Аз се чудя много до кой месец да работя. Термина ми е края на септември а 45 дневния болничен почва от 06.08.08. Вие как постъпихте?
- Публикувана: 7 март 2008, 13:02 ч.
- Последно мнение: 10 март 2008, 18:01 ч.
до кой месец работехте?
Излязох в болничен по медицински причини в края на 5-ия месец. Излежах си лежането за години напред, кой знае кога пак ще ми се отдаде такава почивка 
Аз работих до края на шестия месец,исках още и можех,но останах сама в офиса да се грижа за 100 и кусур магазина,да преглеждам продажбите им,с други думи ме експлоатираха максимално,и от много нерви получих контракций и така 3 месеца си седях вкъщи и не съжалявам,починах си добре преди да дойде малкия дзвер.
работих до термина ми (петък 13-ти 
Излязох в болничен по медицински причини в края на 5-ия месец. Излежах си лежането за години напред, кой знае кога пак ще ми се отдаде такава почивка
И при мен. 
там някъде! 
Щом разбрах, че съм бременна излезнах в болнични. Цялата бременност си изкарах у дома, но беше непосилно да ходя на работа. До началото на 6-ти месец не спрях да повръщам. Направо бях ни жива, ни умряла...
Така, че ако нямаш някакви медицински показания можеш съвсем спокойно да си ходиш на работа.
Така, че ако нямаш някакви медицински показания можеш съвсем спокойно да си ходиш на работа.
Ами от теб си зависи. Аз изкарах 2 тежки грипа - всеки път, като се връщах на работа, после пък лежах за малко в болница за кървене... На практика не съм се връщала след това, значи, почти не съм била на работа през бременността, ама то защото просто така се случи. Ако се чувстваш добре и имаш желание и сили за работа...
Щом разбрах, че съм бременна излезнах в болнични. Цялата бременност си изкарах у дома, но беше непосилно да ходя на работа. До началото на 6-ти месец не спрях да повръщам. Направо бях ни жива, ни умряла...
Така, че ако нямаш някакви медицински показания можеш съвсем спокойно да си ходиш на работа.
Така, че ако нямаш някакви медицински показания можеш съвсем спокойно да си ходиш на работа.
И при мен беше така. Предпочитам допоследно да съм на работа , но като се налага да си стоя в къщи няма как. Навсичкото отгоре бях на пахчета и трябваше само да лежа , че не беше добре закрепен плода и можеше да го загубим както стана при първата бременност.
До 5-тия работех, но определено ми е по-добре вкъщи. На работа се чувствам зле и после съм много отпаднала - пък и седнала на един стол по цял ден не е най - подходящата поза за една бременна.
ПО-комфортно ми е така - изтъпявам малко и се сдухвам толкова време в къщи, но пък си наваксвам сега за лудницата, която ме чака!!!
ПО-комфортно ми е така - изтъпявам малко и се сдухвам толкова време в къщи, но пък си наваксвам сега за лудницата, която ме чака!!!
Аз лично работих до средата на деветия месец, коремът ми стана огромен и работата ми не го позволяваше вече макар, че не е физическа. Но не съм спряла да се движа до последно шофирах, ходих на плаж, разходки и т.н. Родих за няма и един час 
.Мамите са прави зависи какво работиш 
Но ако чакам второ дете ще си остана вкъщи възможно най - рано Тези моменти са безценни 
.Мамите са прави зависи какво работиш Но ако чакам второ дете ще си остана вкъщи възможно най - рано Тези моменти са безценни
До деветия. Взех си болничния и продължих да ходя още една седмица на работа. След това влязох в болница и родих в 36-тата седмица. Та изобщо не си седях в къщи. И слава богу, защото щях да се побъркам. Работих си както и преди, мъкнех сума ти неща, търчах по цял ден, работех до 20.30 вечерта в сезона (имаме рекламен сезон в края на годината). Трябва наистина да имаш основателна причина, за да се кротнеш в къщи цялата бременност. Достатъчно хора без работа циклят по улиците.
пък и работата ми е свързана с химикали и по-добрият вариант беше да си остана вкъщи 
До 5я месец, много почна да ме боли главата и понякога кръвното ми беше малко по-високо..от нерви в работата...добре, че така стана, че си седнах на дупето и главата престана да ме боли и кръвното си стана нормално...В крайна с/ка не се бременее всеки ден...Това бяха най-хубавите месеци на разходки/за които си мечтаех защото работя пред комп и ставането ми беше само до тоалетната/, глезотиики, мързелуване и спане по всяко време на деня, правилен начин на хранене, което в работата нямаше как да стане, глезене на бъдещия тати с разни вкуснотийки .. Нито минутка не ми е било скучно...Не бързах да гоня маршрутката или да се тъпча в автобуса и да вися в задръстванията само и само да не закъснея за работа. Това си беше време само за мен...след като се роди бебчето, особено ако го гледате сами с таткото...това време няма да го има...а и съзнанието ти вече няма да е същото, дори и да ти се спи, ще трябва да станеш, защото бебо плаче..вече всичко е подчинено и съобразено с новия най-важен член от семейството бебето Така че, ако можеш да си вземеш болничен изживей си тия месеци и се поглези подобаващо..защото следващата 1 година, няма да е от най-лесните...
В деня, в който родих(два дни преди термина), също мислех да ходя на работа(работех в семейната ни фирма, обаче)...Ако се чувстваш добре и ти е приятно да работиш до края, защо не....Ако имаш обаче някакви проблеми или притеснения, по-добре е да си вземеш почивка...и без това след раждането ще те чака мнооого работа
Работих до средата на 5тия. Когато бях в 3ти месец, една колежка напусна и се заговори за повишаването ми. Аз се дърпах като магаре на мост, защото знаех колко тежка и отговорна ще е работата ми. Ама пак ме повишиха. В края на 3ти месец се преместих на новото работно място. По цял ден нерви, бързане, срокове, страх да не объркам нещо и така получих първите контракции в 4ти месец. В 5ти месец отидох на преглед и ми казаха, че съм с 2 см. разкритие, а лекарката като разбра, че имам и почти постоянни болки ме попита какво точно работя. Не можа да повярва, че работя на бюро пред компютър. Преди да вляза в болница за следене, работех още и предавах работата.
Така че, стреса и напрежението при мен изиграха ключова роля, ако ме бяха оставили на старото място, сигурно до осми щях да изкарам.
Лека и безпроблемна бременност 
Така че, стреса и напрежението при мен изиграха ключова роля, ако ме бяха оставили на старото място, сигурно до осми щях да изкарам.
Лека и безпроблемна бременност
Днес ми беше последния работен ден. Мислех да работя още една-две седмици, но нещо започнах да вдигам кръвно и лекаря ми препоръча да го дам по-спокойно. Сега карам 37-ма седмица. От една страна се радвам, че стана така, защото не обичам резките промени. Сега ще имам малко време да се настроя за предстоящата промяна.
Аз работих до два дни преди да родя.Чувствах се добре и въпреки, че бях излезнала в отпуска преди раждане, не намерих за необходимо да спра да работя(е, аз работех във фирмата на доведеният ми баща, а и това не е без значение).
Според това как се чувствате, решавате до кога да работите.Поне аз така мисля де
Според това как се чувствате, решавате до кога да работите.Поне аз така мисля де
Уви, работех до последно. Бебо се появи 4 седмици преждевременно и мисля, че аз съм виновна, защото мъкнах лаптопи и тежки папки по клиенти.
За следващата бременност съм си решила - 45 дни преди термина се закотвям в нас и не мърдам. И без това последните 2 седмици на работа бяха мъка.
Поздрави
За следващата бременност съм си решила - 45 дни преди термина се закотвям в нас и не мърдам. И без това последните 2 седмици на работа бяха мъка.
Поздрави
Аз работех много малко.Почти до края на втория месец.След това ме вкараха в болница за задържане и след това ми пускаха болничн чрез комисия.Върнах се на работа в 6 есец.И работех само един месец.След това пак в къщи.Бях на лекарства от първия ди последния ден.Така,че аз почти не съм работила.
с каката си работех до края но имах много лека бременност в това отношение и не се чувствах изморена от работата пък и у дома по това време бяха луди ремонти и мастори 
итонги,латекс и прочие ... сега с бебето не можех и пет крачки да измина без да поседна,имах и контракции от петия месец и си бях у дома с каката ... според мен всичко е относително и зависи каква бременност караш,как е бебето и как се чувстваш ти самата ... успех
итонги,латекс и прочие ... сега с бебето не можех и пет крачки да измина без да поседна,имах и контракции от петия месец и си бях у дома с каката ... според мен всичко е относително и зависи каква бременност караш,как е бебето и как се чувстваш ти самата ... успех 
Аз работех до началото на 45-дневния болничен. Честно казано, можех да работя и след това.
И аз така
До последно. През деня бях на работа а през ноща родих 
И аз така
Здравей.Това е индивидуално за всеки,зависи как се чувстваш.Ако си добре и работата ти не е тежка работи докато закона ти позволява.Аз например трябва да изляза по майчинство на 10.04.,но преди това ще си пусна осемте дни отпуска която ми остава.В началото ми ставаше лошо и на два пъти си пусках болничен и веднъж 5 дни отпуска.Сега съм добре и чувствам че още мога да работя но започвам бързо да се изморявам и домакинската ми работа доста поизостава.Какво по напред да направя като се върна в 17.15ч.Докато се усетя и станало 20.00ч. а и два пъти седмично ходя на курс по английски.По добре да съм си у нас и лека полека да си върша работата,да се разхождам в хубавото време,да шия гоблена(който съм изоставила отдавна).
Желая ти лека и безпроблемна бременност.
Желая ти лека и безпроблемна бременност.
Работих до края на 2 месец активно на 2 места,но ако можех щях и по-рано да си взема болничен.За мен бременността ми беше най-важното нещо,след няколко годишно чакане,пък и работата ми е свързана с контакти с много хора и то през грипна епидемия...Ако работех в офис и не под голямо напрежение може би бих стояла повече.Ходих по 2 дни в седмицата до седмия месец,но то беше като развлечение.
Здравей,
според мен е най-важно сама да предцениш какво искаш и как се чувстваш.
Аз получих контракции и кървене в 5тия месец и се "спазарих" с лекаря да си лежа у дома до второ нареждане при условие, че всеки ден се отчитам по телефона. През тази седмица се побърках. Съсредоточих се във всяка болежка и параноясах. Затова при първа възможност се върнах на работа. Там имам страхотни колеги и приятели, както и разбрана шефка. Те се съобразяваха с положението ми, затова и останах до край (дори малко повече).
според мен е най-важно сама да предцениш какво искаш и как се чувстваш.
Аз получих контракции и кървене в 5тия месец и се "спазарих" с лекаря да си лежа у дома до второ нареждане при условие, че всеки ден се отчитам по телефона. През тази седмица се побърках. Съсредоточих се във всяка болежка и параноясах. Затова при първа възможност се върнах на работа. Там имам страхотни колеги и приятели, както и разбрана шефка. Те се съобразяваха с положението ми, затова и останах до край (дори малко повече).
Аз се чувствах добре с първата бременност и работех до последният ден, преди да вляза в болницата
Но бях добре и работата ми бе лека, сега съм по майчинство и чакам второ, ако трябваше да ходя на работа сега, може би нямаше да се получи
сега ми е зле, спи ми се, кръвното ми е ниско и едва смогвам да гледам бебето 
Така че както се чувстваш и както го чувстваш така го направи
Но бях добре и работата ми бе лека, сега съм по майчинство и чакам второ, ако трябваше да ходя на работа сега, може би нямаше да се получи
сега ми е зле, спи ми се, кръвното ми е ниско и едва смогвам да гледам бебето Така че както се чувстваш и както го чувстваш така го направи
В момента в който разбрах,че съм бременна ,но мойте доходи са толкова смешни за семейството ми,че просто нямаше смисъл 
9 м си бях в къщи и изкарах една спокойна и безпроблемна бременност
,но мойте доходи са толкова смешни за семейството ми,че просто нямаше смисъл 9 м си бях в къщи и изкарах една спокойна и безпроблемна бременност Първият път си стоях в къщи,а сега понеже работя на две места ходя само на едното(по-спокойно е и няма инфекции,за разлика от първото,където има и нощни смени и много нерви).Сега съм в четвъртия месец.
Но все пак зависи дали имаш желание да ходиш на работа.Според мен няма лошо да си вкъщи:почивка,време за всичко и всички и т.н.Кога друг път ще ти се падне.После цял живот ще работим!
Успех,лека бременност и още по-леко раждане!!!
До началото на 7ми месец. До тогава и отпуска не бях излизала, освен за 2 седмици за морето. Не, че са ме спирали, просто се чувствах добре и сгурно щях да си откарам до края, но в началото на 7мия месец, започнах да изпитвам болки и страшна преумора и се наложи 3 месеца само да лежа 
Винаги съм си мислела че ще работя до последно. Не можех да си представя как ще си стоя вкъщи и няма да правя нищо. Да, обаче още в 4 месец се появиха болезнени контракции. Бях на нова позиция, трябваше много да наваксвам, работех по 12 часа на ден и понякога в събота - и цялото това претоварване оказа своя ефект. В началото на 5 месец след поредната консултация и заплаха с вкарване в болница, излязох в болнични уж за 1 седмица. Мислех си че като си почина малко и всичко ще е ОК. Но нещата се оказаха по-сериозни и до края на бременността се наложи да си остана вкъщи.
И в крайна сметка май така се получи по-добре, защото иначе нямаше да мога да усетя и да изживея истински този незабравим момент - очакването на новия живот.
И в крайна сметка май така се получи по-добре, защото иначе нямаше да мога да усетя и да изживея истински този незабравим момент - очакването на новия живот.