Публикувана: 17 фев. 2008, 22:22 ч.
Последно мнение: 31 март 2008, 18:12 ч.

Май и аз ще съм една от вас

4 070
23
1

# 15 21 фев. 2008, 17:00 ч.

Мнения: 700

Да, и на мен викаше да си вървя, не го бъркало. Все му е тая.
Е, събрах си багажа, тръгнах си, минаха се две-три седмици, видя, че не се връщам и се започнаха първо заплахите, после го удари на молби. Не, първо бяха любовните смс-и, после заплахите, сега ме кани на срещи.
Ами аз казвам "На каквото си си постлал, на това ще спиш." Нали съм била такава и онакава, нали ми налиташе на бой, нали ме заплашваше с физическо насилие, ами стой си сам тогава.
А детето при никакъв случай не могат да ти вземат, не се притеснявай.

# 16 25 фев. 2008, 17:31 ч.

Мнения: 179

Детето по никакъв на4ин немогат да ти го вземат,казвам ти го от ли4ен опит.Когато се развеждах преди 5 г.,ве4е бив6ият ми мъж иска6е да вземе едното дете,за да не пла6та издръжка.Адвокатката ми по бракоразводното дело саоб6ти в закрила на детето и се запо4на една дълга процедура за изясняване на положението.Съдията прекрати първото дело,заради това 4е той иска да вземе детето и не му позволи да ме оплува и запла6ва.Не искам да си спомням какво изживях.А след като мина делото по развода той не се се6та 4е има деца и не ги търси по никакъв повод,взема ги ако те искат да отидат.

# 17 27 фев. 2008, 14:29 ч.

София, откъм тъмната страна
Мнения: 246

Ох,моята история продължава, не знам докога обаче. Откакто писах темата сме на някаква фаза идими дойди ми... Говорихме няколко пъти, няколко пъти идва да спи в къщи, после пак при майка си... снощи пак говорихме и по едно време дори се усмихвахме и искрицата на надеждата ме освети, ама не... от днес пак ще съм сама 10 дена, защото още му трябва да размишлява.... докога? Нямам сили вече, дори не ми останаха сили да плача. Иска ми се всичко да се изясни веднъж за винаги. В очите му аз съм виновна за всичко, аз съм тази дето се държи лошо с него и не му обръща достатъчно внимание, заради което не му се прибирало в къщи.... да съм си мислела и аз да си променя отношението, ако искам да се върне.... най-лошото е че вече не съм сигурна дали искам да сме заедно, а и сега след 10 дена тамън ще съм свикнала със самотата.... Направо откачам....

# 18 27 фев. 2008, 14:53 ч.

Мнения: 1 919

Моята продължи бая и доста се измъчих. В неделя аз реших, че всичко трябва да свърши и господинът от вчера само търси контакт. Днес чак му се излиза с мен.

# 19 29 фев. 2008, 21:33 ч.

Мнения: 19

незнам дали това, което направихме ние е някякво решение, може би временно... оставихме детето при майка ми и сега само двамата се опитваме да ни е хубаво. но имам чувството, че го правим с лицемерие и доверието отдавна се е изпарило. и съм взела решение, за което дано не съжалявам...

# 20 29 фев. 2008, 22:34 ч.

Мнения: 911

Цитат на: albaalex в ср, 20 фев 2008, 23:30

...той ми заяви, че мога да си ходя ако искам, но сина ни( на 3 год.) няма да ми даде, че щял да ме изкара луда (пия ксанакс от нерви)... опитвам се да измисля някакъв вариант, но съм много объркана, рева , не ми се захваща с нищо.

ей! не го подкукуросвайте момичето - явно има сериозна драма там = ксанакс не се изписва ей-така и не се пие като мултивитамини Naughty

- внимавай, мила! не знам с какъв човек си имаш работа, но съвсем неотдавна на едно момиче тук му взеха детето - както всички си мислехме, че това е невъзможно!

не истерясвай допълнително!
иди поговори с психолог (е моята идея; ако искаш, ми пиши на лични, мога да ти препоръчам = всъщност, не видях от кой град си, аз имам предвид една психоложка в София)

опитай се да си събереш мислите и да разсъдиш за ситуацията трезво!

И ПОЧЕТИ ТУК - много помага! и има много полезна информация!!!

Прегръдка Hug

и не се отчайвай!!!

# 21 7 март 2008, 22:35 ч.

Мнения: 19

благодаря ти за подкрепата, траяна! Бяхме на седмична почивка двамата, поизяснихме си доста неща. маи от време на време в едно семейство са нужни дни без детето, да поемем дъх и да помислим само за нас си. а ксанакс личната ми лекарка ми дава когато си поискам, пия го преди цикъл, че тогава ме тресват лудите...не искам детето ми да расте без баща и ще се боря за семейството си. Пък каквото ми е писано...

# 22 31 март 2008, 10:59 ч.

Здравейте.Чудя се как да започна и от къде.Четох,четох...явно има доста хора в моето положение-всъщност не съм сигурна дали това трябва да ме успокоява.
И при нас нещата мноооого се влошиха.Сами си живеем,тримата.
Купихме си жилище и вместо да сме щастливи,изведнъж всичко се преобърна.
Ежедневието ни уби.Работа-у дома-работа-у дома....
Грижите по детето,болничните,всичко си поделяхме,което колкото и да е добре,ни направи силни,но и заживяхме като съквартиранти.
Изнервихме се,бабите са ни много далеч и работят-не могат да ни помагат.
Започнахме или да си мълчим или да се овикваме и обиждаме.А за капак вечерта като си легнем иска да правим секс.Отказвах му,а това се приемаше като моя прищявка,не съм го желаела и т.н.
Обяснявах му,говорихме не веднъж,че не бива да се предаваме,че трябва да разнообразяваме,да освежим малко връзката си...
Не.Всеки път всичко се повтаряше.
Вечер си идва и пред телевизора.Помоля го да отиде до магазина-мързяло го...Това почти постоянно.А аз работя повече,получавам по-малко,и отсъствам повече време от къщи.
И така,след обтегнати отношения почти година-видях,че вече търси адвокати и иска да се развеждаме.
Много съм объркана,неизвестността ме плаши-лошото е,че нямам идея от къде да започна.
Не ни дреме за жилището,мъчно ми е за детето/почти на 4 години е/.
Безсилна съм,дори понякога не мога да заплача,а толкова ми се иска...
Съжелявам,че се скрих зад анонимността и постът ми стана толкова дълъг!

# 23 31 март 2008, 18:12 ч.

Мнения: 2 863

Пусни отделна тема, така повече хора ще ти пишат.
Не се тревожи, че си анонимна, пиши и разказвай, но в чужда тема, малко хора ще те видят....

Препоръчани теми

Издръжка със задна дата

Нормален размер за издръжка

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: