За ФАКТИТЕ, обективната и субективната истина

Точните факти могат да се предадът винаги по подходящ за детето начин.
Едва ли на едно 3 годишно дете му е ясна думата -любовница.
Важното е да си честен пред себе си и да предадеш фактите по смилаем за детето начин.

Мисля, че не е работа на наранения и онеправдания родител да кара провинилия се да обяснява. За да го наказва. Идва момент, в който детето търси обяснение, за да си направи изводи .
Пък Джали, права си. Едва ли Ицко ще получи изяснение нещо от сорта - Знаех, че ще мизерстваш като се разделим с майка ти, ама на мен ми се живееше, ходеше ми по жени, дискотеки, не ми се занимаваше със семейни отговорности.
Бърди, неправилно се изразих. Права си. Не любовницата е причината, макар че твърде вероятно по нея да се дават известни сумички, които би трябвало да са за децата.
Не оставай с впечатление, че Ицко получава всичко и ми е болно да му откажа поредното си нещо. Чипсът си го взе преди повече от седмица, списанието Мобидик излиза един път в месеца, а пък е нормално като всяко дете да му се прияде нещо като види. Не мисля, че това са глезотии. Това (поне за мен) са елементарни нужди на всяко дете. Той ще свикне, че трябва да яде само основните неща и, че ще има най-нужните предмети. Но расте в ограничения най-вече поради това, че баща му не успява да задоволи съвсем елементарни и ежедневни потребности. Та за това казах, че децата са основно засегнати не само от емоционален, а и от физически аспект.

Дани аз това се опитвам да кажа, че точните факти са различни за всеки от двойката. Мъжът ми е саможивец  и и смята че няма нищо лошо, че обръща малко внимание на силно пубертетния ни син,  понеже си бил такъв... Еми аз смятам че фатите, са че не му обръща никакво, а не малко внимание.. А знаеш ли на сина ми колко му дреме кави са точните факти... той просто не расте с баща си и това е.....
Та моята оценка е една, на бащата е  друга  и ако само направя една мъничка крачка напред, мога да го изкарам без затрудение не особено загрижен  баща и в емоционален план това може даже и да е почти вярно....Не знам дали ме разбираш....
Ти самият също си много обиден и този ти стремеж към обективност е точно изява на обида....Защото става дума за твоята обективност, нейната просто няма как да е същата, иначе щяхте да сте още жененни.....
Лошата новина е, че  независимо какви усулия сме полагали с мъжа ми, синът ни да израстне покрай двама ни, а ние имаме доста прилични отношения, детето все пак си израстна саможиво и несигурно...
За жалост, когато една двойка се разпада, хората радко успяват  да осъзнаят, че цената ще се плаща от всички.
И единственото, което могат да правят е, да се стараят да минимизират вредите....

Сиси, той може да няма пари да си купи въпросното данете, даже ако живеехте заедно, но сем. не е добре финансово... Не абсолютизирай финансовите липси... и друг път съм ти казвала -  дълбоко съм убедена, че не особено охолния живот носи повече ползи, отколко вреди. Вервай ми както се казва
Еми стига писахте де, не мога да ви смогна....

Бърди, дори и Ивака да беще разбрал съм сигурна, че щеше да обича баща си по същия начин. Защото е баща. Ицко разбра, но все още обича неговия си татко. За него няма значение с кого спи тати, за него ще има значение, че от момента на това спане с друга тати не му обръща внимание, не е при него, когато му е нужен, не излизат заедно, не може да си позволи елементарните неща, а ще гледа и брат си как е е подложен на същото.

Birdey,права си Sissy,също е права.
Просто историите ви се различават по една малка подробност-при теб купчинката с ако която е оставил бившия след себе си е много по-малка от тази при Сиси.
Разбираемо е нейната реакция да е по -остра от твоята.Просто си късметлийка,че при теб вонята е по-малка.

Сиси, за това последното съм склонна да се съглася с теб.
Щом и сега, с 2-3 виждания в месеца и то у тях, без да го води някъде и да му купува нещо, Иво смята баща си за най-идеалния баща на света, най-вероятно и наличието на приятелка нямаше да го отблъсне. Но се радвам, че имам възможност да не го разбера това.
И не мисли, че те обвинявам, че глезиш Ицко с купуване на разни неща – напротив, безкрайно далече съм от тази мисъл. Просто ми се иска ти да не се потискаш толкова от това, че се налага да му отказваш.

omorfis , предполагам, че имаш право и съм съгласна с теб.

Birdy, в другата тема, го бях написал : "Може да кажеш ФАКТИ, по начин смилаем за детето, но не и да ги пречупваш през своята си "истина"!!!, ако прецениш, че не може да ги смели, просто на дадения етап ги пренебрегваш

Jaly, разбирам те какво искаш да кажеш, но това за което ти говориш е субективна истина...

Мир! 
Пък по темата се изказах в първия си пост.

aaaa така не
е те така не 
да го раздам и аз захаросано, но това, че веднъж не е станало, не значи, че следващия път пак няма да стане

Каси, ще се радвам след време да мисля така, ама за момента не съм стигнала до там все още.

Е айде де, колко стана вече...
Не че ме тресе оптимизъм, но съществуват хубави семейства, значи може. 

Всъщност, и да не съществуват, пак не значи, че не може... може ти да си първата, знаеш ли? 

*Дани, малко ми е недоспало за философски разсъждения, може би утре.

Дани, не искам да се заяждам, но какво значи факт и какво субективна истина?
Факт е, че родителите се разделят. Защо - всеки има собствено виждане. Както сме казвали винаги вина има и в двамата. И доста често единия не се чувства добре, но оставя другия да вземе решенито за раздяла.
Най добър вариант е да се казва едно и също от двете страни. Но е прекалено идеалистичен за съжаление.
Най-лошия да се обвиняват взаимно или от едната страна.

Шефа се обади ,и всички млъкнахте
Що така.
Ехооооо,Дани,има ли някой.

аз съм съгласна с това

и още нещо - ако двамата "виждаха" нещата по един и същи начин - определено надали биха се разделили
разделите са когато всеки вижда едон и също нещо ама тотално различон от другия
вече няма допирни точки
няма общи разбирания и общ език
е те тогава се стига до раздяла

Зачела съм се в дебелите книги и там пише освен другото, че за щастлив човек е първостепенно спокойна семейна среда. Сиреч, всичките сме постъпили правилно. Независимо кой как настройва, има начини и вариации за справяне с това, по -важното е, че ежедневен, постоянен - непрекъснат стрес в семейството няма да има. За разлика от множеството хора, търпещи се, в името 'уж' на детето - а пък истината е, че е по-лошо. Хайде, дишайте, на прав път сме.