Егоизъм!

Ама разбира се! Че това е похвално даже! Но, въпрос на гледна точка и вътрешен мир!

Е, как можа да го напишеш това?
Не мога да повярвам, че си от хората които смятат, че баща й е постъпил "нормално" и така е трябвало да направи. Абсолютно безобразие. Става дума за бебетата, не за нея!

  Темата не е за Балу, но съм направо възмутена. Е това ако не е егоизъм, не знам кое е !  Като е такъв голям проблем да даде пари назаем за 3 часа, да каже съжалявам, но няма да ти дам, защото ... ( а може и без защото). Но да си отвори портмонето и да мрънка със съжалителен тон, а да не му пука, че банкнотите се виждат ... бих го нарекла цинизъм. Моят баща беше същият, с тая разлика, че никога за нищо не ми е помогнал (аз не съм му и искала помощ), ами и лъжеше наляво - надясно, че ми дава пари, че ми купил апартамент и т.н. Е, умря си сам като куче. И аз не бих му простила, има кой да го прави.
 

Хатшепсут, извинявай че те разочаровам, но в описаната ситуация аз не виждам изпепеляващата драма, която си видяла ти, колкото и да е разочароващо това за теб. Не бих навлязла в подробен анализ на ситуацията, поради елементарния факт, че това не ми влиза в работата и не мисля, че е уместно.

  Бих помогнала на детето си винаги когато мога, независимо дали става дума за средства, морална подкрепа или по-рязко стимулиране (но не оставяйки гладни децата на детето ми), както бих помогнала и на родителите си. На мен са ми помагали, аз съм помагала...във всяко семейство има тежки и леки периоди. Ако започнем да си придиряме кой колко е самостоятелен ще изпаднем в дребнавост.

Да, темата не е за мен, не обсъждайте моя частен случай. Само избрах историята, за да обясня какво е за мен висш егоизъм и че никога не бих могла да съм такава.

Ти беше по-конкретна и затова дадох твоя случай за пример. На Бубс ситуацията не става ясно каква точно е. Ако аз съм родител и детето ми е в труден момент, естествено, че бих помогнала, що за въпрос.  Но ако това става перманентно и в един момент осъзная, че правя лоша услуга... знам ли, сигурно бих се дистанцирала. 

Аз съм доказателство, че твърдението "Единствените деца, без братя и сестри са егоисти" не е вярно.
Никога не съм била егоист. Дори, напротив- прецаквала съм себе си нарочно, за да може другият да е добре.
Примери мога да дам хиляда.
Винаги мисля първо за другия.  Не смятам това за слаба черта от характера си, дори обратното.

Имам си една много любима фраза, че "егоизма върти света".
Както и да го погледнеш, всяко нещо което правим е породено от някакъв вид егоизъм.....но правя вметка, че не определям егоизма само като материално облгодетелстване....човек може да е егоист и по отношение на чувства и други духовни и морални явления.
Хубаво е, да направим разлика между това да издържаш доживот децата си и това да помагаш когато сметнеш за необходимо.Това са две различни неща.
Лично аз не съм възпитавана като егоист, но в последствие живота ме е научил, че не съм ли такава просто се самоунищожавам и самоунижавам...
НО! Аз за детето си съм готова на всичко, и никога не бих позволила аз да си вея опашката, докато то се мъчи и страда...
Например аз попаднах на свекърва, която се държи точно така.Пълен егоист...човек гледащ единствено собствените си нужди и желания....това ме надъха още повече да си обещая, че аз никога няма да постъпвам като нея. (дори да стана някой ден мъжка майка Как`Сийке)
Подобен на примера на Балу ще кажа и аз.......... съпругът ми (т.е нейното дете) имаше нужда от 30 лв назаем (за едни много важни и спешни документи) като гарантирахме, че парите ще бъдат върнати до 24 часа.
Не само, че не му даде, ами вдигна и невероятен скандал как можело вместо той на нея да дава, той да и иска пари ....и то като се има в предвид, че ние плащаме сметки и ние купуваме храната....защото тя разбира се вечно няма  и т.н и т.н.......
В крайна сметка ние се оправихме някак, но болно ми стана, че ни излъга...защото аз бях свидетел как по друг повод броени дни след това извади 50лв от чантата си за нещо не дотам важно и спешно.
Но както е и да е...примери могат да се дадат доста....и проблема не е в това, че някой на някого не е дал пари...........а от това, че не можеш да разчиташ на този човек....от това, че най-близкият ти човек отказва да ти помогне.
Наскоро дори имаше и една такава тема, как една друга свекрва (защо ли все те  ) отказва да гледа внучетата си за по 2-3 часа седмично....защото "който имал деца да си ги гледа"...Е, това не е ли пак егоизъм..........
И последно да кажа.............хубаво е човек да е егоист, но не по отношение на семейството и децата си. Защото противното за мен е алчност и безскрупулност.

Не съм егоист и не искам да бъда. Винаги съм била добра с хората, които са били добри с мен. Нямам 10 деца, естествено, че ще помагам на детето си колкото и с каквото мога. А някога може да се наложи и той да ми помогне, знае ли човек какво му готви живота утре... Семейството е за това, да се подкрепяме и помагаме в трудни моменти. Поне аз така го разбирам.
Балу  това с баща ти не е егоизъм точно, а лошотия и проклетия. Ако не искаш да помогнеш на децата си в труден момент, то би ли искал тогава те да ти помогнат, когато остарееш и се разболееш и не можеш вече да се гледаш сам? Какво следва тогава, имаш ли право да изискваш подкрепа от децата си, само защото по документи им се водиш родител? Такива мисли ми минават в такива моменти...

Учи се, да 
Всеки е егоист, по един или друг начин, в една или друга степен.  С изключение на мъжа ми  който е (т.е. беше) на другия полюс - абсолютен алтрусист, и то за наша сметка  . Вече се учи, бавно и полека, на егоизъм   .
Аз го раздавам по-егоистично    но никога за сметка на моето семейство. На другия полюс са родителите ми - пълни и завършени егоисти  .
Всичко е въпрос на мярка, обаче. Страдала съм и от двете крайности, и съм си научила урока. 

Да не би да се познаваме, и да съм ти разказвала за родителите ми   

Няма абсолютно никакво оправдание за подобен егоизъм. Предисторията на отношенията и затрудненията е изцяло без значение в този конкретен случай. Това даже не може да бъде наречено егоизъм, а си е чиста проба жестокост. Просто е абсолютно нечовешко да оставиш бебе да се дере от глад, даже и съвсем чуждо да е, а не твоя плът и кръв. Нямам думи просто. Такива хора не заслужават и плюнката си да хвърлиш върху тях.

А иначе всичко е въпрос на мярка. Трябва да има подкрепа и подпомагане, когато се налага даже и финансово, но да не е безусловно и едностранно.

Но я си представете, че тези същите родители, също нямат средства да помагат на децата си и се издържат да кажем от 2 пенсии??!!! На тях може да им е болно вътрешно, но да не  го показват именно, за да не причинят още по-голяма болка но децата си, че не само те страдат..........

Ами, да. Аз казах, че съм хипер-егоистична.
Но това не означава, че не бих се притеснявала, не бих страдала или бих си "щракала" с пръсти, ако децата ми се чувстват зле. Но пък все си мисля, че големи, зрели и достатъчно интелигентни хора могат сами да се справят с живота...
По същата логика не искам и да разчитам на децата ми - дай Боже, да не се наложи да им висна на ръцете, защото тогава самата аз ще се чувствам зле. Искам след години да съм приятелка с тях, но не и опекун...
Ама такова нещо като "нямане на късмет" не съществува. Животът е такъв, какъвто си го направиш и ако те се окажат некадърни да си построят своя "рай", аз насила не мога да им го дам в ръцете...
Относно "старта" - има такъв филм - да са живи и здрави моите родители, че ми го дадоха /обич, доверие, разбиране, възпитание, добро образование, рамо в началото на работата ми - просто ми казаха как и накъде да се насоча, а всичко останало съм го направила аз с това, което съм самата аз, защото цял живот да трепериш като квачка над пиленцата си не върви/.
Всеки човек има право на свой живот - ако децата ми имат нужда от мен, винаги ще съм насреща, но не бих натрапвала помощта си, нито бих зачеркнала своя живот, за да съм винаги на тяхно разположение.
Не карам никого да приема моята гледна точка - въпрос на разбиране и характер е. У нас половинката ми е грижовният родител. Аз съм обичащата и разбираща мама, която обаче има нужда понякога да бъде и самата себе си. Двете неща не са несъвместими.

Всъщност през съзнателния си живот никога не съм имала конфликт с баща си! Той е добър и кротък човек, който цял живот бива манипулиран, и превръщан в желан образ и подобие, супер успешно! Виж, майка ми е друго нещо! Нейното второ име е егоизъм...