Публикувана: 17 фев. 2008, 22:22 ч.
Последно мнение: 31 март 2008, 18:12 ч.

Май и аз ще съм една от вас

4 073
23
1

1
2
Всички

17 фев. 2008, 22:22 ч.

София, откъм тъмната страна
Мнения: 246

Ох, ужасно се чувствам и знам, че тук ще намеря утешителни думи и подкрепа.
Преди малко съпруга ми ми каза, че не иска да живеем повече заедно. Отношенията ни се бяха обтегнали до краен предел и му казах да отиде при майка му да си помисли дали иска да продължим заедно нататък. Дойде да ми каже решението си и сега съм сама с малкия, сълзите ми текат върху клавиатурата и се чувствам ужасно. Знам, че мога да се справя и сама, слава богу имам работа, що годе прилична заплата, жилището си е мое.... нямам притеснения в това отношение, но празнотата която изведнъж се появи в душата ми.... newsm45

въпреки, че последната година само се карахме, сега направо не знам къде се намирам. Чувствам се непотребна, уморена и нещастна..... тъпо ми е.
Дайте ми сили! Вие как преодоляхте този момент....

# 1 17 фев. 2008, 22:28 ч.

Мнения: 2 336

Здравей, мила!
Първо искрено се надявам нещата при вас да се оправят. Подишайте малко един без друг. Вижте какво е. И тогава взимайте решения.
Второ - ние сме тук. Пиши, разтоварвай се ако имаш нужда.
Трето - не се отпускай. Покажи му, че можеш да продължиш напред и без него.
Много сили ти желая.
ПП - много ти е слънчево дететнцето! bouquet

# 2 17 фев. 2008, 22:38 ч.

София, откъм тъмната страна
Мнения: 246

Благодаря ти Sissi_82 !
Ще се опитам да бъда силна, поне пред него. Лошото е, че май наистина всичко се сгромоляса и няма надежда да се сглобят счупените парчета наново. Най-тъпото е че няма друга или друг, просто ние си сговнясахме сами всичко, прекалено големи инати сме двамата и сме много горди и това ни закопа. Единствено ми е жал за моето малко слънце, че ще преживее това толкова малък.

# 3 17 фев. 2008, 23:44 ч.

София
Мнения: 6 999

Ако в този момент, когато е най-страшно и най-тъмно си убедена, че това е правилното решение - значи наистина това е правилното решение. Peace

Не е нужно баш сега да го играеш силна. Отпусни се, изстрадай го и гледай напред Simple Smile

А иначе тук всички ще са готови да те отешат, да те развеселят или да поплюят по мъжа ти Wink

# 4 18 фев. 2008, 09:04 ч.

София
Мнения: 1 352

Детето не го мисли, те са много адаптивни. Освен това на тази възраст още не осъзнават напълно какво се случва.
Сега гледай себе си. Наплачи се хубаво, премисли. Остави му време и той да помисли.
Това че мъжа ти е отишъл при мама обаче не е най-добрия вариант. Там много им съчустват,
глезят ги, не ги ангажират с нищо. И несемейния живот започва да им се услажда.
Казвам го от личен опит. И моя сега живее при техните и те много си го подкрепят.
Горе главата. Не се отчайвай и гледай напред. Hug

# 5 18 фев. 2008, 09:17 ч.

Мнения: 463

Здравей,прегръщам те!Само преди месеци минах по този път,оцелях,даже се усмихвам отново!Първо се нареви,после се успокой,размисли върху живота си.Огледай ситуацията от всички страни,ако има възможност говорете!Знам че ти е много трудно,но има къде по страшни неща,това не е края на света......Ние сме тук,пиши....... bouquet

# 6 18 фев. 2008, 10:18 ч.

София, откъм тъмната страна
Мнения: 246

Благодаря ви за подкрепата момичета!
Снощи се наплаках, но днес не ми е по-леко. Лошото е че малкия е болен и сме си в къщи и от това още повече се утежнява положението. Надявам се като тръгна пак на работа поне през деня да се разсейвам. Знам, че нощите ще са най-тежки и събирам сили да ги преживея. Сега нямам сили да говоря с мъжа ми. От една страна ми е много тъжно от друга съм бясна и не знам кое ще надделее. Не знам как е той при майка си, сестра му е също там, не знам какви съвети му дават или нищо не му казват.... чудя се как да кажа на останалите роднини, защото никой не знае, че от известно време той не е в къщи... Чувствам се много объркана, но се надявам да ми мине и да продължа живота си нормално доколкото мога.
Още веднъж ви благодаря, че има с кой да споделя тревогите си!

# 7 18 фев. 2008, 10:56 ч.

Мнения: 1 919

Здравей,
Аз май съм в същата ситуация като теб. Последната година не можахме да си надделем на инатите. Господинът има много силни чувства към мама, с която пък аз не се разбирам. Отделно нямаше на кого да оставяме малата вечер и бяхме зациклили в порочен кръг работата- детето. Наскоро откри че несемейния живот - забавления и без отговорности много го кефи и реши че е най-добре да се разделим. От 2 месеца ми обяснява, че не е наясно със себе си и не знае какво иска. Искал да е с нас ама не му стискало и дрън дрън...
За капак на РД на детето родителите му са се изсипали в тях да му поставят ултиматум, че трябва да избере мен или тях. А малкото сукалче му е много важно мама и тати да са happy.
И на мен ми е най-мъчно за дребното че ще расте без татко. Вчера му оставих малката за няколко часа и той ми сподели че детето след като й е обяснявал колко я обича татко му е казало "Защо след като ме обичаш си тръгваш?"
Още не съм го преодоляла, но мисля че последните ни срещи особено вчерашната ми помагат да взема и аз решението, че няма смисъл да продължаваме.
От днес започвам шофъорски курсове и смятам да си купувам и апартамент.
На първо време трябва да си изстрадаш болката. По съвет на момичетата във форума от известно време се счупвам да досаждам на 2-3 приятелки вечер когато изпадна в гадно настроение.
Колкото повече се отървавам от надеждата, че ще избере нас с детето ми става по-добре, обаче това става доста бавно.

Последна редакция: пн, 18 фев 2008, 11:21 от galia_mi

# 8 18 фев. 2008, 12:29 ч.

Наистина болката е огромна, за нея лек няма...започнах да пия за да мога да заспя, да се отпусна... усетих се навреме, че прекалявам и че без чашка винце вечер не мога и едва спрях...а се правех мато...
Най-тежко е когато ти самата си болна и няма нито теб, нито детето кой да погледне...
ХУБАВО Е ЧЕ ТОЙ Е СЪБРАЛ СИЛИ ДА КАЖЕ КРАЙ, защото при мен моя БНД твърди че всичко е ОК, което е по-големия кошмар, при мен ми има и колебание кое е правилно. Много мои приятели ми казаха, че искат да ми помогнат, но няма как... наистина няма, защото аз хем съм с него, хем не се знае кога той ще благоволи да се прибере! А в живота става въпрос винаги за сериозни неща и отговорностите са големи!

# 9 18 фев. 2008, 12:32 ч.

Мнения: X

Бавно и славно... много бавно и много славно.... но сега съм добре. Peace

търпение....
някой ден ще разбереш защо се е случило това..... сега остава да го дочакаме този ден Laughing

# 10 18 фев. 2008, 14:44 ч.

Мнения: 182

Миличка не си сама, аз точно сега вървя по този път - много е тежко и много боли, но трябва да мине Hug

До мен е майка ми и тя ми дава сили, инъче не знам как щях да се справя.

# 11 20 фев. 2008, 13:49 ч.

Мнения: 48

Реви когато ти се плаче, викай когато имаш нужда от това, изпии една чаша вино с една цигара, когато почувстваш, че това точно искаш.....Но се опитай да се научиш да съхраняваш усмивката си и да трансформираш негативната енергия в позитивна. Тава най-много ще ти трябва. Не си събирай нервите вътре в теб. Знам че е много трудно от страни някой друг да ти го каже, но трябва да се научиш да се контролираш и да показваш на хората около теб, че си силна и можеш да превъзмогнеш всичко това. Всички сме минали по този път - и знай, че трудно се върви по него, но трябва да се научиш.
Дано имаш късмета всичко да се оправи и да нямаш нужда да се учиш да вървиш по " ТОЗИ ПЪТ". Искрено ти го желая и стискам палци нещата да се оправят.
УСПЕХ

# 12 20 фев. 2008, 23:30 ч.

Мнения: 19

здравейте! до сега се самозалъгвах, но и аз маи ще съм една от вас. мисля, че след година на непрекъснати психо атаки и обиди искам да се разделим. но толкова се страхувам, от самотата, за детето...нямаме брак, а той ми заяви, че мога да си ходя ако искам, но сина ни( на 3 год.) няма да ми даде, че щял да ме изкара луда (пия ксанакс от нерви)... опитвам се да измисля някакъв вариант, но съм много объркана, рева , не ми се захваща с нищо. кажете, колко боли, когато останеш сам, минава ли изобщо някога...не мога да повярвам, ,че след 8 години се оказва, че съм била с един непознат и съм му родила дете... а с приятелите, когато споделя, ми казват "ама как вие толкова се обичахте...как ще се оправяш сама, стискаи зъби..."дайте ми съвет и на мен, смели мами, минали по този път!

# 13 21 фев. 2008, 11:56 ч.

Мнения: 588

Спокойно, психоатаки и обиди казваш,
детето няма да ти го вземат със сигурност, сам се живее пак със сигурност.
Казвам го от опит, страшно е първия месец, мисли за след него, нещата се нареждат от само себе си.
Минава и то много бързо, чак не мога да повярвам.
Кажи ако можем да помогнем някак (освен да даваме кураж)
На мен жените тук ми помогнаха ужасно много, даже само като четях.

Моят съвет е - не стискай зъби, защото по този начин не се живее.

Брей, кой е пък тоя пич дето заради него се подлудяваш, ако налита на бой - веднага се свържи с агенциите за закрила, има такива.

# 14 21 фев. 2008, 14:15 ч.

Мнения: 19

ами той пред хората е душата на компанията, наи доброто момче. физически тормоз няма, само мълчи и си прави каквото иска. излиза всяка вечер, като го попитам нещо, или мълчи и излиза или ми казва, че съм луда. през деня не ми пука, ама нощем ... искам да си тръгна, казва през трупа ми с детето, щял да се самоубие( а аз съм била луда), казвам му тои да се махне-не му се слушали глупости...абе такъв темерут, не знам какво му е в главата

# 15 21 фев. 2008, 17:00 ч.

Мнения: 700

Да, и на мен викаше да си вървя, не го бъркало. Все му е тая.
Е, събрах си багажа, тръгнах си, минаха се две-три седмици, видя, че не се връщам и се започнаха първо заплахите, после го удари на молби. Не, първо бяха любовните смс-и, после заплахите, сега ме кани на срещи.
Ами аз казвам "На каквото си си постлал, на това ще спиш." Нали съм била такава и онакава, нали ми налиташе на бой, нали ме заплашваше с физическо насилие, ами стой си сам тогава.
А детето при никакъв случай не могат да ти вземат, не се притеснявай.

# 16 25 фев. 2008, 17:31 ч.

Мнения: 179

Детето по никакъв на4ин немогат да ти го вземат,казвам ти го от ли4ен опит.Когато се развеждах преди 5 г.,ве4е бив6ият ми мъж иска6е да вземе едното дете,за да не пла6та издръжка.Адвокатката ми по бракоразводното дело саоб6ти в закрила на детето и се запо4на една дълга процедура за изясняване на положението.Съдията прекрати първото дело,заради това 4е той иска да вземе детето и не му позволи да ме оплува и запла6ва.Не искам да си спомням какво изживях.А след като мина делото по развода той не се се6та 4е има деца и не ги търси по никакъв повод,взема ги ако те искат да отидат.

# 17 27 фев. 2008, 14:29 ч.

София, откъм тъмната страна
Мнения: 246

Ох,моята история продължава, не знам докога обаче. Откакто писах темата сме на някаква фаза идими дойди ми... Говорихме няколко пъти, няколко пъти идва да спи в къщи, после пак при майка си... снощи пак говорихме и по едно време дори се усмихвахме и искрицата на надеждата ме освети, ама не... от днес пак ще съм сама 10 дена, защото още му трябва да размишлява.... докога? Нямам сили вече, дори не ми останаха сили да плача. Иска ми се всичко да се изясни веднъж за винаги. В очите му аз съм виновна за всичко, аз съм тази дето се държи лошо с него и не му обръща достатъчно внимание, заради което не му се прибирало в къщи.... да съм си мислела и аз да си променя отношението, ако искам да се върне.... най-лошото е че вече не съм сигурна дали искам да сме заедно, а и сега след 10 дена тамън ще съм свикнала със самотата.... Направо откачам....

# 18 27 фев. 2008, 14:53 ч.

Мнения: 1 919

Моята продължи бая и доста се измъчих. В неделя аз реших, че всичко трябва да свърши и господинът от вчера само търси контакт. Днес чак му се излиза с мен.

# 19 29 фев. 2008, 21:33 ч.

Мнения: 19

незнам дали това, което направихме ние е някякво решение, може би временно... оставихме детето при майка ми и сега само двамата се опитваме да ни е хубаво. но имам чувството, че го правим с лицемерие и доверието отдавна се е изпарило. и съм взела решение, за което дано не съжалявам...

# 20 29 фев. 2008, 22:34 ч.

Мнения: 911

Цитат на: albaalex в ср, 20 фев 2008, 23:30

...той ми заяви, че мога да си ходя ако искам, но сина ни( на 3 год.) няма да ми даде, че щял да ме изкара луда (пия ксанакс от нерви)... опитвам се да измисля някакъв вариант, но съм много объркана, рева , не ми се захваща с нищо.

ей! не го подкукуросвайте момичето - явно има сериозна драма там = ксанакс не се изписва ей-така и не се пие като мултивитамини Naughty

- внимавай, мила! не знам с какъв човек си имаш работа, но съвсем неотдавна на едно момиче тук му взеха детето - както всички си мислехме, че това е невъзможно!

не истерясвай допълнително!
иди поговори с психолог (е моята идея; ако искаш, ми пиши на лични, мога да ти препоръчам = всъщност, не видях от кой град си, аз имам предвид една психоложка в София)

опитай се да си събереш мислите и да разсъдиш за ситуацията трезво!

И ПОЧЕТИ ТУК - много помага! и има много полезна информация!!!

Прегръдка Hug

и не се отчайвай!!!

# 21 7 март 2008, 22:35 ч.

Мнения: 19

благодаря ти за подкрепата, траяна! Бяхме на седмична почивка двамата, поизяснихме си доста неща. маи от време на време в едно семейство са нужни дни без детето, да поемем дъх и да помислим само за нас си. а ксанакс личната ми лекарка ми дава когато си поискам, пия го преди цикъл, че тогава ме тресват лудите...не искам детето ми да расте без баща и ще се боря за семейството си. Пък каквото ми е писано...

# 22 31 март 2008, 10:59 ч.

Здравейте.Чудя се как да започна и от къде.Четох,четох...явно има доста хора в моето положение-всъщност не съм сигурна дали това трябва да ме успокоява.
И при нас нещата мноооого се влошиха.Сами си живеем,тримата.
Купихме си жилище и вместо да сме щастливи,изведнъж всичко се преобърна.
Ежедневието ни уби.Работа-у дома-работа-у дома....
Грижите по детето,болничните,всичко си поделяхме,което колкото и да е добре,ни направи силни,но и заживяхме като съквартиранти.
Изнервихме се,бабите са ни много далеч и работят-не могат да ни помагат.
Започнахме или да си мълчим или да се овикваме и обиждаме.А за капак вечерта като си легнем иска да правим секс.Отказвах му,а това се приемаше като моя прищявка,не съм го желаела и т.н.
Обяснявах му,говорихме не веднъж,че не бива да се предаваме,че трябва да разнообразяваме,да освежим малко връзката си...
Не.Всеки път всичко се повтаряше.
Вечер си идва и пред телевизора.Помоля го да отиде до магазина-мързяло го...Това почти постоянно.А аз работя повече,получавам по-малко,и отсъствам повече време от къщи.
И така,след обтегнати отношения почти година-видях,че вече търси адвокати и иска да се развеждаме.
Много съм объркана,неизвестността ме плаши-лошото е,че нямам идея от къде да започна.
Не ни дреме за жилището,мъчно ми е за детето/почти на 4 години е/.
Безсилна съм,дори понякога не мога да заплача,а толкова ми се иска...
Съжелявам,че се скрих зад анонимността и постът ми стана толкова дълъг!

# 23 31 март 2008, 18:12 ч.

Мнения: 2 863

Пусни отделна тема, така повече хора ще ти пишат.
Не се тревожи, че си анонимна, пиши и разказвай, но в чужда тема, малко хора ще те видят....

Препоръчани теми

Издръжка със задна дата

Нормален размер за издръжка

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: