Публикувана: 1 март 2008, 16:14 ч.
Последно мнение: 15 март 2008, 19:17 ч.

Когато "злобата"те завладява

5 161
65
1

# 15 1 март 2008, 19:45 ч.

Мнения: 2 829

защо се оставяш злобата да те завладее?
Не очаквай нищо от тях и не се ядосвай за глупости!

А, според мен постъпвай към тях така както намериш за добре и както сърцето ти подсказва!
Излишно е да се тормозиш, нищо няма да промениш
гледай си семейството -вие с детенце и мъжа ти да се разбирате и да живеете в хармония това е най-важното

# 16 1 март 2008, 19:51 ч.

Мнения: 1 226

Гледй теб си, детето и мъж си.Кво ти пука.Само се тровиш така.Моята даже не ме искаше, но кой я пита.В началото се ядосвах, вече не и обръщам внимание.Дори, не искам да ми помага.И ми е добре.

# 17 1 март 2008, 20:17 ч.

Мнения: 3 423

Не бива да очакваш другите да правят
нещо, само защото ти го правиш, нали.
Ами ако зълвата се чуди, абе, защо тази
досадница звъни всеки ден, толкова ли
си няма семейство, а се занимава с мен.
Щото и това е напълно възможно все пак.

Не бива да очакваш нищо. Когато сте си
правили детето, едва ли сте сключили по
някой и друг договор кой да ви помага и
кой не. Отговорността си е ваша и никой
не ви е длъжен. Не се озлобявай излишно!

# 18 1 март 2008, 21:22 ч.

София
Мнения: 2 457

Цитат на: Лизбет в сб, 01 мар 2008, 16:34

Моето мнение е, че колкото по-рано престанете да очаквате от хората да постъпват както Вие си мислите, че би трябвало да постъпват, толкова по-добре за Вас. Те са възпитавани различно от Вас, светът ви е различен и правилата са ви различни.

Детето сте го раждали не за зълвата и за свекървата, а за ваша си радост с мъжа ви. Не ви дължат помощ.

Някак е логично, че свекървата ще се старае повече за своята дъщеря, отколкото за Вас.

Ако имате нужда от помощ, поискайте си я от свекървата ясно и конкретно, в конкретни молби за конкретни дейности. С мълчание, необаждане и други форми на игнориране не виждам какво ще постигнете.

Лизбет, ти ми спести писането. Peace

# 19 2 март 2008, 00:28 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 722

Цитат на: птица в сб, 01 мар 2008, 19:30

Не очаквай нищо от тях, не се ядосвай, дразни и обиждай ! Няма смисъл да си хабиш нервите за глупости!

Дръж се нормално, както би се държала с всеки познат! За да е чиста собствената ти съвест и да не се чувстваш гузна и лоша!

Няма да станеш втората дъщеря, но и няма да имаш ангажименти там в бъдеще!

Погледнато в дългосрочен план, това дори е добро!

# 20 2 март 2008, 01:13 ч.

Мнения: 3 376

Лизбет го е казала много точно.

# 21 2 март 2008, 08:34 ч.

Мнения: 338

Момичета, съгласна съм, че на са ми длъжни с нищо-но някакси не мога да приема, че с дъщеря си ще се държат по един начин, а със синът си по друг. Ако гледат едното дете, би трябвало да е така и с другото-нещата никога не могат да са на кантар, но поне малко от малко. Съпругът ми е страшно наранен и огорчен-преди говореше с тях, но се отказа-смисъл никакъв.

# 22 2 март 2008, 09:30 ч.

София-в сърцата на моите деца
Мнения: 1 729

Не можеш да очакваш всички около тебе да те харесват и обичат! Вероятно и ти си така!Единственото ,което трябва да има значение за тебе са мъжът ти и детето. Останалото е суета! Не си озлобявай душата! Мъжът можем да си го изберем, но не и роднините! Така, че повече търпение и по-малко злоба! Hug

# 23 2 март 2008, 11:46 ч.

София
Мнения: 903

Цитат на: mery lu в нд, 02 мар 2008, 08:34

Както казах и по-горе и при нас нещата са същите. Мъжът ми и брат му са в девета глуха, сестра им винаги е на първо място. Когато трябва да се свърши някаква работа първо се обръща свекървата към мъжа ми, дъщеря й няма никакви задължения към майка си, само синовете й имат такива. И най-лошото е че нито аз, нито съпругът ми очакваме някаква финансова подкрепа от майка му, просто искаме еднакво отношение към всичките й деца. Но въпреки, че тя казва, че се отнася еднакво към всичките си деца, различното отношение се забелязва даже спрямо внуците й - дъщерята на нейната дъщеря е на първо място.

Но и двамата с мъжа ми вече сме разбрали, че не можем да очакваме адекватно отношение от страна на майка му, така че вече не го и очакваме. Срещаме се с нея много рядко, ако ни помоли да й помогнем с нещо и имаме възможност го правим и дотам.

# 24 2 март 2008, 17:25 ч.

София
Мнения: 191

meri lu, домъчня ми като те четох, и наистина е разбираемо, че ти е гадно. Помисли сега в какъв период си - изгубила си скоро майка си, скоро си родила-след тежка бременност...след няколко месеца ще мислиш и чувстваш различно. Но отсега се опитай да го преодолееш това огорчение - то само ти пречи. Наистина, не очаквай повече отколкото могат да ти дадат тези хора. И не се вторачвай в тях, ами се радвай на собственото си семейство.
Искрено ти желая да ти мине злобата, отново да се усмихващ и да се похвалиш тук!

# 25 2 март 2008, 20:41 ч.

софия
Мнения: 2 140

Сигурно ти е мъчно,няма как да не е!Трябва да знаеш,че свекърва ти винаги ще гледа на другото внуче,като на собствено дете.По простата,че е на милата й дъщеря,а не е на снахата.Защото обикновено така се случва.едното е на дъщерята,другото е на снахата.Гледайте си живота с мъжа ти,радвайте се на детенце и на това,че сте си заедно!Другите ги пускай да пасат!

# 26 2 март 2008, 21:02 ч.

Мнения: X

Знам колко ти е болно, но се помъчи просто да не мислиш за тях. Лошото е, че няма на кого да разчиташ, когато ти се наложи да оставиш детето за 30 минути например. Но така един ден никой няма да ти натяква, че ти "отгледал" детето. Само че понякога имаме нужда от помощ, а затова са бабите. Свекърва ми също не помага за децата ми, но един ден всичко се връща...
Мисли позитивно Heart Eyes