Лошата майка

Мда, човекът, който не се уважава, не е добра майка, уверявам те....

Ти като не се уважаваш, как ще те уважава тя...

И да, закъсняла си с развода...

Яд ме е на теб, защото и аз израстнах в подобно семейство, само дето на мен нищо не ми беше спестявано и съм викала Бърза Помощ след поредния побой. Та днес родителите ми са заедно и като че ли много се обичат, но и двамата са загубили уважението ми необратимо....

Не прави грешката тя да остава при него... ако обичаш дъщеря си. До вчера те е бил теб, сега като те няма, кой мислиш е наред? Няма искам не искам, има съд и получаваш правата zа детето.
Или има нещо, което криеш от нас и zа това не можеш да получиш родителските права?

Добра майка си!
Това ,че си се опитвала да осигуриш нормално семейство на детето си и очевидно си успяла,
предвид факта,че дъщеря ти обича и уважава баща си,не те прави лоша майка.Всички искаме най-доброто за децата си,независимо от цената ,която плащаме.
Добра майка си и сега имаш възможност да го докажеш.Детето ще го оцени-може би просто
и трябва малко време,все пак развода е стрес за нея.
Апропо,за колко голямо дете говорим?
Успех,мила и се радвай на свободата си-заслужаваш го!

БорИ се за всяко едно нещо, заслужила си и дома си и всичко за тези години. Дъщеря ти е в сложен момент, и й трябва силна и борбена майка. Покажи й, че има такава. 

Ситуацията не е свързана с това дали си добра майка или не. Мъжът ти те притиска до стената по всякакъв начин и отношението на 14-годишното ви дете е добре дошло за него. Той знае много добре, че си задаваш въпроса дали си добра майка и го използва. Не си втълпявай чувство за вина.

По-добре потърси добър адвокат по бракоразводни дела.

Как така те е изгонил? Та нали тези
имоти са и твои? Има ли право? Как?
Казваш, имате апартамент и къща, а
разводът - по взаимно съгласие. Е, не
може ли взаимно да се разберете кой
ще задържи апартамента и кой къщата.
Или поне трябва да ти изплати дяловете.
Айде, колата може да му я простиш, нека
влачи, нека да се чувства, че не се е минал,
като справедлив бонус за раздялата ви.

За детето трябва да се бориш. Ще ти е
благодарно един ден! Късмет!

Не си лоша майка.Лошото е,че си крила от дъщеря си и сега нормално е тя така да реагира.И аз съм съгласна с мненията-бори се за дъщеря си.Бори се за апартамент,стаичка...за каквото можеш.

Не е ли възможно детето да е ту при
тебе, ту при мъжа ти? Така и ти, и той
ще имате свободно време, но и ще се
радвате на рожбата си, без драми...

  Каква майка си не знам. Знам че си безкрайно търпелива. И си добра, вероятно. Майка ми е същата. Само, че не успя да ме предпази никак. Съсипа ме. Изтърпяла е 34 години тормоз и сега се парализира от неясна болест на нервна основа. Поне себе си ще оттървеш, но дъщеря ти не знам... Добре ще и дойде свободата в тази възраст.
Обаче едно ще ти кажа. Гледай напред. Бори се за дъщеря си. Успех.

Не му е сега времето да мислиш дали си добра майка или не. Просто спешно се нуждаеш от добър адвокат.

Дъщеря ти и едното жилище за теб.... останалото кучета го яли 

Ако всичко остане на мъжа ти, ти всъщност къде ще живееш?

Не се страхувай,мила.Няма да загубиш дъщеря си,просто бъди вярна на себе си и не забравяй, че ,както и досега,ти си тази ,която взима решенията.Тя ще го оцени-все пак е твоя дъщeря!
 

Ти предполагам си работила през всичкото това време на брака Ви, как така всичко ще му даваш? Ако имуществото Ви е придобито по време на брака - значи ще бъде поделено при развода.
Освен това детето Ви е на достатъчно години, че да бъде изслушано в съдебната зала и да бъде взето под внимание това с кой от двама Ви иска да живее.
Издръжката също я определя съдът, когато родителите не могат да постигнат споразумение по въпроса. Но ако ти не работиш и 200 лева да постанови съдът, какво да ти кажа не биха били достатъчни за дете на тази възраст.
Все пак поговори с детето си, то е достатъчно голямо, кажи му, че го обичаш, и така нататък..., в случай, че бащата е склонен към насилие, не се знае дали няма да стовари агресията си върху детето.
Добър бракоразводен адвокат, ама наистина добър трябва да намериш.

Много болка се е събрала в теб... Късно си взела вярното решение. Нека постои при баща си,сама ще разбере ,къде и е по добре и ще осмисли какво да прави с живота си. Сега децата рано узряват. Най добрата ми приятелка не живее с детето си,но сега са много по близки от преди...

Бори се и даже развода го направи по негова вина.
Имаш ли документи или свидетели за побоищата през годините.
Но дори и да нямаш не му се оставяй.
Имаш право на всичко ,което той иска да ти вземе.
Досатъчно ти е отнел през тези години,за да му се дадеш сега.
Дано и дъщеря ти не му се превърне в слугиня ,защото някой ще трябва да поеме твоята функция в къщи.
Но пък тогава тя сама ще избяга.

Дъщерята едва ли ще избяга, дори да трябва денонощно да чисти и да готви. Момичетата имат слабост към бащите си и са готови да им се доказват, включително като вършат домакинската работа.

 Доколкото разбирам дъщеря ти иска да е при баща си и заради комфорта които ти не би могла да и осигуриш живеейки при родителите си.
 Според мен я остави да поживее само с материалоното, не я търси , не насилвай нещата и тя ще осъзнае какво е изгубила и ще се върне при теб, дори може и преди развода да се е върнала .
 Знам , много ще те боли и всеки миг ще се чудиш къде е и дали не тръва по лош път, но имай маллко повече доверие на детето което ТИ си възпитала.

И аз съм на мнение, че не си лоша майка, а безкрайно търпелива. Моята беше такава ... 16 години търпя унжение и тормоз всеки божи ден, баща ми не я биеше, но я сриваше психически. Тя също като теб се оптиваше да ми спести много неща, мълчеше, търпеше и до ден днешен не е казала лоша дума за него. Но аз виждах, чувах, разбирах и един ден и казах, да го разкарва. Не издържах да я гледам как се мъчи. Свършиха надеждата, че той ще се промени, свършиха и сълзите да му се моля да спре да пие. Мен не ме е закачал, даже мисля, че ме и обичаше /или поне се надявам/. Никога не ми го каза.
А за дъщеря ти ..... наистина е в трудна възраст, в която по-лесното е по-приемливо, но стискай зъби и се бори за нея. Вярвай ми, че един ден ще ти бъде благодарна. Аз и до ден днешен не мога да се начудя на майка, как е търпяла, особено сега, след като и аз имам семейство. И и се възхищавам искрено. Не я разбирам, но и се възхищавам.
Желая ти успех и дано късмета бъде с теб  

ArielNeo, не си лоша майка, напротив! Само се бори за дъщеря си и не се оставяй съпругът ти да те тъпче и унижава, както и да ти взема всички материални заслуги - дом и покъщнина. Дъщеря ти ще го оцени.

ArielNeo,не мисля че си лоша майка и не се самоизмъчвай .Дъщеря ти е в такава възраст. Знаеш как мислят през пубертета ,но ще дойде ден и тя ще стъпи на земята .Тогава ще разбере всичко със здраво мислеща глава и ще ти бъде благодарна ,че си взела това решение .Да не бъдеш тероризирана .Успех!

Аз мисля, че трябва да поговориш с дъщеря си-честно и открито. Успех
Аз също съм израсла в подобно семейство- баща ми беше алкохолик, биеше майка ми. Разведоха се когато бях на 7. Майка ми ме имаше за отдушник и така аз станах "малкото Голямо момиче"-във възраст съвсем не подходяща за това. Та с това искам да ти кажа, че нито мълчанието, нито споделянето водят до нещо хубаво-детето и в двата случая е обременено. Най-добре е да си решите проблемите между Вас-само двамата, но уви не винаги се получава  

Сритай му задника на кучия син и не му позволявай да те тъпче,като не иска да ти даде твоята част от имуществото доброволно се разведете не по взаимно съгласие.
Не си оставяй детето и не си терзай душата повече.Материалните неща ту ги има ту ги няма.Говори с нея разкажи и на какво си била подложена и я остави сама да прецени компютъра ли е по-важен за нея или любовта на майка и,образованието и всички онези неща които немогат да се купят,а трудностите ще ви закалят,ще станете по-смели,по-независими и по-самоуважаващи се.
 Аз самата съм преживяла толкова трудности,че се плаша само от най-страшното и необратимота за всичко останало се намира начин и изход,а някой ден недай се боже ако ми се наложи да се боря за детето си ще издера земята с нокти и няма да я оставя.

Пожелавам ти да си много смела и успех

Не си лоша майка ,напротив!Браво ,че макар и късно си възстанала срещу тиранина .Колкото до дъщеря ти ще мине време и ще осъзнае ,че баща й е грешал;може и да се върне при теб;но ти се бори докрай и за нея,и за жилището-не оставяй да те тормозят!
Успех !

Искам да те поздравя, че макар и късно, си взела живота си в ръце  За детето се бори докрай.Не я оставяй при този индивид.За имуществото също не прави компромиси.Имаш не по-малко права от него.Най-трудното решение вече си взела.От тук нататък бъди само силна.Успех!

ОооооооооооО! Да разрешаваш всичко далеч не значи да си добър родител!
Лошото е, че детето някак се е настроило на страната на баща си. Най-вероятно ще ти коства много да промениш този факт, но при описаните обстоятелства според мен си длъжна да го направиш!
Не зная колко е голяма дъщеричката ти, но не бива в никакъв случай да допускаш да остава с баща си, защото е възможно и тя да бъде полдожена на насилие. Това вероятно няма да е трудно. Трудното ще бъде да убедиш детето да поиска да живее с теб!
Сигурна съм обаче, че ще успееш и ти желая успех!
По отношение развод по взаимно съгласие, щом имаш друга възможност, със сигурност не се съгласявай! Моя позната се съгласи да направи компромис на мъжа си, който живееше с друга жена вече, и се разведе по взаимно съгласие с идеята, че ще щадят детето. Е, не го пощади ни най малко баща му! Сега ги съди по най-грозен начин за най-дребните материални "придобивки"! Измъкна всичко и го даде на детето на другата жена! не си мисли, че при развод отсрещната страна ще бъде толеранта! Вероятността за подобно нещо е много минимална!

Не се заяждам, а просто не разбирам как се запазва в тайна психическия и физически тормоз от едно дете толкова време. Преживяла съм го в продължение на три години. Синът ми тогава беше 3-6 годишен. Такова нещо не се случва само когато детето е извън дома и няма как да се скрие. Моето дете си спомня , за съжаление, всичко от този период. Когато се изнесох той много добре знаеше защо го правя.Не се наложи да му обяснявам нищо.

Самият факт,че всяка твоя стъпка е правена в името на доброто на детето е достатъчно доказателство,че си добра майка......а това че съпруга ти е идиот е съвсем друг въпрос....аз ако бях щях да кажа истинските причин за развода на дъщеря си...но не бих я насилила да живее с мен.Тя е емоционално привързана към нейните си неща..и в момента периода е такъв, че тя няма нужда от човек който да я направлява директно ...в търсене на себе си е и всяка по остра реакция или нетактична постъпка от твоя страна само би я отдалечило от теб....по скоро се опитай да я привличаш постепенно към себе си...няколко месеца да и гостува пез уикенда,после да увеличи дните.....е,ако условията в които живееш са лоши може да я отдръпне...нали осъзнаваш,че тя сега иска да се представя по няй добрият начинв обществото...да има хубава стя,компютър,място в което спокойно да се усамотява с приятели.....направи всичко възможно да запазиш поне апартамента.....дори и развода да не е по "взаимо съгласие".Не се предавай....Правила си го цял живот...Не го повтаряй!

ArielNeo не си лоша майка, напротив търпяла си това безумие в името на семейството. Дъщеря ти е в трудната възраст, затова реагира така. Харесва и там където контрола го няма, така и е по удобно. Дано всичко приключи благополучно за теб!

Ти си майка, която е искала най-доброто за детето си и спестявайки му проблемите, си се погрижила за неговото душевно здраве. Добра майка. Но децата понякога порастват егоисти, когато им се спестява абсолютно всичко и когато изкуствено им се показва живота такъв, какъвто не е. Все пак не търси вината в себе си. Направила си това, което си смятала за добре и това, в което си вярвала.

А защо си мълчала през всичките тези години... защото предполагам така си възпитана, да издържаш на трудности и да се бориш, каквото и да ти коства, и по ред други причини. Похвално е и звучи достойно, но това е нож с две остриета. Не бива да се търпи, защото такива герои вредят сами на себе си. Първо, мъжът ти е правил живота ти труден и второ, ти си му помагала да го прави такъв, търпейки всичко това. И както се вижда резултатът не е в твоя полза и си била единствената губеща. Добре, че не си загубила себе си в цялата тази борба.

Моят съвет е да не се огорчаваш от думите на един тийнейджър. Ще поживее и ще разбере, че не всичко, което лети се яде. А ти като нейна майка бъди до нея в този процес, няма как да я оставиш просто ей така на баща й и да не те интересува, това е ясно. Можеш пак да бъдеш до нея. И неразрешими ситуации няма, стига да не се вслушваш в емоциите и чувствата, а разсъждаваш разумно и се опитваш да погледнеш проблема различни ъгли.

Мълчала си, защото си се чувствала самотна и изоставена. Много лесно се затъва и трудно се измъква. Някои жени така и не успяват да приключат с тормоза. Ти поне си се освестила в един момент. Сега остава да отстояваш себе си.

Най- страшното в случая е твоето чувство за вина. Ти се чувстваш лоша майка. Тази ти несигурност е усетил оня гад, и ще те тормози до последно.
Не се притеснявай от заплахите му! Така се държат страхливците! Ако прецениш- спретни му едно делце за домашно насилие. Това ти дава още един коз при развода.
Никой, никой на този свят няма право да се държи така с теб. Като си възвърнеш себеуважението, половината битка ще е вече спечелена... Ще видиш, че и с детето, а и с бъдещият бивш след това ще ти е по- лесно.
Не се давай! Мъжът ти е свикнал да те манипулира през годините на брака и очаква нещата да продължат така. Тропни по масата, крещи ако трябва, но отстоявай правата си. Покажи му, че си Човек, заслужаващ уважение. И че за в бъдеще тактиката му за справяне с теб няма да работи.
Поговори с дъщеря си. Обясни и всичко. Когато е готова да приеме нещата, назовани с истинските им имена, ще бъде по- лесно.

Искрено се надявам адвокатът ти да е добър професионалист, както и че имаш близки хора, които да те подкрепят тази трудна ситуация.
Стискам ти палци!
Ако решиш, пиши ми на лични.

Че си се проявила като лоша майка за мен няма спор.  Би могла обаче да промениш нещата след раздялата. 
Аз години на ред слушах как майка ми търпи всичко заради нас. Когато се разведе ( аз бях бременна ) очаквах да видя заветната промяна и да позная майката която никога съм нямала. Бях готова да и простя всичко. Уви, тя продължи с бездушието и овчия си характер което безвъзвратно, я изкара извън класациите ми.
Аз също предпочтах и обичах повече баща си и то защото той ни обръщаше внимание, говореше си с нас, споделяхме си с него, играехме заедно.... Това което е било между тях си остава там и детето не може да го разбере. Детето вижда сила на характера, детето вижда близко до себе си същество, някой на който да може да се довери. До ден днешен казвам на майка ми че не я обичам и никога не съм, това е истината не мога да съм лицемер. Тя била страдала заради нас, тя се била лишавала заради нас, тя била търпяла баща ми заради нас.... всичко това ми е много чуждо и далечно, не ме интересува! Тя ме е лишила от нормално и щастливо детство заради егоизма си и страха си да поеме сама на пред!!!!

Днес аз съм сам родител на 2 деца и избрах този път само защото знам какво е да растеш в семейство изпълнено със скандали и омраза, знам какво е да не искаш да се прибереш у дома, знам и какво означава "моята "стая за мен - моята крепост!, мишата дупка в която се скриваш всеки път когато уж не чуваш какво става между възрастните........
Подобни семейства РАЗБИВАТ тотално детската психика а после иди че ми обяснявай че е за тяхно добро 

В твоя случай мисля, че е редно да ти остави апартамента в който сте живели. Посъветвай се с добър адвокат! Ако детето иска да е сред вещите си може би е късно да променяш взаимоотношенията ви освен ако не успееш по някакъв начин да я убедиш че не вещите а отношенията са важни.... там ти си знаеш, но ще ти трябва и доста добър психотерапевт. Съветвам те да се обърнеш към някоя агенция, аз лично съм била на терапия в Анимус, много ми помогнаха, препоръвам ги.

Желая ти успех в начинанието. Направи промяната заради себе си не заради детето! (да поясня че имам в предвид да сложи себе си на преден план понеже когато тя е в душевен мир, всичко останало се нарежда)

В такива ситуации децата се ориентират към по-силния, защото искат да оцелеят и не се интересуват от моралните измерения и жертвоготовността на единия родител. А в случая по-силен е бащата, защото го демонстрира и на пръв поглед притежава всичко, а майката е в неизгодна позиция.

Миличка, не се оставяй, бори се за детето си, за неговото добро. Аз не считам, че си лоша майка, напротив. Ако мислиш, че ще ти е полезно, потърси психолог, с който да поговориш. Само разговора с него, ако е добър специалист, и въпросите му ще те накарат да се почувстваш по-добре и да намериш правилния начин на действие. И не мисли какво е трябвало да направиш преди, това е минало. Важното е сега да действаш както е най-добре за теб и за детето ти. Не се самообвинявай, не търси минали грешки. Смело напред, ти си силна и ще се справиш! 

Не успях да разбера допринесла ли си нещо за СИО, работиш ли...
Защото ако просто искаш да вземеш детето и да го обречеш на мизерия, поради неспособност да му осигуриш нещо по-добро....ами недей, няма смисъл да й причиняваш това.

Каква мизерия?! Не ме ядосвай с такива приказки! Не ти ли е ясно, че мизерията или богатството нямат нищо общо в този случай? Мъжът й си е решил, че той държи властта и ще търси всички възможни начини да смачка жена си само защото тя се е осмелила да го напусне. Изобщо няма да се посвени да използва дъщеря си за тази цел и ще я обсипва с подаръци, обещания за хубав живот, за липса на задължения и контрол. Целта ще е да накаже колкото може по-сурово майката.
Независимо дали жената е работила или не тя е била равноправен член на това семейство дълги години и по някакъв начин е спомогнала за натрупването на въпросното имущество и пари.

Баси разсъжденията.Когато станеш майка дали ще мислиш така??

Ей това не го разбрах и аз!!!
Като се говори за домашно насилие върху майката за каква мизерия ще стане дума, ако остане при бащата?!
Друго: дори и майката да не е работила преди раздялата това не значи, че ще обрече детето на мизерия! И каква е гаранцията, че бащата ще се справи по-добре! Парите изобщо не са единствения решаващ фактор за развитието на едно дете!
Освен това аз смятам, че в общия случай майките по-добре се справят с грижите за детето! За това и по принцип на тях се отсъждат подителските права! Мизерия! Хайде остави си ти твоето дете при някой, който те е тормозил, че и ще го настройва срещу теб най-вероятно!
Но според мен също трябва да се проведат някои открити разговори с детето. Има опасност, ако бъде "принудена" да остане с теб още повече да заиска да е при баща си... Но ако поживее при него известно време и двамата ще се сблъскат с ежедневните проблеми и ще разберат, че не всичко е така, както са си го мислили...
Опитай да и направиш една "ваканция при тати", но не за 2-3 дена а поне за няколко седмици. Така той ще трябва да намери начин да се грижи за нея по-дълго време, а тя ще види някои негови проблеми и ... може да се променят желанията и...

Перфектна идея! Подкрепям 


А, аз така и не разбрах какво е СИО 

Съгласна съм с това.
Това, което си направила е да запазиш достойнството на мъжа си, но не си си дала сметка, че го правиш на свой и на неин гръб. Сега собственото ти дете, следва наученото от теб. Това ти е грешката, според мен. Искала си да предпазиш дъщеря си, но трябваше да запазиш и своето  достойнство пред нея. Тя сега просто следва твоя пример. Дано да й дойде акъла скоро, защото освен ти, и тя също ще страда от избора си. Тя самата не знае в момента кое е ценното, трябва да й помогнеш, дано не е късно.
Нека сега да ме пита някой, трябва ли да стоят заедно двама души ЗАРАДИ ДЕЦАТА СИ???!!!!!

Не му се давай!! Вземи си всичко , каквото ти се полага! Няма смисъл от жертви!Недей да си толкова благородна!!! А и кажи, че те заплашва!!

 Аз мисля, че след 12г детето има право да избере при кого да остане. "Лоша майка" си не задруго, а защото си изгубила духовната връзка с детето. Би трябвало за нея ти да си най- добрата приятелка, да споделяте всичко една с друга и да не се замисля и за миг дали да те предпочете пред който и да било друг.

Да търпиш и да си добра майка не е едно и също, напротив, противоположни са.