Родител наркоман - как бихте постъпили вие

Милк и ти да прощаваш, ма психичното заболяване може изобще да не е диагностицирано, а за да стане такова следва най-близките да се заемат, а те може да не пожелаят, поради щото не вярват, че на човека му има нещо....личният лекар ще е напълно непричьом, понеже трябва да го изпрати на психиатър и не е по силите му да диагностицира подобни заболявания....а познай болен как отива доброволно на психиатър, та след като имаш богат опит - ще се радвам да го споделиш.....

Ако  е дрога ше го хванат на кукуво лято, еле като не живят вече заедно..... как пък не си е дал ръцете да му ги гледта или пък  да го тестват... Ако живее при родители, най-лесно е да споделиш с тях и те да го следят, като им кажеш за какво точно да гледат....И като се приготвиш за реакции ала" това не може да бъде"....

джали, ама може по съдебен ред да изиска изследвания за психи4но състояние, нали? пък ако не може - все някакви други роднини има този бивш съпруг. все някой ще вземе отношение.

не може милк, преди законът казваше, че близки роднини и дори съседи от входа могат да поискат такава ексопертиза, сега доколкото знам, само майка, баща и законен съпруг май имат право, като даже и за тва не съм сигурна дали не го промениха.
А ела да видиш роднини как вдяват, че нещо не е наред...Да не говорим за принудително лечение на човек с афективни симптоми... ми той наистина може да се опита да й строши главата....
В този ред на мисли, факта че авторката все пак е забелязала тези симптоми и ги споделя е някаква крачка.

Според мен да събере още инфо и да го дава да го нищим..... много е трудно това на живо и в очи с човека да се реши.....

не е изключено да е шизофреник наистина, но и да е наркоман - също
опс сега чета - щом не се свалят килограми, ясно
абе то е ясно какво е - ако иска - да го изследват този и да му отнемат правата и туй то
и аз да си кажа - тя за да има съмнения точно за това, има някаква история, а както добре знаем, бивш наркоман няма, така че нищо добро не предвещава тая история, т.е. за да има съмнения, значи някога нещо е взимал този човек, т.е. има си неща, които не знаем ние и които не са за публично изписване

После, други роднини дето да вземат отношение, ами може други роднини да имат отношение но да са дигнали ръце.
После, колко време продължава това нещо. После, какво да нищим, като то е ясно, че може би има сериозен проблем, за мен въпроса е, може наистина да е раково заболяване, това е вариант реално, но пък в такъв случаи лишаване от права не стои на дневен ред, така че изглежда важно да се разбере нещо - каквото и да е. Но пък - тук можем категорично да намесим адвокатите - да разяснят- ти в качеството си на какъв точно можеш да изискаш от личния му лекар информация - изобщо правната страна на въпроса, после - издирването на този личен лекар и тн. въпроси от практическо естество. 

Личната ми лекарка не ме е виждала от 2 години... През това време може и да съм умряла и тя пак няма да знае. По-скоро вариант експертиза по съдебен път, ако по закон има такъв.
С човек дето си мени настроението при всеки разговор не мисля че ще се постигне нещо с въпроси, освен ако не го хване на добрите дето се вика, ама и тогава не е ясно какво ще и каже. А и колко може да му се вярва на приказките...

Присъединявам се към Пела. Първо опитай с разговор. Леко небрежно приятелски. Разговор с родители или общи приятели също е добра идея - може да изскочи нещо от там. А човека може просто да е прекалено стресиран на работа.

Еми да,нещата може да са много по прости и безобидни.
А тук четеме някакви диагнози,епикризи и докторати на тема шизофрения.
Ако въпросния мъж е около трийсетака е по-малко вероятно да е посегнал към наркотиците,още повече ако до сега е нямал такива залитания.
Щото това е изкушение за малко по-млади и по-пъпчиви.
И все пак мисля че без разговор няма да мине,щом има такива съмнения.
Няма начи някой роднина или приятел от неговия кръг да не знае нещо.
Първо поразпитай.

Купи си един комбиниран тест за наркотици - има ги в някой аптеки около 20лв и го накарай да го направи когато е в добро настроение. А дотогава недей се вкарва в разни филми. Струва ми се, че много силно ти работи фантазията.

Panther , туй с теста го забрави. Как ли пък не, сам да се тества и то пред нея. Аз и да не съм наркоман няма да се тествам 

И аз съм ЗА разговора и загрижеността по здравословвното му състояние. След като повдъгнеш въпроса непременно се задължи да го гледаш за да видиш как точно отговаря, мимики, поведение на тялото, стойка.... това може да ти каже повече от самите думи. Ако не можеш да разгадаеш сама, ще помагаме. Някои елементарни неща за лъжа и неудобство:
- свеждане на поглед, обръщане на главата на страна така като че ли търси някой зад/около себе си
- кръстосване на ръцете пред гърдите
- почесване, пипане, покриване на уста, нос
- ако седи облегнат на масата или тялото е наведено на пред а след задаване на въпроса се "отдръпне" назад така все едно се опитва да избяга
- ако се забелязва нервност и напрегнатост.

Това разбира се не е едиственото за което може да се гледа, но пак може да ти е от полза.

Предполагам няма да можете да общувате спокойно и за дълго, но се опитай да поемеш колкото се може повече информация.
Най-добре е да зададеш въпроса когато детето не е на около (за да не вземе да се появи в най не подходящия момент и да развали нещата). Също така е добре и да сте в неутрална среда - нито в негова, нито в твоя територия.

Пиши какво се е случило след поредната среща.

О, да, що се отнася до детето, аз не бих го давала докато не си изясня ситуацията. Не мога да рискувам сигурността на детето само защото то така искало ( да се вижда с бащата).
Аз бих постъпила така: 1. говоря с него на саме 2. в зависимост от разговора давам или не давам детето. Ако отговора не е достатъчно ясен или той ме принуждава да дам детето, се свързвам със социални служби и казвам за опасенията и съображенията си и изисквам присъствие на представител на отдела по време на предаване на детето. Така ще имаш свидетел. В същото време звъня, без да се замислям, на "Анимус" (или друга агенция която е на ясно с тези поведения и проблеми) и ги питам какво да направя в случая.
Най-лесно е да кажеш, че се налага да заминете.
Каквото и да е, аз не бих дала детето.    Предпочитам разярен баща пред травмирано дете

И защо няма да се тестваш?

Ей така щот съм проклета  От къде на къде ще ми тресне тест и ще ме кара да го правя 
Иначе, ако обърнем нещата, точно щото съм проклета, ще настоявам да видя с очите си резултата от неговия тест и докато не го направи няма да види детето (малко пресилено казано, но като цяло-вярно).

Решения взети с аргумента "щот съм проклета" водят основно до проблеми за всички наоколо. Включително и за проклетия.