МАЙчета 2005 (105)

Сиска, влизаш, да

То и мен както виждам никой не ме чете, така че...

Деспина с 37,7 е Теа, благодаря, че питаш...

Всичко чета аз и ви мисля днес, откакто писа за повърнатото от малката.
Стискам ви палци и на двете да оздравявате по-скоро, че и при вас болестите много често се появяват.
Четох и това за семейството и понеже и при мен е същото да ти кажа, че поне аз си мисля, че не си струва да се ядосваш. Не вярвам поне аз да мога да променя нещо, но пък варианта за който се иска решителност не ме устройва, така че къде преглъщам, къде се оплаквам на вас, но дето викаше баба ми си налягам парцалите. То и на моите години и с две деца нещо принцовете са отишли на маневри, така че ще си кютам със средностатистическия българин, дето на всичкото отгоре сама си го избрах по интернет и първа му писах.
Я в тоя ход на мисли всички бързо да си кажат къде са си ловнали мъжа. Това може и да сме го нищили вече, но старост нерадост забравила съм. Така че пишете да раздвижим малко темата, за да не се ядосва Дианчето. 
Мартеа, ти кога успя да се изредактираш.

И аз не можах да я прочета Мимката, ама с тия 2-3-4 шматки се досетих за какво иде реч 
И ако искате да знайте, чета си всичко най-чинно!  Ама ме е хванала нещо кухолейската болест, та не ми се пише много-много. Пък и ми се спиии... 

Мартеа, как сте? Спря ли повръщането и акото? Дано не е нищо сериозно 

Хайде, по домова книга - как са болните?
И Наско още кашля. Пие Хустагил, мажа с Пулмекс. Колко време мога да го мажа с него? Да не го предозирам нещо?

Деси, аз моя си го хванах на работа. Всъщност той ме хвана, де    Беше ужасно досаден в опитите си да ме накара да излезем заедно. Първата ни среща беше в присъствието на сестра му, която беше дошла да го вземе с колата от работа и на един негов приятел, който пък познал колата и карал след сестра му, с цел да я проследи, понеже предположил че отива при Борето, та да се видят. Е, тогава ме прилъга да идем да пием кафе заедно в Тракия и после да ме оставят до нас. Та за пръв път ги виждам аз тези хора - сестрата и приятеля. Двамата мъже си говорят някакви техни си неща, ние със сестрата си казахме по няколко общи приказаки и се изчерпахме. По едно време моя мил...се обърна и каза "ми хайде, говорете си вие нещо, де"  Направо ми идеше да потъна в земята (или да го убия). След години се оказа, че същата черна мисъл е минала през главата и на настоящата ми зълва 

Камий, честита годишнина! Много любов и семейно щастие!   

Мерси за поздравите.
Аз съм си активна
Мартеа,чета всичко ,което пишете,просто аз не съм компетентна в болестите и лекарствата и затова не изказвам мнение.
Сиска с каквото можем ще помогнем!

С мъжът ми ни запозна гадже на моя приятелка.От начало не го харесах,но реших да се видиме пак.Пихме биричка в едно кафе,той си каза всичко и така ме целуна на края на срещата,че още сме заедно.

Камий, честита годишнина! Да запазите огънчето в семейното огнище до дълбоки старини!  

Влизам тука и кво чета - тоя не го четат, онзи не го четат... Аз чета всичко и всички! Това че не се обръщам директно към всяка не значи че не съм й прочела пост-а....Ама не ме ядосвайте рано сутрин, и без тва от няколко дни вдидам кръвно и пак ще се почват хапчетата   Бяха ми омръзнали тия работи, пфуууу

Мартеа,  дано мине без АБ.  Спря ли повръщането?
И ние с моя благоверен се сдърпваме често и прехвърчат искри, ама както каза една приятелка - по-темпераментно семейство сме  
Усещам че нещата излизат от контрол, когато стреса е в повече и нямаме време да се видим и говорим като хората. Аа иначе се "уловихме" преди 100 години на един купон в Студентски град. Натресе се до мен на единствения свободен стол, пък той се оказа мокър....После ми се обади след 2 седмици, да ме кани на РД, аз го натирих , щото имах изпит.  После пак ме потърси и почнахме да движим напред-назад и така....
А  за утрешния празник - ще подарите ли подаръци и очаквате ли такива?

При нас ще бъде подаръка нищо, ама от сърце. За нова година му подарих чанта за работа. Как я носи, какво я прави вече е скъсана и аз бях обвинена, че му купувам боклуци. За рожденния му ден подарих афтършейф и дезодорант. Гледам продължава да си се пръска със стария и ми заявява, ама аз си имах, ти защо ми купи. Така че тоя път хич няма и да се старая. Още повече, че не можем да отидам никъде без децата, а с тях ходенето на заведение е един малък подвиг.

Добро утрооо 

А по темата, толкова съм многословна, че ме е страх да започна  
Но аз поне сега имам време да пиша по много, а вие време да четете 

С таткото се запознахме, когато бях на 10 годинки, а той батко- на 14. На един купон ...и естествено хич не се харесахме. От един квартал сме и дори не се поздравявахме, нарочно  После той се изнесе в Дружба, докато построят блок на тяхното място и така дълги години не се бяхме виждали. По едно време приятел на баща ми взе да ми праща поздрави от някакъв негов колега Иван   Ми, такъв не познавах...изобщо Ивановци не познавах...описваше ми го, къде живеел, познавал ме и т.н. И аз всеки път му благодарях и казвах и на него много му здраве, ама да си знае, че не го познавам. А той, моля ти с емъж ами така се казвал...а аз, както и всички в квартала му знаем само прякора. Срам ме  е даже да ви кажа, че излизахме един месец и аз  не му знаех името   Та, нашият ме засичал често с колата как се разхождам, как ме изпраща тогавашното ми гадже (ух и там беше една драма ), как отивам на лекции и т.н., но не ми се обаждал. Харесал ме и покрай въпросният колега решил да ми праща поздрави  А пък аз по това време се вкарвах в някакви любовни сериали  Скъсах с най-сериозното ми гадже, после се хванах с един друг- пак дълга връзка, намеци за сватба, нашите мнго го харесваха, абе...кошмари. И накрая скъсах с всички, просто не можех да се вкарам в релси...не исках нищо сериозно, писнало ми беше от мъже и ги разкарах. Мисълта, че някой ще ми прави фасони, че ходя всяка нощ по клубове и дискотеки ме влудяваше  И така си останах свободна птичка, купонясвах си, екстра си ми беше. И по едно време се кротнах...писна ми и започнах да си оставам в къщи, да си чета, да гледам ТВ. Вечер ходех при един комшия, мой бивш съученик от 1-ви клас, много готин тип, голям веселяк. Та, изкарвахме си супер! Пиехме си винце, коментирахме познатите, хилехме се, като луди..абе яко. И една вечер въпросният съученик имаше мъжко събиране при приятел и ме взе с него. Естествено се дърпах, но като разбрах, че са все от квартала се навих. Всички ги познавах, но нали джитках из центъра, никога не съм се свъртала на Редута, та реших да ги изненадам. Отидохме и тогава видях въпростият "батко", с който се запознах в 4-ти клас.   С един красив поглед, много спретнат, ухаещ, изобщо...стана ми много симпатичен   Добре, ама като влязохме се натресе до мен и очевАдно ме сваляше. Те това най-го мразя...и взех да го кастря, изобщо, опротивя ми. Ама, нашият тактик...веднага се отдръпна и аз се успокоих.   Изкарах си готина вечер, прибрах се и така. След месец някъде се оказа, че той учи в МЕИ, колега   Започнахме в почивките да се засичаме в кафенето, пиехме кафенце, лафехме си. Той беше задочних и бачкаше. Подкупваше ме с цигари (Парламент, гъзария за онези времена през 90-те)   После започнахме да разхождаме кучето му заедно. Да, ама пак започна да ме сваля..и то започна агресивно! Пууу..да му се невиди, аман от мъже. Поканих го на кафе в една виенска сладкарница до нас и му обясних, че не искам връзки никакви- нито кратки, нито дълги. Човека се скофти, ама прие...каза, че си оставаме само приятели и толкова. Започнахме да движим навсякъде заедно- по дискотеки, в парка, по кафета....абе, неразделни и така 6 месеца. До момента, в който ме примами да спя у тях. И аз нали съм наивна, взех, че останах   И така се сефтосахме. После започна един романс..абе, какво да ви кажа..усетих, че това е мъжът за мен. Най-невероятното, но факт. Този, който беше улегнал, сериозен, с перспектива го разкарах, а си хванах един гащник-женкар  И така само за няколко месеца взехме да спим ту у тях, ту у нас...защото просто не можехме да се наситим един на друг . Не ни стигаше времето да се наприказваме, да се нацелуваме, да се надруги работи и така. Предложи ми да се оженим, съгласих се и така ... после години на яки купони, забавления, нон-стоп бебеправене, докато на 5-тата година след бракуването не се появи един няколкомилиметров Любак  От там нататък нещата май са по-познати за повечето от вас 

А за утре...какво да кажа..изчерпана съм тотално вече  То не са поводи, празници и така години наред. Имам чуството, че не мога да го изненадам вече  Въпреки, че той ми казва, че съм неизчерпаема и супер непредидима
И понеже съм изрод, по неговите думи, съм решила утре да му направя една торта във формата на сърце, купила съм един Дюрекс лубрикант ( който ще увия в опаковъчна хартия за подарък), да се облека романтично (не по анцунг), а отдолу с по-подходящо бельо(считайте, че е абсурд да лъсна гола в момента) и да се изрисувам цялата с химикалка от тип "циганска татуировка" за сриване на цялата романтика и по-голяма изненада  . 

Изчетохте ли ме  Поздравления! Ю ар дъ уинър! 

Хихи, много готино!


Дай ся едно потупване по рамото, де 

Абе вие да не сте в ПМС  Този не пишел, оня не четял, всеки пише, пък никой не чете... Я се успокойте малко, плийз. Нали се държи на дружеската атмосфера тук  Щото така или иначе ме набедиха за най- големия Злобюл във форума, да не си отварям устата и тук 

По зачекнатата тема след малко ще разкажа. Хем да се трупат постове в темата и да няма недоволни, хем понеже трябва да сложа памперс на бебето 

Изредактирах се, щото си мислех, че няма кво да ви занимавам. Но благодаря за рамото! Ставаше дума за мен и таткото и тоталното ни отчуждение. Не виждам вариант нещата да се оправят и все по-често мисля как ще му е по-добре на детето. Но нямам сили да предприема крачката.

За шматките - писах, че си пишем тук 2-3-4 шматки и туй то. Ама сега като преброих, май сме повече

И се похвалих, че спечелихме един конкурс, за който дадох всичко от себе си. Споделих, понеже буквално няма на кого другиго.

За запознанстовото - такава луда любов беше, че не мога да повярвам как стигнахме дотук. Запознахме се покрай настоящия ни кум - той - негов приятел, аз - негова колежка от университета, познавахме се две години преди да се съберем, като и двамата имахме дълги връзки.
После той замина за половин година в чужбина, като се върна се видяхме случайно и после... не знам какво стана, но аз си зарязах гаджето, той - неговото, беше лято, Созопол, райският плаж не беше застроен
В началото си мислех, че е просто бърза лятна авантюра, но това беше преди хм, тази година стават 10 години. Винаги сме знаели, че сме един за друг, начинът ни на живот, възприятието на света (ми лесно ли се намира жена, която да се кефи на риболов, палатки, спане на открито и скитосване, а?), пътуванията и т.н....
После почнахме гадния ремонт и нямахме грам време и пари за себе си, да си хванем багажа и да изчезнем нанякъде, както бяхме свикнали преди това, така 5 години - и бавно стигнахме дотук. Не си говорим, е, ако разговор е - защо това, защо онова (забележки), простете, говорим си. Да не споменавам и за другото.
Уморени, изнервени... имаме редки случаи на подобрение, когато сме се събирали с приятелите и примерно ден след това... но междувеременно не бих казала, че се чувствам щастлива. Такива работи. Болна история.

Теа още спи Измъчи я тоя грип. Едно от приятелчетата й в детската го кара наново, вече с АБ.

да И ти си шматка, не си Зло...как го каза...

За утре - за Трифон Зарезан говорите, нали?
Другият аз не го приемам. Мъжът ми трябва де е доволен

Диана, уби ме с татуировката Ще взема и аз да пробвам номера, барем се събЕреме.

Нина, все за страховете се каня да пиша - много пъти съм писала, Теа е така от много време, по-точно откакто се стресна на оркестъра на сватбата ни - преди година и половина. Оттам идва страх от всякакви видове шумове - гръмежи, бормашини, силно свирене на акордеон. Отминават един по един, но много трудно. Опитвам се да обяснявам, но то става от само себе си. Лошото е, че току се появи някой нов... четох доста по въпроса, явно доцета са емоционални и тези страхове са проява на емоционалността им.... дано е така.

Сиска, ще помогнем с каквото можем. Къде решихте да го водите?

Това във връзка с мен ли беше  
 

Аз те изчетох снощи, но понеже видях, че си го изтрила и нищо не коментирам. Кофти е на този форум, че ни четат много хора, за които не подозираме. Та, рекох да се спра и затворих прозореца. Защо си мислите, че нещото, което пишете  е неподходящо? То затова не върви лафчето.

А пък на мен ми е уютно в темичката, още повече, че не пиша/споделям из останалите форуми в различни теми. Каквото ми е на душата  в момента, вълнува ме нещо и си пиша с вас, защото някак ви познавам.

А знам, че всеки пост вече се чете от-до, просто защото не са няколко страници за изчитане и да трябва да се чете м/у редовете

Тарталетке, аз съм в ОВУ   Миналата година на 15-ти сделахме малкият хавел и тази мисля да съм по-внимателна по празниците  

Сискей, звънкаш и всичко е наред. За транспортиране не съм активна, защото баба Шкода сдаде багажа и мъжа е с детето и другата кола. Но за всичко свързано с извънтранспортна дейност съм налице 

Мартеа, що не заведете детето на баячка. Аз бях много скептична до скоро, заедно с още няколко мами. И след като тези мами вече не са скептични, след опита с техните деца, аз леко взех да минавам в другият отбор. Само личен опит ми липсва.