МАЙчета 2005 (105)

Всичко чета, но ме мързи да пиша. Имам редки проблясъци и то си личи.
Утре съм сама, но не ми пука, защото не ми е от важните празници. Ще си купя една бутилка вино и ще се присъединя към Мартеа за Трифон Зарезан

На Станислава сополите попрестанаха, но преминаха в храчки, а оттам наднича една кашличка...офффф, не може ли с добро да минат тия сополи
Нямам време за повече, ще се върна следобед и тогава ще пиша, ще пиша....

Диана, и за взех да я обмислям тая работа, дето пък съм супер скептична (като реакция на майка ми, вероятно, която е суперсуеверна, дотолкова, че чак ме изнервя). Почнах да обмислям леене на куршум... казах ли ви как са посрещнали Новата година - двете баби, леля ми и дядото на Теа, заедно с Теа - в банята в Младост - там най-малко се чували гърмежите, а Теа била с ушанки. Там гърмели шампанското, взели си по столче и така. Невероятно, но факт.

Аз също в момент на откровение пиша, после бриша точно поради посочените причини... ми да четат, пък, сега...

Не беше във връзка с теб, бре, Дианоооо, трябва да се радва, че да не му тежи подаръкът ми... най-много като на видна пияница да трябва да донесе една бутилка вино

Хм, леене на куршум, а? МАж ми ще ме анатемоса, то и аз не си падам по този вид целебни средства , де. Макар че навремето - към 5-год. май бях , ми правиха баене да спра да сомнамбулствам. Лягах на прага и един дядо-баяч (или вещер , де да го знам) гасеше в котле няк'ви въглени и нещо си шепнеше до умопомрачение 
А нали ви казах, че оня ден Момчил не е спал в градината ревял цял следобед, а госпожата се чудеше от какво е? Е, вчера другата ми каза, че са рязали дървета на улицата точно като заспали и нашият от това се е уплашил  и е последвал неистовия рев

За св. Валентин - подарих гащи (червени)_{по-рано, ама}  , а за мен ако няма подарък , аз си имам тежко домашно вино. Ще мушна една чашка 

Мимка, какъв беше конкурса? Не разбрах как е Теа? Как изкарахте нощта?
Относно щастието, мога да кажа, че това е понятие с много разтегливи граници. Какво значи да е щастлив човек? За всеки е различно. Понякога съм щастлива, друг път не съм. Но ако събера миговете, в които съм щастлива, май са повече от останалите. Значи би трябвало да минавам към щастливките...
Не знам дали улучих човека?! Понякога си го представям малко по-различен. После започвам да се питам какво бих правила без него. Преди много време исках да сложа края. Той не ми разреши да си тръгна. Ако не го беше направил, нямаше да имам най-красивото нещо сега- моето май-че. Та така.
И да допълня - вярвам, сигурна съм и съм убедена, че е трудно да бъдеш самотен родител. Същото е и за детето, отгледано от сам родител. Знаете, говоря от собствен опит. Много е тежко. Трудно. Самотно. ......... Стига!

Наско също има страхове. Напоследък от тъмното. При все, че го уча да заспива на загасена лампа, винаги иска да ме държи за ръка, да ме усеща. Бъзльо си е от малък. По различно време от различни неща.

За утре - нито знам ще празнуваме ли, нищо! Нито пък как съм на работа. Ден като всички останали, особено за съпружието. Може да го отпразнуваме с чаша винце, по пантофи и пижами    А може и само по пантофи и пижами, без да го празнуваме 

От работата, Ренка, беше конкурсът... искаше ми се вчера да споделя с мъжа ми, да седнем, да си поговирм... в моето семейство беше така - сядахме вечер около масата всички, говорехме си с часове, смеехме се, разказвахме си... виж, в неговото не е така - някой на някого все за нещо се сърди, вечно се води някаква скрита война - вратата не така, ами иначе, това защо е тук, онова защо е там, това не така, ами онака - пълен долен битовизъм, разговор на друго ниво просто не съществува... и доколкото виждам, мъжът ми не може да пречупи в себе си този маниер, а и не иска, подозирам - вместо да седнем да си поговорим, вечно - някакви дребни забележки, които просто ме убиват - после как да запазиш ентусиазъм да говориш, да разговаряш, да се смееш.... След целия ми тежък ден, в който съм се раздала на всички фронтове, на мен пък само това ми трябва - някой да ми прави дребни забележки... избухвам бързо и детето все това си гледа - родителите му как са на нож...

 
Браво за конкурса!
Мъжете са друга категория хора, те не възприемат нещата като нас!
Семейството! Възпитанието! Там е ключът!

Така и така бях решила да пиша...но Мартеа ме провокира да открехна малко повече "прозореца", както каза Дианката 
Мартеа, съжалявам, че си изтрила постинга си. Аз лично чета всичко от всички. Не винаги имам време или желание да пиша, не съм от тези 2-3-4 шматки, но пък тук винаги съм намирала приятелска прегръдка и интерес-за добро или лошо. Затова много държа на вас, и на вашата компания-независимо дали го казвам всеки път.
За съжаление напоследък ние имаме наистина много сериозни проблеми -и здравословни, и други, за които не мога да говоря тук, за съжаление  Освен това, Тарталета, ти не си единствената обявена за...какво беше там. Аз лично, в този форум прочетох за себе си неща, които никога на никого не пожелавам да прочете и то от хора, които смятах за свои приятели. Уви, човешката злоба и завист явно е безгранична, единствената полза от цялата работа беше, че се уверих окончателно в това. Затова и се отдръпнах така от всичко и от всички, някак си се затворих със себе си. С никого не се срещам, не пиша, вече много често и не чета във форума, кротко си изболедувах най-тежкото досега боледуване в живота ми...Надявам се вече да грейне слънце и на нашата улица 
Мартеа, поздравления за конкурса  Ти си едно истински способно момиче, всеотдайна майка и 100% жена! Обаче няма кой да те оцени, моето момиче, и това никога няма да стане-явно не и с този човек...
За да разбереш какво искам да ти кажа, ще ти спомена, че за мен това брачно съжителство не е първо. Първият ми брак беше с грък, живяхме 3 години в Атина. Неговото семейство се състоеше от майка+2 по-големи сестри, всичките живееха в една обща къща, на различни етажи. Страшно много ми напомня по описание семейството на твоя съпруг, само дето всички тези ситуации бяха добре замаскирани с прословутото (да не се обижда Котарана) гръцко притворство. И аз спечелих конкурс там, намерих си сама работа, стигнах до длъжност Организационен директор в много престижна фирма, но добра дума не чух. Вечно забележки, вечно подмятания, вечно трябваше да благодаря затова, че те са се смилили да ме приберат в дома си...едва ли не. Той беше 12 години по-голям от мен...Добре, че все пак вложих малко разум в цялата работа и не родих дете. Щях да съм обречена, нямаше да мога да си дойда с детето
Сега за настоящия ми съпруг. С него се запознахме при едно от пътуванията ми насам (още бях омъжена). Брат ми му правеше вилата, той ни запозна. Аз-наранена до безумие от брака си, в пълната мъгла. Той-дете на много заможно семейство, с всички "екстри" от това  Никакви отношения-просто едно кафе. Аз не му дадох телефон. Той се увъртал, увъртал, докато го вземе от брат ми. После ми се обади и ходихме на риба. Пак с брат ми. После аз заминах за София, имах интервюта за работа, той си намери предлог и дойде там. Пак кафе. После ми се обади, аз му казах, че заминавам за Гърция за 2 седмици. И се върнах след 9 месеца...
Обадих му се да ми помогне при избора на компютър, трябваше да си купя веднага. Той ме позна без да му се представям. Каза ми: кажи само къде и кога(сега твърди, че изненадата му била голяма, иначе така щял да ме изреееже). Почнахме да се виждаме всеки ден, и всяка вечер...Много си говорехме, той ми даде ключ за дома си, да пиша на неговия комп(той пък взе, че ми гръмна в ръцете...). Една вечер, след поредната разходка до 1 ч. мен ми писна да обикалям като преял кон и го попитах има ли хубава музика у тях, да ходим да послушаме Той направо онемя(от радост, явно  ). Е, слушахме музика до сутринта...и така започна нашата връзка. То не бе любов, то не бе чудо. Разделяхме се 2 пъти, пак се събирахме, накрая решихме да пробваме за бебе (в смисъл на мен ми писна и почнах да говоря за раздяла и липса на перспектива). По това време се запознах с един грък с много висок социален статус и много настоятелен по отношение на чувствата си към мен. Пишеше ми по 100 СМС-а на ден, звънеше ми, обсада отвсякъде. Моят човек един ден ми извадил СМС-те и ги дал на някой да ги преведе. А то вътре: любов моя, туй-онуй... На следващата седмица не ме предпази. И веднага съм забременяла. Ето го и май-чето. После сватба, перипетии колкото искаш...и така-до днес.
Сега, 6 години и половина по-късно мога да кажа, че не съжалявам за нищо.
Ако бях останала в предишния си брак щях да пропусна толкова хубави неща-с него просто никога нямаше да ги изживея. Със съпруга ми наистина сме се отчуждили доста в сексуално отношение най-вече защото аз някак си загубих интерес-все с малкия спим, гушкаме се...знам ли И все пак сме по-добре от преди-Ники вече е по-самостоятелен, пораства ми момчето. Вярвам, че като влезем в собствен дом, и Ники ще има собствена стая, и ние ще имаме повече време един за друг. Дотогава караме както можем-пренатоварени и двамата, забележки не си правим-вече дори заедно готвим и чистим...Не всеки път имаме желание да си говорим дори. Понякога просто тримата си лягаме на спалнята и се гушкаме. Но истината е, че той продължава да е моят най-добър приятел и аз наистина го чувствам като другата част от себе си...

Такааааа.

С мойто мъж сме заедно цяла вечност, вече 14 години. С моя приятелка продавахме вестници на центъра. Мина един неин приятел да си търси някакви касети, които й бил заел. Хубаво, ама касетите пък се бяха озовали вече в мен.
Та пристига онова ти ми плашило да си търси касетите. Пънкар, бе- косата на гребен, гривните, обеците, където се сетите  Изобщо не му обърнах внимание. Някакъв ордуфляк  Казах, че касетите му са в  мен, утре да мине да си ги вземе.
Вечерта обърнал света да разбере каква съм, що съм 
След седмица се засичаме на концерт на Хиподил. Здрасти, здрасти и толкова. Е, после ме вкара при хиподилци за автографи 
След още една седмица на грандиозен купон сред гората онзи ме хваща за слушател- много си хубава, имаш най- страхотните очи, които съм виждал и прочее изтърканици  Казах му, че няма да подхранвам аз известността му на женкар, да ходи да си търси другаде бройки 
Още една седмица мина. Срещам го на мястото, където се събира тайфата. Подстриган е на канадска ливада, има само по една обеца на ухо  Не можах да му устоя, уредихме си среща.
И така- всяка вечер се виждахме, пиехме мляко с какао в любимото ми кафе  Изпращаше ме до вкъщи, където се натискахме до побъркване пред блока на пейките 
Вече толкова дълго време сме заедно, преживели сме прекрасни неща и най- големия ад на земята заедно и сме свързани завинаги... Е, като двойка сме имали и лошите си моменти. Няколко пъти сме били пред раздяла, но разум и чувства явно са били на една вълна, та сме стигнали дотук заедно 
Не твърдя, че всичко е както в началото- нито секса, нито разговорите ни са същите. Но... не можем един без друг и двамата чудесно го осъзнаваме 

Мартеа, на мен ми се казва в прав текст не ме занимавай с твоите глупости. Аз съм живяла с баба и дядо и съм свикнала като се прибера да разказвам как ми е минал денят на баба ми. Сега и да се опитам да разкажа нещо на мъжа ми той въобще не проявява интерес.
Бях толкова щастлива като си получих първите две пратки от Ла Редута и искам да се изфукам с това какво съм купила за децата, а той каза само и какво сега дала си сумати пари за разни парцалки. Тук такива няма ли?
Затова аз  като имам да споделям нещо се обаждам на майка или разправям на вас във форума.
Така че горе главата мъжете са особена порода същества и колкото по-малко им обръщаш внимание, толкова по-добре.
Браво за проекта.     
 

Августа, като те чета - не е баш същото, аз си знам, че друг като него няма на тоя свят за мене - затова и ми е най-болно, затова и не съм направила крачката. От една порода сме.... но пусти характер... характери, де, не че аз съм от леките, затова се опитвам да намеря и в себе си грешката - избухлива съм, той е мърморко и ето го - гръмнало бурето с барут... Както и да е. Спирам вече по тази тема.

Много хубава тема подхванахте, много ми е интересно, здрава романтика заструи в темата ни, а така!

Деспина, съжалявам, че така стоят нещата при вас, но ти си знаеш най-добре  Пожелавам ти кураж 
Мартеа, ами тогава ти остава да се бориш. При мен първия път беше загубена кауза, но и вторият не е минало без борба. Моят мъж не е от тия (те са и голяма рядкост) дето помощта в домакинските задължения да му идва отвътре. Нееее, ам хич неее Голяма борба падна в това отношение, но след като поостана известно време у дома с мен и малкия (той толкова години все не се спираше), осъзна доста неща и много проблеми се решиха от само себе си. Така че успех тогава   

хм.. момичета.. опитах да прочета последните постинги, ама май съм пропуснала нещо съществено...
Мимка, нещо си писала явно...... не мога да гадая подробности, но от сърце желая нещата да се нормализират... от доста време май звучиш така...

Другите истории, които прочетох бяха безкрайно занимателни, интересни, може би поучителни.. знам ли.. живот..
Безкраен низ от малки и големи битки... Дано са успешни за нас, дами..
Малко съм лаконична, но това настроение ми донесе деня...
Поздрави за всички празнуващи.. и постигнали своята малка-голяма победа за деня...  и  дано всички боледуващи се преборят...

Аз от известно време усещам странен бодеж в гърлото.. само като преглъщам.. не знам на какво се дължи, дано да е просто нещо настинка...
Пак се опитвам да надскоча себе си и да намеря някакво удовлетворение в работа, кариера... все се чувствам неудовлетворена...

Зори днес,м за пръв път от много време, успях АЗ да я заведа на градина. Един малък празник. Почувствах се щастлива
Писна ми да излизам бегом в 7:50 и да се връщам в 19ч. ..

За любовта и романтиката - друг път.
 

повтарям какво бях писала, но го изтрих, защото ми хрумна, че няма смисъл да занимавам цялото човечество с личните си болежки. Това съм писала и брисала. Няма загадки, няма енигми.

Kamij, ужасно съжалявам, че съм пропуснала в предният си пост да ти честитя годишнината.
Честит празник, бъдете много щастливи заедно! 

Мартеа, тези периоди не са кратки и са трудно преодолими ако се оставите на течението. Ако и на двамата ви тежи това положение само трябва да го промените! Според мен сте много готино семейство
Честита награда!
И ние сме имали периоди на очуждение, но в крайна сметка винаги сме осъзнавали, че имаме нужда един от друг. Между другото моят мъж е същото мрънкало- на моменти все едно живея със свекърва. Приемам недостатъците му, както той моите, но напоследък неговите ми идват  в повече и вклювам радиоточката .

Много хубави историй.
[b]Мартеа [/b] какво да ти кажа,ако може да оправите нещата ще е добре,но ако не няма смисъл да се мъчите.
Деспинке и тебе бих те посъветвала да поговориш със съпруга си,кажи му какво мислиш,дано се оправят нещата!
За утре,ние вчера си подарихме подаръци-аз на него един пепелник във формата на сърце,а той протмоне-червено,нали е на пари ,свещи във формата на сърце и роза-бяло розава!Незнам дали ще ходиме някъде.Но винце ще пиеме.