От една майка КЪМ биологичните родители

  • 18 140
  • 175
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 4 138
ами, абсолютно същото.
аз осинових по този начин.
иначе като цяло, може всеки интересуващ се да погледне в семейния кодекс.
оказа се, че не съм единичен случай, поне според слуховете..............
но никъде и никога не се запознах с подобни осиновители.

# 106
  • Мнения: 2 123
ами, абсолютно същото.

юридически, това е СЪВЪРШЕНО невярно. Останалото няма да коментирам...

У нас описаното от Бенсон отворено осиновяване не е уредено.

# 107
  • Мнения: 4 138
аз не го твърдя от юридическа, а от човешка гледна точка.
а коментарите за останалото сме ги изкоментирали.
никога не съм твърдяла, че се гордея с постъпката си, но заставам зад това, което съм направила и говоря откровено за него.

просто законово нещата не са доизкусурени и считам, че това е дефицит. случва се много често, хората да осиновяват чрез адвокати и това няма да престане. в много държави е обаче законово регламентирано и лично аз съм убедена, че е правлно.
хонорарите за агенции и адвокати са далеч над споменатите суми и това е напълно нормално. само у нас това е напълно неприемливо.

на всеки, който иска да осинови пълно чрез адвокат винаги съм обяснявала големите рискове при подобна постъпка. никъде няма статистика колко са подобни осиновявания, но според мен са много. само този факт е достатъчен като повод за размисъл и промяна в законите. но не се случва.........
даже за едно по-интензивно наблюдение след осиновяването никой не се замисля.
контактите с биологичните родители за мен не са толкова  ужасно нещо, стига да попадат в някакъв регламент.

# 108
  • Мнения: 1 800
Тук(САЩ) отнемането на правата от БР и получаването на Родителски права от Осиновителите става само и единствено при адвокат. Осиновителните агенции имат такива, с които работят, но аз мога да намеря друг, ако искам. Агенцията горе-долу осъществява контакта между БР и Осиновители, има психолози, които работят и с двете страни да осигурят, че всичко е нормално, но законната част е от адвокат. Средно осиновяване "струва" около $10 000 (документи, такси и тн). Отделно, ако БМ няма пари за раждането и съответния щат не дава помощи, се плаща на болницата от осиновителите за раждането, което започва от $5000 нагоре. До 6 месеца след това имаме посещения от агенцията, да осигури, че всичко е наред, за по-големите деца, мисля, че е по-дълъг този период.

Не пиша, за да възхвалявам, тукашната система(все още има недостатъци), само споделям и за сравнение, ако някой се интересува Peace

За осиновяване от Б-я  само мечтаем за сега...тъпи закони, и от българска, и от американска страна Sick

И аз смятам, че контакта с БР не е проблем, стига да е в някакви граници. Много по-лесно е за детето, но например моя егоизъм ме мъчи и не искам с никой да "споделям" сина си.

# 109
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
И аз смятам, че контакта с БР не е проблем, стига да е в някакви граници. Много по-лесно е за детето, но например моя егоизъм ме мъчи и не искам с никой да "споделям" сина си.

Е не познавам такава майка, която да иска да "споделя" децата си с някого. Не бих го нарекла егоизъм, а майчинско чувство.  Hug

# 110
  • Мнения: 2 084
Аз съм такава майка. Та и по-егоистично. Никак не успявам да нарека Родилката майка та дори и биологична.
За контакта - за мен е допустим след психическото укрепване на децата, което, според мен е около пълнолетие. И тогава ще съм с тях. Всъщност искам да видя тази жена. И съм обещала на децата когато пораснат да я намерим - заедно.

# 111
  • Мнения: 4 138
не става дума за споделяне, а за това, кое е най-доброто за детето. и аз не искам да споделям и полудявам от най-малкото нещо, но се налага да подтисна това в себе си. една жена е родила дете и не е искала да го гледа. по някакви причини. за мен тези причини може да са смешни, но за нея да са много основателни. не мога да я съдя и не трябва да го правя. не мога да я меря с аршина, с когото меря себе си.
но тя е родила детето ми и за него най-доброто е да има евентуален контакт с нея. психолози могат да предценят доколко такъв контакт е добър и колко интензивен трябва да е. говорим естествено за идеалния случай, когато и биологичната майка го иска.
родителските права са изцяло мои, което ще рече, че аз и само аз решавам въпросите с възпитанието на детето. за българия това с родителските права е малко неясно, но аз си гоня нещата и ще го изясня напълно. а и каквото и да е, не става принципно дума само за моя чатен случай. отворено, или непълно, при всички положения за мен е приемливо, когато е напълно регламентирано от закона и с това се занимават професионалисти.

когато има много пътоща, всеки избира според себе си верния. когато обаче има само един, тези които не искат да вървят по него дословно, си намират пътечки. така е и с връзките за осиновяване на дете, така е и с полузаконните осиновявания на бебета чрез припознаване.

във всяка правна система има дефицити, но аз намирам поне тази за осиновяването, в америка по-добра. естествено и там има злоупотреби, но нима при нас не са в пъти повече. логиката показва, че нещо явно не е наред.

калинче, при всеки случай контакта е добър, въпросът е обаче кога. подобни неща могат да преценят психолози и според това този контакт да бъде направен. едно е, когато една жена захвърли децата си и не иска да чуе нищо повече за тях, друго е, когато ги роди, но няма как да ги гледа и се решава на осиновяване в името на това, децата да растат в по-добри условия и да имат по-добри шансове.

# 112
  • Мнения: 2 084
а трето и четвърто е да живееш в бяла държава, с бели хора, където може да разчиташ и на закони и на толерантност и на ефективна защита за детето си

# 113
  • Мнения: 4 138
за жалост си права, калинче.

# 114
  • Мнения: 38
Здравейте!
 Дълго четох и се надявах че някоя от т. наречените БМ ще е писала тук. Защото дъщеря ми след месец навършва 3 и аз трябва да започна вече да я подготвям за истината. Но дори и тогава пак ще трябва да я излъжа. Как да кажа на детето си че жената, която го е родила го е изоставила просто ей така?! Че има 3 сестри родени преди нея и изоставени по същия начин? Че тя сигурно няма да може да намери сестрите си осиновени в различни краища на света? Как да оправдая и с какво безотговорността на тази жена? Бясна съм че заради нея аз ще трябва да причиня болка на мъничето си. Знам че ще ми мине и няма да ми се иска да я  #2gunfire , но и не мога да и простя заради болката на детето. Никога няма да мога да си обясня и как човек може да причини подобно нещо на едно невинно създание.  Не мога да нарека подобна жена майка, подобно бездушно създание за мен не заслужава. Извинете не за острите думи, но това е моето мнение, а и нещата са много пресни все още при нас. Може би някой ден ще и простя болката на детето ми, а може би никога. Незная.

# 115
  • София
  • Мнения: 9 517
Защото дъщеря ми след месец навършва 3 и аз трябва да започна вече да я подготвям за истината. Но дори и тогава пак ще трябва да я излъжа. Как да кажа на детето си че жената, която го е родила го е изоставила просто ей така?! Че има 3 сестри родени преди нея и изоставени по същия начин? Че тя сигурно няма да може да намери сестрите си осиновени в различни краища на света? Как да оправдая и с какво безотговорността на тази жена?
Ами според мен нито е нужно да я лъжеш, нито да оправдаваш родилката.

# 116
  • Мнения: 4 138
коте, никога не може да се прости болка, причинена на детето. не виждам пък и защо трябва.
нашата история е малко по-различна и аз познавам биологичната майка на алекс. да, тя не я е изоставила в някой дом, но абсолютно съзнателно се е отказала от нея.
и на мен ще ми се налага да отговарям на въпроса защо.
и ако и кажа тривиалното, че тази жена не е искала да бъдат заедно, защото е нямала финансови възможности, може и да ми се наложи да отговоря и на въпроса, защо аз не съм и помогнала, за да ги има.
вашите деца са изоставени в домове, моето обаче също е изоставено и не ми се вярва да го боли по-малко.
ако не беше тази жена, аз нямаше да съм майка на алекс. налага се да и отдам заслуженото място в живота ни, няма как.

трябва просто да намеря добрия баланс и нито да оправдавам, нито да обвинявам.
детето ми цял живот ще живее с раната. няма как да я направя неслучила се.
но както писах и в хайд парк, човек може да се научи да обича болката., колкото и извратено за звучи.
не ни е дадено да избираме дали да я има или да я няма. но межм да избираме как да ни боли.

# 117
  • Мнения: 2 084
Коте, според мен детето само ще ти покаже колко е готово да чуе в дадения момент. Не бива да подаваш повече отколкото е готова да чуе. И за мен не би трябвало от нас децата ни чуят изоставени, захвърлени и всичко останало, което медиите ще им повтарят цял живот. Нашите деца не са изоставени, те "чакат ние да оправим едни документи и да дойдем да си ги приберем в къщи".
Успех! И дано ви е леко казването!

Последна редакция: пн, 09 мар 2009, 21:46 от kalina@

# 118
  • Мнения: 1 800
Лично съм убедена, че за да остави една майка детето си има причини, някои много по-дълбоки отколкото допускаме.  Сред тях са натиск от родители, религия, общество. Доста от тези БМ са от разбити семейства, с трудно детство, без родители, проблеми с алкохол и наркотици, психически  проблеми, болести и т.н.Доколкото разбирам доста от децата са с ромски произход, само си помислете какъв живот тази БМ има и какъв вие може да дадете на детето. Това дете е късметливо, а не наранено.
Познавам няколко осиновени момичета, които не страдат от факта, че са осиновени, а са благодарни, че не са останали с БР.

Осиновяването е нещо толкова естествено вече. Хората говорят свободно за него, много известни личности ог правят.
 
От няколко случайни теми из форума разбирам, че много хора са за аборта и много малко разбират, че да дадеш дете за осиновяване не е грях. Как може да е, когато това е единствения начин, аз да съм майка. Ако всички правеха аборт или си гледаха децата, никоя от нас нямаше да има децата си.

Нашата БМ направи видео за сина ми(и ми го показа), в което казваше, че много го обича, че не го изоставя, а му дава шанс за по-добър живот. На Деня на Майката ми изпраща картички, в които ми благодари, че обичам сина ни и че сме страхотни родители. Искаше ми се да знае български, за да пише тук.

Тук има много книги по темата-за осиновители, осиновени и БР.
Спомням си, че се съветва да не се казва, че детето е изоставено или нежелано. Това може да създаде много проблеми в психиката на детето. Също се съветва да се общува с подобни семейства, с осиновени деца. Тогава детето ще има чувство за принадлежност/идентичност и няма да се чувства "различно".

извинявам се за разхвърляното писане, но съм супер разсеяйна и винаги съм емоционална, когато пиша по темата.

Ганката, мерси. Понякога ми се иска да не познаваме БР на сина ми, но тогава пък ще имаме други изпитания.

# 119
. И за мен не би трябвало от нас децата ни чуят изоставени, захвърлени и всичко останало, което медиите ще им повтарят цял живот.
Моето дете без никакво колебание ми каза, че е ОТВЛЕЧЕНО. Така се е чувствал, затова се страхува, когато чете или гледа истории за отвлечени хора (това са негови думи). Няма нужда медиите да им казват, те си знаят, нали са го преживели...

Общи условия

Активация на акаунт