Когато "злобата"те завладява

  Мери Лу,вчера вече е отминало,а утре не е дошло-живей за днешния ден,а той е толкова кратък,че е абсолЮтно безсмислено да се поддаваш на злобата и негативните мисли Загубила си много скъп човек,но пък вече самата ти си майка,а и съпруга;подкрепяйте се със съпруга си,обичайте се,прегърни детето си и не си огорчавай дните-не се оставяй на отрицателни чувства.В най -лошия случай:Всичко се връща-и един ден ще си благодарна,че не са ти помагали,ама няма и да ти натякват и пилят глупости,а има и много други примери...

При нас картинката е същата, дъщерята е на първо място, а синчето то е за мръсната работа.
Винаги се получава така, когато децата не са еднакви.
Аз имам сестра, с която винаги сме имали от родителите си по равно като отношение и като средства.
Аз към моите синове също, няма този ми е по-драг, пък другия не - всичко им взимам по равно и еднакво!
Но когато са син и дъщеря, без значение кой е по-голям нещата почти винаги са в полза на дъщерята!

Глупости! Защо правите такива обобщения въз основа на частните си случаи?
При нас е точно обратното - аз имам брат и никога за нищо не сме били делени от родителите ни. Съпругът ми имаше брат, но такова делене, каквото правеше свекърва ми още от детските им години - просто не е за вярване!
Не бъркайте отношението на свекървите ви към собствените им дъщери с отношението им към вас - снахите. Както вие твърдите, че имате само една майка и свекървата никога няма да я почувствате като такава, така и те милеят за собствените си дъщери и никога няма да почувстват снахата като родна дъщеря. И това е съвсем естествено.
(Е, срещат се понякога изключения, но само понякога.)

При нас е пък обратното,майка ми все дърпа за брат ми.......обаче в един момент ми писна и всез да си и казвам всичко,какво мисля и така нататък.........Малко отношението и се промени и сега се държи по така,но аз знам,че тя винаги ще си дърпа за брат ми....Но и си го е научила от малък,да си разчита за всичко на мама и така....
От другата страна...т.е. свеки,ами моя мъж и е единствен син,но пък го дели с една камара котки от пред блока.За нея са и по важни котките и никой друг не я интересува

Мъчно ти е,понеже си и в друг град.Не са до теб стари познати и приятели.Случилото се с майчицата ти още повече засилва мъката.Постарай се да се радваш на малките неща/как се усмихва детето ти,че днес е слънчев ден и става за разходки......./Игнорирай ги от съзнанието си.Далеко да са  от вас и много да не знаят,какво става във вашата къща,отколкото обратното и да им даваш материал за коментари.Не им показвай по никакъв начин,че си тъжна.Напротив-горе главата,винаги усмихната и дори общите ви семейни срещи /ако има такива/да са кратки.Според мен това е въпрос на възпитание.Неможеш да ги промениш,по- добре далеч от ограничени хора.Щом бабата има това отношение към твоето дете,то и неговото след време ще е същото към нея.Тогава на нея ще и е мъчно.``Колелото се върти``. 

Как' Сийка, никъде не съм казала, че трябва да обича мен, щото съм снаха! Написах, че не се отнася еднакво към собствените си деца! Аз изобщо не държа да съм им важна, а има хора за които аз съм важна!    Не държа дори и да ги виждам, но уви, налага се!

Съпругът ми на няколко пъти поде разговор с тях, но ефект няма-те дори признават, че гледат повече детето на дъщеря си. Промяна никаква. В началото пропуснах да напиша, че живеем в една къща-на различни етажи/в 2 отделни апартамента/ и това за което идват при нашето дете е да го нащипят или "помачкат". Оправдават се, че не го гледат, защото ревяло от тях. Имаше такъв период, той отмина, но тяхното поведение не се промени. Дразня се,  защото свекъра отива на магазина-купува снакс/например/ на внучка си, а след това моето дете обикаля около каката като сираче. Ни най-малко ми пука, за снакса или шоколада, или каквото и да е, но не мога да се примиря с подобно отношение към детето ми.
Аз знам, че никога няма да ме обичат като дъщеря, но ми писна от тяхната наглост и отношение към цялото ми семейство.

Мери лу, разбирам те напълно как се чувстваш, съвсем нормално е да се ядосваш. Много е обидно, когато отношението към децата е различно. Не знам акаво да те посъветвам, но ми стана мъчно.

Разбира се, че на първо място си гледай семейството, а когато ти е по-широко на душата им се обаждай, все пак сте роднини. Хубаво е човек все пак да помага, когато може.

Mery lu, мисля, че разбирам как се чувстваш, но позволи ми да споделя своя опит. В началото искам да уточня, че харесвам родителите на съпруга си, както и той харесва моите. Мисля, че имаме добри отношения, но това не пречи на факта, че натрупахме достатъчно горчивина. Когато се оженихме, братът на съпруга ми вече беше женен и живееше с жена си в жилище, което принципно е купено за двамата братя. Естествено нямаше как и ние да отидем да живеем там, затова останахме с родителите на съпруга ми. Докато бяхме там, аз съм се съобразявала с тях, не съм се карала, не съм повишавала тон, защото знаех, че нямам право, това е тяхната къща, аз съм временно там. Плащахме всички свои разноски и помагахме с чистене и ремонти!  Междувременно работех на две места основно, понякога на три, за да съберем пари за наше жилище. Те ни помогнаха да го купим, но подчертавам, че помогнаха, не го купиха изцяло, после ние ремонтирахме сами, за обзавеждането пак помогнаха, както и моите родители. Тук само да вметна, че жилището на брат му е изцяло купено от свекърите ми, ремонтирано и обзаведено от тях в началото! А моят съпруг всеки ден селд работа е ходил да работи по жилището!
Сега братът на съпруга ми има дете, свекърва ми го гледа изцяло, по 12 часа на ден, и когато моят съпруг я е попита защо никога за нас не е направила нещо такова,тя обидено му е казала, че и за нас не е направила малко! В такива моменти ми става просто мъчно не за друго, а защото ние не искаме и не очакваме нищо от никого, но поне да признаят, че не е еднаква помощта! Защото единият е получил всичко в началото на семейния си живот, получава го и сега, другият се е преборил сам, не е мрънкал за което, така че поне заслужава да му се признае! Най-лошото е, че същото изживявам аз и от страна на моя баща, които пък дава всичко за семейството на брат ми! Но поне го признава и не твърди, че е по равно! И все пак е обидно!
В заключение: мисля, че напрежението между децата, особено когато са семейни, се създава от родителите и необяснимата поне за мен тяхна невъзможност да имат балансирано и справедливо отношение към двете си деца! Ако не можеш да дадеш по равно, не даваш на никого! Ако не можеш да помогнеш и на двамата, не помагаш на никого! Тогава децата няма да се настройват, да изпитват лоши чувства, а после на свой ред техните деца да не се понасят! Ние сякаш не знаем къде е границата и не се интересуваме много от чувствата на другите! Аз за себе си реших: признавам на всеки родител правото на избор, но нека после сам да носи последствията си от избора!
Към авторката: вие ще бъдете по-добре, ще изградите по-успешно семейството си, защото ще го направите сами! Както всъщност и трябва да бъде! Защото семейството и децата са личен избор и те се създават, защото хората са го пожелали, и не би трябвало да се търси и очаква помощ. Обидното е, когато за едните е така, но за другите - не! А още по-обидното е, когато това поне не се признава!
Извинявам се за дългия постинг! Малко ми е криво днес, а темата ме върна години назад! И са да завърша да кажа, че родителите ни и от двете страни се оправдават с едно и също: като имате дете и на вас ще помагаме! Сякаш сега, понеже нямаме дете, не сме достойни да ни помагат!

Искрени поздрави за това, че си честна пред себе си и си наясно с истинските си чувства, без да тръбиш за желание относно фалшиви пожертвования от твоя страна по отношение на тези, които вече са те наскърбили. Щом се чувстваш обидена- сигурно има защо. Повече за съжаление са онези, които се дразнят, но не го признават, дори пред себе си.
Само допълнително се постарай да нямаш за в бъдеще каквито и да било очаквания по отношение на тези хора, пък и на хората по принцип. Ще ти е по- леко. Човек има едни родители и никой не може да ги замени. Така че е по- нормално да не се очаква едно и също отношение към собственото дете и към чуждия /какъвто е и винаги ще бъде "снахата"/ човек.
Въпрос на възпитание е до каква степен и как ще си проличи разликата. Възпитания човек гледа поне да я "позамаже". Ако не е толкова възпитан на тези години нито може, нито има смисъл да се "превъзпитава". Просто следва да се приеме такъв, какъвто си е и ако те дразни намали контактите си с него до минимум.

По темата мога да пиша до безкрай  , за съжаление аз също съм натрупала много негативни емоции към родителите му и сестра му. Но нещата при нас се развиват така защото сестра му злобее, завижда, ревнува и се чуди какво да измисли за да отдели брат си от мен  За съжаление и родителите му взеха да се поддават на нейните приказки и постоянно измислят нещо за което да са ми сърдити. Вече се изморих и доста ми поомръзна да се чудя в рамките на 15 минути /ходене на гости/ с какво може да съм ги обидила. Смятам да се откажа и просот да не стъпвам там, но и жестове вече няма да правя към тях. Последното нещо беше - изпратих мартенички за тях и познайте - ни звук, ни стон, ни отговор на жеста , ни "Благодаря" - ами мисля че всичко е ясно.
Аз за тях не съществувам - от тук нататък и те за мен "ИГНОР - ама пълен"

Nista,напълно те разбирам,за това, което изпитваш.Аз години наред бях изпълнена със злоба от егоистичното поведение на моите родители.По същия начин ,след като се омъжих вече нямаше място за нас в родната ми къща.От самото начало живеем и се оправяме сами с моя мъж.Отгледахме си двете деца без ничия помощ,създадохме си и семеен бизнес.Винаги моите родители са се грижели за брат ми,защитавали са го ,оставиха всичко създадено от тях на него,отгледаха му децата,пазаруват му,готвят,снаха ми си живее като царица,а когато на шега/защото иначе ще се обидят/ съм казвала,че брат ми за нищо не се е преборил сам в живота,а аз се блъскам цял живот те ми казват,че съм оправна и мога и сама.Сега племенницата ми е на път да създава семейство и майка ми от сега се тюхка-ох,горката как щяла да живее далече от майка си и нямало да има кой да и помогне,ако се роди бебе.А за мен никога не е имало такива притеснения.Преди години много се ядосвах от тази несправедливост,отделно,че и на свекърва не случих,бях на път да си разбия здравето от мисли,но в един момент си дадох сметка,че всъщност твоето семейство-твоите деца и мъж са най-важни,а също и приятелите и когато разбираш,че нищо не можеш да промениш,по-добре да го оставиш зад гърба си и да си гледаш твоя живот.