Лошата майка

  • 4 134
  • 52
  •   1
Отговори
# 30
  • Бургас
  • Мнения: 458
Сритай му задника на кучия син и не му позволявай да те тъпче,като не иска да ти даде твоята част от имуществото доброволно се разведете не по взаимно съгласие.
Не си оставяй детето и не си терзай душата повече.Материалните неща ту ги има ту ги няма.Говори с нея разкажи и на какво си била подложена и я остави сама да прецени компютъра ли е по-важен за нея или любовта на майка и,образованието и всички онези неща които немогат да се купят,а трудностите ще ви закалят,ще станете по-смели,по-независими и по-самоуважаващи се.
 Аз самата съм преживяла толкова трудности,че се плаша само от най-страшното и необратимота за всичко останало се намира начин и изход,а някой ден недай се боже ако ми се наложи да се боря за детето си ще издера земята с нокти и няма да я оставя.

Пожелавам ти да си много смела и успех

# 31
  • Мнения: 16
Не си лоша майка ,напротив!Браво ,че макар и късно си възстанала срещу тиранина .Колкото до дъщеря ти ще мине време и ще осъзнае ,че баща й е грешал;може и да се върне при теб;но ти се бори докрай и за нея,и за жилището-не оставяй да те тормозят!
Успех !

# 32
  • Мнения: 1 477
Искам да те поздравя, че макар и късно, си взела живота си в ръце  HugЗа детето се бори докрай.Не я оставяй при този индивид.За имуществото също не прави компромиси.Имаш не по-малко права от него.Най-трудното решение вече си взела.От тук нататък бъди само силна.Успех!

# 33
Днес говорих и с адвоката си, и с бившият .Адвокатът ми ме разубеди да се съгласявам на развод по взаимно съгласие.Бившият ми се обади, заплаши мен и родителите ми.Заяви, че горчиво ще съжалявам, дори ще му се моля ...Майната му!Не искам нищо негово, искам си само детето и моята част от моя си, та макар и бивш живот.

# 34
  • Мнения: 263
ОооооооооооО! Да разрешаваш всичко далеч не значи да си добър родител!
Лошото е, че детето някак се е настроило на страната на баща си. Най-вероятно ще ти коства много да промениш този факт, но при описаните обстоятелства според мен си длъжна да го направиш!
Не зная колко е голяма дъщеричката ти, но не бива в никакъв случай да допускаш да остава с баща си, защото е възможно и тя да бъде полдожена на насилие. Това вероятно няма да е трудно. Трудното ще бъде да убедиш детето да поиска да живее с теб!
Сигурна съм обаче, че ще успееш и ти желая успех!
По отношение развод по взаимно съгласие, щом имаш друга възможност, със сигурност не се съгласявай! Моя позната се съгласи да направи компромис на мъжа си, който живееше с друга жена вече, и се разведе по взаимно съгласие с идеята, че ще щадят детето. Е, не го пощади ни най малко баща му! Сега ги съди по най-грозен начин за най-дребните материални "придобивки"! Измъкна всичко и го даде на детето на другата жена! не си мисли, че при развод отсрещната страна ще бъде толеранта! Вероятността за подобно нещо е много минимална!

# 35
  • Мнения: 22
Не се заяждам, а просто не разбирам как се запазва в тайна психическия и физически тормоз от едно дете толкова време. Преживяла съм го в продължение на три години. Синът ми тогава беше 3-6 годишен. Такова нещо не се случва само когато детето е извън дома и няма как да се скрие. Моето дете си спомня , за съжаление, всичко от този период. Когато се изнесох той много добре знаеше защо го правя.Не се наложи да му обяснявам нищо.

# 36
  • Brokenpromiseland
  • Мнения: 1 432
Самият факт,че всяка твоя стъпка е правена в името на доброто на детето е достатъчно доказателство,че си добра майка......а това че съпруга ти е идиот е съвсем друг въпрос....аз ако бях щях да кажа истинските причин за развода на дъщеря си...но не бих я насилила да живее с мен.Тя е емоционално привързана към нейните си неща..и в момента периода е такъв, че тя няма нужда от човек който да я направлява директно ...в търсене на себе си е и всяка по остра реакция или нетактична постъпка от твоя страна само би я отдалечило от теб....по скоро се опитай да я привличаш постепенно към себе си...няколко месеца да и гостува пез уикенда,после да увеличи дните.....е,ако условията в които живееш са лоши може да я отдръпне...нали осъзнаваш,че тя сега иска да се представя по няй добрият начинв обществото...да има хубава стя,компютър,място в което спокойно да се усамотява с приятели.....направи всичко възможно да запазиш поне апартамента.....дори и развода да не е по "взаимо съгласие".Не се предавай....Правила си го цял живот...Не го повтаряй!

# 37
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
ArielNeo не си лоша майка, напротив търпяла си това безумие в името на семейството. Дъщеря ти е в трудната възраст, затова реагира така. Харесва и там където контрола го няма, така и е по удобно. Дано всичко приключи благополучно за теб! Hug

# 38
  • Мнения: 223
Та питам се аз...каква майка съм? Защо си мълчах през всичките тези години?

Ти си майка, която е искала най-доброто за детето си и спестявайки му проблемите, си се погрижила за неговото душевно здраве. Добра майка. Но децата понякога порастват егоисти, когато им се спестява абсолютно всичко и когато изкуствено им се показва живота такъв, какъвто не е. Все пак не търси вината в себе си. Направила си това, което си смятала за добре и това, в което си вярвала.

А защо си мълчала през всичките тези години... защото предполагам така си възпитана, да издържаш на трудности и да се бориш, каквото и да ти коства, и по ред други причини. Похвално е и звучи достойно, но това е нож с две остриета. Не бива да се търпи, защото такива герои вредят сами на себе си. Първо, мъжът ти е правил живота ти труден и второ, ти си му помагала да го прави такъв, търпейки всичко това. И както се вижда резултатът не е в твоя полза и си била единствената губеща. Добре, че не си загубила себе си в цялата тази борба.

Моят съвет е да не се огорчаваш от думите на един тийнейджър. Ще поживее и ще разбере, че не всичко, което лети се яде. А ти като нейна майка бъди до нея в този процес, няма как да я оставиш просто ей така на баща й и да не те интересува, това е ясно. Можеш пак да бъдеш до нея. И неразрешими ситуации няма, стига да не се вслушваш в емоциите и чувствата, а разсъждаваш разумно и се опитваш да погледнеш проблема различни ъгли.

# 39
  • София
  • Мнения: 62 595
Мълчала си, защото си се чувствала самотна и изоставена. Много лесно се затъва и трудно се измъква. Някои жени така и не успяват да приключат с тормоза. Ти поне си се освестила в един момент. Сега остава да отстояваш себе си.

# 40
  • Мнения: 826
Най- страшното в случая е твоето чувство за вина. Ти се чувстваш лоша майка. Тази ти несигурност е усетил оня гад, и ще те тормози до последно.
Не се притеснявай от заплахите му! Така се държат страхливците! Ако прецениш- спретни му едно делце за домашно насилие. Това ти дава още един коз при развода.
Никой, никой на този свят няма право да се държи така с теб. Като си възвърнеш себеуважението, половината битка ще е вече спечелена... Ще видиш, че и с детето, а и с бъдещият бивш след това ще ти е по- лесно.
Не се давай! Мъжът ти е свикнал да те манипулира през годините на брака и очаква нещата да продължат така. Тропни по масата, крещи ако трябва, но отстоявай правата си. Покажи му, че си Човек, заслужаващ уважение. И че за в бъдеще тактиката му за справяне с теб няма да работи.
Поговори с дъщеря си. Обясни и всичко. Когато е готова да приеме нещата, назовани с истинските им имена, ще бъде по- лесно.

Искрено се надявам адвокатът ти да е добър професионалист, както и че имаш близки хора, които да те подкрепят тази трудна ситуация.
Стискам ти палци!
Ако решиш, пиши ми на лични.

# 41
  • Мнения: 4 458
Че си се проявила като лоша майка за мен няма спор.  Naughty Би могла обаче да промениш нещата след раздялата. 
Аз години на ред слушах как майка ми търпи всичко заради нас. Когато се разведе ( аз бях бременна ) очаквах да видя заветната промяна и да позная майката която никога съм нямала. Бях готова да и простя всичко. Уви, тя продължи с бездушието и овчия си характер което безвъзвратно, я изкара извън класациите ми.
Аз също предпочтах и обичах повече баща си и то защото той ни обръщаше внимание, говореше си с нас, споделяхме си с него, играехме заедно.... Това което е било между тях си остава там и детето не може да го разбере. Детето вижда сила на характера, детето вижда близко до себе си същество, някой на който да може да се довери. До ден днешен казвам на майка ми че не я обичам и никога не съм, това е истината не мога да съм лицемер. Тя била страдала заради нас, тя се била лишавала заради нас, тя била търпяла баща ми заради нас.... всичко това ми е много чуждо и далечно, не ме интересува! Тя ме е лишила от нормално и щастливо детство заради егоизма си и страха си да поеме сама на пред!!!!

Днес аз съм сам родител на 2 деца и избрах този път само защото знам какво е да растеш в семейство изпълнено със скандали и омраза, знам какво е да не искаш да се прибереш у дома, знам и какво означава "моята "стая за мен - моята крепост!, мишата дупка в която се скриваш всеки път когато уж не чуваш какво става между възрастните........
Подобни семейства РАЗБИВАТ тотално детската психика а после иди че ми обяснявай че е за тяхно добро  Crossing Arms

В твоя случай мисля, че е редно да ти остави апартамента в който сте живели. Посъветвай се с добър адвокат! Ако детето иска да е сред вещите си може би е късно да променяш взаимоотношенията ви освен ако не успееш по някакъв начин да я убедиш че не вещите а отношенията са важни.... там ти си знаеш, но ще ти трябва и доста добър психотерапевт. Съветвам те да се обърнеш към някоя агенция, аз лично съм била на терапия в Анимус, много ми помогнаха, препоръвам ги.

Желая ти успех в начинанието. Направи промяната заради себе си не заради детето! (да поясня че имам в предвид да сложи себе си на преден план понеже когато тя е в душевен мир, всичко останало се нарежда)

# 42
  • София
  • Мнения: 62 595
В такива ситуации децата се ориентират към по-силния, защото искат да оцелеят и не се интересуват от моралните измерения и жертвоготовността на единия родител. А в случая по-силен е бащата, защото го демонстрира и на пръв поглед притежава всичко, а майката е в неизгодна позиция.

# 43
  • София
  • Мнения: 6 302
Миличка, не се оставяй, бори се за детето си, за неговото добро. Аз не считам, че си лоша майка, напротив. Ако мислиш, че ще ти е полезно, потърси психолог, с който да поговориш. Само разговора с него, ако е добър специалист, и въпросите му ще те накарат да се почувстваш по-добре и да намериш правилния начин на действие. И не мисли какво е трябвало да направиш преди, това е минало. Важното е сега да действаш както е най-добре за теб и за детето ти. Не се самообвинявай, не търси минали грешки. Смело напред, ти си силна и ще се справиш!  Hug

# 44
  • Мнения: 139
Не успях да разбера допринесла ли си нещо за СИО, работиш ли...
Защото ако просто искаш да вземеш детето и да го обречеш на мизерия, поради неспособност да му осигуриш нещо по-добро....ами недей, няма смисъл да й причиняваш това.

Общи условия

Активация на акаунт