За ФАКТИТЕ, обективната и субективната истина

В мелето да не го отнесеме ние..

Нямам, няма...въпреки, че хората са казали:
"Там където двама си мерят пи...ите, не си слагай задника... "

Аз си казах мнението, но пак да се набутам между шамарите.  
За мен:
ФАКТИ -той изневери, не дава пари, не си поглежда децата.
ОБЕКТИВНА ИСТИНА - той е егоист, себичен, долен и низък човек. Мисли преди всичко за себе си, знае, че аз ще се погрижа максимално децата да са добре и това го освобождава от отговорност.
СУБЕКТИВНАТА ИСТИНА -  аз съм лоша, заяждам се, не разрешавам да си вижда децата. Искам само пари, които той на този етап няма, но някой слънчев ден ще си стъпи на краката и ще започне да дава.
Като препрочетох всичко стигнах до извода, че той е егоист, а аз съм гаднярка. Горките деца с такива родители.  

Ауууу.........
Ще си сложа дебели гащи и ще рискувам...
Вижте сега, първата истина която научава детето,е тази на отглеждащия го родител. Ако е обективна-добре,но в повечето случаи не е.
Емоции,озлобление и т.н.
Мисля че колкото и да представяме нещата,според това как ни изнася,един ден детето ще порасне и ще научи своята истина-а тя е че за да се стигне до провален брак,и двамата са правили грешки и са ос...и нещата.

Жалко, търси се само мнението на дамите. 

няма, но някой слънчев ден ще си стъпи на краката и ще започне да дава.
Като препрочетох всичко стигнах до извода, че той е егоист, а аз съм гаднярка. Горките деца с такива родители.  

[/quote]

Сиси, според мен не може и не трябва да се казва:


Фактите са си факти... в момента, в който кажеш: "факти за мен са...", това вече е пречупено през твоята гледна точка и това вече не са факти, а ТВОЯТА субективна истина

Inkel, обърни внимание, че пише : "...И на дамите"...

Дани, "за мен" има смисъла - относно моята история, а не според мен. 

Оморфис, няма съмнение, че да се срути един брак и двамата имат вина.
Но според мен децата имат задачата да открият движещата сила в грешките. Обяснявам - при него тази движеща сила е бил егоизмът, а при мен стремежът ми да направя брака си идеален.

     За да се стигне до истината, според мен трябва някой обективно и безпристрастно да събере фактите.  Замислих се дали да не ангажирам детективска агенция...да ви кажа ...уплаших се!!! Страх ме е от истината... подозирам, че може да ме срине, едно е да предполагам, друго е да видя.
     Една от поредните вечери, в които абоната не отговаряше, рових в нещата му и забелязах, че липсват ключовете от вилата. Обадих се на един приятел и отидохме, бях в осмия, вилата светеше... моя приятел успя да ме успокои и не станах участник в грозни сцени, а и можеше да навредя на бебето фатално...
    Искам да измисля най-прекрасната история за най-прекрасния мъж на света и да и кажа че това е нейния татко, а защо ни е изоставил... и тук ще измисля нещо...помага на умиращи от глад деца в Сомалия  
     ИСТИНАТА Е , ЧЕ АЗ СЕ ПРОВАЛИХ!

Сиси,говедо като твоето ,не ща изобщо да го коментирам
Децата ти волно или неволно,приемат твоята негативна енергия към бившия,когато са с него сигурно слушат колко си гадна и зла.
След време като пораснат,сами ще си имат мнение по въпроса и съм сигурна че никога няма да обвинят тебе.
Защото тогава най-обективната истина ще е тяхната.

Мир между пишещите жени.   

МИР

Всеки гледа света през собствените си очи, чува чрез собствените си уши, и помирисва със собствения си нос. Фактите са отражение на реални събития, в нашето съзнание. Но това не означава , че едно и също събитие, има едно и също отражение в съзнанието на всички хора, т.е. то е индивидуално. Възпитанието, опита, характера, възрастта,пола, ....., и дори здравословното състояние, влияят на възприемането на света около нас. Дори и едно и също събитие, случило се в различни периоди от живота ни , се възприема по различен начин.
Заравяйте томахавките, и вадете лулата. 

Ама чакайте сега. Спора в другата тема беше какво да се каже на децата, а не коя истина каква е.
Нещо сте се поизместили.
Там прочетох нещо от сорта - единия си казва неговата истина, другия неговата и детето сглобява картинката. И ми прозвуча ужасно това, затова влязох тук да пиша, пък то ...
Както и да е, на темата - не може така според мен да се дават на детето различни обяснения и едва ли не да му се вменява ролята на съдник. Най-добрия вариант е от двете страни да чува едно и също (според мен). Ясно ми е, разбира се, че това е непостижимо в 90% от случаите, но въпреки това го намирам за най-добрия вариант.

Преди време в Клуба на разведените в Дир-а имаше една ужасна дискусия, в която таткото си беше намерил друга и иска да се разделят и майката отказваше да седне с него да поговори с децата какво става, а го караше той сам да им обяснява, щото бил той направил белята. И най-лошото беше за мен колко много хора я подкрепяха! А това за мен е ужасно измиване на ръцете и бягане от отговорностите й на родител. Защото това, което иска да направи всъщност, е да отмъсти на мъжа си, без да мисли кое е най-добро за децата.

Бърди, това, което описваш е гадно. Има един основен момент, който ние пропускаме. Нашите деца предимно са на възраст, в която не могат да осъзнаят реално за какво става въпрос. За тях основното е, че мама и тати не живеят заедно. Но ако децата са сравнително големи (над 10 години) мисля, че въпросният "сгрешил" родител наистина трябва по някакъв начин да им обясни защо и това не е работа на другия.
Примерно ЕРД изобщо не се съобрази с възрастта на Ицко и съобщи едновременно и на него и на мен как има друга. Което според мен независимо от искреността е гадно спрямо детето. После го питал дали го мрази и му казал, че може би е най-лошият татко на света.
Та децата не ги интересува основно с кого спят родителите. Защото кифлите в повечето варианти са преходни. Децата ги интересува дали тези родители след раздялата продължават да са основно родители. Защото при нас с края на задълженията към мен дойде и края на задълженията към общите деца. Тук вече мисля, че трябва да решават децата кой крив, кой прав. Та децата не са кукли. Те имат очи, уши и най-вече чувстват. Има го и страничния фактор - на външи хора, които къде заради клюката, къде от заинтересованост обясняват на детето какви са мами и тати. Тези неща трудно се спестяват.
Стана дълго. Но мога да кажа - Ицко от самото начало знае, че баща му си хвана друга. Но това за него не е имало значение. За него има значение, че баща му не го търси, не го извежда, не рита топка с него, не го осигурява финансово и главно заради баща си търпи лишения. Тези неща не мисля, че трябва да се спестяват, тези неща са определящи в поведението на детето и те му определят ролята на съдник. В смисъл то си изгражда мнение за ситуацията СЛЕД и отношението към родителите.

Birdey,в повечето случаи за съжаление,раздялата е съпроводена с обиди,крясъци и тем подобни.
Израза "разделихме се като приятели",нещо трудно мога да си го представя.
Децата винаги стоят по средата и в главиците им набиват ту едната истина,ту другата.Гадно е но е факт.
При тебе предполагам нещата за щастие седят малко по-различно,защото си попаднала на БНД а не на ЕРД като при Сиси.
При мен са още по различни тъй като за моето дете истината е само една,защото донора не му е виждал очичките от години,камоли да му обяснява колко съм гадна.
Когато децата станат достатъчно голями,вече сами ще решат кой прав и кой крив.
До тогава едната истина,която им се поднася за съжеление ще е субективна.

Сиси, съгласна съм с всичко, което си написала, с изклчение на това


Не смятам, че на колкото и години да са децата, „прегрешилия” родител трябва да се обяснява (ако става въпрос за друга жена говоря, не за тормоз, побой и тям подобни). Това с кифлите са отношения майка-баща, не родител-дете. Тук, разбира се, не говоря за случаите, в които родителя зорлем тика кифлата в лицето на децата, тогава да си се оправя.
Иначе си много права и ти, и omorfis , че децата си създават тяхната истина най-вече след.

Това за порасналите деца го казвам най-вече от опит. Защото ЕРД и сестра му бяха вече големи. В живота на баща им имаше жена. Виждахме го. Те виждаха как страда майка им, как парите не достигаха, те мизеруваха на фона на голямата заплата на баща му. В повечето случаи една изневяра засяга всички и то не косвено. Започват да намалят пари (съществен фактор), води до изнервеност и скандали, води до намаляне на или пълна липса на внимание и отговорност от страна на "кривналия" родител.
Та нямам предвид обяснение защо е решил да спи с друга. Просто дължи обяснение на децата си защо ги кара да страдат. Зълвата като говорихме после ми викаше: Ама татко вече не ходи. Аз и казах, че нас не ни интересува с кого спи баща й (бяхме женени). Но нея явно я интересуваше. И Марин го интересуваше. Той мразеше любовницата на баща си, ревеше заради нея, дори я удари!
Та децата са деца, но те не остават завинаги такива. Те просто са малки хора. Това е временно. После стават големи и да им разправяш, че мама и татко не се обичат, не се разбират не минава. Защото семейството не е само мама и татко. Семействоразбиващите действия ги засягат пряко.

Сиси, те разведени ли са били майка му и баща му, когато той е бил с друга?
Ако не и той е изневерявал (с такова впечатление оставам) – историята е съвсем различна от това, за което говорим. Аз говоря за това какво и как да се обясни на децата при раздяла.
Ако са били разведени – мисля, че не наличието на приятелка на бащата е била причината за тяхното нещастие.

Не бяха разведени. Много женени си бяха.  Свекървата подаде молба за развод, а той живееше известно време отделно. После решиха да се събират. Така, че имаше раздяла.

Сиси, абсолютно си права.
Мисля,че трябва да казваме истината на децата, но по най-подходящия спрямо възрастта им начин и с максимално простички думи за случващото се. Не зная колко е реална възможността версиите с ЕРД-то да се уеднаквят, насреща си трябва да имаш отговорен и мислещ за децата си човек,а сред нашия добитък такъв липсва.
Признавам си, когато говоря със синовете си за БНД-то,трудно си спестявам нелицеприятни квалификации, сълзите и обидата си,...ужасно се чувствам след това. Защото виждам реакциите им после - Дани(той е на 16,5 г) слага слушалките на главата и надува музиката на мах, Тони(15) се затваря в стаята си и започва да блъска крушата до изтощение.Искат да се скрият от реалността.В главите им е каша и аз не им помагам със свойте емоции, не успявам да ги преодолея, но съм сигурна че са сглобили мислено пъзела .
Дано това не убие вярата им изобщо в семейството като ценност

Сиси, значи наистина за различни неща говорим. В тоя случай съм съгласна, разбира се.


И аз малко от това се притеснявам, най-вече защото аз вече я нямам тая вяра.

Аз ще хвана  края на дискусията между Бърди и Сиса..
Добре де, ама ако един човек е в сътояние да прецени адекватно действията си , да предвиди последствията и най-вече да го е  грижа, за ефекта върху другите- деца, съпруга, близки... той нали няма да  извърши тогава тези действия....илиако влечението му етолкова непредолимо, щ его  прави по дискретен начин ненараняващ околните....
Та убеждението на Сиси, че той им дължи обяснение и при това сам, има всъщност наказателен характер отново.. наказатален, щото той е провинилият се, но пък обективно такъв човек е силно  съмнително изобщо да е в състояние да обясни каквото и  да е.... та  на мен ми се вижда леко абсурдно....

За да се върна към темата, онази изначалната.....След като двама души не могат и не желаят вече да са заедно или поне едният със сигурност не желае, е напълно невъзможно те да са единодушни.
За жалост повечето хора с удовлствие се отдават на огорчението и обидата си, отказвайки да преработят тези си чувства и така залагат капани пред себе си и децата си и то за далченото бъдеще.
По въпроса за субективната и обективна истина- съм  на менение, че истината е персонализирана, следователно силно суективна, винаги при това. Това, което ти искаш Дани е, с жена ти да сте единодушни, а  то е невъзможно, защото нейната истина е различна от твоята.
Единственото, което всъщност можеш да искаш от нея е, да не те очерня пред детето и да поддържа положителният ти образ, пожелавам ти да го постигнеш, понеже е в интерес най-вече на детето ви....
Малиииииии..........как научно прозучах рано заранта

убеждението , че той им дължи обяснение и при това сам, има всъщност наказателен характер


Точно тези думи търсех и не успях да го формулирам, мерси, Джали.
Да накарам БНД да обясни и едва ли не да се извини на Иво (колкото и голям да е Иво), за мен означава – искам да направя мръсно на БНД пред детето и да го накажа по този начин. А единствения наказан в случая ще е Иво.

И, Джали, аз не твърдя, че при раздяла двамата родители са на едно мнение по отношение на истината – естествено, че не са. Това, което имам предвид е, че не е лошо пред детето да сме единни. Аз например не мисля да обяснявам на Иво, че баща му ми е изневерявал – какво добро може да излезе от това? Нито пък, надявам се, баща му няма да седне да му обяснява за моите грешки спрямо него.

Това за вярата в семейството е така. ЕРД беше емоционално разбит от това, което се случи в неговото семейство. Мога уверено да кажа, че развитието на нащата там много допренесе за разпада и на бъдещото му (вече бившо семейство). Също се притеснявам за Ицко и за Ангел. Но съм решила да се боря да направя от тях достойни и отговорни мъже.
Пък идеален вариант на раздяла се случва твърде рядко. Там, където децата да не се засягат или минимално да бъдат докоснати от всичко. Повечето БНД-та и МНД-та не успяват или не могат да изолират децата си. Винаги го има моментът с егоизма на родителите. Твърде малко са хората като теб, Бърди или като Иса например.
Аз не съм такава, признавам си. Когато се появи и финансовата страна на нащата (твърде често) ситуацията става далеч по сложна и децата все по засегнати.
Как се обяснява на 7 годишно дете, че не мога да му купя ягоди от 10 лв, списание Мобидик? Вчера си идва от магазина, връща ресто и плахо казва - Не си купих Данете дуо, защото предният път като си купих нещо (Чипс за 3 лв.) ти ми направи забележка.  Знаете ли как ми се отразяват тези думи?  Съсипват ме. Ето така се отразява любовницата на баща му, но разбира се не му го казах. Дадох му парички и си купи въпросното данете.

Не Jaly, не искам нито да ме очерня, нито да ми поддържа положителен образ, а да се придържа към фактите и тогава, когато детето вече е достатъчно голямо, то ще може, на базата на тези факти да изгради СВОЯТА си субективна истина, а не чрез изкривени факти, да се правят опити, на детето да се вмени нечия друга истина.
За това говоря през цялото време
И ако оставим на страна, моя частен случай, мисълта ми е (вече съм го писал, ама карай), че на детето трябва да се предават точните факти, защото в противен случай, ще му се говори едно, а то ще вижда друго (не изключвам вероятността и да вижда същото, което му се говори) и това ще го обърква и ще има да се чуди, защо мама/тати казва за другия, че е лош (примерно), пък детето вижда и усеща друго...

Сиси, ето тук бъркаш – или поне ни се разминават мненията, защото не искам да претендирам, че моето е меродавно.
Приятелката на баща му няма общо с факта, че той не дава пари. Помисли реално, ама наистина реално – ако нея я нямаше, дали щеше да ти дава повече пари? За мен отговора е ясен.
И няма нищо страшно според мен в това да нямаме пари за всичко (като под всичко не визирам хляб и мляко, а точно чипс и данет). На Иво много рядко му позволявам да се харчат пари по този начин, дори да имаме. Например когато си загуби ГСМ-а беше точно когато трябваше да купуваме костенурката. Имах пари, но му казах, че щом се налага да купуваме непредвидено телефон, за костенурката ще чака един месец. Ако се ръководя по неговите желания за играчки и храна и 3 заплати няма да ми стигнат   

Ама, Дани, какво значи точните факти?
Да кажа на Иво, че с баща му се разделихме заради любовница ли?
Е като как да стане това с точните факти? Ето, аз на баща му съм му простила и ми е симпатичен дори вече, ама ако в началото бях казала на Иво точните факти, дали щеше и той да му прости и с какви очи щеше да го гледа?

Точните факти могат да се предадът винаги по подходящ за детето начин.
Едва ли на едно 3 годишно дете му е ясна думата -любовница.
Важното е да си честен пред себе си и да предадеш фактите по смилаем за детето начин.

Мисля, че не е работа на наранения и онеправдания родител да кара провинилия се да обяснява. За да го наказва. Идва момент, в който детето търси обяснение, за да си направи изводи .
Пък Джали, права си. Едва ли Ицко ще получи изяснение нещо от сорта - Знаех, че ще мизерстваш като се разделим с майка ти, ама на мен ми се живееше, ходеше ми по жени, дискотеки, не ми се занимаваше със семейни отговорности.
Бърди, неправилно се изразих. Права си. Не любовницата е причината, макар че твърде вероятно по нея да се дават известни сумички, които би трябвало да са за децата.
Не оставай с впечатление, че Ицко получава всичко и ми е болно да му откажа поредното си нещо. Чипсът си го взе преди повече от седмица, списанието Мобидик излиза един път в месеца, а пък е нормално като всяко дете да му се прияде нещо като види. Не мисля, че това са глезотии. Това (поне за мен) са елементарни нужди на всяко дете. Той ще свикне, че трябва да яде само основните неща и, че ще има най-нужните предмети. Но расте в ограничения най-вече поради това, че баща му не успява да задоволи съвсем елементарни и ежедневни потребности. Та за това казах, че децата са основно засегнати не само от емоционален, а и от физически аспект.

Дани аз това се опитвам да кажа, че точните факти са различни за всеки от двойката. Мъжът ми е саможивец  и и смята че няма нищо лошо, че обръща малко внимание на силно пубертетния ни син,  понеже си бил такъв... Еми аз смятам че фатите, са че не му обръща никакво, а не малко внимание.. А знаеш ли на сина ми колко му дреме кави са точните факти... той просто не расте с баща си и това е.....
Та моята оценка е една, на бащата е  друга  и ако само направя една мъничка крачка напред, мога да го изкарам без затрудение не особено загрижен  баща и в емоционален план това може даже и да е почти вярно....Не знам дали ме разбираш....
Ти самият също си много обиден и този ти стремеж към обективност е точно изява на обида....Защото става дума за твоята обективност, нейната просто няма как да е същата, иначе щяхте да сте още жененни.....
Лошата новина е, че  независимо какви усулия сме полагали с мъжа ми, синът ни да израстне покрай двама ни, а ние имаме доста прилични отношения, детето все пак си израстна саможиво и несигурно...
За жалост, когато една двойка се разпада, хората радко успяват  да осъзнаят, че цената ще се плаща от всички.
И единственото, което могат да правят е, да се стараят да минимизират вредите....

Сиси, той може да няма пари да си купи въпросното данете, даже ако живеехте заедно, но сем. не е добре финансово... Не абсолютизирай финансовите липси... и друг път съм ти казвала -  дълбоко съм убедена, че не особено охолния живот носи повече ползи, отколко вреди. Вервай ми както се казва
Еми стига писахте де, не мога да ви смогна....

Бърди, дори и Ивака да беще разбрал съм сигурна, че щеше да обича баща си по същия начин. Защото е баща. Ицко разбра, но все още обича неговия си татко. За него няма значение с кого спи тати, за него ще има значение, че от момента на това спане с друга тати не му обръща внимание, не е при него, когато му е нужен, не излизат заедно, не може да си позволи елементарните неща, а ще гледа и брат си как е е подложен на същото.

Birdey,права си Sissy,също е права.
Просто историите ви се различават по една малка подробност-при теб купчинката с ако която е оставил бившия след себе си е много по-малка от тази при Сиси.
Разбираемо е нейната реакция да е по -остра от твоята.Просто си късметлийка,че при теб вонята е по-малка.

Сиси, за това последното съм склонна да се съглася с теб.
Щом и сега, с 2-3 виждания в месеца и то у тях, без да го води някъде и да му купува нещо, Иво смята баща си за най-идеалния баща на света, най-вероятно и наличието на приятелка нямаше да го отблъсне. Но се радвам, че имам възможност да не го разбера това.
И не мисли, че те обвинявам, че глезиш Ицко с купуване на разни неща – напротив, безкрайно далече съм от тази мисъл. Просто ми се иска ти да не се потискаш толкова от това, че се налага да му отказваш.

omorfis , предполагам, че имаш право и съм съгласна с теб.

Birdy, в другата тема, го бях написал : "Може да кажеш ФАКТИ, по начин смилаем за детето, но не и да ги пречупваш през своята си "истина"!!!, ако прецениш, че не може да ги смели, просто на дадения етап ги пренебрегваш

Jaly, разбирам те какво искаш да кажеш, но това за което ти говориш е субективна истина...

Мир! 
Пък по темата се изказах в първия си пост.

aaaa така не
е те така не 
да го раздам и аз захаросано, но това, че веднъж не е станало, не значи, че следващия път пак няма да стане

Каси, ще се радвам след време да мисля така, ама за момента не съм стигнала до там все още.

Е айде де, колко стана вече...
Не че ме тресе оптимизъм, но съществуват хубави семейства, значи може. 

Всъщност, и да не съществуват, пак не значи, че не може... може ти да си първата, знаеш ли? 

*Дани, малко ми е недоспало за философски разсъждения, може би утре.

Дани, не искам да се заяждам, но какво значи факт и какво субективна истина?
Факт е, че родителите се разделят. Защо - всеки има собствено виждане. Както сме казвали винаги вина има и в двамата. И доста често единия не се чувства добре, но оставя другия да вземе решенито за раздяла.
Най добър вариант е да се казва едно и също от двете страни. Но е прекалено идеалистичен за съжаление.
Най-лошия да се обвиняват взаимно или от едната страна.

Шефа се обади ,и всички млъкнахте
Що така.
Ехооооо,Дани,има ли някой.

аз съм съгласна с това

и още нещо - ако двамата "виждаха" нещата по един и същи начин - определено надали биха се разделили
разделите са когато всеки вижда едон и също нещо ама тотално различон от другия
вече няма допирни точки
няма общи разбирания и общ език
е те тогава се стига до раздяла

Зачела съм се в дебелите книги и там пише освен другото, че за щастлив човек е първостепенно спокойна семейна среда. Сиреч, всичките сме постъпили правилно. Независимо кой как настройва, има начини и вариации за справяне с това, по -важното е, че ежедневен, постоянен - непрекъснат стрес в семейството няма да има. За разлика от множеството хора, търпещи се, в името 'уж' на детето - а пък истината е, че е по-лошо. Хайде, дишайте, на прав път сме. 

За всеки един неговата си истина е обективна.
Мойта си е такава,на донора и неговата си е обективна,не според мене,
според него си.
А сега ми кажете къде е субективната,че нещо сложно ми стана.
Лошото е че и двете страни набиват в малката главица(понякога го правят неволно)свойта правота,и това рано или късно избива в детето.

Каси, права си. Много ни е по-спокойно сега. Няма спор, че само заради детето не може да се драпа.
Пък фактите са факти. Дани, близнаците няма къде да ги скриеш.  
Има една сентенция - Когато фактите говорят и боговете мълчат. Има неща, за които спор няма. Например не мога да си изкривя душата - ЕРД-то поне не натоварва Ицко с присъствие на кифлата.  Но кой знае до кога.  
Та много ще ми е интересно мнението на Иса по отношение на обективната и субективната истина и къде е мястото на реалните факти в тях.

Субективната истина е обективната погледната от другата страна... Или чуждата истина.
И това че всеки казва на детето какво мисли е ОК до толквоа доколкото не му вменява, че и то така трябва да мисли и това е истината за вселената живота и всичко оснтанало. Въпреки че докато са малки децата все пак се идентифицират с родителите и възприемат тяхното мнение.
Проблемът идва когато се обяснява другия родител какво мисли - примерно баща ти/майка ти не те обича, не те иска, и др. подобни

Ето това самата истина.
Колкото и да спориме нещата са такива.
Сори, ама в една раздяла всеки е прав за себе си.

    Аз се предавам!!! Никога няма да мога да обясня на никого, камо ли на дъщеря си, защо БНДто сее на ляво и дясно ДЕЦА! Най-лошото идва с обяснението ОБИЧАХ ГО или ОБИЧАХМЕ СЕ  и си представям какво става в главицата на малкото - обичаш- поиграеш си - изоставяш...
    НЕ МОГА ДА ОБЯСНЯВАМ ДЕЙСТВИЯТА МУ, той трябва да си се обяснява, моя мозък отказва да анализира глупостите му!!! бъгва от тях!!!

Никога не се предавай!
Ами сее,защото е безотговорен.Такива с лопата да ги ринеш.
Не е престъпление че си обичала такъв човек,няма нужда да го криеш,просто той не е бил способен да обича толкова ,калкото си го обичала ти.
И спри да анализираш и да обясняваш действията му,само убиваш мозачни клетки.
Аз отдавна се отказах от това занимание,безсмислено е.
Стъпваш си здраво на краката,обръщаш гръб на миналото и продължаваш напред.
Повярвай ми,след време дори няма да можеш да си спомниш лицето му. 

Е какво сложно има за обясняване? Това е нормалното поведение на всички животни.

Освен най-лошия този вариант май е и най-честия, за съжаление.

Разбира се, че хвърлянето на взаимни /или дори само едностранни/ обвинения е най-лошото и вредното за детето. Но не мисля, че и поднаесянето на т.нар. "обективна истина" е особено от полза, поради две причини:
     1. Дори изнесени като абсолютно сухи факти, причините за раздялата на двамата родители пак ще са в състояние да наранят детето, в поне 90% от случаите. Защото в поне 90% от случаите естеството на самите факти е такова, че няма как да не нарани. Затова смятам, че най-правилно е като аргумент пред детето да се използва единствено невъзможността на родителите да се разбират и да живеят щастливо заедно. Растейки, то така или иначе ще наблюдава и научава кое как и защо и ще има възможността само да си състави мнение.
     2. Истината винаги е субективна - дори когато изнасяш само сухите факти, които са те мотивирали да постъпиш по един или друг начин, ти пак го правиш субективно /защото го пречупваш  през собствената си душевност/. Т.е. субективността се свежда до това, че ако тези факти на теб са се отразили по определен начин и са те мотивирали към определено действие, на друг биха се отразили по друг начин, или пък по същия, но не би предприел същото като теб действие и т.н.
     Аре спирам, че не мога да се трая като взема да ги каканижа такива некви... като дървен философ

Гледам сте спретнали философска дискусия.
Наистина е сложно. Ама не чак толкова. При мен де.
Факт е, че БНД никога не е виждал собственото си дете. Точка.
Не мога да обясня защо, защото наистина не знам.
Той да обяснява. Това по повод "наказателната мярка", която визирахте по-горе.
Ама аз наистина не знам. Честно.
Така, че какво лошо има в това някой ден той да обяснява.
Не го казвам с грам ирония, ама грам...

Иначе в темата прочетох много ценни за мен мнения. И със сигурност ще се възползвам.
Или поне ще се опитам.

Няма такова нещо като 'истина' девойки и младежи. Светът съществува само до толкова, до колкото ние вярваме в това. 

Точно днес бях на семинар за новото ГПК, където ни се обясни още веднъж, че съдът няма да търси 'чистата -обективна истина', а само тази в рамките на процеса... В тази връзка - всеки може да обясни по нещо на детето си, другия родител и той по нещо, а какво ще приеме детето за правилно в крайна сметка и каква ще е истината за детето - е нещо съвсем отделно.

Аз за това и не смятам да се впускам в пространствени обяснения на дъщеря си. Обичали сме, се, спрели сме да се обичаме и сме се разделили - това е. Вярно, че като се замисля БНД и на това ще възрази, щото прокарва идеята как ме бил обичал още кат сме се разделили уфффффф 

Добре де, ако в рамките на процеса се явят, примерно, трима различни свидетели, всеки със своя версия за 'истината', като как ще се реши кой крив и кой прав                                                                                                                                                                                                                

CTramell, виж сега...нали не си мислиш, че съм учила 6 години, че сега ходя по семинира и че се бъхтя по нощите, за да ти кажа на готово отговора? 

Като решиш да се съдиш с някой - наемаш ме, плащаш ми големия хонорар и аз правя така че съдията да приеме за истина това, дето го е казал твоя свидетел... Ма и тогава няма да ти кажа как става номера. 

Isa никаква аванта не пуща. 
Предполагам, че с част от големия хонорар, се правят специални запушалки за уши, които пропущат само определени свидетелски показания.   

А, щом е така, значи да съм спокойна.
Не знам защо реших, че нещо ала записването за детски градини са измислили, който първи каже нещо - неговото се приема за вярно

По темата няма как да се включа и да бъда разбрана без да опъна писмени чаршафи, а някак не ми се ще да го правя за момента, който е по-запознат с житието ми ще се досети защо.
Факт е, че децата на любимия живеят с поне две (а като отчета броя на разните му там роднини - може би и повече) различни истини и нито една няма общо с реалността. Не знам как би им се отразил сблъсъкът с 'истинската истина', всъщност не знам и дали вече не се е състоял, но едва ли - това сигурно е най-добре пазената обществена тайна.

Да... При отлежаване на истината се забелязват леки изменения от първоначалната версия обичайно Те сгурно за това проточват процесите адвокатите 
Но фактите си остават факти. Може да си промениш мнението защо нещо се е случило, но не и факта, че е станало.

Много сте изписали, не мога да ви изчета...

Stun, нито едно мнение не приемам, като заяждане


Ти сама си отговорила на този въпрос:

Сиреч мнението ти за фактите е субективната ти истина.

---


Относно този вечен въпрос ("За живота, вселената и всичко останало"), тук спор не може да има, защото отговора е даден отдавна и той е 42. И само някой да се опита да го оспори...

И пак сериозно.
Не отричам, че при една раздяла, вина имат и двамата, също така не отричам, че всеки си има своята гледна точка, тези неща сме ги бистрили и са ясни.
Това, което се опитвам да кажа е, че не е хубаво на детето да се говорят простотии и грешни факти или иначе казано НЕИСТИНИ. Мога да дам и примери, но не мисля, че се налага.

Ей, Дани, дай малко клюки, де... Изпусна се за извънбрачното дете, сподели още пикантерии 
Фактите са факти, ама някой почват да се позабравят, а други да излизат на дневен ред. Така че, бъди си татко, пък отрочето няма начин да не го оцени. 

И аз чакам, някой бивш съсед да ми снесе, някоя нова клюка и нали вече казах, че сега чакам да ме осветлят, колко точно деца съм имал от любовницата, че нещо им обърквам бройката 

Дани, имам предвид, че когато вземеш да изброяваш фактите, те пак преминават в субективна истина, Защото рядко говорим като машини без да влагаме собствените си емоции в това, което казваме. Дории да не тъпчеш глупости в главата на детето, ако то усети тъга в думите ти оттам нататък си прави мнение, че това наранява мама/татко, значи е лошо и т.н.
Аз примерно мнгоо се забавлявам да слушам как няколко човека преразказват една и съща случка на която съм присъствала. Как всеки е видял нещо различно и всички казват истината, но ако ги слушаш поотделно няма да познаеш че за едно и също иде реч. При това тук не става въпрос за раздели, деца и т.н. а за ежедневни неща. Ако добавим драмата от една раздяла представи си какво става...

ОК съгласен съм, но това, което аз имам предвид е, че е едно да вложиш някакви чувства и емоции, съвсем друго е да изопачиш фактите или да си ги измислиш.
Случвало се е детето да ме пита: "Тати ти защо не ме обичаш вече?"
От къде ли е разбрало, че не го обичам?  

Това го бях писла по рано. Изрично казваме нашата гледан точка и не обясняваме що другия прави едно или друго. Защото не сме му в главата... Та съгласна съм...

Малко за 42 мога да поспоря още, щото се оказа лека грешка, ама... при компютрите нищо не е сигурно, зависи за какви стойности на двойката говорим 

Ммдаа, май и на теб са доказвали, 2х2=5 при достатъчно големи стойности на двойката