Егоизъм!

Естествено, че не. Понякога човек трябва да бъде поне малко егоист, но не и в такъв случай.
Ама ти по принцип ли питаш или имаш предвид конкретна ситуация?! 

Мисля си, надявам се, че подобно нещо няма как да се случи просто.

За децата си не, не бих могла да бъда егоист.

В други отношения съм и ще бъда.

Сигурно имам конкретен пример и съм провокирана

Падам си егоист, дам. Мисля, че човек се ражда с него.
Преди моите интереси, са единствено тези на детето ми и донякъде на мъж ми. Но детето е преди всичко!!!
Това е нормалното, обикновеното, но дали е правилно - не знам и не се замислям

И на мен така ми прозвуча  При всички случаи така описаната от теб ситуация за мен не е нормална.

Егоист съм. Що се отнася до детето - за момента не мога да си представя такъв вариант: аз сита, то гладно. Но за в бъдеще - не знам. Все пак много зависи какво прави то и семейството му, за да се справи със ситуацията. Защото всякаква помощ и редовното осигуряване от моя страна може да му е "мечешка" услуга. Вече имаше една такава тема за парите и роднините.

Естествено, че конкретна, не личи ли? 
Буболина, задаваш си този въпрос, защото имаш дъщери. Роди си син и ще разбереш. 

ПП А ако дъщерите ти са на диета и гладуват, ти как ще преглъщаш? Съвсем сериозно питам, не се бъзикам. 

 

И аз съм егоист - зключителен. Моите интереси са преди всичко, но това няма нищо общо с майчината ми обич и всеотдайност към децата ми. Но и искрено се надявам да ги възпитам ии да им дам подходящ старт в живота, за да не се налага после да ги мисля, да страдам за тях и да им давам скришно някой лев, че да не си развалят семейните отношения. До определена възраст ще съм им задължена, като умра - също всичко ще остане за тях. Но  промеждутъка искам да живея и собствения си живот, както и те да живеят техния, без да се обсебваме...

Сийке, ще преглъщам спокойно , щом са на диета.
Въпроса ми е съвсем конкретен.
Няма човек, който да не е бил поне веднъж егоист в живота си, става въпрос дали има егоисти с децата си, с родителите си.
azaf , всеки родител се надява да даде най -доброто на децата си, но няма такъв филм им дам подходящ старт в живота, за да не се налага после да ги мисля, да страдам за тях и да им давам скришно някой лев, че да не си развалят семейните отношения
За мен е необяснимо, че ще дойде момент, в който няма да ги мисля -та и най - големите милионерки да станат, все ще ги мисля и все ще се притеснявам, та за това ми е питането.
Нещо не разбирам, няма как да го приема за нормално, няма как да го оправдая....
Да си живея живота и да щракам с пръсти, докато детето ми страда, но и да имам претенции, че много го обичам и че само на него разчитам
Висш пилотаж в егоизма, висш...

Зависи Бубс, за какви деца говорим. Ако не са пълнолетни няма да ям и още как. Ако са пълнолетни, но "нефелни" да се издържат сами- не ме интересува.
Моите родители винаги са ми зад гърба и са ми помагали и помагат, но това е защото аз работя от шестнадесет годишна без да се спирам...и без да ми се е налагало.

Катюшка, не говорим за хора, които не си мърдат пръста за да ядът.
Просто си представяме, че не им върви, че трудно живеят, че страдат въпреки многото работа.

Все пак зависи на каква възраст са децата.
Не мисля, че родителите са цял живот длъжни на порасналите си деца. Критичните моменти не ги коментирам, затова е семейството.
Трудно ми е да преценя какво точно определяш като егоизъм. Това, че някой отказва да се грижи за порасналото си дете или че му отказва подкрепа в критичен момент. Ако порасналите ми деца са здрави, прави и имат хляб и салам на масата си не намирам за редно да ги подпомагам с пари. Ако мога да им помогна с нещо, така че да печелят пари - да бих, но ей така просто да давам не намирам за редно. И не е егоизъм според мен.

Първо  !
После какво значи " не им върви"???
И какво значи "върви им" всъщност? Всички работят много Бубс! Питай утре наред- продавачки, банкери, секретарки, общи работници- кой работи малко? Всяка професия си има изискванията.
Отделно подозирам, че говориш за разлики в стандарта също породени от образование, опит и кариера.
Така се случва, че има хора с късмет, или с опит и късмет, или с пари и късмет, но на ПЪРВО място с късмет и умения, или само с късмет- никой не е привилегирирован в живота- каквото си направиш+съдба...и късмет. И няма защо някой да се чувства виновен за стечението на обстоятелства при други хора било то и близки- може да боли- да, но да търсим вина е несериозно според мен...

Говорим за отказ за подкрепа в определен момент, не непрекъсната помощ и не от пари, морална, дори едно обаждане по телефона, информираност, въпрос.. знам ли...
Дори помощ да печелят по - добре, дори протегната ръка за съвместно съжителство, дори покана за гледане на внучето, докато те се борят да направят живота си по -добър.

ген + придобиване, т. е. научаване да бъдеш такъв
когато вече си - да
съответно - не
не зная
не зная, зависи

спрямо децата си съм егоист, т. е. мога да взема от всеки и всичко за тях 

съгласна съм с Катюша - след един момент зависи и на какво са способни самите те, нотогава ще направя всичко, което ми е възможно и което те са склонни да приемат, за да им помогна; защото все пак на сила не можеш да дадеш, а само да вземеш

Именно такива егоисти са родителите на съпруга ми  Напълно те разбирам , защото съм живяла с такива хора  Никога не бих принебрегнала синът си , а да гощавам дъщеря си и да и пълня джобчето подобаващо, да ядат с дъщеря си пържолките в съседната стая , а синът им да мирише вкусът им  Никога не мога да допусна това    но има и такива хора 

Не, не, явно не мога да обясня добре...
Аз, лично аз, никога няма да се питам дали децата са ми пораснали, дали могат или не могат да работят, дали имат късмет или умения, дали са или не са.
Не, никога, те винаги ще бъдат част от мен, докато аз дишам ще им давам от дъха си, докато аз имам  и те ще имат....
Не съм била такова дете, гледах родителите си от както бях навършила 20, гледах ги до смъртта им, от цигарите до хляба и чорапите, трудно ми беше, но не го усещах, сега ми липсва.
Ако аз обаче имах нужда тогава, те нямаше да ме оставят да се оправям сама, сигурна съм, така да ме възпитавали просто -когато има нужда някой, да си до него.

Аз излязох хипер-егоистка!
Страда въпреки работата ли/а не се доквалифицира/, получава малко пари/а не работи на друго място/?
Сори, момичета- аз зад такива деца няма да застана/по точно ще се постарая да не го направя/- лесно е да не мислиш и да се оправдаваш с обстоятелства, трудно е да поработиш върху себе си и да продължиш напред. Обичам безумно Мишо, но не може да му е трудно, ако има желание и нагласа да работи- каквото и да е, в който и период от живота си да се окаже- на това искам да го науча!

И много хубаво те разбрах Бубс! Може да ме боли, но ако не могат да се справят сами в определен период и при определени условия за самооцеляване- няма как да разчитат на мен, освен духовно и морално. Надявам се да не стигам до там де...

Да, хората са различни, именно за това исках да прочета повече мнения.
Нека не задълбаваме:
Страда въпреки работата ли/а не се доквалифицира/, получава малко пари/а не работи на друго място/?
Това е без значение, защото няма само черно и само бяло, има и среда, има и някакъв нюанс...

 Не мисля, че е егоизъм това да смяташ, че някой е достатъчно зрял за да си чука главата сам в живота и да се оправя според възможностите си. Не мисля, че взирането в чуждата паница, когато си навършил пълнолетие е полезно и необходимо, за мен това е проява на лош вкус.

Да ти разкажа за татко. Когато близнаците бяха на 4 месеца и все още основно ги хранех с NAN, в една прекрасна сутрин открих, че кутията е съвсем празна, а и портмонето ми също. Аз по майчинство, мъжа ми безработен. Същия ден към 11,00 часА щях да отида до работата да си взема аванса (майчинството тогава си го получавахме по месторабота) и помолих татко, който по това време работеше за сумата от около 700-800 сегашни лева да ми даде пари, за да ида до аптеката и да купя на бебетата една кутия мляко, за да ги нахраня и да ида до работата спокойна да си взема парите, и ще му ги върна. Той разтвори портфейла си с много  прегради, избра тази, в която имаше две банкноти по два лева и каза "Нямам бе татко, нямам! Ето 4 лева имам..." като по никакъв начин не трепна и не се притесни, че значително по-едрите банкноти от по 20 и 50 лв надничаха от следващата преграда надиплени и не по-малко от 200-300 лв, защото той винаги е носел много пари в себе си. "Ти нали ще идеш да си вземеш аванса след малко, ми тогава ще им купиш." Опитах се да обясня, с буца мъка в гърлото си, на двете четиримесечни бебета, които незнайно защо отказаха да изпият разреденото с вода кисело мляко, което никога не бяха яли до този момент, че мама ще може да ги нахрани след три часа, а до тогава да развиват белите си дробове, защото дядо, чието име носи батко им, не може сега точно да даде парички за три часа, за да купим бебешко мляко. Заклех се пред най-милото си, децата ми, в този миг, че ако е рекъл Господ по корем ще се влача, но никога, НИКОГА няма да бъда като тези хора - майка ми и баща ми! Докато съм жива няма да простя! Човешко е да се греши, но такова нещо само Бог може да му прости на татко. Аз не мога! Това е чиста проба отгледан, развиван и абсолютно във висша форма егоизъм.

Извинявам се  , получи се безкраен пост!

Знаеш ли Бубси, в първия момент въпросите ти ми се сториха риторични - разбира се, че една обичаща децата си майка би дала всичко от себе си, за да са добре децата.

Но после премислих и искам да ти кажа, че егоизъм е понякога прекаленото вмешателство в живота на децата. Звъненето по телефоните непрекъснато, дори когато децата са отделени от семейството и имат свое, постоянните ежедневни безсмислени виждания, които създават понякога инфантилна основа на взаимоотношенията. Тревогата за това какво си хапват и дали им е студено, дали са си платили сметките навреме и така нататък.

Ще ми се аз да не бъда майка-егоистка и да оставя детето си /за сега единствено/ да расте извън моите подредби на живота му. Ще ми се да я науча как никога да не остава без "богата трапеза", да я науча по какъв начин да си осигури минималните необходимости в ежедневието. Ще я науча, че човек може да има всякакви мечти, но ако иска да е щастлива - трябва да ги следва неотлъчно. Целта в младежките години действа конструктивно и на по-нататъшния живот.

Така си мисля и дано се справя.

Балу !
Както и да съм прозвучала, нямала съм твоята ситуация впредвид. Точно обратната ми се е случвала детето като беше на Фризопеп по 22 лв кутията- нашите ми го купуваха...ама защото знаеха, че мога, че искам, че съм работила без отпуска четири години- за това говоря...

Буболина,
не мисля че си напълно права, защото подхождаш към въпроса, имайки предвид някаква конкретна случка и от призмата на тази случка, се пречупва темата.
Имам да дам един пример за това докъде ПОНЯКОГА води пълната съпричастност към нуждите, дори и измислени, на децата.
Чичо ми е бил цял живот с много добри финансови възможности. Всеки път като децата му искали нещо - дали ваканция еди къде си или първа кола, той си казвал - защо не, имам парите, ако не за децата за кой да гледам, аз не съм важен. /това е негов разбор сега, когато е на 55 и вижда какви грешки е допуснал/ Съответно децата са щастливи на момента, но израствайки се превръщат от молещи, в изискващи, дори и след като човека е поостарял. И досега живеят при него, той ги храни, те работят но харчат всичко за себе си. Плюс това съм чувала от тях как той е изкуфял, как ги дразни , че и по-лоши думи.
В настоящия момент чичо ми си дава сметка, че им е направил точно мечешка услуга, както се писа по-горе.  

Катюшка аз го разказах по повод въпросите на Бубулина, изобщо не ме е притеснил твоя пост! Дори не бях стигнала до него когато реших да отговоря в темата.

Балу, не зная защо така отговорих- огледалната ситуация ме провокира просто вероятно.
Има деца, за които е жизнено важно да се оправят сами исках да кажа до тук !

 Съжалявам, но и в този пост не виждам егоизъм, всички изпадаме в трудни ситуации понякога и не може другите да са виновни за това, с което не сме успели да подредим и да се справим. Всеки има своето право и мотив да помогне или да откаже да помогне, зад всяка случка има и предистория, човешки взаимоотношения натрупвани с години, нещата не са просто черни и бели, колкото и да ни се иска.

Ама разбира се! Че това е похвално даже! Но, въпрос на гледна точка и вътрешен мир!

Е, как можа да го напишеш това?
Не мога да повярвам, че си от хората които смятат, че баща й е постъпил "нормално" и така е трябвало да направи. Абсолютно безобразие. Става дума за бебетата, не за нея!

  Темата не е за Балу, но съм направо възмутена. Е това ако не е егоизъм, не знам кое е !  Като е такъв голям проблем да даде пари назаем за 3 часа, да каже съжалявам, но няма да ти дам, защото ... ( а може и без защото). Но да си отвори портмонето и да мрънка със съжалителен тон, а да не му пука, че банкнотите се виждат ... бих го нарекла цинизъм. Моят баща беше същият, с тая разлика, че никога за нищо не ми е помогнал (аз не съм му и искала помощ), ами и лъжеше наляво - надясно, че ми дава пари, че ми купил апартамент и т.н. Е, умря си сам като куче. И аз не бих му простила, има кой да го прави.
 

Хатшепсут, извинявай че те разочаровам, но в описаната ситуация аз не виждам изпепеляващата драма, която си видяла ти, колкото и да е разочароващо това за теб. Не бих навлязла в подробен анализ на ситуацията, поради елементарния факт, че това не ми влиза в работата и не мисля, че е уместно.

  Бих помогнала на детето си винаги когато мога, независимо дали става дума за средства, морална подкрепа или по-рязко стимулиране (но не оставяйки гладни децата на детето ми), както бих помогнала и на родителите си. На мен са ми помагали, аз съм помагала...във всяко семейство има тежки и леки периоди. Ако започнем да си придиряме кой колко е самостоятелен ще изпаднем в дребнавост.

Да, темата не е за мен, не обсъждайте моя частен случай. Само избрах историята, за да обясня какво е за мен висш егоизъм и че никога не бих могла да съм такава.

Ти беше по-конкретна и затова дадох твоя случай за пример. На Бубс ситуацията не става ясно каква точно е. Ако аз съм родител и детето ми е в труден момент, естествено, че бих помогнала, що за въпрос.  Но ако това става перманентно и в един момент осъзная, че правя лоша услуга... знам ли, сигурно бих се дистанцирала. 

Аз съм доказателство, че твърдението "Единствените деца, без братя и сестри са егоисти" не е вярно.
Никога не съм била егоист. Дори, напротив- прецаквала съм себе си нарочно, за да може другият да е добре.
Примери мога да дам хиляда.
Винаги мисля първо за другия.  Не смятам това за слаба черта от характера си, дори обратното.

Имам си една много любима фраза, че "егоизма върти света".
Както и да го погледнеш, всяко нещо което правим е породено от някакъв вид егоизъм.....но правя вметка, че не определям егоизма само като материално облгодетелстване....човек може да е егоист и по отношение на чувства и други духовни и морални явления.
Хубаво е, да направим разлика между това да издържаш доживот децата си и това да помагаш когато сметнеш за необходимо.Това са две различни неща.
Лично аз не съм възпитавана като егоист, но в последствие живота ме е научил, че не съм ли такава просто се самоунищожавам и самоунижавам...
НО! Аз за детето си съм готова на всичко, и никога не бих позволила аз да си вея опашката, докато то се мъчи и страда...
Например аз попаднах на свекърва, която се държи точно така.Пълен егоист...човек гледащ единствено собствените си нужди и желания....това ме надъха още повече да си обещая, че аз никога няма да постъпвам като нея. (дори да стана някой ден мъжка майка Как`Сийке)
Подобен на примера на Балу ще кажа и аз.......... съпругът ми (т.е нейното дете) имаше нужда от 30 лв назаем (за едни много важни и спешни документи) като гарантирахме, че парите ще бъдат върнати до 24 часа.
Не само, че не му даде, ами вдигна и невероятен скандал как можело вместо той на нея да дава, той да и иска пари ....и то като се има в предвид, че ние плащаме сметки и ние купуваме храната....защото тя разбира се вечно няма  и т.н и т.н.......
В крайна сметка ние се оправихме някак, но болно ми стана, че ни излъга...защото аз бях свидетел как по друг повод броени дни след това извади 50лв от чантата си за нещо не дотам важно и спешно.
Но както е и да е...примери могат да се дадат доста....и проблема не е в това, че някой на някого не е дал пари...........а от това, че не можеш да разчиташ на този човек....от това, че най-близкият ти човек отказва да ти помогне.
Наскоро дори имаше и една такава тема, как една друга свекрва (защо ли все те  ) отказва да гледа внучетата си за по 2-3 часа седмично....защото "който имал деца да си ги гледа"...Е, това не е ли пак егоизъм..........
И последно да кажа.............хубаво е човек да е егоист, но не по отношение на семейството и децата си. Защото противното за мен е алчност и безскрупулност.

Не съм егоист и не искам да бъда. Винаги съм била добра с хората, които са били добри с мен. Нямам 10 деца, естествено, че ще помагам на детето си колкото и с каквото мога. А някога може да се наложи и той да ми помогне, знае ли човек какво му готви живота утре... Семейството е за това, да се подкрепяме и помагаме в трудни моменти. Поне аз така го разбирам.
Балу  това с баща ти не е егоизъм точно, а лошотия и проклетия. Ако не искаш да помогнеш на децата си в труден момент, то би ли искал тогава те да ти помогнат, когато остарееш и се разболееш и не можеш вече да се гледаш сам? Какво следва тогава, имаш ли право да изискваш подкрепа от децата си, само защото по документи им се водиш родител? Такива мисли ми минават в такива моменти...

Учи се, да 
Всеки е егоист, по един или друг начин, в една или друга степен.  С изключение на мъжа ми  който е (т.е. беше) на другия полюс - абсолютен алтрусист, и то за наша сметка  . Вече се учи, бавно и полека, на егоизъм   .
Аз го раздавам по-егоистично    но никога за сметка на моето семейство. На другия полюс са родителите ми - пълни и завършени егоисти  .
Всичко е въпрос на мярка, обаче. Страдала съм и от двете крайности, и съм си научила урока. 

Да не би да се познаваме, и да съм ти разказвала за родителите ми   

Няма абсолютно никакво оправдание за подобен егоизъм. Предисторията на отношенията и затрудненията е изцяло без значение в този конкретен случай. Това даже не може да бъде наречено егоизъм, а си е чиста проба жестокост. Просто е абсолютно нечовешко да оставиш бебе да се дере от глад, даже и съвсем чуждо да е, а не твоя плът и кръв. Нямам думи просто. Такива хора не заслужават и плюнката си да хвърлиш върху тях.

А иначе всичко е въпрос на мярка. Трябва да има подкрепа и подпомагане, когато се налага даже и финансово, но да не е безусловно и едностранно.

Но я си представете, че тези същите родители, също нямат средства да помагат на децата си и се издържат да кажем от 2 пенсии??!!! На тях може да им е болно вътрешно, но да не  го показват именно, за да не причинят още по-голяма болка но децата си, че не само те страдат..........

Ами, да. Аз казах, че съм хипер-егоистична.
Но това не означава, че не бих се притеснявала, не бих страдала или бих си "щракала" с пръсти, ако децата ми се чувстват зле. Но пък все си мисля, че големи, зрели и достатъчно интелигентни хора могат сами да се справят с живота...
По същата логика не искам и да разчитам на децата ми - дай Боже, да не се наложи да им висна на ръцете, защото тогава самата аз ще се чувствам зле. Искам след години да съм приятелка с тях, но не и опекун...
Ама такова нещо като "нямане на късмет" не съществува. Животът е такъв, какъвто си го направиш и ако те се окажат некадърни да си построят своя "рай", аз насила не мога да им го дам в ръцете...
Относно "старта" - има такъв филм - да са живи и здрави моите родители, че ми го дадоха /обич, доверие, разбиране, възпитание, добро образование, рамо в началото на работата ми - просто ми казаха как и накъде да се насоча, а всичко останало съм го направила аз с това, което съм самата аз, защото цял живот да трепериш като квачка над пиленцата си не върви/.
Всеки човек има право на свой живот - ако децата ми имат нужда от мен, винаги ще съм насреща, но не бих натрапвала помощта си, нито бих зачеркнала своя живот, за да съм винаги на тяхно разположение.
Не карам никого да приема моята гледна точка - въпрос на разбиране и характер е. У нас половинката ми е грижовният родител. Аз съм обичащата и разбираща мама, която обаче има нужда понякога да бъде и самата себе си. Двете неща не са несъвместими.

Всъщност през съзнателния си живот никога не съм имала конфликт с баща си! Той е добър и кротък човек, който цял живот бива манипулиран, и превръщан в желан образ и подобие, супер успешно! Виж, майка ми е друго нещо! Нейното второ име е егоизъм...

Аз ще дам един реален пример. Баща ми и майка ми живеят на село, сами. Произвеждат си всичко, за да задоволяват потребностите си. Освен всичко друго, баща ми е и пчелар. Миналия сезон е произвел два тона (повтарям два тона) мед. Миналата есен му поисках един буркан (повтарям един буркан) с мед, защото в само в сезона на настинките децата пият чай, и при това не го харесват със захар. Баща ми ми отговори, че не може да ми даде, защото си е оставил за тях (за него и за майка ми), а другото е продал  . Когато се оплаках на майка ми, тя го защити и каза че правилно е постъпил. Децата щели да пият чай с мед, когато им отидели на гости. У тях на масата винаги има пълен буркан.  . Сега, като го пиша, разбирам, че това дори егоизъм не е  .
Разбира се, че си купих мед, и това не ни доведе до просешка тояга  .

Балу, , нещо такова се случва и в моя пример, но не го споменах , става въпрос и за момент, в който бебето няма храна, просто така се е случило за момента, но не - няма подадена ръка!
Много се радвам, че темата ми има толкова различни нюанси, много е интересно да прочетеш различни гледни точки и мисли.
Танцуваща с вълци , явно не са толкова малко тези родители
Отказвам да се съглася, че егоизма към децата ти и семейството ти са нещо правилно, че учи на добро, че дава добър пример, че е нормално - не, не, не вярвам!
Когато влизаш да раждаш, а някой тръгва да обикаля света, без да го интересува какво ще стане с теб или детето ти, когато се чудиш от къде да вземеш пари за памперси, а този някой решава да плати поредната си екскурзия в Монако...
Нямам против да е така, но да няма претенции , че му пука за теб и да вменява вина непрекъснато, че никой не се държи добре, че никой не го зачита... а в същото време да се вре в семейството ти и да звъни непрекъснато, за да получи душевен оргазъм колко си зле....и непрекъснато да повтаря, че ето виждаш ли как бил предрекъл такова развитие, ама като не са го слушали...
И такъв човек, без всякаква съвест един ден ще изисква да бъде обгрижван, гледан, да се върти света около него, защото е стар и болен?
Ами мамка му, всички сме смъртни, не можем на 60 да се държим като на 20, не можем да си мислим, че сме вечни и ще живеем с орлите!!!
Егоист ли? - и всички производни на това определение!
Има ги, за съжаление.

Егоизмът е човешко качество. Всеки го притежава в различна форма. И всеки го възприема различно.
Буболина, а жената, за която пишеш молена ли е за помощ? Може да не ви пази и да не иска да ви нарани егото? А може просто да ви натрие носовете за нещо и да чака да си поискате нужната ви помощ?
Все пак с напредване на възрастта хората стават егоисти. Мислят много повече за себе си. Не всички, но даже и при най-раздаващите се хора я има тази черта - да търсят внимание, да охкат по-силно от другите. Това също е егоизъм.  

Молена е слабо казано, умолявана е, но...

Ами жената доказва на някого нещо. Натрива ви носовете. 
Това е нещо малко по-различно от егоизъм. Тя май е ВЕЛИКА  - затова вие ще трябва да я цакате с нейните козове.

Е, даже и моят егоизъм не би стигнал до там...

А пък аз все слушам приказки, че за внуче боляло повече, отколкото за дете  .

Уф, що да я цакат те  тя толкова е цакната, че няма накъде вече  - това всичко с уговорката, че е в случая е представена само едната страна на медала, което не означава, че подлагам на съмнение думите на  Буболина  .

Аз лично нямам намерение да цакам моите родители. Не тая омраза към тях, а само една огромна безмерна тъга към себе си, заради годините, в които се опитвах да докажа на мен и на целия свят, че имам страхотни родители  които ме обичат, и които ги е грижа за мен. А те успяха с два пъти повече усилия да ме оборят  . Възможно е и да ме обичат де, по някакъв си техен начин, който аз не успявам да проумея, а вече нямам и желание.

Буболина, извинявай че използвам темата ти за собствените си оплаквания  .

Не, моля те , всеки може да сподели, та нали за това съм я пуснала, да си разкажем това, което ни тормози.

Понеже раснах като единствено дете нашите непрекъснато ми повтаряха да  се раздавам. Трябваше поне малко да съм егоист. Страшно е ,ако си душевен егоист...

Спрямо детето си никога не съм била и няма да бъда егоист не защото съм и длъжна, а защото мисля това за правилно. За съжаление и спрямо самата себе си не съм. Все на последно място се слагам.

По принцип винаги сме се оправяли сами,но има моменти когато се налага родителите ни "да дадат по едно рамо".Е не ни дават,особено откакто сьм по майчинство с 2-те деца. Не пиша за нон стоп подкрепа,а за моментна.Надявам се да не стана сьщата егоистка! Колелото на живота се вьрти и понякога си горе и долу.

На 38 съм, имам 20 години трудов стаж. Смятай! До преди да се омъжа майка ми изискваше част от заплатата да я предоставям на нея, а тогава взимах добри пари! Тогава, когато имах нужда от подкрепата на баща ми бях на майчинство и със съпруг без работа! Моята подкрепа в този момент беше една 60-сет годишна жена, пенсионерка, майка на четири деца и баба на четири внуци по това време)! Това е най-великата жена, която познавам и не защото тогава бях като петото и дете за нея, а защото е уникален човек с огромно сърце. Това което е тя за децата си и те за нея, не съм го виждала никъде другаде и при никого! Обожавам тази жена и съм много грешна пред нея, че не съм я виждала много, много отдавна! Но тя казваше за най-големия си син, че щом не и се е обаждал тооолкова дълго време значи е добре. Щом я потърси, уж просто ей така да я чуе, значи има проблем. Просто всичко си е до човека! Който си е роден егоист няма да се промени, ако ще и двадесет деца да има, или пък нито едно да няма! Ако ще да е беден като църковна мишка или богат като Крез!

Eгоизмът е нещо нрмално, начин на оцеляване. За това не вищам нищо нередно човек да е егоист. При така поставения въпрос за децата вече говорим за майчински инстинкт-не бих могла да седя на отрупана маса ако те гладуват.

Опа, чакай малко.
Не ме интересува как е в чужбина, аз живея тук и сега, в България.
Възпитавана съм да уважавам, да обичам, да ценя и да давам.
Пораснах с любовта и уважението на родителите си към техните родители, пораснах обичана и обгрижвана.
Както написах няколко страници назад аз не съм имала никаква материална помощ от родителите си от 20 годишна, напротив  -аз се грижех за тях, но получавах Подкрепа, морална, душевна, човешка, сърдечна, бяха зад гърба ми и дори да не са успяли да ми дадат нещо за тези последни 13 години, аз ги почитах защото знаех, че са до мен, че ме обичат...
Понякога е много по - важно да дадеш добра дума, загрижен поглед, мило докосване, отколкото 10000лв примерно, дадени ей така, само за да си измиеш очите и да не ти е омърсена съвестта.
Ето за това става дума - за егоизма на чувства дори, когато можеш поне да покажеш, че обичаш!
А как да го направиш, като обичаш само себе си, как?
Има история на тази моя тема, има дълга история... дали ще намеря сили да я напиша не знам, надявам се...

Мисля,че не е нужно да пишеш историята....
Аз усетих за какво говориш.Смятам,че не греша.А може и да греша.Рядко се случва.
По темата-егоист съм,но само когато става дума за мен.Децата не ги меша в тази дума.Към тях егоист немога да съм.Към мъжа ми-да.Към приятелите ми-да.Към познатите-да,мога да съм.Често съм егоист.Ако не съм,ще съм нещастна.Немога само да се раздавам.Защото в раздаването си ще забравя за себе си,а не е хубаво.
 А ти мила,не дълбай толкова навътре.Сама си ровиш в раната ,а после се питаш защо боли.
Не си причинявай това,не си залужава!
И е време и ти да се научиш да си поне малко егоист!

Буби, недей да страдаш излишно.
Не съм сигурна, но имам усещането,че става дума за свекърва ти...
Има хора, към които колкото и добре да се държим никога няма нито да са благодарни, нито да ни харесват,абсурд-да ни заобичат.За съжаление, понякога личното отношение към някого се предава и към децата на този,дето е недолюбван.И тогава наистина боли.

Слушай интуицията си.Тя няма да те подведе.Любов насила не става.Аз мисля за голяма част от роднините си като за умрели,въпреки,че са живи и здрави.Открих,че ми е по-лесно да живея без да страдам от факта,че на някого не му пука кой знае колко за мен.
Колкото и да се възмущаваш,тази жена няма да се промени.И никога нямя да преглътне факта,че ти си млада,хубава и обичана.А нея никой не я е обичал така....

Джейн,  , историята е страхотна, пълна с много любов и омраза, с прикрити чувства, изневери, подлост, унижения, обиди, лъжи... Цял роман е, трябва ми време да я напиша, но имам нужда от това, защото иначе ще се пръсна...
Няма на кой да кажа, няма на кой да я разкажа, за това избирам това място.
kartinka , не страдам мила, по - страшно е - изпитвам гняв, поставят те на колене, поставят те на кръстопът, искат да избираш, а не знаят колко е трудно да избереш спокойствието пред любовта.
Да, когато страдат децата - тогава идва страшното, тогава чувстваш, че искат да ти извадят сърцето, ей така без упойка и без да им пука дали боли, а за децата боли, но не всички майки ги боли, това е тъжно...

Трябва да сме егоисти, без да нарушаваме егото на другия до нас. Но трябва да си имаме и част за себе си и изисквания за себе си. Потвърди ми го живота, не бях егоист в семейството, гледах детето сама и сега вече нямам семейство. А уж всичко беше за добро, да седя зад гърба на мъжа ми!

Никога не съм била егоистка винаги съм се раздавала за всички,не само
за децата ми ,но и за всички около мен.Даже и за хора които познавам
малко пак се раздавам.Винаги съм мразела егоистите