Каква я мислех - каква стана:):):)

Много си права.Не родителите възпитават децата.Напротив-децата възпитават родителите си.Няма точна схема за отглеждане на дете.То само те води как и кога да стават нещата.

Абе то и аз говорех много работи преди да се роди синът ми, но нещата не се развиха точно според плановете ми.  Това е положението. 

Според мен нямаш избор.Росита е отговорила много правилно,че ние трябва да слушаме децата си.

rad13...то хората са казали "Не питай старило -питай патило"....или на "чужд гръб и сто тояги са малко"-в смисъл докато не ти дойде на главата  се заричаш какво ли не. И аз едно съм си мислила ...но зависи не само от твоята решимост да направиш нещо определено ,а и от характера на детенцето.
И аз нося-за приспиване/а след първото чадо се бях зарекла да не приспивам на ръце/
Виж в кошарата го оставям да играе ,в количката сърди се несърди трябва да си стои.................но пак зависи от бебето.Голямата ми вече дъщеря не щеше в количка....висеше като мокра пране на една страна и рев-неще и това е,синът ми просто се радва да стои и да си гледа..............Та така едно е какво мислиш ,друго е какво реално се случва.

Бебоците, "командват"! Моят е още мъник, а вече ме е "възпитал" за носенето! 

И при нас положението е такова мислех си едно, а стана съвсем друго. Спомням си, че докато бях бременна излизах с приятелка, чиято дъщеря беше на годинка. Все си мислех, че детето е разглезено, че всичко й се позволява... а сега като гледам и моят син върви натам и му разрешавам абсолютно същите неща... ама така е докато не ти дойде до главата, само си мислиш, че разбираш!

Ами мислех си някой неща, едни се усъществиха едни не. Не съм си поставяла цели от рода на аз моето дете след време...
Искала съм винаги да се водя единствено от своето дете, да не го сравнявам, да правя това което сърцето ми подсказва, да не слушам хорски мнение за неща в който аз вярвам, мисля че досега съм го постигнала.
Мисля, че родителите не трябва да си поставят много задачи отностно това какво точно ще правят или не, нещата са много индивидуални, особенно с първо дете когато не си го изпитал на гърба си е много лесно да смяташ как ще го направиш и да съдиш другия.
Най-лесно се гледат чуждите деца.

При мен разминаването стана със спането - вечер заспива на гърда, а ми се искаше да я науча от малка да заспива в леглото си.

Гушкам бебето ми и го приспивам на ръце и в количка, но не го смятам за нередно. Бебето ми посочва какво му трябва, за да е щастливо. В интерес на истината никога не съм се заричала за нищо, единственото, което искам да осигуря на сина ми е щастливо детство.

а аз се възхищавах на деца с режим,как хапват по час ,спят по час,не сучат нощем,заспиват сами,но след като забременях и започнах да се инетерувам по задълбочено по въпроса си дадох с сметка на каква цена е постигнат режима.А след като родих сина ми ми показа категорично,че той е този който определя "режима".сега вече на почти годинка,мога да кажа че има някакъв ред на хранене и  спане който сам си нагоди

Разминаване в това как си представяме нещата ,а как стават на практика има.Ние не сме машини със зададена програма ,а имаме емоции на който се поддаваме.Най-важното е ,докато са малки децата ни ,да се чувстват щастливи и обичани.Навиците при децата се изграждат постепенно и не с "цената на всичко".

оооо  и аз какви планове си правех , каква майка с характер ще бъда и как ще има режим и никакви глезотии , а сега не мога да се позная , само съм убедена в едно ,че на детето му трябва да му покажеш любовта си , без приетите режими и други подобни , а цената се плаща като му видиш усмивката - ще го нося и ще стоя будна само и само да ми се усмихва...голяма диктатура са бебоците

Всяко мъниче---си има свои претенциии.Аз със спането нямах проблем,трябваше да има и нощно хранене,но нашия го заряза.Здрав сън от 22 до 6-аз го будех-да суче-но той,и око не отваряше.Бях се притеснила,че му има нещо.И така си остана--помирише ли възглавницата и веднага заспива.Нооооооооо ела да видиш как се хранехме``на маймуна ставах``.И сега продължавам да играя по неговата музика на тази тема.Така ,че всяко се ражда с номерата си-е моето се оказа-от ``злоядите``.

Заричала съм се, да! Това няма да позволя, онова няма да позволя, но позволих мн. неща. Сега за второто пак се заричам, че и си вярвам

Аз пък очаквах, че ще трябва да се приспиваме на ръце, че няма да стои сама и т.н. и съм си мислела, как ще я караме, как ще я оттуча, но не се наложи  Откакто стана на 3 месеца, си заспива сама вечер в леглото, може да си играе с часове самичка, без да ме потърси и с храненето си изгради режим. Направо не мога да повярвам каква съм късметлийка  Но си мисля, че ако имам второ ще ми го изкара през носа това спокойствие 

Добре че нищо не се заричах , но  пък си представях някой работи , който взеха че не станаха ..

  и аз съм се заричала, голяма ми е устата, сега ми го припомнят от време на време 

А аз май съм постигнала точно това,което исках:
-Никога не го приспивам на ръце-сам заспива.
-Не спи при нас на леглото.
-Има ясно изразен режим на сън и хранене.
-Играе си сам в кошарката
-Не съм го свикнала на ръце изобщо.
Общо взето съм на мнение,че децата сами определят как да се отглеждат,НО ако ние им го позволим!Няма дете,което неможе да се възпита по начин,по който родителя желае.Имат си характер,да,имат си желания,да,но винаги има граници,които родителя поставя.И това в никакъв случай не значе детето да е нещастно или подтискано по някакъв начин.Напротив!ПРОСТО ПО ТОЗИ НАЧИН СЕ УЧИ НА САМОСТОЯТЕЛНОСТ И КОНТРОЛ,ЗА ДА ЗНАЕ,ЧЕ НЕ ВИНАГИ ЩЕ ПОЛУЧИ ТОВА КОЕТО ИСКА!Всяко дете е податливо на промени,но трябва да се започне още от първия ден.И не бива да се правят компромиси с това.Родителя за това е родител-да възпитава!Защото на бебето му е нужно да е обичано,щастливо,но и напътствано.Не бива да си прави каквото си иска,защото може да те побърка.А и после цял живот ще е свикнало да получава всичко и веднага.Това според мен не е правилно.Живота е пълен с изненади и разочарования,нали?......

Моите деца аз си ги възпитах така, както смятах че е добре за тях и за мен.
От първия си ден на този свят научиха какъв е редът и се научиха да се съобразяват с него. Единствено не можах да ги убедя, че зеленчуковите пюрета са както много полезни, така и много вкусни.

Като ви прочетох и май всички мои планове се изпаряват 

Единственото, което съм се заричала беше.... като бях бременна видях една майка с 4-5 годишно дете, тръшкашеше и ревеше нещо...а тя го подритваше с крак като някакво куче, биеше му звески шамари то ест още повече ревеше...изобщо беше ужасно...ей това си казах, че никога няма да го направя...

и не е ставало ест....

Заричала съм се (както много от мамите списващи в този форум),че никога няма да му крещя или да го плесна. Е,не ми се получи-имало е моменти,когато търпението ми се е изчерпвало,а нервите ми не са издържали.
За всичко останало, засега поне-имам успех.

Мен винаги ме е дразнело само едно единствено нещо в децата на моите приятелки - че се хранят с играчки и всяка лъжица влиза в устата след уговорки, заплахи, песнички и т.н. Не вярвах, че и на мен ще ми се случи, но е факт, че близо 4 масеца сина ми се хранеше точно така.   Добре, че този период приключи.

Иначе от бебешкия период и досега няма от какво да се оплаквам от гледна точка на режим и спане - направо имам чудесно дете от тази гледна точка.

За тръшкането съм подготвена и го очаквам - все още легенди се разказват за моите циркове като дете.  

При нас горе-долу нещата се получиха точно както си ги мислехме преди раждането.
Заспива сам и спи сам откакто се е родил. Имало е малки изключения при растеж на зъби или запушен нос.
С храненето не сме имали проблеми. Спря да се буди нощем за храна на около 50 дена. Не го гоня с лъжицата. От малък разбра, че когато му дам храна, трябва да я яде, защото друго няма. Ако не иска, няма проблеми, но ще стои гладен до следващото хранене. Сега много рядко се случва да откаже да хапне нещо. Обикновено тогава проблемът е от зъбите, а не че не му харесва.
По-често е спокоен отколкото да хленчи за щяло и нещяло. Но въпреки това от време на време продължава да пробва дали може той да командва. Когато е на гости на едната баба си я върти на малкия си пръст. Тя му позволи от малък и вече няма оттърване. При другата му баба не се получава и той си го знае. Когато се случи да му позволим да получава каквото си иска става ужасно нервен. Когато следваме реда и не му позволяваме да ни разиграва всъщност е много по-спокоен и весел.

Харесвам тази философия и дано се справя с прилагането й на практика!

Хич не си правя планове вече
Бебка диктува условията и проваля всякакви планове

Мисля че, всяка жена преди да роди има някаква представа за това как ще  отглежда и възпитава СВОЕТО дете, изхождайки от това което вижда от страни.Много често обаче представа и реалност се различават. Докато аз бременна моят племенник беше съвсем малко бебе и аз се възмущавах на доста подходи при неговото отглеждане. За мен те бяха пример за това как не трябва да постъпвам, отглеждайки дъщеря си. И го направих. Нещата, които тогава ме дразнеха / а и все още/ са: държането на ръце, даването на храна несъобразена с възрастта,безрежимно хранене, оставяне на детето по цял ден "на самотек" и т.н. Може би случих на спокойно и кротко дете, което не се налагаше да мъкна с часове на ръце. Спомням си, че се зарекох косата на дъщеря ми да е винаги сресана. Е,за това не успях, вкъщи настава война, когато взема гребена в ръце. Но никога няма да забравя една комшийка, която докато беше бременна обясняваше как никога не би допуснала детето й да се лигави и да иска всичко. Ех, дали си спомни тези свой думи преди няколко дни в магазина, когато детето й се беше тръшнало на земята за едни бонбони. За това "Никога, не казвай никога!"

Аз не толкова, че се заричах колкото си казвах, че такива родители, които оставят децата им да им се качват на главата са направо луди. ))

Сега от седмица и нещо се приспиваме на ръце, носила съм я и по улиците на ръце, когато се дере от рев в количката, а си казвах че това няма да стане никога. )))

При нас стана обратното. Бях в пълен шок и паника, а се оказа че се справям много добре. Всичко е хаос както го обичам, но с детето съм изрядна - режим, навици, домашно меню...все едно не съм аз. 

Нали имаше един майтап, че вече се пита не дали детето слуша, ами дали родителите го слушат... че да имат мира всички.  В крайна сметка май така се получава. Но поне аз гледам в общи линии да се придьржам кьм принципите си ( засега с малки изключения). 

Не съм много съгласна че трябва да слушаме децата си.Напротив те трябва да те слушат,защото както го научиш от самото начало така ще си бъде до край.Аз сега каквото съм направила :било за ядене ,било за реване,било за спане не съм имала проблем.Не я научих на ръце и сега като я подържат повече от 10 мин почва да мрънка,за спането като не и се спи се върти и като се умори си заспива сама,без да се дундурка,като е кисела и реве я оставям да се нареве едно хубаво и готово.Какво значи това като кихне или пръдне да си на детето,така я научих и е по добре хем за мен хем за нея.Това е мойто мнение,може да кажете тая пък,ама това си е така,по този начин се чувствам по добре и не се затормозявам .

Единственото,което се зарекох и не изпълних е даването на биберон-залъгалка.Направих този компромис,защото лично на мен бибероната не ми пречи,а и знам,че рано или късно бебето ще стане дете и само ще се откаже.
Иначе "научих" малкото си бебе на много неща.
Когато не спи,тя си лежи в леглото,рита и си гука на пчелите над главата или лежи в шазлонга и "гледа телевизия".Гушкам я,мачкам я,но не прекалявам.
Тя спи само и единствено в леглото си.Веднъж нямахме парно и сутринта след кърмене я сложих при мен на спалнята.Изрита ме 3 пъти и веднага си замина пак в леглото.
Тя заспива сама когато и се спи.
Спи на светло и на шумно.
Яде на 3 часа,спи задължително поне по 1 час между храненията.
Малко след като навърши 2 месеца спря да се буди нощем за ядене.
Дори когато имаше някакво подобие на колики,пак лежеше в леглото си или на шазлонга,с баща и и нагрявашме коремчето със сешоара и тя заспиваше.
Не вярвам,че едно толкова малко създание може да ръководи моя живот.Нали уж аз съм възрастната?

за нищо не се заричах,какво дойде,все някога и това ще отмине.............

Заричах се доста неща-преди да забременея,докато бях  бременна,че и в първите дни след  раждането:
-че ще  го кърмя  колкото може  по-дълго-не можах дори един ден
-че ще го  науча  да спи на  шум-не стана
-че ще го науча да  заспива  сам-още  се приспиваме на ръце
-че няма да го храня  нощем-да,да,как да го държа гладен?
-че няма да  го  уча на  ръце-първо бяха коликите,после зъбките...безкрайно  гушкане и  люшкане  
Не съжалявам за нищо.Детето ми  е  щастливо и спокойно.Пък и докога ще ми  дава  да го гушкам,момченце  е все пак...

Амиии и аз се заричах че ще кърмя... но не стана. Всъщност само това засега не стана. Бях си казала, че ще свикна детето си на шум, за да не шъткам на гостите си... е имам гости доста често и определено не им шъткам

Смятам че родителя затова е родител за да възпитава, не си по-майка ако само гушкаш и не можеш да се разкрещиш, когато е нужно или да пердашиш когато се налага. Определено не смятам че детето е командира у дома, не трябва и не може да бъде така.
Засега детето ми е твърде малко за да му се карам, но когато реве от лиготия (което мога да преценя дали е така) ще го оставя да си пореве 10тина минути, а не да стана на маймуна и да се чудя как да му угаждам.

Друго нещо, което съм си казвала че няма да правя или допускам е че вкъщи няма да се въртят денонощно детски за да е мир; и че няма да допускам да ми се тръшка  по магазините или по улиците... надявам се че наистина няма да стане така. Винаги ми се е струвала ужасна гледка на малко лигаво дететнце, което е свикнало да му се угажда за всичко, тръшкащо се по улиците и майката да седи и да гледа безпомощно. Това че една майка допуска детето й да се държи така прави ли я по-любяща ?!
Ролята ни на родители не мисля че включва само гушкане и угаждане; човек се възпитава много трудно и определено не смятам че попътя на възпитанието трябва да ме води детето. Аз съм тази (и мъжа ми разбира се), която води, аз казвам кое може и кое не. Е малко глезене понякога може разбира се, но да не се стига до гореописаните ситуации примерно. 

Напълно съм съгласна,  малчовците след 6 мечна възраст почват да ни манипулират...и ако не разберат от къде духа вятъра, ще си станат глезльовци. Не ми харесват деца на които им се позволява всичко и още повече майки, които се гордеят с това....че дори не им правят и забележки...Не гоня планове, но на ръце не сме се приспивали, кърмиме се на поискване, така че строг режим на кърмене нямаме, но на прием на твръда храна имаме, съня е преди обяд и след обяд с разлика около 30 минути..имаше период в който заспиваше само на спалнята и само ако аз съм там, но с малко усилия почна да си заспива в креватчето, нощното кърмене още не съм го махнала, но след като има нужда от цица и гушкането на мама през ноща - ще го има. Сега сме на дърпане на кабели и отваряне на шкафчета и определено имам напредък..и само като я погледна изчезва от местопрестъплението... , е не винаги де..изпитва ми и нервната система...но ако не правя забележки, ще си мисли, че това е разрешено да се прави...Затова смятам, че дребчовците имат нужда от напътствия...

Аз пък нямах търпение да родя, за да мога да си гушкам и разнасям бебето на ръце по цял ден. Е да, но се оказа, че бебчо си тежи и на втората минута омалявам. Той пък си заспива сам в креватчето без особени проблеми.
Преди да родя си мислех и, че няма да му давам залъгалка. Но пък той още в родилния дом си пъхаше двете ръце в гърлото и се давеше. Така че, сега е постоянно със залъгалка.
Бях се настроила и, че ще кърмя, каквото и да ми струва това. Но синът ми категорично отказваше да суче, окло седмица се изцеждах и после ми спря кърмата.
Мислех и, че няма да разрешавам на никой друг да го гушка. Но детето е толкова щастливо, когато някой му обръща внимание, че сега сама го давам на приятелките ми, които ми идват на гости да го държат и нямам нищо против да го гушкат с часове.

Аз четях форума, книги и знаех, че двете ще се справим, както трябва и когато му дойде времето! Исках да спи на тъмно в собствено легло, да суче на воля, да се наспива добре, да няма колики (пиех чай от анасоново семе), да е здрава и много много да ни радва! Всичко се сбъдна! Спокойствието е най-важно! Не е плакала, за да стигнем до тези неща! Просто съм късметлия! Аз на това го отдавам!
    
На всеки подобна радост!   

С първото дете нямах представа какво ме чака и не правех никакви сметки.Сега с второто си мислех, че ще е както с първото, но то си е съвсем друг индивид- нищо общо с баткото.

Оооо, добре дошла в клуба... И аз все си повтарях, че не мога да си обясня, що за родители са тези на тръшкащите се деца... Ама като влязат в проклета фаза и ела да видиш как ми важат принципите... 

Аз пък говорех че ще си го нося до първи клас............за сега си го нося:). Спи си при нас.............защото ме мързи да ставам по 100 пъти.  За мое голямо учудване все повече си се занимава сам, а вече и не ми дава да го целувам.
Така че предпочитам докато е възможно да съм най-близо до него, защото доста бързо спира да ме иска и предпочита да е самичък.

Напълно споделям!  
Но при мен е различно:
-приспивам я винаги на ръце, не ми тежи в никакъв смисъл на думата /толкова е свикнала, че само да я гушна за заспиване и за 5 минути е заспала/
-пускам я от време на време при нас, когато е много неспокойна нощем и се разплаче, но се случва наистина рядко, а когато заспи я връщам в леглото й
-има сравнително точен режим на спане с разлика от половин час във времето за заспиване и събуждане
-разбира много добре какво е "НЕ" и обикновено на първото или най-много на второто 'не' слуша и изпълнява

Засега всичко върви по план, мисля така да си е и занапред!

Исках сама да се грижа за бебето, но сега просто помагам на майка ми за отглеждането на моето дете. Има и още...

 Все едно аз съм го написала това.Аз пък се бях зарекла да се върна на работа и да оставя беба на бабата,обаааче се оказа,че малкия дявол не дава на 1 метър от нея да се отдалеча,та....още си се гледаме Така че както има една приказка-Никога не казвай никога

И при мен повечето очаквания се разминаха с действителността.Още от началото ми стана ясно че каквито и планове да си правиш,просто дяволчето понякога наднича зад ъгъла и в подходящия момент се намесва  .Представях си едно пухкаво и кротко бебенце,което папка,спинка и само се усмихва и гука .веднага след като се роди и като започнаха едни зверски колики,едни безсънни нощи,едни безкрайни ревове...И понеже бременноста ми беше много спокойна надеждите ми бяха,че и бебето ще е спокойно!Нямаше да го разглезвам от малък,бях чувала че е хубаво да си поплакват малко,и те имали нужда да остават понякога самички...сърце не ми даваше да го чувам да плаче,и да не го гушна и успокоя,гушках го много,приспивах го на ръце,дундурках го до безкрай.В този момент реших че "да разглезиш бебе'' е безмислена фраза.Просто те имат нужда от обич,топлина и внимание,и не бива да се лишават от тях заради някакви предразсъдъци.Единственото нещо което стана както го мислех е,че не позволих на никой да ми се бърка във възпитанието на моето дете(а определено винаги има такива опити,особено от страна на бабите),иначе за всичко останало се водя от детето 

заричах се, че никога няма да ударя детето си 
 все още си повтарям, че като хленчи нощем, се лигави и няма да стана от леглото...

Аз мислех,че като стане на около 6 месеца ще е вече голям и ще намеря гледачка,а аз ще тръгна на работа   
И представа си нямах от бебета в интерес на истината.Просто знаех,че искам дете и това е.

Мислех,че ще го кърмя много-не стана,изобщо не успях.Че няма да давам залъгалка-давах,но той пък не я искаше.
Знаех,че много ще го гушкам-това стана,просто малкото човече не приемаше откази.
И досега е много гушкан,целуван,постоянно му се обръща внимание и той диктува правилата у дома.

1. Обожавам да си я гушкам като заспива, което на практика си е "на ръце"
2. Изобщо не ни пречи в леглото. Спи между нас. Какво по-хубаво от това да се събудиш от малката ръчичка, която ти гали бузката или дърпа носа (ту моя, ту на баща й). До сега не е била и няма да бъде пречка нито в сексуалния ни живот, нито в отношенията ни.
Не смятам на превърна майчинството в противна за мен и беба борба, кой ще наделее. Достатъчно ми е, че яде, ака и спи под час. Още от 2 месечна режима й е абсолютно стриктен! Дано си остане така. Мисля, че имам много послушно бебе!!!

Децата стават "лигави", когато не получат нужното им внимание и разбиране, или поне не в подходяща форма!!!

Първата нужда на човека е храна и сигурност , втората е от любов. Не мисля, че едно беззащитно бебенце, ще я получи само в леглото си.....едва ли си има "хабер" от бабините съвети!

Глупаво е, при всичката налична литература, дори и най-комерсиалната и лаишка, все още някой да твърди, че носенето на ръце и спане при мама и татко са причина за разлигавяне на децата!

е те това е
и аз съм член на клуба

Прочетете Меморандума на едно дете мисля,че ще ви е полезно!

    *  Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
    * Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
    * Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
    * Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам, по какъвто начин мога.
    * Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
    * Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".
    * Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
    * Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка".
    * Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
    * Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам.
    * Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
    * Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
    * Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
    * Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
    * Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
    * Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
    * Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
    * Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
    * Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
    * Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
    * Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.
    * Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
    * Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
    * Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
    * Не позволявайте страховете ми да предизвикват безспокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
    * Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълчането не го забравяте.
    * Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.
    * И още нещо - аз ви обичам много, моля ви, обичайте ме и вие.

Много е точен и полезен, дори мисля да си го разпечатам

И аз и ще го дам на свеки 

ДА , мислила съм си и всичко съм направило точно така както съм си го представяла .


 1. Ще я науча да заспива самичка : ТОЧНО ТАКА Е НАУЧИХ !
 2. Ще си спинка в креватчето  -  ДА, В КРЕВАТЧЕТО СИ СПИ !
 3. Няма да я нося на ръце  -  НОСЯ Е НА РЪЦЕ ВЕЧЕР ОТ 19,00 - 20,00 ЧАСА, / тогавам танцуваме с нея / , след това баня, хапване и Лека нощ !

И още куп неща за които се чудех преди да родя защо другито го правят, а не създадът някакъв режим на тези бебета.
Сега вече най - после успях да създам и режима за хранене ... трудно беше, но успях .

Нито с първото, нито с второто съм се заричала да правя или не разни неща. Всяко дете е отделна личност и животът ми се нагажда спрямо нуждите му  И при нас е спяла( спи), и на ръце съм носила, и съм се карала, и пляскам шамари и прочее...

Даммм абсолютно си права.
Слаби са ми ангелите като го погледна

Възпитанието е хубаво нещо, стига да не се бърка с дресировка. И аз не се впечатлявам много от майки, които парадират на какво са приучили детето си и по-скоро имат нужда да покажат как са му се наложили.

Имах куче, което беше обучено перфектно. Правеше всичко, което се искаше от него - и никога не съм го била. И беше много удобно за мен.

Но бебчето ми не е куче и няма да си позволя нито да го дресирам, нито да му се налагам по книга. Ако го е страх - ще бъде погалено, ако е гладно - ще бъде нахранено и ако плаче - ще бъде утешено. Норми ще има, но те ще са относно безопасността, но не и за да докажа колко съм велика и как съм успяла да му стъпя на шията и да му създам режим, който може е в разрез с нуждите на неговия организъм.

Някой деца, просто са кротки и си правят режим сами, без да им стъпваш на врата! Извинявай, но ние не сме майки дресьорки, както ни наричаш! Аз не съм я карала да реве 100 часа, за да си спи в леглото, тя просто си спи в леглото. Не съм я дресирала да заспива в 22-23 часа, тя сама си го избра този час! Хайде моля ви, като се роди вашето бебе, пак пишете! Има майки, които полудяват от рева на децата си, заради колики или безсъние, но все пак са до децата си и не ги оставят в ръцете на никой! Има много такива теми,  дано не се озовете и вие там, пък да видим после кой е какъв е! И нашите деца за погалени, когато се страхуват, и нашите деца са обичани винаги повече от нас самите, и нашите деца са нахранени, когато са били гладни, гърдите са ни болели от кърмене, но не са отбивани все още! Не може да говорите така за майките! 
Извинете, но като не сте за тази тема, защо пишете! 

Назидателният ти червен тон някак не ми въздейства достатъчно.

Аз не съм видяла нито да ти споменавам никнейма, нито да пиша за теб. Но щом се засягаш без да има нещо лично спрямо теб, проблемът е твой, не мой

Пиша и чета където ми е интересно и мога да давам мнение, щом имам такова.

Ами мога да кажа,че стана каквато я мислехме,поне за сега.
 -Никога не сме се приспивали
 -От новородени спят сами в тяхната стая,в техните креватчета
 -Не сме се носили на ръце
 -Никога не сме им давали биберони
 -Преди да навършат година пиеха всичко от чашка
 -На 2 се хранеха сами

 Всичко обаче става с много нерви,безсънни нощи и търпение. Общо взето всеки сам решава на какви навици ще приучи детето си и какво е склонен да пожертва за да го постигне.Имала съм безброй безсънни нощи,търкала съм до припадък омазания под в кухнята,пералната переше нон стоп,но си заслужаваше.

С много нерви и усилия успях да ги науча да си спят в креватите и да заспиват сами , обаче от бибероните и от бебешките шишета няма отучване.В чудо се виждам . И аз се чудя как ще откажем тези истории .

Всичко това звучи много добре.И аз съм си представяла,че ще постигна нещо подобно с детето ми ,НО преди да стана майка.След това разбрах,че изпитвам болка,вина и все такива неприятни чувства,ако се опитам да го оставя сам,да заспи сам,и той плаче.Реших,че за собствения и на сина ми душевен конфорт е най-полезно да откликвам на желамията му.По-добре да положа малко повече физически усилия,отколкото после да ми тежи на съвестта един месец,че съм го оставила да плаче 15 минути.Еми,такава съм,строгото възпитание не е за мен,ще се чувствам ужасно нещастна,ако го прилагам.

И аз се бях зарекла, че няма да я приспивам на ръце, ама... сега само така заспива.

Нищо не съм се заричала,водя се по нуждите на детето

Моето дете е такова и често са ме питали как успявам. Не се наемам да давам съвети на никой, така си се роди. От раз започна да си спи сам в креватчето и колкото и да смешно го направи за първи път в днея когато стана на 3м. В същата нощ спря и нощното хранене. Едва ли, ако пищеше щях да се завивам през глава.

Не съм се заричала. Детето ми си заспиваше само, не съм я дундуркала, не се е тръшкала прекалено.
По-скоро съм имала очаквания за страхотии и истерии, но не са се случвали. Имах кротко бебе.

Pearl пожелавам ти леко бременеене! В спокойствието е тайната на майки като мен! Пожелавам ти едно прекрасно бебе, без колики, без безсънни нощи и много негови усмивки!
Аз мислех, че дъщеря ми ще има жълтеница и ще бъде грозна и смачкана, а тя нямаше жълтеница и се роди прекрасна малка принцеса! Хубав и спокоен ден на всички, от една майка, която е най-големия късметлия! Дано и  Pearl е като нас Dante, че да не се срещаме по други теми!         

 

Малко офф, но гледам, че засягате темата за самостоятелното заспиване - едното ми дете се роди научено да заспива само, а другото го научих аз, без да е имало и секунда рев или неспокойствие вечер и нощем и без да го оставям само в кревата, докато не показа, че не се страхува и е спокоен там. Децата ми са много различни, но въпреки това с нито едното не съм имала безсънни нощи 

И аз така я мисля, ама ...

Не е каквото ние кажем а каквото бебо.Не съм се заричала нищо ама всички неща които правиш ти и при нас бяха така до едно време

Охх.. и аз казвах много неща ноо.... сега верно и ние сме като скачени съдове

и аз каква я мислех, а тя каква става
понеже при всяко изхленчване свеки се появява с въпроса -АМА КАКВО Й ПРАВИТЕ Я ДАЙ НА МЕН ДА Я ГУШНА- се принудих да я слагам на спалнята при нас и вече усещам каква грешка правя,но .....предпочитам това пред неканени помощници

Абе то и аз говорех много работи преди да се роди синът ми, но нещата не се развиха точно така както мислех .

Защо мислиш,че е грешка?Винаги съм смятала,че всяко семейство си изгражда някакъв режим и ред на нещата,които да удовлетворяват всички,независимо от общоприетите правила и норми.Щом смяташ,че спането на малката при вас ти спестява проблеми,значи не е грешка.Един яд по-малко.Между другото,искрено ти съчувствам за ситуацията...Аз бих се побъркала,ако някой,независимо дали майка или свеки,нахълтва така с повод и без повод.И щеше да има 

и аз откачам но на този етап няма друг начин

Много сила ти пожелавам тогава,със сигурност не ти е лесно.Дано нещата при вас скоро се променят,от опит го казвам-ще се родите отново и ти,и съпругът ти.Пет години бяхме ту при едните,ту при другите,ужас...Сега сме под наем,тесничко ни е,ама сме си сами и сме щастливи тримата.

дай боже всекиму

Да,да!Това 100% и се е случвало на всяка бъдеща майка.Тази защо прави така,онази защо му дава онова...и после стана тя каквато стана.Малките сладурчета ни въртят както си искат

Железен ред и дисциплина! Никакво спане при мама и тати! През ноща не се реве и не се храни, ако много знае ще си пореве и ще му мине! Да, ама не! Нищо от тези мои приумици не се случи и слава Богу. От момента, в който се роди възприех детето си като личност, която има своите нужди, аз бях и все още съм инструмент за тяхното задоволяване. Не сд чувствам манипулирана. Радвам се, че така стана. Сега имам спокойно дете и никакви проблеми с режима. За мен това е начина да отгледам самостоятелна личност. Смея да твърдя, че за крехката си възраст е доста самостоятелен.

Хей, мамии не се заричайте! И не си мислете, че каквито са сега децата ви, такива ще винаги. Променят се постоянно и с възрастта, и с гледане от баби, ясли, детски... Не се вманиачавайте в ред и дисциплина! Аз нищо не спечелих от това. Разбих си нервната система, таткото ми вика "концлаееер", а детето все пита защо така и така се държа с него:(((((
Никога няма да забравя, когато беше бебе и го разхождах, имаше едно мн палаво момченце и не слушаше баба си. Тя не спря да се оплаква от него и да твърди, че щото е земено дете е толкова диво и немирясвало:(((( Спомням си колко мн се възмутих тогава, и от нея, и от него. Даже го питах защо се държи като бебе, защо не слуша като му говорят, защо така се държи....Ужас!
Е сега ко да ви кажа синът ми се държи точно като него! Даже вчера го видях въпросното момченце и толкова ми стана жал...
Свекърва ми разтегляше една теория, че трябва да приемаш нещата. Да не съдиш. Ако можеш!Поне постъпката да отречеш, но да не съдиш хората!Т.е. да кажеш: "Това поведение е мн лошо",а не "ооо това дете е мн лошо". Някакси всичко се връща! Като, че ли ти идва на главата та да го разбереш и да видиш, че понякога нещата не зависят от теб и твойте желания, а...просто се случват!
Внимавайте!

Абсолютно вярно е. Е, трябва понякога да сме по твърди и да не отстъпваме на глезотиики, но като цяло си е точно така 

Направо изтръпнах,като четох първите изречения!Викам-горкото дете,в концлагер ли живее...Чак после схванах идеята  Да ти кажа,общо взето и моите мисли преди мъничето да се роди,бяха такива.Появата му на бял свят срина повечето от теориите ми,да те кажа всичките.Но както писах вече,не съжалявам за нищо.

и аз съм същата работа 

Ния е изключително самостоятелна и има почти перфектен режим за спане и хранене. Но, това не е моя заслуга, а нейна. Винаги е била  ящна и си показваше и като малка кога е гладна, оказа се, че е по едно и също време горе-долу. Не съм я преследвала кога  да заспива и къде- заспивала е в количка, на нашето легло, на шезлонг и т.н. Никога не се е будила, когато съм я премествала в нейното си легълце, никога не е плакала за мен, когато заспива сама. Единственото, което съм искала и съм преследвала дотук за тази година и 4 месеца е да се чувства спокойна и уверена с хората, да не се крие "под полата" ми. И това се оказа лесно, тя просто си е контактна, любопитна и самоуверена, което, някой ден ще ми излезе през носа!

Малкия ми  мъж ме върти на пръста си вече не усетих как се получи така,но е факт.Бях се зарекла,че никога няма да го ударя,дори и по дупето,но вече няколко пъти си изпускам нервите и го  пошляпвам .Поне му е мекичко заради памперса и се успокоявам после,че не съм му причинила болка.

Никога няма да си повивам детето (така си мислех). Роди се със счупена ключица и 1 месец повивах...

Да го оставя, без да го наблюдавам - оставям го и още как, разбрах, че само така ще се научи да се пази, да има усет за опасното.
Да му дам кюфте в ръка да го яде и да се омазва - еми, оставям го. Омръзна ми да хода с него с кърпата или салфетката и да го бърша.
Да го обличам в по-захабени дрехи - обличам го, когато знам, че следва неминуемо да се изцапа.
Да не обръщам внимание, когато кашля - ами вече не обръщам внимание на всяко едно кашляне. То при него нещата станаха хронични.
Да е изцапана количката и аз да изляза с нея - не само, че е била нацапана, ами направо омазана е била и пак съм излизала с детето с нея. Не мога да я пера при всяко цапане, още повече, когато няма да изсъхне за следващия ден.

Всяко дете си е различно и няма схема, по която да се отглеждат всички деца еднакво. Децата имат различен темперамент и това, че на някоя майка детето заспива само без носене на ръце и т.н не значи, че с нещо превъзхожда тази, на която детето не го прави, а има нужда да усети майка си, да се успокои в прегръдките и и тогава да заспи спокойно.

аз единствено мислех, че няма да кърмя след годинката. иначе, не мисля, че е проблем нито спането с мама, нито кърменето на поискване,нито носенето.режимът за мен няма нищо общо с възпитанието. извън това не ми пука да й откажа всичко, което преценя, че трябва, а тя се научи, че колкото и да ми реве има неща, които не може да прави. може пък просто да е послушна, но засега изпълнява каквото й кажа.

Мислех си, че няма да му се ядосвам и че няма да ми пречи.
За съжаление и му се ядосвам и като почна да чистя с прахосмукачката все е пред четката.
Просто яки нерви, ама отде?!

 

Две сме!

Аз дори се хванах да работя - към две фирми!
Не съм го подчинявала на никакъв строг режим - всичко според него самия!
Майчинството ми е прекрасно.
Живи и здрави!