края на 8-я месец, но вкъщи. Работата ми беше свързана с ежедневно пътуване на 100км., а имах проблемна бременност и още от първия ден ми издадоха болничен. Не ми се искаше да се откъсвам от работата си и затова си пренесох офиса в къщи. Така хем се чувствах полезна, хем си уплътнявах времето, хем работех когато се чувствах добре. Нито за миг не съм скучала...чистех си къщата, готвех, много се разхождах, срещах се с приятелки, четях книги, гледах ТВ, работех, пазарувах за бебето, грижех се за външния си вид...хубаво време беше .
Ако наистина ти тежи работата, вземи си болничен и се наслаждавай на бременността си. Сега е момента да свършиш всичко, за което до сега не си намирала време.

Не не съм работила преди    пък и  след бременноста   .

И аз като теб исках да работя,но се оказа,че с моята работа е невъзможно,защото нямам право да сядам през работно време.В началото не мислех,че ще е такъв проблем,но нали никога преди не съм била бременна и нямаше как да знам какво е усещането или пък как ще протече моята бременност(при всеки е различно).В средата на 4 месец се наложи да спра работа-все пак детето ми е по-важно от работата!Наистина в началото ми беше много трудно психически,но това е защото беше зимата,а сега като е топло и се ходи по разходки времето минава по-лесно. Така че не се тревожи-времето няма да ти позволи да скучаеш много,най-важното е бебчето да е добре,а ако ти не се чувстваш добре се отразява и на него.Успех!!!И лека бременност!  

Да ти кажа аз неразположения нямах почти..т.е. било е някакви единични дни по време на бременността. От както разбрах, че съм бременна обаче почнах да си правя задължително 1 час почивка за обяд, без да ме занимава има ли няма ли и колко работа ми се е натрупала.
Не ми тежеше особено да работя, за това и го правех до началото на 9 месец...даже малко от него. А работех понякога и по 12 часа и събота и неделя.........но всичко е мн индивидуално.
Ако чувстваш, че ти идва в повече - взимай си болнични, важните сте ти и детето, работа все ще има.

Всичко зависи от това как се чувстваш. Имаш ли неразположения, отпадналост, умора най-правилно е да вземеш болнични. Аз работих до края т.е. 45 дни преди термина. Нямах никакви проблеми, дори ходих на работа пеша в едната посока (около 30мин).

Въпрос на преценка. Лично аз работих до деня преди да изляза 45 дни болнични /преди раждането/.

 През първата бременност работих до последно и толкова нерви хвърлях на работа.
Факт:каката е много нервно и неспокойно дете.
През втората не съм работела и малкия ми е много спокойно дете.На моменти си
мисля,че каката е бебето тя е по проблемната.

Без никакво намерение да се заяждам бих искала да попитам тези майки, които казват , че нямат избор и трябва да работят до последно какво точно работят? Ами ако си с проблеми? Пак ли ще ходиш на работа? И кой ще ти я върши тогава ако отсъстваш? Извинявам се, но това за мен е най-малкото безотговорно спрямо състоянието и бъдещото ти дете. Аз съм в болнични от началото на втория месец без абсолютно никакви оплаквания /поне засега, а да се надявам и занапред/ и много се радвам, че "не ми се налага на всяка цена" да ходя на работа /нищо че парите "не ги ринем с лопати"/. Сигурна съм, че ако ходех на работа проблемите щяха да са налице. Наистина ми е интересно какво работите.

Здравейте и от мен.
Искам да споделя,че аз с първата си бременност бях в къщи и ми беше доста скучно,защото беше през зимата,(каката е родена през април).Сега вече съм в седмия месец и си взех болнични (времето вече се оправя, а и се чувствам уморена....).Смятам, че по-хубаво за една бъдеща майка от спокойствието няма.
Желая лека бременност на всички бъдещи майки.
 

И с двете бременности работех до края. С първата нямах проблем, но с втората - много често отсъствах.

Чувстваш се уморена заради ниския хемоглобин. Сигурно са ти предписали да вземаш някакво лекарство - прави го. Моят беше паднал малко и бях уморена, нямах апетит - оказа се, че е недостиг на желязо. Да не те занимавам...
Ами, все още ходя на работа, а утре влизам в 31 г.с. Мислех да си взема през март или април 1 седмица болнични, но се отказах. Ако всичко е ок, ще работя до 45-те дни. То вече и не остана.  В работата не ме гърчат, самоосвободих се от едни сутрешни сбирки и ходя по-късно, излизам да се разхождам кажи-речи, когато си поискам, едната от шефките пък ме гони да си вървя по-рано вечер... Шефовете ми са много разбрани. Затова и си ходя на работа. Ако ме гърчеха и усещах, че не ми е добре да работя, щях да си взема болнични определено.

От теб зависи как ще се чувстваш ,ако си останеш болничен .Според мен това сега е твоето време да почиваш,мързелуваш и да правиш всичко за което не ти е стигало времето .

И на мен ми беше много трудно след 7 м, чувстваш си се като болен, а се очаква от теб да работиш нормално и да си същия човек. Възложиха ми интересен проект, който изисква оставане след работно време, и който би ме ентусиазирал преди бременноста, и очакваха да се зарадвам. Трябваше да обяснявам на шефовете си, че сега приоритети за мен са собственото ми здраве и бебето. Когато най-после остонаха 45 дни с огромно облекчение излязох в отпуск и се наслаждавах на свободното време.

polin_a,
Не работя нищо специално, нито пък съм незаменима. Но, на този етап нямам заместник и не мога да си намеря, а аз съм тази, която трябва да го намери. Също така не искам да намалявам базата за изчисление на обезщетението, вземайки болничен и затова ми се налага да работя.

Да, и аз съм така. Освен това, ако съм в болнични, ще взимам 80% от заплатата си, а точно сега ще ни трябват доста парички, че и ремонт ни чака. 

И на мен ми тежи. Работя без почивен ден, работата не е тежка, но е свързана с много продължително стоене. Вече съм в седмия месец, натежах много - цели 15 кг. и краката ми много се подуват и болят, а когато лежа или седя имам усещането че по тях пълзят хиляди бръмбари и това много ме изнервя. Въпреки всичко си мисля, че ще мога да работя до края или поне се надявам, защото не съм свикнала да се задържам в къщи дълго време. Е, то май е време да почвам да свиквам, а?

Работих до 5  месец и определено ми тежеше. .Почивай, стига да имаш тази възможност!

В болнични съм още от втория месец. Изкарах леко и може би точно затова, защото си бях в къщи
Работата ми доста напрегната и си прецених че е по добре да не ходя и може би затова съм си спестила доста проблеми
зададох си въпроса работата или детето и си прецених кое е по - важно

работех до 2 седмици преди термина ми. част от последните два месеца бях на половин ден и това беше. не мисля, че при липса на проблеми с бременността е по-добре да се заседи бременната вкъщи. движението, разнообразието, общуването, дори определена доза стрес не са за пренебрегване, все пак след раждането няма много време за първите три, а четвъртото е в повече  ако обаче можеш да си осигуриш забавно и разнообразно ежедневие и в болнични, давай  аз лично се почувствах по-уморена отведнъж точно когато си останах вкъщи , някак си се отпуснах и ме захлупи бременността 

Kia и Lazy Lady, освен искрено да ви съчувствам друго не се сещам. Виждам по линийките, че доста сте напреднали в бременността. Аз с моята скромна 18 седмица направо трябва да си замълча. Но не се срамувам от това, че си мързелувам в къщи. Много ми е добре даже. Щастлива съм от факта, че нямах аз грижата с намиране на заместник за моето място в работата. А и от там ми дават пълното право да съм в болничен от момента, в който разбера, че съм бременна. Дано да са повече щастливките като мен. Лека бременност и леко раждане и на двечките.

Работих до към 6-тия месец и вече накрая едва издържах.

Работих до края на седмия и накрая беше много трудно. Щом не се чувстваш добре спирсй. Няма да ти е скучно. Ще се разхождаш и други такива и най-вече ще се наспиш, че после няма такава екстра 
Успех!

Аз работих до последно.Имах лека бременност и всеки ден пътувах по 16 километра в едната посока до работата,но сега като се сетя си мисля че съм луда.Учителка съм.Работата ми не изисква физически труд,но изисква здрави нерви,особено в днешно време.

Не ми тежеше. Работих почти до края. Излязох в болнични 3 седмици преди да родя. Карах и колата - никакви грижи.

И с двете бремености работех до 7-ми месец и съжалявам.Тежеше ми, имаше много негативни емоции, затова ако имаш възможност ползвай отпуски, болничини и т.н.С чиста съвест си почивай и си бременей спокойно.

Не мисля, че съм за съчувстване. Ако си видяла първия от двата ми по-горни постинга ще видиш, че си ходя на работа в колкото часа сама реша, излизам си и се разхождам, когато и по колкото си искам, вечер ме карат да си тръгвам по-рано. Махнаха ме от дневните и неделните дежурства преди да съм поискала това.
Не се вживявам в работата си сега. Журналистка съм. За първи път в живота ми не ми пука дали ще закъснея за събитие - винаги някой колега/колежка ще ми разкаже какво съм изпуснала; не ме вълнуват особено новините и т.н. Просто си върша работата без да влагам много старание, за разлика от преди. А и не съм от хората, които могат да стоят на едно място. През януари бях 2 седмици в отпуск и в средата на втората почна да ми доскучава. Не мисля, че бих се чувствала по-добре, ако си седя вкъщи, въпреки че повечето ми приятелки са с ненормирано работно време и бихме могли да се виждаме понякога и през деня.
Щом ти се чувстваш добре вкъщи - ок, почивай си. Изборът си е твой. И не трябва да се срамуваш. Няма нищо срамно. Не ме съжалявай, защото аз ходя на работа. Изборът си е мой. Можех и аз да си карам бременността в болнични... Но, не искам да ползвам болнични без показания за това, за да не получавам по-малко обезщетение. Защо ли? Ами, защото сме под наем, изплащаме голям заем, а през август-септември ще тегля и ипотека за жилището ни, което се строи. Ако не се чувствах добре, щях да кажа: "Майната им на парите." Но засега нямам причина да го правя...   
Лека бременност и на теб! 

Работих до последно - тоест до петък, а в неделя родих . Иначе в понеделник пак трабваше да съм на работа. 

Работех до последно и по много. Но просто имах късмета да карам много лека бременност. От друга страна като се замисля, така ме беше завъртяла вихрушката, че нямах капка свободно време за себе си, да помечтая дори за бъдещото тогава бебче. А май почти никой работодател не заслужава чак такова отдаване. Още повече, щом не се чувстваш добре, почивай си, стой си вкъщи, наслаждавай се на спокойствието. Като ти доскучее ходи на кафета и разходки с приятелки. Не мисля, че трябва да чувстваш вина. 

Пожелавам ти лека бременност и здраво бебче на финала!

Работих до началото на 3-я месец.

Аз работих почти до последно. Бях излязла в болнични, но пак ходех на работа, защото се чувствах чудесно. Лошото беше, че работата ми е много отдалечена и затова спрях да работа около две седмици преди термина. Иначе изкарах изключително лека бременност, като изключим първите три месеца с прилошаването и повръщането.
А щом ти не се чувстваш добре, спри да ходиш на работа и се грижи за себе си. Наслаждавай се на бременността си, още повече, че сега настъпват хубави топли месеци. Възползвай се.

Работих почти до последно.Почти не ми тежеше с изключение на подутите крака.Постоянно ми се искаше да ги вдигна някъде.

Аз също смятах да работя до последно, но като се гледам едва ли ще устискам.
До четвътри месец включително съм повръщала и съм изкарала без нито 1 ден болничен.
Повръщането спря, но като цяло вече много ми тежи да ходя на работа.
Много ми е нервно и напрегнато на работа.А и тук изобщо не ми влизат в положението на бременна и ме товарят ли товарят.
Като мине Великден, след почивката вероятно ще започна да си предавам работата и началото на юни си вземам отпуската и изчезвам.

Ходих на работа до 8 - мият месец.....лошо ми беше до 4 - тият.....но някак си се справих, беше ми приятно да ходя на работа. Не съм от хората, които могат по-цял ден да си лежат и да не правят нищо. Просто не ме свърта на едно място. Но твоят случай е по-различен. Щом не се чувстваш добре, по-добре е да си останеш вкъщи и да си почиваш. Ще си почиваш, ще излизаш на разходки, ще ходиш по магазините да си харесваш разни работи за бебчо и така ще ти минава времето. Точно сега трябва да си спокойна и да се чувстваш добре. 

Работех до 6-я месец !После спрях защото вече доста се изморявах!
Щом не се чустваш добре -почивай си!Сега сте най-важни ти и бебето!Работата никога няма да свърши или да избяга!

Ето това искам и аз. Не съм казала,че искам да ходя на работа и да чатя само в Интернет, но досега нито веднъж не са се отнесли към мен като към бременна.Да не говоря,че сутрин ако закъсненя и ми се правят изречения.
На няколко пъти замествам и колежката и натоварването ми идва прекалено.
Освен същината на работата много е важно и отношението на самия колектив и на работодателя към бременните. За жалост в моята фирма не мога да се похваля с това.
Ходя на работа не толкова,заради парите, но пък нямам какво да правя по цял ден вкъщи, години наред ежедневието ми е било само работа.

Работих до последната секунда. Не ми тежеше, дори ми беше много приятно.

Всяка бременност протича индивидуално, така че общи правила няма. Моите и двете бяха много леки. С дъщеря ми работих буквално до последния ден. На 15 март бях на работа, на следващия ден родих. Със сина ми излязох в болнични месец преди да родя.

Работих по дълго даже от болничния си даже в най-големите жеги ми се налагаше да съм навън! Не ми е тежала даже никак само ме домързяваше и от време на време скатавах да се шматкам по магазините да си харесвам дрешки за бебо

Останах си последните две седмици ...ужасно гадно и скучно ми беше , добре че е форума .
Имала съм неразположения да , но се справях .

Аз и днес съм на работа(термина ми беше вчера) Не ми тежи,времето ми минава бързо и приятно и не се чудя какво да правя по цял ден.Но ако работата ми беше тежка или свързана с много тичане и нерви отдавна вече щях да мързелувам вкъщи.

Определено не съм работила.Повръщах много и ми се виеше свят.Щом не се чувстваш добре какво го мислиш.Почивка и това е.