Имате ли в семейството си...

Какъв е проблема всъщност? Не вярваш на лекарите? Не вярваш че си добре?
Според мен трябва да се постараеш да махнеш стигмата от този рак. Само 10% е вероятността да имаш генетична предразположеност. И то се смята само ако е от роднина първа линия - майка, сестра, дъщеря или баща, брат, син. За леля ти в Канада няма даже да има графа да я споменеш във въпросника, който се попълва преди мамограма.
Чети повече за рака на гърдата, за да го разбереш по-добре. Когато отидеш на лекар, поискай да ти направят ултразвуково изслвдване на двете гърди, така се вижда всяка киста, фибром, дори разширени млечни канали, и рак естествено. Ходи на ултразвук всяка година, може и на 6 месеца, пази си снимките и следи ако имаш нещо - кисти, фиброзна тъкан, лимфни възли - какви са им размерите, сравнявай, ако има пораснали - питай докторите какво ще се прави. На 30 си направи мамограма, преди това няма много смисъл, то и на 30 е рано, но за твое успокоение и да имаш база за сравнение. Като видиш всичко черно на бяло може би ще се почувстваш по-добре, явно имаш нужда да се върши нещо и да тма трайни резултати, така може би ще повярваш че си добре.
Гаранции за бъдещето естествено никой не може да ти даде. Човекът е крехко същество, а и медицината е все още в бебешката си фаза, няма в какво да си говорим  . Но хората винаги са си живели и са крояли планове въпреки всичко. Трябва да филтрираш отрицателните емоции, ако те дразнят новините смени канала, или държавата. Стресът ще ти навреди, по един или друг начин. Мисли за детето си, и то ли да се откаже защото някой ден може да се разболее от нещо ?

Вчера бях при онколог по същата причина, но нямам наследствена обремененост с пак на гърдата. Баба ми и вуйчото(брата на баба ми) на майка ми починаха от рак на стомаха и съответно на гърлото.
Преди 2 дена имах болки в едната гърда, а като опипах имах нещо като оток, много се стреснах. Оказа се, че съм в овулация и това е предизвикало образуването на мастна тъкан в тази зона на гърдата ми. Лекарката ме успокои, че не е нещо обезспокоително и всичко е на ред. Препоръча ми да ходя на преглед през 6 месеца и да не взимам никакви хормонални или противозачатъчни лекарства. Аз наистина никога до сега не съм приемала такива.
Дори преди да отида на прегледа бях оптимист, все си мисля ,че ми е рано да имам такива проблеми. Понякога оптимизма много помага. Опитай се да гледаш по-положително на това. Нищо не се знае, може пък никога да нямаш проблем с гърдите си и въобще с тази коварна болест.

Има ли въобще семейства без наследствена обремененост?

Имам починали от рак в семейството, баба ми е оперирана от същото преди 30 години и още е пушка... Много хора са се преборили, профилактика е необходима. Казали са ти за карциномфобията, вземи мерки.

Пък и в края на краищата... всички ще умрем един ден. Без да ни питат млади ли сме, деца имаме ли. Такъв е животът.

Намери повече информация за тази диагноза. Само когато си напълно информирана, ще бъдеш и спокойна за бъдещето си (ако разбира се, следваш всички указания за профилактика, които ще научиш). 

Имам в семейството си жена с такава диагноза, но нямам кръвна връзка с нея. И не мисля, че съм по-малко защитена от нейните дъщери. Може да се случи на всяка жена - и на генетично обременена и на тази, която не е генетично обременена. Ти дори имаш един плюс пред останалите - фокусирала си вниманието си сега, когато нямаш здр. проблем и при добро желание можеш да се подготвиш с информация, да си правиш профилактични прегледи и изследвания. Някои се информират за болестта едва когато проблемът е наличен. Погледни от тази страна, по-позитивно.

Преди Коледа ми поставиха тази диагноза. Оперираха ме, но казаха, че било доброкачествено предраково образувание (благодаря на Господ), хванато на време и за сега съм добре. Знам какво изживяваш, аз и в момента съм така - шока и ужаса от новината,стреса преди операцията, черните мисли, че в хистологията може да не са видяли нещо и да ме обрекат, много са... Сега съм във високорискова група, опитвам се всеки ден да не мисля за това, трудно ми е, но исакм да се освободя от тези черни мисли. Никой не е застрахован от тази кошмарна болест, прегръщай силно детето си и прогони тези мисли, аз така правя, надявам се да се справим.

Мила, дори да нямаш никакво сновоние да се притесняваш, именно с тези притеснения ще си докараш рак. Един добре информиран човек знае отлично, че ракът тръгва от психиката и цялата тази мъка, безпокойство се трупа и един ден избива някъде. Моят съвет е да престанеш да си внушаваш подобни неща. Ако се налага, ходи си на профилактични прегледи веднъж годишно, но в никакъв случай не изпадай в подобна паника.
Моята баба, лека й пръст, почина от рак на гърдата. Тя е майка на майка ми. Знам, че се предава през поколение, но не съм легнала да мра заради това, а вече съм почти на 32. Ходих само веднъж, гледаха ме на ехограф, докторът каза, че нищо ми няма. Просто от кърменето не съм се изцеждала добре и имам на места мастни натрупвания. Приех го и така. Дядо ми, по бащина линия, почина от рак на кръвта, доколкото си спомням. Баща ми, Бог да го прости, почина от рак на дебелото черво. Майка ми се оперира от рак на кожата на лицето. Повярвай ми, никак не ми е чуждо това чувство твое, но не му се поддавай. Горе главата!

Напълно съм съгласна за лекарствата - с тях не се избързва, но не всички лекари бързат да ги изписват. Препоръчах психиатър, защото са по-често срещани и в по-малките градове от психоаналитиците.

Майка ми е оперирана от рак на гърдата,баба ми от рак на матката а дядо ми почина от рак на дебелото черво.Това обаче не ме кара да се чуствам по начина по който се чустваш ти.Не го мисли толкова.Не е задължително че и ти ще се разболееш от тази коварна болест.Ходи си редовно на профилактичен преглед и живей пълноценно.

Мама също смята, че при нея "отключването" на болестта е следствие на стрес. Свързва го с пренасянето си в чужбина.
Но пък винаги е имала едно на ум. Работеше 9г в Онкологията. Когато на 40г се превиваше от жестоки жлъчни кризи, и на последният преглед с ехограф след като лекарката казала на хирурга "за операция е", тя попитала "Рак ли имам"?

Позитивното мислене е полезно. Песимизма и черногледството, и най-вече страха "да или не", наистина може да разболее човек.

Може да се разболея, а може и да не се разболея. За сега обаче мисля да си гледам детето, да чакам 2рото и да се радвам на живота. Доста сълзи пролях покрай мама. Рано ми е все още да рева и за себе си.
Но да си призная понякога когато ме боцне гърдата казвам "аууууууу". Имам приятел хирург-онколог, който ми казва "Таньоооо ма ела да те опипам ве", праща ме на лекар и после ми се кара за черногледството.
Гледам да не се поддавам на лоши мисли.

btw Мама е добре. Мисля, че физически е преборила рака. Но най-важното е, че психически го е преодоляла. Намира сили да се шегува със себе си. Преди няколко месеца исках да й купя протеза. Тя ми каза, че не иска. Като беше лятото на гости само се смее и казва "оооо, намерих си ново място за носенето на парите. Като отидем в някой магазин с брат ти той само ме поглежда и просъсква 'Там да не си бръкнала'". Скъсах се да се хиля.

Ако трябва да се притеснявам от болестите в семейството ми не трябва изобщо да спя. Но аз си живея щастливо живота, радвам се на детето ми и на любимите ми хора, наслаждавам се на всеки един ден и мисля положително за всичко. Дай боже да доживея до старини и аз и всички, които обичам!

Ох, доста се чудех дали да се включа по темата, но и аз донякъде имам този страх.Прабаба ми беше с отрязана гърда, но това не и попречи да доживее до 86 години, майка ми е с операция на гърдата, но и махнаха само някакво топче/доброкачествено/, а леля е също с операция - напълно отстраниха гърдата.И при тези обстоятелства аз напълно се парализирам от страх да отида на профилактичен преглед на мамограф.Отлагам отлагам и кой знае до кога, знам че трабва да се ходи профилактично отвреме на време, но не събирам смелост.

Те са ти казали вече момичетата, но да ти кажа и аз. Ако много го искаш ще можеш и сама да се справиш. Но с психоаналитик е по лесно. Ти дори не си чак толкова обременена според мен. Моите две баби, единият ми дядо, първата ми братовчедка и мама починаха от различни форми на рак. Но никога не съм се плашила. До тази пролет, когато ми казаха, че имам метастази в мозъка. Уплаших се не ами.....Плаках, не спях, почти спрях да ям. Но получих много подкрепа и от близки приятели и от момичетата тук във форума. И реших, че със страх не мога да живея и че дори да стане най-страшното искам поне да съм с ума си. А не да полудея от страх или да си влоша трагично състоянието. И не знам точно как, но се стегнах. Казвах си че въпреки лошата фамилна анамнеза, аз ще гледам свекърва ми. Тя е с отстранена гърда от вече 20 години и все се караме с нея - да работи по малко. Може и тя да ми беше примера, но твърдо си казах, че аз от това няма да умра. И си го повтарях по 100 пъти на ден. И сега не ме е страх .... е не повече от здравословно нормалното.
Вчера ми сервираха нова диагноза, но все си мисля, че ако бях се поддала на черни мисли съвсем щях да се поболея и наистина да пипна някакъв рак или нещо такова.
Мисълта ми беше, че човек дори със заболяване не бива да се предава. А да се страхува от хипотетично такова пък въобще. Имаш детенце, помисли си то не заслужава ли да се бориш и да живееш заради него.
По дълго стана от колкото очаквах, но искрено се надявам да се пребориш със страховете си.
Болестта е не само страдание на тялото, но и на съзнанието и на духа. Не позволявай на духа си да боледува - това зависи от теб.

Да, майка ми е  оперирана от рак на гърдата преди 7 г, двете и лели починаха от същото. От няколко години  има метастази на костите на черепа, гръбнака, коленете, таза.
Като я заболи главата и лекуващият и лекар и каже, че е вероятно от метата, тя му казва: Ами! Не е такава костна болка, друга е  ... няма да е от това. Възхищавам се на  силата и волята и за живот. Непоправим оптимист!
На мен не ми  минават черни мисли, на сестра ми още по-малко. Точно защото мисля за децата си, не мога да си позволя лукса  да си вкарвам такива мисли в главата.

леля ми (сестра на баща ми) имаше рак на гърдата, оперираха я, след това метастази в костите и черния дроб и почина на 42 години...
да си кажа честно, хваща ме наистина понякога страх, че съм наследствено обременена, но се опитвам бързо да си го избия от главата
ходя на годишни профилактични прегледи, старая се да не мисля постоянно за болести и се справям по някакъв начин