За по-големите деца в чужбина, джобните и доверието

Чета и косата ми се изправя, защото след някоя и друга година и аз ще съм изправена пред тия сложни въпроси. Опитвам се да си спомня и аз как съм живяла на тази възраст и колко свобода съм имала. Шетах доста нагоре-надолу с приятелки, какво и е било на майка ми не ми се мисли от сегашната ми гледна точка. В квартала си обикаляхме съвсем спокойно и свободно, пътувахме и до центъра с геадски транспорт и смяна на превозни средства. Но разбира се и времената бяха много по-различни. Нямаше отвлечени, изнасилени, убити деца или може би просто не сме чували по това време в България за тези случаи. Това което обаче искрено ме учудва е пазаруването на децата с цел развлечение.  Нямам контакт с деца на тази възраст, но така като ви чета, доста сте единодушни че за тях това е начин на забавление. При цялата свобода която съм имала на тяхната възраст, никога не ми е минало през главата да се пусна за развлечение по магазините. Айде тогава нямаше молове, но ЦУМ си съществуваше. Около празници гледах да купя за родителите си някакво дребно подаръчета от заделени джобни пари, но с това се е изчерпвал моя шопинг. А иначе ходехме по паркове и градинки, на кино, по стрелбища, сладкарници и се събирахме в домовете на приятелките ми. Затова ми се струва че манията за пазаруване всъщност е по-сериозния проблем на това поколение отколкото липсата на свобода. В крайна сметка въпросът опира до изграждане на ценностна система и тоя краен материализъм ми се струва много вреден.

О'Хара, аз бих говорила с родителите и на приятелките за да се уверя че те наистина допускат тази свобода. Бих ги попитала също и с какви пари разполагат ддецата им, как гледат на шопинг-развлеченията. Все пак децата имат склонност малко да преувеличават и е възможно само на 1 дете да му е позволено подобно поведение, но тя да ти казва 'всички'. Извинението/обяснението 'всички' е много удобно и аз съм го ползвала.  Възможно е също и някои родители и предства да нямат с какво се занимават децата им, или при всички случай един разговор между родители в този случай е за препоръчаване.

Вяра, дъщеря ми мрази да ходи по магазини
засега все още й е все тая какво ще облече, важното е да не е гола.
суетата за нея е непозната, което донякъде ме радва...
(аз бях задръстенячка до късна възраст и не смятам, че съм изгубила много )

това, което си мисля аз е, че тя просто иска да се впише в пейзажа....

днес пак си говорихме.
изглежда и тя не е много сигурна дали й  се ще чак такава самостоятелност, но понеже другите....




днес по бг новините съобщиха за 12 годишна, която родила... от моя роден град - Сливен

Харич,
цялото възпитание е един плавен процес на откъсване и даване на все повече и повече свобода. Както и на майчини терзания дали не е прекалено рано и прекалено бързо.

Сина ми е с година по-голям - на 12,5
От тази година е в гимназия. Пътува 30-40 мин сам до училище с градския транспорт.
До първия учебен ден тази година не се беше качвал сам на трамвай. Говорихме, показвахме, упражнявахме се с карта...
Първите няколко дни ми беше много притеснено. Сега познава по-добре градския транспорт от мен (което не пречи да ми е притеснено)
За оставането сам в къщи и разходките сам също нещата ставаха постепенно - от сам в къщи за няколко минути докато сляза до магазина, до сега , някой път сам цяла вечер докато сме на вечеря, въпреки че в тези случай предпочитам де е на гости при приятел.

Джобните пари -20 евро месечно. Разпитах го преди малко. Приятелите му също получавали толкова.
За 12 рожден ден му подарихме банкова сметка с дебитна карта. Беше много горд и се чувстваше много пораснал. До нова година (6м.) не беше харчил почти нищо. С всичките си спестени пари накупи подаръци.

Като цяло, да чукам на дърво мисля, че за сега се справяме добре със самостоятелността.   
Днес обаче, и на мен ми се изправи косата. Една колежка ми разказва как сина й, който е на 17г и е в същото доста престижно училище като моя, преди няколко дена са го пребили на обяд в близката до училище градинка.
Та в тази връзка бих искала да ви питам как подготвяте децата си по въпросите свързани с рекет и насилие?

За дъщеря ти и търговския център.... ако това е толкова важно за нея - сигурно на твое място първо бих искала да си разменим ролите - тя да е майката, аз детето. Да ме заведе до там. Да ми обясни  с какво да внимавам.
Тя иска ли да си купува нещо? Или просто това е начин да е с приятелки извън къщи?

О'Хара, нямам пред вид конкретно дъщеря ти. Ужасена съм че едно поколение расте с такива ценности и интереси. Сигурно има и изключения, но това е поколението и на моето дете и не мога да съм сигурна неговите интереси в каква посока ще се развият. Децата ни са подложени на страшен обществен и медиен натиск, принудени са да бъдат материалисти или да станат аутсайдери. А ние като родители не можем да направим много освен да се борим с вятърни мелници защото идва момент когато външното влияние има много по-голяма тежест от нашите думи. Обществото им отнема детството и случаи на момичета забременели на 12-13 години вече съвсем не са изключения. 

Хара, защо не им организираш на щерката и няколко приятелчета обиколки насам-натам? Музеи, галерии, кина, курсове по готварство( от тези дето са за по една вечер), някакви семинари интересни и т.н.?
Ясно, че си е отговорност и иска време, ама честно да ти кажа, аз ако бях на твое място не бих се чувствала комфортно да насърчавам дъщеря си да си губи времето в мола, още по-малко да харчи пари, само за да се впише в пейзажа. Още повече, че тя сама признава, че не е по шопинга. 
Сега е на 11 и може да харчи по 5-10 евро, ама ако от сега тръгне да пазарува и да трябва да пазарува за да се чувства добре, представи си какво съревнование м/у теб и родителите на другите деца ще има след  години, когато и претенциите на децата ще станат по-различни, а сумите все по-големи. Да не говорим това как ще повлияе на отношенията ви по-нататък, ако почнеш да и отказваш такива разходки или не можеш да достигнеш сумите на другите родители.
Аз нямам още личен опит с моите деца, но имам опит със себе си. 

колкото и да се притеснявам, аз на моите девойки съм им дала свобода. ходят с приятелки пеша или с колелета из квартала, ходят до търговския център, който е на около миля-миля и половина от нас, до книжарницата, до кафенето, на кино, в мола също ги оставям да се мотат сами с другарчета... не да пазаруват или да пият кафе, и моите не си падат особено по пазаруването, а да си общуват с приятелките си. къде другаде да се разхождат ако не в мола??? тук няма градско стъргало като във всяко бг населено място. единственото ми изискване е да не тръгват по-малко от четири момичета. даваме им и джобни. не ги контролирам за какво ги харчат. след няколко бързо похарчени седмични пари, се понаучиха да си ги спестяват за нещо по-голямо от бонбони, да си ги разпределят така, че да им стигат за по-дълго време. не знам дали постъпвам правилно, но искам да изградят самостоятелност постепенно, не да ги удари като с чук едва като отидат в колежа.

Само който живее на такова място може да разбере реалната ситуация. В това отношение, момичетата в други страни са много по-облагодетелствани от възможността да прекарват свободното си време различен начин. За нас остават екскурзиите и пътешествията, за да наваксаме.

ХАРА както знаеш големи деца нямам и незмам дали това,  което е в моите представи е на практика приложимо , но все пак и аз да взема отношение по въпроса . аз не мисля 4е е въпрос на пари и пазаруване , а по скоро на добро запълване на свободното време . ако например я запишеш на някакви извънкласни занимания - я музика (пиано , китара ,цигулка) или пък танци (народни или модерни ), а може на рисуване , езици - нещо което я вле4е дъщеря ти , мисля 4е няма да се сети за молове , центрове и кафенета . там ще се запознае с други деца , 4иято цел не е само търсене на модерни парцали и пазаруване . допълнително , 4е да кажем можеш да я остави6 да отиде сама до академията където ще са 4асовете  , или пък ти когато я вземаш да минете с приятел4етата и през някоя сладкарница и т.н. -за джобни пари мен ми се струва нормално 10 евро -седми4но- като имаш предвид 4е една каква да е закуснка (донут, боликао .... )в киоското струват по 0,6 - 1 евро - дори и да няма в у4илище ако слу4айно се окаже някъде с приятели да бъде със само4уствие 4е има достатъ4но пари и 4е може да си го позволи .

Абе, жени, вие толкова ли не можете да си спомните как сте били на тея години и колко акъл сте имали в главата? Аз лично си спомням много добре колко бях нещастна. Не от това, че не можех като другите, а от това, че нашите ми нямат доверие и мислят че съм глупава. А да не говориме, че нашите освен лъжи друго от мене не чуваха, та ако съм искала съм можела.... На тази възраст няма по важно от приятелския кръг. Според мене (без да имам личен опит) важното е да се запази връзката с детето, да знае, че вие сте на негова страна, независимо какво се случи и че може да сподели. Тука (в Австрия) първите сексуални контакти са между 12 и 15 години, с падаща тенденция. Преди тази възраст децата трябва да знаят как могат да се пазят не само от бременност, а и от болести. Не вярвам че малолетните майки са забременели по желание.
В края на краището възпитанието е процес на отделяне.
За джобните бих се свързала с родителите на другите деца. Просто за ориентир. Няма нищо по гадно един да яде сладолед, а другия да няма пари за него.
Надявам се да запазя това виждане докато моето дете порастне.

Ноя, не съм много съгласна с теб, аз живея на точно такова място, където и родителите имат такова "забавление", но ние като семейство си намираме други неща, които на нас са ни интересни. Като няма нещо, може да си направите. Не можеш да си представиш колко много хора имат желание за друг тип общуване, просто трябва да ги намерите и да се организирате. 

Миз, и с тебе не мога да се съглася. За мен самостоятелността и оправянето с парите не се изграждат в Мола. 

За мен е по-важно детето ми какъв човек ще бъде, отколкото да се "вписва" в картинката, просто лично мнение, в този смисъл на думата съм много съгласна с това, което е писала ЛаАдаДеспейнада ( другия ти ник беше по лесен за писане, изприщих се докато го напиша ).

Тандури, разбирам какво имаш предвид, може би аз трябваше да уточня. Тук освен кино и мол(като учточнихме, че не се срещат в последния да пазаруват), няма други забавления, дори паркове няма, да не говорим за театър, опера, бибилиотеки и т.н. Имат интереси децата, последно  Ния покани приятелчетата си на изложбата на баба си, на децата им хареса, но това са епизодични прояви. Няма никакви забавления за тийнската възраст, за по-малки е по-лесно да се измисли.

естествено не се изграждат в мола, създават се с доверие и свобода и право на избор. изобщо не говорим за прекарване на всичкото време в мола пазарувайки, а за мотане с приятелки на популярно за размотаване място когато има желание. ти на 12 години с приятелките си все на музеи и галерии ли ходехте? не сте ли прекарвали време просто разхождайки се по главната улица на града без цел и посока кикотейки се и приказвайки за празни работи? това когато няма гимнастика или урок по пиано...

Аз насърчавам моят син да създава приятелства със свестни деца и да поддържа връзка с тях извън училище, което значи аз да съм ангажирана да го развеждам. Но няма друг начин, защото сме в събърб. Джобни няма - пита на няколко пъти, но решихме, че като му трябват пари, ние сме насреща. Не виждам смисъл да давам седмично.