и вече усещам каква грешка правя
- Публикувана: 18 фев. 2008, 11:25 ч.
- Последно мнение: 29 март 2008, 10:27 ч.
Каква я мислех - каква стана:):):)
Защо мислиш,че е грешка?Винаги съм смятала,че всяко семейство си изгражда някакъв режим и ред на нещата,които да удовлетворяват всички,независимо от общоприетите правила и норми.Щом смяташ,че спането на малката при вас ти спестява проблеми,значи не е грешка.Един яд по-малко.Между другото,искрено ти съчувствам за ситуацията...Аз бих се побъркала,ако някой,независимо дали майка или свеки,нахълтва така с повод и без повод.И щеше да има
Много сила ти пожелавам тогава,със сигурност не ти е лесно.Дано нещата при вас скоро се променят,от опит го казвам-ще се родите отново и ти,и съпругът ти.Пет години бяхме ту при едните,ту при другите,ужас...Сега сме под наем,тесничко ни е,ама сме си сами и сме щастливи тримата.
Железен ред и дисциплина! Никакво спане при мама и тати! През ноща не се реве и не се храни, ако много знае ще си пореве и ще му мине! Да, ама не! Нищо от тези мои приумици не се случи и слава Богу. От момента, в който се роди възприех детето си като личност, която има своите нужди, аз бях и все още съм инструмент за тяхното задоволяване. Не сд чувствам манипулирана. Радвам се, че така стана. Сега имам спокойно дете и никакви проблеми с режима. За мен това е начина да отгледам самостоятелна личност. Смея да твърдя, че за крехката си възраст е доста самостоятелен.
Хей, мамии не се заричайте! И не си мислете, че каквито са сега децата ви, такива ще винаги. Променят се постоянно и с възрастта, и с гледане от баби, ясли, детски... Не се вманиачавайте в ред и дисциплина! Аз нищо не спечелих от това. Разбих си нервната система, таткото ми вика "концлаееер", а детето все пита защо така и така се държа с него:(((((
Никога няма да забравя, когато беше бебе и го разхождах, имаше едно мн палаво момченце и не слушаше баба си. Тя не спря да се оплаква от него и да твърди, че щото е земено дете е толкова диво и немирясвало:(((( Спомням си колко мн се възмутих тогава, и от нея, и от него. Даже го питах защо се държи като бебе, защо не слуша като му говорят, защо така се държи....Ужас!
Е сега ко да ви кажа синът ми се държи точно като него! Даже вчера го видях въпросното момченце и толкова ми стана жал...
Свекърва ми разтегляше една теория, че трябва да приемаш нещата. Да не съдиш. Ако можеш!Поне постъпката да отречеш, но да не съдиш хората!Т.е. да кажеш: "Това поведение е мн лошо",а не "ооо това дете е мн лошо". Някакси всичко се връща! Като, че ли ти идва на главата та да го разбереш и да видиш, че понякога нещата не зависят от теб и твойте желания, а...просто се случват!
Внимавайте!
Никога няма да забравя, когато беше бебе и го разхождах, имаше едно мн палаво момченце и не слушаше баба си. Тя не спря да се оплаква от него и да твърди, че щото е земено дете е толкова диво и немирясвало:(((( Спомням си колко мн се възмутих тогава, и от нея, и от него. Даже го питах защо се държи като бебе, защо не слуша като му говорят, защо така се държи....Ужас!
Е сега ко да ви кажа синът ми се държи точно като него! Даже вчера го видях въпросното момченце и толкова ми стана жал...
Свекърва ми разтегляше една теория, че трябва да приемаш нещата. Да не съдиш. Ако можеш!Поне постъпката да отречеш, но да не съдиш хората!Т.е. да кажеш: "Това поведение е мн лошо",а не "ооо това дете е мн лошо". Някакси всичко се връща! Като, че ли ти идва на главата та да го разбереш и да видиш, че понякога нещата не зависят от теб и твойте желания, а...просто се случват!
Внимавайте!
Много си права.Не родителите възпитават децата.Напротив-децата възпитават родителите си.Няма точна схема за отглеждане на дете.То само те води как и кога да стават нещата.
Железен ред и дисциплина! Никакво спане при мама и тати! През ноща не се реве и не се храни, ако много знае ще си пореве и ще му мине! Да, ама не! Нищо от тези мои приумици не се случи и слава Богу. От момента, в който се роди възприех детето си като личност, която има своите нужди, аз бях и все още съм инструмент за тяхното задоволяване. Не сд чувствам манипулирана. Радвам се, че така стана. Сега имам спокойно дете и никакви проблеми с режима. За мен това е начина да отгледам самостоятелна личност. Смея да твърдя, че за крехката си възраст е доста самостоятелен.
Да ти кажа,общо взето и моите мисли преди мъничето да се роди,бяха такива.Появата му на бял свят срина повечето от теориите ми,да те кажа всичките.Но както писах вече,не съжалявам за нищо. Заричала съм се, да! Това няма да позволя, онова няма да позволя, но позволих мн. неща. Сега за второто пак се заричам, че и си вярвам
Ния е изключително самостоятелна и има почти перфектен режим за спане и хранене. Но, това не е моя заслуга, а нейна. Винаги е била ящна и си показваше и като малка кога е гладна, оказа се, че е по едно и също време горе-долу. Не съм я преследвала кога да заспива и къде- заспивала е в количка, на нашето легло, на шезлонг и т.н. Никога не се е будила, когато съм я премествала в нейното си легълце, никога не е плакала за мен, когато заспива сама. Единственото, което съм искала и съм преследвала дотук за тази година и 4 месеца е да се чувства спокойна и уверена с хората, да не се крие "под полата" ми. И това се оказа лесно, тя просто си е контактна, любопитна и самоуверена, което, някой ден ще ми излезе през носа! 
Малкия ми мъж ме върти на пръста си вече 
не усетих как се получи така,но е факт.Бях се зарекла,че никога няма да го ударя,дори и по дупето,но вече няколко пъти си изпускам нервите и го пошляпвам .Поне му е мекичко заради памперса и се успокоявам после,че не съм му причинила болка.
не усетих как се получи така,но е факт.Бях се зарекла,че никога няма да го ударя,дори и по дупето,но вече няколко пъти си изпускам нервите и го пошляпвам .Поне му е мекичко заради памперса и се успокоявам после,че не съм му причинила болка.
Да го оставя, без да го наблюдавам - оставям го и още как, разбрах, че само така ще се научи да се пази, да има усет за опасното.
Да му дам кюфте в ръка да го яде и да се омазва - еми, оставям го. Омръзна ми да хода с него с кърпата или салфетката и да го бърша.
Да го обличам в по-захабени дрехи - обличам го, когато знам, че следва неминуемо да се изцапа.
Да не обръщам внимание, когато кашля - ами вече не обръщам внимание на всяко едно кашляне. То при него нещата станаха хронични.
Да е изцапана количката и аз да изляза с нея - не само, че е била нацапана, ами направо омазана е била и пак съм излизала с детето с нея. Не мога да я пера при всяко цапане, още повече, когато няма да изсъхне за следващия ден.
Да му дам кюфте в ръка да го яде и да се омазва - еми, оставям го. Омръзна ми да хода с него с кърпата или салфетката и да го бърша.
Да го обличам в по-захабени дрехи - обличам го, когато знам, че следва неминуемо да се изцапа.
Да не обръщам внимание, когато кашля - ами вече не обръщам внимание на всяко едно кашляне. То при него нещата станаха хронични.
Да е изцапана количката и аз да изляза с нея - не само, че е била нацапана, ами направо омазана е била и пак съм излизала с детето с нея. Не мога да я пера при всяко цапане, още повече, когато няма да изсъхне за следващия ден.
Всяко дете си е различно и няма схема, по която да се отглеждат всички деца еднакво. Децата имат различен темперамент и това, че на някоя майка детето заспива само без носене на ръце и т.н не значи, че с нещо превъзхожда тази, на която детето не го прави, а има нужда да усети майка си, да се успокои в прегръдките и и тогава да заспи спокойно.