Правилен е извода, че не бива да се стига до крайности, нито свръх грижата, нито свръх отчуждеността са адекватни. Моя случай е следния: кърмих дъщеря ми до година и пет месеца, заспиваше само на гърда или само на ръце. Това ми костваше адски много стрес, както и физическо усилие /не е лесно да дондуркаш по един час, докато заспи/. Не съжалява, така съм го чувствала, така съм постъпила. После се научи да заспива с някой от нас, лягаме, гушкаме се и заспиваме. Спи между нас с баща й, в редки случаи я пренасяме в нейното легло. Изживях един доста тежък емоционално период в началото на есента, беше нещо като закъсняла следродилна депресия. Тогава бях решила, че ще я правя самостоятелна, костваше много рев и на двете ни, за което сега горчиво съжалявам. В момента тя продължава да е силно привързана към мен, често плаче сутрин като излизам, вечер е като залепена за мен, заспиваме заедно гушнати. Такъв е нейният характер обаче, примирих се и доста добре си живеем така. Има нещо ново обаче, забелязвам напоследък, че постепенно и много бавно се откъсва от тази симбиоза.
- Публикувана: 17 фев. 2008, 19:24 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2008, 00:47 ч.
За навиците и приучването към самостоятелност, както на бебенцата, така и на деч
... Сега дъщеря ми е на 3 год. и половина. Продължава да спи сама и да заспива сама ...
Което за пореден път доказва, че всичко си е до дете
моето от раждането си спеше в самостоятелно легло, на 1 г. я отделихме в детска стая, никога не съм имала проблеми, даже напротив, беше прекалено самостоятелна, заспиваше само сама, ако има човек в стаята не можеше, ако я вземеш на ръце ще се скъса от рев, такива неща като гушкания и т.н. въобще не приемаше ... после дойде време махнем решетката и всичко се преобърна, заспива си в нейната стая, но нощем като се събуди тича при нас болезнено привързана е към баща си, понякога до истерия. Няма спасение, освен да я заключвам 
За другите неща като обличане, хранене и подобни, също започна да ги прави сама, без никакво учене.
До 3г. и 1м. съм я гледала вкъщи, тогава тръгна на градина без грам сълза и никакъв период на адаптиране.
Така че за мен изводът е само един - децата или са самостоятелни, или не, може да са самостоятелни в едно отношение и зависими в друго, ние можем само да ги поощряваме, когато проявяват желание за самостоятелност, нищо повече.
...ние можем само да ги поощряваме, когато проявяват желание за самостоятелност, нищо повече.
Абсолютно си права.
Лошото е, че много често тези моменти се пропускат. Дъщеря ми може да се облича сама, да си мие ръцете и зъбите сама, дори да се къпе сама... Може, ама не го прави, щото е много по-удобно мами да го прави вместо нея.
Благодаря на всички, които споделиха мението си и опита си. Ето изводите, които правя за себе си след прочетеното: не трябва да се стига до крайности нито при близостта и грижата, нито по отношение на самостоятелността и възпитанието. Така, че може би, когато оставим детето само дори и да се разтройва от това, но е с цел да се научи на самостоятелно заспиване, не е неправилно, а е за негово добро. От друга страна трябва да сме готови иначе по всякакъв начин да му засвидетелстваме любовта си, да му отделяме достатъчно време и грижа, така че да знае, че е обичано и важно за нас.
Знаеш ли колко много неприятности може да се причинят на едно дете "за негово добро"? Няма бебе, което да бъде разглезено от много обич и внимание. Разбирам страха на много майки да не задушат от любов. Не си заслужава този страх. Само опитай да се поставиш на мястото на детето и да плачеш сама в една стая, а никой да не идва да те види дали си добре "за твое добро". Децата самички си показват кога имат нужда от внимание и кога не.
От първия им ден вкъщи моите деца спяха сами в тяхната си стая и в техните си легла. Компромиси не съм правила - нито по време на нощните кърмения, нито по време на боледуване. Предпочитах аз да ставам и да стоя до леглото на детето нощем, отколкото да го допусна до моето легло. Така те от новородени свикнаха да спят на тишина, в стаята им не се е влизало, докато те спят /само бегъл поглед преди да си легнем и ние с баща им, за да се уверим, че са завити и всичко е наред/. Никога в стаята им нощем не е светела лампа. Така много бързо се ориентираха и свикнаха, че има време за почивка и сън и друго време - за игри и гушканици. Не съм ги приспивала на ръце, не съм ги държала близо до цица, за да подам храна при всяко промъркване.
Дори установих нещо много интересно - в първите дни от живота на сина ми, тъй като все още нямахме две детски стаи, а се опасявах, че може да събуди дъщеря ми, му бяхме сложили леглото в нашата спалня. Определено детето спеше неспокойно - мрънкаше, проплакваше, нито той, нито аз успявахме да се наспим добре. В края на първата седмица с мъжа ми решихме да местим леглото му в хола, когато стане време да си лягаме ние. Вдигахме го като добри нощни феи и изнасяхме сгъваемата кошарка. Е - детето започна да спи непробудно /освен задължителното ядене в 3 ч., за което се будеше като по часовник/. Мислехме, че има колики, но се оказа, че всъщност няма. Беше доста по-спокоен и през деня.
Дори установих нещо много интересно - в първите дни от живота на сина ми, тъй като все още нямахме две детски стаи, а се опасявах, че може да събуди дъщеря ми, му бяхме сложили леглото в нашата спалня. Определено детето спеше неспокойно - мрънкаше, проплакваше, нито той, нито аз успявахме да се наспим добре. В края на първата седмица с мъжа ми решихме да местим леглото му в хола, когато стане време да си лягаме ние. Вдигахме го като добри нощни феи и изнасяхме сгъваемата кошарка. Е - детето започна да спи непробудно /освен задължителното ядене в 3 ч., за което се будеше като по часовник/. Мислехме, че има колики, но се оказа, че всъщност няма. Беше доста по-спокоен и през деня.
..нaмирам за нередно здраво дете са спи с родителите си при каквито и да е обстоятелства, да не се напъва да си облече якето като може чудесно и да бъде хранено на 4+ години "за да не си накапе новия пуловер"
..въпрос на ежедневие,разбиране и приоритети на родителите е,децата се адаптират чудесно и знаят 2 и 200; а изказвания от типа че 2 год дете "не може" да седи в столче за кола (защото се дърпало и ревяло и нам-си-какво си )съм чувала много,за мен този шаблон се отнася и до редица други навици,не го приемам и полагам ежедневни усислия децата ни да могат..
..въпрос на ежедневие,разбиране и приоритети на родителите е,децата се адаптират чудесно и знаят 2 и 200; а изказвания от типа че 2 год дете "не може" да седи в столче за кола (защото се дърпало и ревяло и нам-си-какво си )съм чувала много,за мен този шаблон се отнася и до редица други навици,не го приемам и полагам ежедневни усислия децата ни да могат..
RadostinaHZ,
1.2. заглавието на темата споменава деца,не само бебета
3. аз схванах че не иде реч само за сън,затова споделих мнение,моля да ме извините ако не е на място или не е по темата
1.
Сега, вече на 2 г без два месеца също не е съвсем без проблеми, може би усеща разликите и съвсем настоятелно си иска да му се пее, търси си компания и т.н., трудно приема, че ТРЯБВА да се спи просто и т.н...Та, какво мислите вие, какъв е вашият опит?
3. аз схванах че не иде реч само за сън,затова споделих мнение,моля да ме извините ако не е на място или не е по темата
Хайде стига с тези глупости за ранното приучаване да заспива самичко. Ние, че сме възрастни, защо спим по двама? Бебетата ги е страх да бъдат самички. Ролята на възрастния (майката или бащата) е не само да нахрани бебето, а и да го стопли телом и духом. В един момент самички се научават да заспиват, без да се съдират от рев. Който може спокойно да слуша бебето му да се плаче отчаяно самичко в стаята, и да си мисли, че го възпитава, не зная какво сърце има.
Мисля, че това е форум за споделяне на мнения и опит, а не за обидни квалификации на мислещите различно от теб.
Що се отнася до моя опит - децата ми заспиват сами от 3 мес. възраст, а ги отделихме в самостоятелна стая, когато навършиха 5 мес. Така всички сме спокойни - те знаят, че е дошъл часът за лягане, и заспиват, когато им се доспи, без да е нужно някой да стои цялата вечер при тях. Не могат да заспят, ако има някой в стаята им - когато се е налагало инциденто да спим 4мата - за всички ни сънят не е бил спокоен.
За няколкото месеца в този форум се начетох на различни методи на възпитание на бебета, след които и възрастните не биха оцеляли. Обидно за някого или не, децата не са малки възрастни или опитен полигон за методи за възпитание. Желанията на някои майки за мнима самостоятелност на бебетата и малките деца направо ми изправят косата. Толкова са големи страхове от разглезване, та чак се обръщат в налагане на авторитета на родителя на всяка цена. Може да се разглези дете до степен, че да не иска да прави и елементари неща като обуване или обличане, но не и когато се отнася до спането. Децата, дори когато станат по-големи изживяват своите страхове, а страхът от тъмното при някои е силно развит. Не е случайно, че в почти всички култури тъмнината носи риск, несигурност, та дори и зло. Повече нещастни деца има от строго възпитание, отколкото от разглезване.
..детето не знае че го е страх от тъмното по задание..както от мечки,вълци,гори и пр..страх се възпитава,както и не-страх..децата ни спят на тъмно,ако искат им святкам лампа,не правя драми; не се е случвало да се будят освен от болест,не мисля че са изключение от правилото,но със сигурност в деня им липсват торбалан, ако не слушаш ще викна някоя страшност или каквото,подбрано гледат тв,подбрани книги се четат..страх ей така сам не се ражда,аз бих се поровила в деня им ако се случи..
...Повече нещастни деца има от строго възпитание, отколкото от разглезване.
Абсолютно съм съгласна.
Но при всички случаи не познавам ни едно семейство, което е решило да сложи детето си само в стая от първия ден и после да го премести в спалнята си. Едва ли всички сме били изроди.
Специално аз смятах и при най-малкия проблем да преместя бебешкото легло в нашата спалня. Отделно наблюденията ми се припокриват с тези изказани по-горе. На всичките ни почивки, когато ни се е налагало да спим с бебето в една стая, то спеше по-неспокойно и се будеше.
Анет,
Мисля, че страхът е вроден, защото е защитен механизъм. Той е емоция, с която всички се раждаме. Бебетата са едно не много добре регулирано кълбо от усещания и инстинкти. Важи и за страха от тъмното. Не е само до възпитание.
Това, за което ти говориш е на по-късен етап. Има деца, които никога не са били сплашвани с торбалан или нещо друго, но се страхуват от тъмното. Зрението ни прави всякакви номера в тъмнината и тишината в самотата в една стая. Нашето зрение не е пригодено да работи добре в тъмнина и затова всякакви сенки могат да изглеждат ужасно. Каквато информация за обектите липсва от средата, то мозъкът си я допълва по някакъв начин.
Мисля, че страхът е вроден, защото е защитен механизъм. Той е емоция, с която всички се раждаме. Бебетата са едно не много добре регулирано кълбо от усещания и инстинкти. Важи и за страха от тъмното. Не е само до възпитание.
Това, за което ти говориш е на по-късен етап. Има деца, които никога не са били сплашвани с торбалан или нещо друго, но се страхуват от тъмното. Зрението ни прави всякакви номера в тъмнината и тишината в самотата в една стая. Нашето зрение не е пригодено да работи добре в тъмнина и затова всякакви сенки могат да изглеждат ужасно. Каквато информация за обектите липсва от средата, то мозъкът си я допълва по някакъв начин.
RadostinaHZ ,навярно си права,но моят опит до момента не потвърждава тази линия (или и 2те ни деца са родени без този вроден механизъм). Ситерката им говорила за чудовища преди време,същата вечер за 1 и последен за момента път в живота си дъщеря ни ми поиска фенер, че да му светела в очите на нещото-това е пример за "научаване" за мен,а не за инстинкт; говорихме много, рисувахме, носихме му мляко и бисквити пр. ; мина (а ситерката си го отнесе лошо).
ужасна е сянка ако имаш идея за ужасно,това искам да кажа,не е ужасно по даденост..
*
а съвсем бебетата м-у другото предпочитат тъмно защото им е като в утробата..
ужасна е сянка ако имаш идея за ужасно,това искам да кажа,не е ужасно по даденост..
*
а съвсем бебетата м-у другото предпочитат тъмно защото им е като в утробата..