Здравейте,
Рядко пиша, но от годи чета темите в този форум и понякога наистина съм получавала сериозна морална подкрепа в трудни за мен периоди.
Сега искам да ВИ помоля за вашето мнение. Как бихте постъпили ВИЕ на мое място. Питам ВИ защото ситуацията за мен е изключително сложна.
Разведена съм от почти 2 години имам син, който някакси по детски и в същото време съвсем като голям преживя раздялата (за съжаление твърде рано му се наложи да порасне - той е на 5 години и половина). Трудно споделя но аз се опитвам да съм му най вече приятел за да може да ми разкава свойте болки и задно да намираме решения. Той е чуствителен но изключително дипломатичен като характер - все още гради образ на перфектния баща в съзнанието си.
И тук идва моя въпрос. Имам СЕРИОЗНИ опасения че баща му е наркоман. Съмненията ми почиват на един куп факти с които за съжаление се сблъсквам поне еднократно в седмицата. Дилога м/у нас напълно изчезна ( в интерес на истината никой не очаква, че такъв ще има след развод, но все пак имаме детете и ситуациите в живота би следвало да се решават или поне съгласуват в негов интерес). Но за съжаление диалог няма разговорите или са в насока решаване на проблеми или са в насока - ".... ще ти строша главата, ....ще те убия, ... ще ти покажа кой съм аз в действителност и т.н." Все едно говория с 2ма човека - единият проявяващ разбитане и желание за намиране на решение, а другия изключително АГРЕСИВЕН.
За съжаление този тип диалог вече е почти констана - факт който изключително ми пречи в живота - да работя (защото заемам сериозна позиия в сериозна организация) и да се справям безпристрастно когато трябва да представя поредната инфорамция пред синът ми - и не само, но и да успея така да я предам, че той да не страда.
Като оставим на страна промените в характера има и ОГРОМНИ физически промени. Изключителна загуба на тегло за по малко от 3 месеца - придоби нездрав външен вид, който бих сръвнила с тежка фаза на аноркесия. Изпъкнали вени и блуждаещ поглед.
Не съм лекар но силно се притеснявам. Защото поверявам синът си на този човек двукратно през месеца. Не бих могла да спра тези срещи защото детето ги иска, а в същото време то е малко за да може да си тръгне от тях когато нещо не му харесва.
КАК БИХТЕ ПОСТЪПИЛИ ВИЕ ????
Рядко пиша, но от годи чета темите в този форум и понякога наистина съм получавала сериозна морална подкрепа в трудни за мен периоди.
Сега искам да ВИ помоля за вашето мнение. Как бихте постъпили ВИЕ на мое място. Питам ВИ защото ситуацията за мен е изключително сложна.
Разведена съм от почти 2 години имам син, който някакси по детски и в същото време съвсем като голям преживя раздялата (за съжаление твърде рано му се наложи да порасне - той е на 5 години и половина). Трудно споделя но аз се опитвам да съм му най вече приятел за да може да ми разкава свойте болки и задно да намираме решения. Той е чуствителен но изключително дипломатичен като характер - все още гради образ на перфектния баща в съзнанието си.
И тук идва моя въпрос. Имам СЕРИОЗНИ опасения че баща му е наркоман. Съмненията ми почиват на един куп факти с които за съжаление се сблъсквам поне еднократно в седмицата. Дилога м/у нас напълно изчезна ( в интерес на истината никой не очаква, че такъв ще има след развод, но все пак имаме детете и ситуациите в живота би следвало да се решават или поне съгласуват в негов интерес). Но за съжаление диалог няма разговорите или са в насока решаване на проблеми или са в насока - ".... ще ти строша главата, ....ще те убия, ... ще ти покажа кой съм аз в действителност и т.н." Все едно говория с 2ма човека - единият проявяващ разбитане и желание за намиране на решение, а другия изключително АГРЕСИВЕН.
За съжаление този тип диалог вече е почти констана - факт който изключително ми пречи в живота - да работя (защото заемам сериозна позиия в сериозна организация) и да се справям безпристрастно когато трябва да представя поредната инфорамция пред синът ми - и не само, но и да успея така да я предам, че той да не страда.
Като оставим на страна промените в характера има и ОГРОМНИ физически промени. Изключителна загуба на тегло за по малко от 3 месеца - придоби нездрав външен вид, който бих сръвнила с тежка фаза на аноркесия. Изпъкнали вени и блуждаещ поглед.
Не съм лекар но силно се притеснявам. Защото поверявам синът си на този човек двукратно през месеца. Не бих могла да спра тези срещи защото детето ги иска, а в същото време то е малко за да може да си тръгне от тях когато нещо не му харесва.
КАК БИХТЕ ПОСТЪПИЛИ ВИЕ ????
?
И аз съм имала съмнения за наркомания, ама кой да ти каже, още повече ако родата ги е еня само привидно. Само женицата си знае какво и е. 
Предпочитам разярен баща пред травмирано дете
От къде на къде ще ми тресне тест и ще ме кара да го правя 
То показва, че си способен да надскочиш егото си, когато става въпрос за интересите на детето ти. По принцип мъжете като родители доста по-трудно достигат до това ниво на осъзнаване на родителския си дълг, докато при жените се предполага че е генетично заложено да дават винаги предимство на нуждите на децата си. Както и да е, мисълта ми беше, че за съжаление 99% от списващите тук мами са имали "щастието" да се натъкнат на точно обратното отношение от страна на своите бивши благоверни. Т.е. БНД-та им попадат в категорията "пълен келеш" 
Опасявам се, че нямаш какво да ми обясниш. 
- вече и те се продават в аптеките.