Живеенето под наем - плюсове и минуси.

Мда, така е. От гледна точка на имащият.
Но приемливия вариянт е плюс, сам по себе си. Основният обаче е този, който Ulia вече спомена. Хората излизат на квартира за да са самостоятелни и да не зависят от роднини.
Няма нищо по-хубаво от това да имаш собствено жилище. Някои като azsa имат късмета да не им се налага сами да си го купуват, други като мен ще работят години наред за едното жилище. Трети не могат, или не искат да си позволят ипотечен кредит, пък и аз на моменти ги разбирам, защото това е като примка около врата на човек. 

И защо да не можеш?

Абе хора- кви са тия крепостни разсъждения? Цял свят е под наем- днес е тук, утре другаде. Просто при нас всичко е побългарено. Аз живея под наем от много години- кой каза, че е безбожно скъпо- където живея аз, наема го заработвам за един ден, да ни дава Бог здраве, а там накъдето съм се запътил си строя къща. Инвестирах и в чужбина, но това никога не го приемам за окончателно- не робувайте на вещите- те на вас трябва да слугуват. Ще се заробиш с кредит за жилище?!?!- Само ако го купуваш с цел препродажба- това направих лятото. А майка ми щеше да се поболее- ох, мами, пак си без покрив! С тоя кредит вземете някой лев изкарайте. Повечето богаташи, които са писали книги за първия си милион са казали- ако жилището ти е най-голямата ти инвестиция- ЗАГУБЕН СИ! Сори, но и на никого не налагам това си мнение, аз така разсъждавам! О, забравих- женен с 1г. суперсин! 

По- нагоре в темата е писал човек, когото познавам лично. Знам,че няма да се разсърди,за това което ще напиша, защото много сме си говорили по темата. На времето техните отказваха да купят жилище "защото така се живее по-добре, няма смисъл да робуваш на 100 квадрата тухли". Те починаха в автомобилна катастрофа, когато синът им беше тийнейджър. И оосвен,че остана без никой, остана и на улицата. За щастие се оказа борбен човек и изплува. Както вече писах, всичко,което имам ми е подарено, имала съм късмет и съм благодарна. Обаче ако бях от другата страна заставам зад варианта ипотечен кредит. Наистина лихвите са направо безумни,но нима наемите не са? По- добре да даваш парите си на банка и да ти остане нещо, отколкото пак да ги даваш,но да нямаш нищо.

С две ръце се подписвам отдолу.
Имаме възможност да теглим кредит и да си купим жилище.
Имаме високи доходи-без проблем ще го погасяваме без да ни разклати вноската бюджета.
Не виждам смисъл към момента обаче.
Което не значи,че не желая собствено жилище и няма да се замисля за закупуването му при определени събития

Наемите са много по-ниски от месечните вноски.
А цените на имотите са ненормални.

Режийните са си еднакви и в собствено,и в жилище под наем.
Живеем под наем от 10 години/о,ужас /.
Винаги съм се чувствала у дома.
Попадали сме само на свестни хазяи,проблеми не сме имали.
Със сегашните за 2 години и половина сме се видяли 2 пъти за по 30 минути.
Апартамента ни е в пъти по-приятен и уютен от собствените жилища на много наши познати.
Никога не използвам израза:"в квартирата".
Винаги е:"вкъщи" или "у дома".
Не е въпрос на нотариален акт,а на вътрешно усещане и душевна хармония.

Това е едно от нещата за които всеки чука на дърво да не му се случат.
И в такава ситуация определено си закачаш обицата на ухото и започваш да мислиш много по-трезво и разумно.
Истината обаче е,че докато не се сблъскаш директно с подобен проблем не мислиш за подобни неща.
 

...но не мога да приема за нормално това наше мислене,че е нужно да оставиш нещо след себе си,някакъв имот за да осигуриш децата си.
Е какво ако не му завещая апартамент?
Ще си купи сам.
Или няма.
Просто е.

Ако имаше плюсове, нямаше англичаните да измъдрят: "Моят дом - моята крепост".
В чужда крепост стените са ниски (освен, ако не си в затвора).

Единствената полза от живота под наем е, че само така можеш да стоплиш колко е тъпо да продадеш държавата си на чужденци (разбирай думата в "принципната й абстрактност"  ).

Защото аз не мога. Не мога да избия стената и да си направя студио или някаква друга промяна и трябва да пазя, защото иначе ще ми излезе солено, аз и моето бих пазила, но без топката в стомаха. Относно крепостното мислене - аз също знам, че хората на запад живеят така и онака, но там договорите за наем са нещо по-различно от тук, могат да си позволят да наемат и къща, ако се наложи, дългосрочно, а като станат пенсионери не взимат таван от 200 лв. Как ще си плащам квартирата като остарея? Те децата хубаво ще си купят, а аз... 2х2 парцела в гробищата...

безспорно е хубаво човек да има някакъв имот,защото си е вид сигурност.не се знае какво ще му дойде на главата.не разбирам обаче разни бабушкери с имоти в централните части на големите градове,чиито фасади примерно се нуждаят от ремонт , за да не се срутят върху нечия глава,а те казват,че нямали пари и били бедни.като са бедни за какво им е имот за стотици хиляди евро.
един имот изисква поддръжка и не е толкова лесно да се дава под наем от разстояние.ние имаме необитаем апартамент в друг град и преди време в съседите отгоре се спукала някаква тръба от мръсния канал,която минава през нас и познайте какво беше станало  .обадиха ни се чак след като се намокрила тавана на хората под нас.голямо чистене падна 

в кръга на шегата ето ви един плюс на живеенето под наем-в момента плащаме топъл наем,в който влизат абсолютно всички разходи като ток,вода,парно,боклук и др.така че може да не пестим от нищо 

В България аз поне плюсове за живеене под наем не виждам.
Наема е компромисен вариант докато си купиш жилище.
Доскоро бяхме под наем, на хубаво място, хубав апартамент и съседи. Но след 4 год. обитаване апартамента започна да се разпада. Беше натъпкан с 20 год. мебели и те започнаха един по един да се чупят. Първо замина дивана, хазяйката 7 мес. ни лъга, че утре идва с майстор и когато ние решихме да го ремонтираме, тя ни заплаши че ако изнесем дивана и и ние ще го последваме. Ок, отказахме се от дивана, сложихме го в един ъгъл и седеше като картина. После започна да се разпада спалната, мъж ми я ремонтира 1000 пъти, но почнаха да изкачат и пружините на матрака. Така ни се наложи да спим хем под наклон хем и с разни боцкащи пружини. После се счупи вратата на балкона  защото дограмата бе от най-най евтините и дори сглобките и не бяха добри и се виждаше на вън. Беше страхотен ветрилник и нямаше отопляне този апартамент.
Та така наема е "велика работа" даваш маса пари, а живееш като скот зависейки от настроенията на хазяина. 
Защото ако това бе моя къща всичко щеше да се ремонтира и да си живея приятно, а не да мръзна и да се чудя как да легна че по-малко да ме боде. Отделно как да поканиш гости като нямат на какво да седнат. Твърде много компромиси за "лукса" да живееш под наем.

Купихме си апартамент, ще го плащаме може би 20 год. но поне ще си е наш и ще си правим каквито и колкото искаме ремонти и замени. Няма да сме зависими от настроенията на някои си и желанието му за печалбарство.   

Всичко зависи от моментните обстоятелства.
Плащаме наем от 6 години и имаме страхотни хазяи. Наемът ни е нисък, но пък човещината е взаимна. Те не го вдигат, а ние си правим подобрения за собствена сметка.
Аз също казвам, че съм у дома си. Тук се роди детето ми... и сега, ако се изнесем (дай Боже) ще ми е тъжно. Имам спомени и приказни мигове в този апартамент. В него се прибрах с годежния пръстен на ръката... това е нашият дом. Може и да не е на документи, но емоционално е нашият дом.
И съм съгласна, че човек не бива да робува на вещите. Те просто ни служат докато сме тук

При всички случаи да се живее в собствено жилище е по-добре, отколкото под наем. Дори и жилището да е купено с кредит, поне си плащаш за собствената къща. Е, разбира се, зависи от обстоятелствата. Преди /имам предвид до май м.г./ ние живеехме под наем в двустаен апартамент и плащахме 100 лева месечно, което е супер малко, но това си беше и късмет, защото като цяло цените, дори и тук са по-високи, а какво остана за по-голям град. Ако трябваше да изпащаме кредит, едва ли вноската щеше да е по-малка, тоест, доколкото съм запозната, щеше да е минимум 200-300 лева и то при максимално разсрочване на кредита. А като се има предвид как скочиха цените, даже и не знам точно как стои въпросът в момента с жилищните кредити. Така че всичко е относително. Но който може да си го позволи, естествено, че е по-добре да плаща за собственото си жилище.

Тази тема доказва само благосклонността на човек към себе си, готовността му да се самоуспокоява и самоутешава.
Няма друго обяснение за усилието да се доказва, че черното е бяло
(освен заинтересоваността на някой да ти го внуши).

Ако живенеето под наем превъзхождаше поне малко живеенето в собствен дом (при равни други обстоятелства) нямаше да има начин да се живее под наем, понеже никой нямаше да иска да има собствен дом (който да дава под наем).

Тъй че, темата е по-скоро: "Как да се утешим, че нямаме собствен дом".


ПП "Робуването на вещите" няма нищо общо.
Като си под наем отношението към вещите (при свестния човек) да не би да е различно.
Защо тогава ще казва - "Вярно, че съм под наем, но винаги съм го чувствал като свой дом".
Излиза, че, ако противниците на "робуването на вещите" чрез притежание на собствен дом имаха такъв, те с крайно омерзение биха го дали под наем, за да бъдат принудени да си наемат такъв. 

Не виждам никакви плюсове в това да живея под наем.
Масовият случай съвсем не е 200 лв. наем за центъра на Варна или София.
Повечето ми познати от Варна живеят под наем в София и за 200 лв. са намерили стая с хазайка, която прави всичко възможно, за да им съкрати живота.

 

Абсолютно подкрепям!!!

Какво като цял свят живеел под наем?! Това изобщо не значи, че е хубаво да нямаш собствен покрив над главата си!!! Ако ще и до утре да ме убеждавате колко е изгодно да живееш под наем, няма как да се вържа.  Хайде моля ви се?! И сами не си вярвате. И да - в този смисъл съзнанието ми е напълно закрепостено и побългарено. Хиляди пъти по-добре е да живееш в собствен дом!!! Не може и да се сравнява дори! Живяла съм под наем - супер гадно е. Особено в момента, в който дойде хазяището и ми каза, че до края на седмицата трябва да сме се изнесли. Как се пренася багаж за 1 седмица? Ами ако нямаше къде да отидем, можеше ли за 1 седмица да си намерим нова квартира и да си пренесем багажа?! Още си спомням с "хубави чувства" за тая жена. Добре, че нямахме дете тогава. Тя си беше в правото обаче - къщата си беше нейна. Това е истината. Чуждото си е чуждо. Винаги се чувствах като натрапник и знаех, че съм там временно. Собственото жилище дава повече сигурност, човек се чувства по-спокоен. Защото никой не знае в кой момент може да остане без работа - гаранция-франция. Но ако останеш без работа, поне няма да си бездомен - имаш си дом - свой собствен. Един проблем по-малко. И винаги можеш да го продадеш и да го смениш с друго, ако нещо не ти харесва в него - да смениш квартала, града, големината на жилището  - каквото ти хрумне - но имаш някаква база, на която да стъпиш. О, и между другото, когато преди 3 години решихме да отидем да живеем в друг град, собственото ми жилище изобщо не ми попречи да го направя. Там, в другия град, живеехме под наем, който ни се заплащаше от фирмата, в която работехме. Но най-хубавото беше, че имаше къде да се прибера, когато ми омръзна да живея в другия град - моя дом си ме чакаше и не се чувствах толкова притеснена, докато си намерихме друго препитание, защото си имахме дом. Ето това за мен е свобода.