Отечествен фронт 16.02 - гледахте ли

  • 2 891
  • 17
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 690
И да не е единичен случай, и още 100 да има, за мен си е чиста проба евтина сензация и запълване на ефирно време. Не може да се правят кардинални заключения и обобщения от няколко частни случая.

# 16
  • Мнения: 3 453
Припомнете си, няколкото случая, които бяха изнесени преди месец за приемните семейства - две деца са били върнати на втория ден престой при приемното семейство. Това какво ви говори... въпреки обученията, въпреки 3 пъти по-сериозното проучване.

Нормално е, Fussi! Когато детето отиде в дома на приемното семейство, има някакъв срок, в който родителите могат да се откажат. Всичко това е предвидено и очаквано от социалните работници. На въпросните обучения се обяснява обстойно за възможните сблъсъци, подготвят се кандидатите, че нещата хич не са толкова розови /особено, когато става дума за по-големи деца/, но въпреки това някой семейства имат твърде изопачена представа за онова, което им предстои. И от там идва сблъсъка. Тогава за предпочитане е приемното семейство да се откаже от детето в първите дни.
Да не говоря, че има и такива,  които при кандидатстване за приемни родители изхождат от идеята - "Сега ще пробваме така, пък ако се получи, ще осиновим дете".  Един вид - ще го вземем за малко да опитаме как е, пък ако не ни хареса - винаги можем да го върнем! Tired Отвратително е просто.

Абе как така преди 20 години да е нямало проучване? Баба ми е осиновена преди 65 и е имало проучване. После тя е осиновила вуйчо ми преди 34 години и за него е имало проучване, което даже е продължило две години след като той е бил осиновен, защото е бил с детска церебрална парализа и олигофрения. Може да са се търсели деца за родителите, но проучване е имало.

В какво точно се е изразявало проучването? Да познават семейството ти, да знаят къде живееш и къде работиш. Дотам! За психологичен профил и дума не е можело да става.
Тогава е било възможно и общодостъпно да си избереш дете, още преди то да се е родило. Казват ти, че има бременна жена, готова да остави детето си и ти я чакаш да роди, за да го вземеш.
А при Росен - знаеш ли колко ги е било грижа социалните /ако изобщо имат пръст в тая работа, защото все си мисля, че директорката на дома е взела еднолично решение/ за дете от ромски произход? Спомнете си онези времена. Ако изобщо е имало проучвания за българските семейства, не вярвам да е имало такива и за ромските! Confused

# 17
  • Мнения: 1 466
Любовта на Карбовски към уродливите истории не е от вчера.
За съжаление, показаното, за мен си е чиста истина, освен всичко друго за още по-голямо съжаление не мисля че е единичен случай...

Да бъдем честни, у нас, който не е подал документи за осиновяване, той не е минал въпросното проучване и то с "добра оценка". Трябва човек да е със силно изявени психични дефекти (на мен лично ми е известен 1 единствен такъв случай), за да получи отказ да бъде вписан в регистъра. А който е попаднал в регистъра, рано или късно бива одобрен за осиновител, според изискванията си разбира се.

Също споделям и изводите накрая на предаването  Embarassed. Припомнете си, няколкото случая, които бяха изнесени преди месец за приемните семейства - две деца са били върнати на втория ден престой при приемното семейство. Това какво ви говори... въпреки обученията, въпреки 3 пъти по-сериозното проучване.

Пишещите тук мами, далеч не са представителна извадка за осиновители и приемни родители.  Представените осиновители в предаването също не са (според мен). Просто масовият случай е някъде по средата

Добре, има и такива случаи, но две от седемдесет и няколко на мен не ми изглеждат "масов случай", а по-скоро изключение.
Колкото до осиновителите - приема се, че повечето от тях са минали всички възможни опити за дете. По времето, когато е бил осиновен Росен дори се е искало доказване, че единия родител не може да има деца. В същото време всеки може да си направи собствено дете, дори и да има сериозни психични разстройства. Както казах, случаите на биологични родители - насилници са много повече, но кой знае защо срещу тях почти никой не роптае и се примат нормално. За това не съм съгласна с Карбовски. Тези случаи не са масово явление, а изключение.

Цитат
Нормално е, Fussi! Когато детето отиде в дома на приемното семейство, има някакъв срок, в който родителите могат да се откажат. Всичко това е предвидено и очаквано от социалните работници. На въпросните обучения се обяснява обстойно за възможните сблъсъци, подготвят се кандидатите, че нещата хич не са толкова розови /особено, когато става дума за по-големи деца/, но въпреки това някой семейства имат твърде изопачена представа за онова, което им предстои. И от там идва сблъсъка. Тогава за предпочитане е приемното семейство да се откаже от детето в първите дни.
Да не говоря, че има и такива,  които при кандидатстване за приемни родители изхождат от идеята - "Сега ще пробваме така, пък ако се получи, ще осиновим дете".  Един вид - ще го вземем за малко да опитаме как е, пък ако не ни хареса - винаги можем да го върнем! Tired Отвратително е просто.

Всъщност не е точно така. Родителя може да се откаже на всеки един етап от проучването и оценяването. След настаняване на детето не може. Не е като "дай ми го - вземи си го". Не може и да го вземе за малко, за да опита как е. Има си документи в които е описано точно колко време детето ще е в това семейство (при краткосрочното настаняване е до 1 година, при дългосрочното е над 1 година). Винаги е възможен сблъсък между детето и родителите, но при възникване на такъв, първо се работи с психолози и социални работници и чак последната стъпка е връщане на детето в дом, ако наистина се докаже, че и за детето и за родителите това е по-добрия вариант.

Цитат
В какво точно се е изразявало проучването? Да познават семейството ти, да знаят къде живееш и къде работиш. Дотам! За психологичен профил и дума не е можело да става.
Тогава е било възможно и общодостъпно да си избереш дете, още преди то да се е родило. Казват ти, че има бременна жена, готова да остави детето си и ти я чакаш да роди, за да го вземеш.
А при Росен - знаеш ли колко ги е било грижа социалните /ако изобщо имат пръст в тая работа, защото все си мисля, че директорката на дома е взела еднолично решение/ за дете от ромски произход? Спомнете си онези времена. Ако изобщо е имало проучвания за българските семейства, не вярвам да е имало такива и за ромските! Confused
А сега правят и психологически профил? Глупости, минаваш "психо" само за да видят дали се водиш на отчет при тях. Да, има доброволни обучения за осиновители при психолог, но много малко родители ги карат.
Не виждам разлика между миналото и сега. И сега можеш да си избереш бебето преди да се е родило, стига да имаш достатъчно пари, за да можеш да си го позволиш.
Колкото до това, че директорката е взела еднолично решение - няма как да стане. И преди 20 години се е минавало през съд с необходимите документи. Може тя да го е предложила и да е станало бързо, но и в днешно време не се чака много за 6 годишно ромче.

Общи условия

Активация на акаунт