Зависи как се чувстваш аз спрях да работя още от нач.на 3мес. не защото съм имала някакви проблеми с брем.,а защото работя в инфекции.
- Публикувана: 7 март 2008, 13:02 ч.
- Последно мнение: 10 март 2008, 18:01 ч.
до кой месец работехте?
Работих до края на 2 месец активно на 2 места,но ако можех щях и по-рано да си взема болничен.За мен бременността ми беше най-важното нещо,след няколко годишно чакане,пък и работата ми е свързана с контакти с много хора и то през грипна епидемия...Ако работех в офис и не под голямо напрежение може би бих стояла повече.Ходих по 2 дни в седмицата до седмия месец,но то беше като развлечение.
Здравей,
според мен е най-важно сама да предцениш какво искаш и как се чувстваш.
Аз получих контракции и кървене в 5тия месец и се "спазарих" с лекаря да си лежа у дома до второ нареждане при условие, че всеки ден се отчитам по телефона. През тази седмица се побърках. Съсредоточих се във всяка болежка и параноясах. Затова при първа възможност се върнах на работа. Там имам страхотни колеги и приятели, както и разбрана шефка. Те се съобразяваха с положението ми, затова и останах до край (дори малко повече).
според мен е най-важно сама да предцениш какво искаш и как се чувстваш.
Аз получих контракции и кървене в 5тия месец и се "спазарих" с лекаря да си лежа у дома до второ нареждане при условие, че всеки ден се отчитам по телефона. През тази седмица се побърках. Съсредоточих се във всяка болежка и параноясах. Затова при първа възможност се върнах на работа. Там имам страхотни колеги и приятели, както и разбрана шефка. Те се съобразяваха с положението ми, затова и останах до край (дори малко повече).
Аз се чувствах добре с първата бременност и работех до последният ден, преди да вляза в болницата 
Но бях добре и работата ми бе лека, сега съм по майчинство и чакам второ, ако трябваше да ходя на работа сега, може би нямаше да се получи
сега ми е зле, спи ми се, кръвното ми е ниско и едва смогвам да гледам бебето 
Така че както се чувстваш и както го чувстваш така го направи
Но бях добре и работата ми бе лека, сега съм по майчинство и чакам второ, ако трябваше да ходя на работа сега, може би нямаше да се получи
сега ми е зле, спи ми се, кръвното ми е ниско и едва смогвам да гледам бебето Така че както се чувстваш и както го чувстваш така го направи
В момента в който разбрах,че съм бременна ,но мойте доходи са толкова смешни за семейството ми,че просто нямаше смисъл 
9 м си бях в къщи и изкарах една спокойна и безпроблемна бременност
,но мойте доходи са толкова смешни за семейството ми,че просто нямаше смисъл 9 м си бях в къщи и изкарах една спокойна и безпроблемна бременност Първият път си стоях в къщи,а сега понеже работя на две места ходя само на едното(по-спокойно е и няма инфекции,за разлика от първото,където има и нощни смени и много нерви).Сега съм в четвъртия месец.
Но все пак зависи дали имаш желание да ходиш на работа.Според мен няма лошо да си вкъщи:почивка,време за всичко и всички и т.н.Кога друг път ще ти се падне.После цял живот ще работим!
Успех,лека бременност и още по-леко раждане!!!
До началото на 7ми месец. До тогава и отпуска не бях излизала, освен за 2 седмици за морето. Не, че са ме спирали, просто се чувствах добре и сгурно щях да си откарам до края, но в началото на 7мия месец, започнах да изпитвам болки и страшна преумора и се наложи 3 месеца само да лежа 
Винаги съм си мислела че ще работя до последно. Не можех да си представя как ще си стоя вкъщи и няма да правя нищо. Да, обаче още в 4 месец се появиха болезнени контракции. Бях на нова позиция, трябваше много да наваксвам, работех по 12 часа на ден и понякога в събота - и цялото това претоварване оказа своя ефект. В началото на 5 месец след поредната консултация и заплаха с вкарване в болница, излязох в болнични уж за 1 седмица. Мислех си че като си почина малко и всичко ще е ОК. Но нещата се оказаха по-сериозни и до края на бременността се наложи да си остана вкъщи.
И в крайна сметка май така се получи по-добре, защото иначе нямаше да мога да усетя и да изживея истински този незабравим момент - очакването на новия живот.
И в крайна сметка май така се получи по-добре, защото иначе нямаше да мога да усетя и да изживея истински този незабравим момент - очакването на новия живот.