Публикувана: 7 фев. 2008, 15:57 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2008, 16:18 ч.

Имате ли в семейството си...

6 272
53
1

Гост

1
2
3
4
Всички

7 фев. 2008, 15:57 ч.

Имате ли роднина - далечен или близък без начение, болен от рак на гърдата. Как живеете с мисълта за "генетичната обремененост". Аз съм на 24 години.......на майка ми сестрата преди около 5 години се оперира от рак на гърдата. Беше хванат съвсем в началото, когато летките са започнали да се израждат в ракови. До сега ходи на редовни прегледи и няма за сега проблеми. Майка ми пък ( сестра и) имаше веднъж мастна тъкън на едната гърда, която цепнаха. Гърдите и са доста едри ( както и моите за съжаление) и са и казали, че е нормално........Тези неща обаче не ми дават мира. Толкова съм се самонавила и депресирала, че се чувствам ужасно. Написах това за мастната тъкан, защото съм чувала че жени претърпели разни хирургически интервенции на гърдите също са с повишен риск за рак, тя като има и сестра с такова заболяване......направо незнам. Ходих на мамолог-онколог преди по-малко от година. Но другата седмица пакще ходя. Незнам какво ми става:( Той ме увери че нямам никакво основание за притеснение и много ме успокои, изобщо поговорихме си.....излязох от кабинета, направо преродена. Дори година не ме държа това спокойствие......нямам повод сега да отивам. Просто профилактика. Но като знам че ще е другата седмица и не ме хваща сън. Нервна съм. Не ми се яде. Мисля си само глупости. Обадих се на майка ми да и предложа да идем двете. Тя не е ходила никога:(((((( В смисъл откакто и цепнаха тази мастна тъкан преди около 5-6 години , не е била. Питам я одеве по телефона :' А опипваш ли гърдите си" , тя ми казва " Нееее....." Скарахме се. Питах я защо след като има сестра болна от тази болест поне сама в къщи не се оглежда, тя ми се разсърди....дори ми се стори че и стана мъчно:( Пита ме :' Какво искаш да кажеш, че и аз ще се разболея от рак, след като има и тя, таа ли". Мъчно ми стана. Преди мноооооого време и откриха аденом на хипофизната жлеза. 2 операции през носа има и сигурно вече 10 години ходене и лежане по болници, прегледи и хапчета до живот. Чувствам че се страхува от всичко вече. Затова и не ходи.......сега съм притеснена още повече:( Сега не само за себе си , от прегледа ами и заради нея, дето не е ходила изобщо. Ами ако и има нещо? Как ще го преживее. А как ще го преживея аз? Не преставам да мисля за леля си.....затова че няма да ме подминат лошите неща:((((( Това разклати много сериозно психиката ми от няколко години. Незнам защо не упях да го приема. Често плача , когато се сетя.......често нямам желание да правя планове за бъдещето си. А съм само на 24:( Ако сега и на майка ми открият нещо, може би това ще ме съсипе. От сега ми се струва че сърцето ми ще се пръсне. Времето сякаш не върви.....кога ще дойде другата седмица:(
Кажете, ако има други като мен. Как живеете със страха? Забравяте ли го....? Казвате ли си , че...никой не е застрахован? Каква е вероятността останалите от семейството да се разболеят ако има един......
Някъде четох че, само 25% от раковоболните жени са имали друг в семейството болен. Всички останали са били абсолютно независими случаи. Сякаш малко се успокои. Но и това изчезна. Кажете как да го преодолея, за да заживея нормално отново.

# 1 7 фев. 2008, 16:01 ч.

Мнения: 2 401

И баба ми и леля ми починаха от рак на гърдата, аз съм с мастопатия. Но ако седна и за това да се тревожа... Гледай си живота момиче.

# 2 7 фев. 2008, 16:05 ч.

Цитат на: минзухар в чт, 07 фев 2008, 16:01

Как успяваш да не се тревожиш за това ти? Нямаш ли семейство.....деца......не мислиш ли за това?

# 3 7 фев. 2008, 16:08 ч.

Мнения: 304

Не мисли толкова лоши неща. Ти си ЗДРАВО момиче.Плюс това си ходиш редовно на прегледи и щом докторите казват, че всичко е ок -значи е така. Колкото повече черни мисли ти се въртят из главата, възможността да се разболееш е по-голяма.
Отиди на църква Hug

# 4 7 фев. 2008, 16:11 ч.

Цитат на: damakupa в чт, 07 фев 2008, 16:08

Ходя. Преди доста по-често, сега покрай малкия и работата, която се опитвам да започна , само по празници май. Embarassed

# 5 7 фев. 2008, 16:13 ч.

Мнения: 2 401

Цитат на: страхчо в чт, 07 фев 2008, 16:05

Цитат на: минзухар в чт, 07 фев 2008, 16:01

Как успяваш да не се тревожиш за това ти? Нямаш ли семейство.....деца......не мислиш ли за това?

Имам голямо семейство, но предпочитам вместо да се тревожа, да действам така, че семейството ми да е добре и да има една доволна мама. Simple Smile

Зарежи тия черни мисли, само ще ти навредят.

# 6 7 фев. 2008, 16:21 ч.

Мнения: 378

Според мен ти си изпаднала в някакъв вид депресия,ще се побъркаш,че и другите около теб,я се вземи в ръце,не всичко в живота е лошо има и хубави неща,не означава че като другите са болни трябва да си и ти не се вманиачавай така.Не бъди черногледа. Hug

# 7 7 фев. 2008, 16:23 ч.

София
Мнения: 18 679

Taкa....Ще ти отговоря съвсем откоровено, а ти обещай, че няма да ми се сърдиш! Hug

Имам леля, оперирана от рак на гърдата. За една бройка да я изгубим. Това повишава риска при мен, но не дотолкова, че да не мога да спя и само за това да мисля. Същото е и при теб. Това, че си правиш профилактика е чудесно и напълно достатъчно, няма какво друго да се направи. Ти обаче имаш нужда от по-специална помощ, ми се струва. Тези страхове не са нормални, явно ти пречат и ти понижават качеството на живот. За да ги преодолееш, ти е нужен специалист. Няма срамно да се обърнеш към психотерапевт. Или поне да посетиш някаква група за взаимопомощ на онкоболни или техни близки.
Това, че на 24 години те е страх да правиш планове а бъдещето си, е ужасно. Имаш ли близки хора, които да те стимулират да се съвземеш? Мъж, приятел, дете?
Не е нормално положението ти, съвсем сериозно. Обърни се за помощ, където трябва, аз така бих постъпила.

# 8 7 фев. 2008, 16:25 ч.

Мнения: 135

Цитат

Не преставам да мисля за леля си.....затова че няма да ме подминат лошите неща:((((( Това разклати много сериозно психиката ми от няколко години.

като мислиш често за нещо се свързваш с него и то може да ти повлияе. Мисли за здравето, за положителните неща, и постепенно може да се почувстваш по-добре.
Ако има вече натрупани отрицателни емоции, може да се работи с често мислено повтаряне на положителни утвърждения от вида "Ще се подобри положението ми", "Ще оздравея", след време това може да повлияе подсъзнателно на здравето и самочувствието.

# 9 7 фев. 2008, 16:31 ч.

Мнения: 139

Да, за съжаление - даже два случая - леля и братовчедка. Слава Богу, живи са и вече са добре.
Аз правя планове за живота си. На 8 месеца си правя профилактика.
Ракът на гърдата е напълно лечим, хванат в начален стадий. В България малко хора умират от рак на гърдата, но много си отиват от невежество и пренебрегване на профилактиката. Грижи се за здравето си и не се паникьосвай.

# 10 7 фев. 2008, 16:40 ч.

plovdiv
Мнения: 122

здрасти и от мен! Също смятам че си в някаква депресия, или по-скоро си уплашена от това което се е случило с леля ти. Когато човек се сблъска със сериозен здравословен проблем или смърт (недай си боже) разбира колко е безпомощен и как нищо не зависи от него. Като чуем за нещо подобно в ежедневието не обръщаме сериозно внимание, пропускаме го покрай ушите си и си казваме- какво пък, това е живота. Но като се случи на човек, който пряко познаваме нещата се променят. Така поне си мисля аз. Казвам го от собствен опит. Преди много години в нелепа катастрофа почина най-добрия приятел на мъжа ми, беше като шамар... До днес си спомням какъв ужас ме обзе, че ще му се случи и на него същото. Тогава разбрах колко е крехък човек. Не се притеснявай, мисли позитивно, това, че има в рода ви болен, не значи изобщо че и ти ще се разболееш! Горе главата! И аз скоро бях в една такава депресия, даже пусках тема, слава богу започна да отшумява. Успех!!!

# 11 7 фев. 2008, 16:43 ч.

Мнения: 824

Мисля,че имаш проблем,който може да бъде разрешен при психолог.Колкото по-рядко се отдаваш на лоши мисли,толкова по-добре за теб.Трябва да бъдеш по-позитивна.Толкова си млада-животът е пред теб.

# 12 7 фев. 2008, 17:00 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Карциномфобия, това е психичен проблем. И други съфорумки се оплакват.
Преди няколко месеца на мен ми поставиха лоша диагноза (има една голяма тема за това в Здравния). Това много ме промени. Преживях го тежко, приех го и сега живея много по-пълноценно. Радвам се на всяки миг, а черните мисли ги изгоних от съзнанието си.
Всички сме генетично обременени от страшни болести. Още по-голям е риска да ти се случи някакво нещастие на улицата. Но не може да се живее в страхове, иначе животът минава покрай теб. Дали ще е от рак, инфаркт, катастрофа... все ще се мре. Но няма да е днес, нали? Wink

# 13 7 фев. 2008, 17:07 ч.

Мнения: 52

Баба ми имаше рак на гърдата,откриха й го когато беше на години.Живя дълго и не почина от него.На майка ми също й откриха преди няколко години.Аз самата имам дъщеря.Мислила съм по въпроса и моят съвет е не се вманиачавай,освен да се наблюдаваш сама и да ходиш на профилактични прегледи друго не можеш да направиш.Не се тормози психически за това какво би станало в бъдеще.

# 14 7 фев. 2008, 17:23 ч.

София
Мнения: 5 074

Аз съм оперирана от рак на гърдата преди 15 години. Имам в рода си починали от рак, то никога не съм свързвала моето заболяване с тях. Казват, че всички носим рака в себе си, но дали ще се отключи и кога, или от какво ???
Много е важно да се правят профилактични прегледи периодично.
Не бъди черногледа. Струва ми се, че наистина имаш нужда от психотерапевт, щом сама не можеш да преодолееш този страх от нещо, което не съществува и може никога да не се случи.
Знаеш ли, когато аз започнах да се лекувам, детенцето на мои приятели го ожили оса. Почина за 12 часа. Бяхме като попарени с вряла вода. Защо ти го казвам това. Ами защото никога не се знае какво може да се случи. Не го мисли. Някой беше написал - живей си живота спокойно, защото тревогите също могат да отключат рак.
Мисли за това, че утрешния ден ще ти донесе радостни емоции, приятни срещи, силни усещания и не само утрешния, а и всички след него Peace

# 15 7 фев. 2008, 17:24 ч.

Цитат на: belinda в чт, 07 фев 2008, 16:23

Taкa....Ще ти отговоря съвсем откоровено, а ти обещай, че няма да ми се сърдиш! Hug

По никакъв начин не ме засягаш. Единственото за което съжалявам е, че аз нямам физическата възможност да посещавам психотерапет а страшно много ИСКАМ! Немога поради ред причини, една от които ( най-малката ) е, че такъв лекар има чак след още 3 по-големи града от този в който живея:(

Страхувам се много за майка ми........
искам да збравя това и да живея пълноценно. Леля ми живее на 300 км от нас. Виждаме се рядко. Истината е....- избягвам я:( Незнам защо. Имам чувството че просто немога да се справя дори с мисълта за това. Тя се обажда често.................понякога дори не вдигам телефона. Срам ме е от тези неща:( Но са истина. Опитвам всичко. Опитвам да мисля позитивно. Понякога успявам, наистина. Дори се чувствам много щастлива. Имам съпруг и страхотно детенце. Искам още едно:). Често обаче изпадам в "дупки", сега съм провокирана от предстоящия преглед и на двете ни. Много пъти съм си казвала че, мога да се справя. Че трябва по-малко да ми пука от всичко. Че прекалено изживявам всичко, а няма смисъл. Така или иначе не го променям. Не всеки път успявам обаче да се "надвия". Сега чувствам , че немога. И търся помощ. Понеже немога от психотерапевт - моля вас. Наистина сте ми помагали толкова много пъти. Безкрайно ви благодаря.

# 16 7 фев. 2008, 17:29 ч.

Мнения: 17 546

страхчо, от страха по-страшна болест няма! Дори и да си болен от нещо, по-вероятно е то да е лечимо, отколкото да се отървеш от страха, ако той те стисне за гушата. Страха убива по-често от болестта, от която се страхуваш! Състоянието ти ще се превърне в страхова невроза, а това се лекува много трудно! Потърси по-скоро психологична помощ, отколкото всичко друго. Поискай направление от ДжиПи-то си за психиатър. Те не са страшни, не е срамно да посетиш такъв лекар. Ще ти помогне! Peace

А когато една жена има в рода си други жени, с аномалии на млечните жлези, е абсолютно нормално да прави профилактичен преглед два пъти в годината! Не си прекалила с прегледите, а прекаляваш с песимистичните си фантазии. Погрижи се за това, защото наистина ще се разболееш от страх! bouquet

ПП. Аз пък нямам информация за каквато и да било фамилна обремененост, защото не знам нищо за произхода си. Каквото и да ми се случи ще е двойна изненада, но пък и човек не може да избяга от съдбата си! При заплахата от каквото и да е заболяване е най-важна профилактиката! Ето леля ти се е оперирала навреме. Имам приятелка с мастектомия на едната гърда от преди 13 години! В цветущо здраве е!

Последна редакция: чт, 07 фев 2008, 17:37 от Балу

# 17 7 фев. 2008, 17:38 ч.

София
Мнения: 39 764

Да, имам. Мама я оперира от злокачествен тумор. Тогава не мислех за себе си, мислех само за нея. Да, в "рискова група" съм. Ходя на редовни прегледи при мамолог. Оптимистка съм.

# 18 7 фев. 2008, 17:39 ч.

Цитат на: Баба хулиганка в чт, 07 фев 2008, 17:23

Ето това е едно от нещата, които най-много ме притесняват. Стреса. Леля ми имаше дългогодишни и много сериозни проблеми със съпруга си. Страшно много тромоз от негова страна, а след време каввгите повлияха и на сина им и т.н. След всички тези неща, тоест, когато малко се поуспокоиха, тя разбра за заболяването - току що започнало. Майка ми все повтаря, да не се тромозя за тия неща, защото стреса и притесненията са в основата на много ппроблеми. Е, аз тромоз от такова естествено не съм изживявала, но за сметка на това съм на 24 а от 2 години постоянно живея с мисълта за лоши неща.Може би и затсоят в къщи....с малкия.....това че се изолирах малко от динамичната среда в която съм живяла до сега, може би всичко това оказа влияние. Сега се опитвам да поработвам по-малко. Малкия обаче често боледува и не става много.....но сякаш ми е по-добре. Започнах да излизам сред приятели по-често. Да се забавляваме. И ми е по-добре. Но много неща ме депресират. Безкрайно се изнервям и от новините.....случвало ми се е да имам много хубав и весел , най-вече спокоен ден. Седнем вечерта да хапнем, да пийнем и почнат новините....и се почне..........незнам си колко починаха в тежки катастрофи....за онкоболните няма лекарства....децата мрат по домовете.......опасен е въздуха, храната, водата, козметиката.....всичко! И просто...се скапвам. Тия от БТВ ги мразя вече. Честно. Мамка им, ако можех щях да ги съдя за нанасяне на морални щети, и всякакви други там. Не че те са ми виновни де......ама може ли само това да се говори? какво им стана от една година насам. Моя позната все казва...винаги е имало болни, винаги е имало лоши неща, но сега някои просто злоупотребяват с превилегиите си да афишират трагедиите. Хората с по-лабилна психика като мен....се сдухват напълно.

# 19 7 фев. 2008, 17:44 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: страхчо в чт, 07 фев 2008, 17:39

............. Майка ми все повтаря, да не се тромозя за тия неща, защото стреса и притесненията са в основата на много проблеми.......... Хората с по-лабилна психика като мен....се сдухват напълно.

Ето, умна жена е майка ти! И това е точно така! А и ти си наясно какво ще стане с теб, ако продължаваш така! Имаш семейство, детенце, искаш още едно. Кой ще ги гледа, ако майка им е напълно здрава физически, а не е наред с главата, което си е предизвикала със собствените си безпочвени притеснения? Момиче, толкова си млада! Погрижи се преди всичко за мислите си!

# 20 7 фев. 2008, 17:50 ч.

Мнения: 2 032

Да, имам.

Не се хваща рак от гледане на вечерната емисия, упокой се.

Съмнения за генетична обременост можеш да имаш ако майката ти, сестра ти и други роднини по кръвна линия (поне 2 обаче) са се разболели, и то преди сравнително млади. Такава поне е статистиката. След което (ако имаш 2 болни жени в рода, преди 60 години) можеш да се изследваш за BRCA1 и BRCA2- това са мутирали гени, които носят наследствената обремененост за рак. Не знам в Бг дали сега се правят такива изследвания, защото са сложни и скъпи.

Пак статистика: доколкото знам, само около десетина процента от случаите на рак на гърдата са свързани с наследствена обремененост. Другото е кофти късмет.

Хайде, успокой се, че от постингите ти лъха истерия.

# 21 7 фев. 2008, 17:55 ч.

Цитат на: Алиса в чт, 07 фев 2008, 17:50

Знам че от вечерната емисия не се хващат болести, но просто ме провукира да мисля за това ........а за момента точно това ми е проблема. Да спра да го мисля.
Благодаря ти за инфото. Доста добре ми подейства.

# 22 7 фев. 2008, 17:58 ч.

А и, защо да се изследвам за такива гени, след като аз ходя на профилактика редовно. Ако наистина немога да направя нищо повече за себе си, по-добре да не знам дали имам или не шанс за такава болест.

# 23 7 фев. 2008, 17:59 ч.

Мнения: 824

Длъжна си на всяка цена да се отърсиш от страховете си,ако искаш детенцето ти да бъде щастливо.В противен случай без да се усетиш ,ще възпиташ и в него този страх.Трябва да си силна,можеш го,но трябва и да го поискаш.

# 24 7 фев. 2008, 18:04 ч.

Мнения: 1 632

Леля ми и баба ми починаха от рак.Никога не съм си позволявала да си мисля,че и при мен ще стане така.Имам 4 познати с оперирани гърди от години,и водят нормален живот вече доста години.Ако продължаваш да мислиш така,най-много да си предизвикаш нещо!Много си млада,така че бързо гони страховете,за да усетиш хубавата част от живота!

# 25 7 фев. 2008, 18:09 ч.

# 26 7 фев. 2008, 19:44 ч.

Мнения: 9 990

Нямам време да ти разказвам надълго. с две думи само-да, имам фамилна обремененост.Да, оперирана съм, предстои ми втора операция.Но...знаеш ли, защо нямам време сега да ти пиша обстойно-две деца слънчеви ме чакат да играем Grinning

Аз продължавам да живея пълноценно.Днес.

А твоето ми прилича повече на невроза някаква, сега ми бяга и термина даже-страх от болести...потърси помощ психологическа, ако се наложи, за да се отърсиш от това.Че си безумно млада.Не си струва в стархове да изживееш живота си. Hug

# 27 7 фев. 2008, 19:56 ч.

Мнения: 22 036

Твоето състояние напомня т. нареченото тревожно разстройство. То понякога води до хипохондрия или фобия от определено заболяване. По-нагоре те бяха посъветвали да посетиш психиатър. Направи го независимо, че е далече. Тези лекари наистина не хапят и могат да ти помогнат да се чувстваш нормално. Страховете, които възникват от гледане на новини или натрапчиви мисли за заболявания могат да се задълбочат, а това няма да помогне нито на теб, нито на детето ти.
Само не започвай да си втълпяваш, че си луда - не си - хиляди хора страдат от подобни състояния. Те могат да бъдат предизвикани и от депресия, за която дори и не подозираш. Сама казваш, че си се изолирала покрай грижи за детенце. Желая ти да се успокоиш и скоро да забравиш за глупавия страх, който те прави непълноценна. На първо време опитай да се занимаваш активно с нещо различно от ежедневните ти занимания. Спортувай поне три пъти седмично, гледай цветя или каквото ти харесва и смяташ, че би отвлекло вниманието ти.
Още веднъж успех Wink

# 28 7 фев. 2008, 23:05 ч.

София
Мнения: 442

Цитат на: Gugy в чт, 07 фев 2008, 19:56

Не съм съгласна за психиатъра. Ще я натъпче с хапчета да се подуе. После ще се чуди как да сваля килограми. А ефекта върху психиката не е постоянен...май. Може да се справи сама. Воля и самоконтрол. Избутваш мислите, като те застигнат и стискаш палци. Силно. Концентрираш се върху ежедневието. Намираш си занимания. Това е.

# 29 8 фев. 2008, 01:02 ч.

Мнения: 340

Напълно съм съгласна с калимби. Ако решиш да се консултираш с психиатър, не се съгласявай да почваш антидепресанти. Ако можеш да функционираш-- т.е. можеш да си гледаш децата, да работиш, или каквото изобщо е ежедневието ти, не почвай антидепресанти.

Погледни темата, която пуснах вчера в Здравния и ако искаш дай да споделяме заедно страховете си там. Мисля, че взаимно ще си помогнем повече от 10 психиатъра взети заедно! Hug

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=265041.0

# 30 8 фев. 2008, 01:46 ч.

Plovdiv->Toronto
Мнения: 1 361

Какъв е проблема всъщност? Не вярваш на лекарите? Не вярваш че си добре?
Според мен трябва да се постараеш да махнеш стигмата от този рак. Само 10% е вероятността да имаш генетична предразположеност. И то се смята само ако е от роднина първа линия - майка, сестра, дъщеря или баща, брат, син. За леля ти в Канада няма даже да има графа да я споменеш във въпросника, който се попълва преди мамограма.
Чети повече за рака на гърдата, за да го разбереш по-добре. Когато отидеш на лекар, поискай да ти направят ултразвуково изслвдване на двете гърди, така се вижда всяка киста, фибром, дори разширени млечни канали, и рак естествено. Ходи на ултразвук всяка година, може и на 6 месеца, пази си снимките и следи ако имаш нещо - кисти, фиброзна тъкан, лимфни възли - какви са им размерите, сравнявай, ако има пораснали - питай докторите какво ще се прави. На 30 си направи мамограма, преди това няма много смисъл, то и на 30 е рано, но за твое успокоение и да имаш база за сравнение. Като видиш всичко черно на бяло може би ще се почувстваш по-добре, явно имаш нужда да се върши нещо и да тма трайни резултати, така може би ще повярваш че си добре.
Гаранции за бъдещето естествено никой не може да ти даде. Човекът е крехко същество, а и медицината е все още в бебешката си фаза, няма в какво да си говорим Simple Smile

. Но хората винаги са си живели и са крояли планове въпреки всичко. Трябва да филтрираш отрицателните емоции, ако те дразнят новините смени канала, или държавата. Стресът ще ти навреди, по един или друг начин. Мисли за детето си, и то ли да се откаже защото някой ден може да се разболее от нещо ?

# 31 8 фев. 2008, 07:40 ч.

Varna, Bulgaria
Мнения: 464

Вчера бях при онколог по същата причина, но нямам наследствена обремененост с пак на гърдата. Баба ми и вуйчото(брата на баба ми) на майка ми починаха от рак на стомаха и съответно на гърлото.
Преди 2 дена имах болки в едната гърда, а като опипах имах нещо като оток, много се стреснах. Оказа се, че съм в овулация и това е предизвикало образуването на мастна тъкан в тази зона на гърдата ми. Лекарката ме успокои, че не е нещо обезспокоително и всичко е на ред. Препоръча ми да ходя на преглед през 6 месеца и да не взимам никакви хормонални или противозачатъчни лекарства. Аз наистина никога до сега не съм приемала такива.
Дори преди да отида на прегледа бях оптимист, все си мисля ,че ми е рано да имам такива проблеми. Понякога оптимизма много помага. Опитай се да гледаш по-положително на това. Нищо не се знае, може пък никога да нямаш проблем с гърдите си и въобще с тази коварна болест.

# 32 8 фев. 2008, 08:10 ч.

Мнения: 431

Има ли въобще семейства без наследствена обремененост?

Имам починали от рак в семейството, баба ми е оперирана от същото преди 30 години и още е пушка... Много хора са се преборили, профилактика е необходима. Казали са ти за карциномфобията, вземи мерки.

Пък и в края на краищата... всички ще умрем един ден. Без да ни питат млади ли сме, деца имаме ли. Такъв е животът.

# 33 8 фев. 2008, 08:39 ч.

Цитат на: eli_c в пт, 08 фев 2008, 01:46

Благодаря ти! Подейства ми доста добре bouquet

# 34 8 фев. 2008, 09:31 ч.

Мнения: 1 172

Намери повече информация за тази диагноза. Само когато си напълно информирана, ще бъдеш и спокойна за бъдещето си (ако разбира се, следваш всички указания за профилактика, които ще научиш).

Имам в семейството си жена с такава диагноза, но нямам кръвна връзка с нея. И не мисля, че съм по-малко защитена от нейните дъщери. Може да се случи на всяка жена - и на генетично обременена и на тази, която не е генетично обременена. Ти дори имаш един плюс пред останалите - фокусирала си вниманието си сега, когато нямаш здр. проблем и при добро желание можеш да се подготвиш с информация, да си правиш профилактични прегледи и изследвания. Някои се информират за болестта едва когато проблемът е наличен. Погледни от тази страна, по-позитивно.

# 35 8 фев. 2008, 12:09 ч.

София
Мнения: 7 039

Преди Коледа ми поставиха тази диагноза. Оперираха ме, но казаха, че било доброкачествено предраково образувание (благодаря на Господ), хванато на време и за сега съм добре. Знам какво изживяваш, аз и в момента съм така - шока и ужаса от новината,стреса преди операцията, черните мисли, че в хистологията може да не са видяли нещо и да ме обрекат, много са... Сега съм във високорискова група, опитвам се всеки ден да не мисля за това, трудно ми е, но исакм да се освободя от тези черни мисли. Никой не е застрахован от тази кошмарна болест, прегръщай силно детето си и прогони тези мисли, аз така правя, надявам се да се справим.

# 36 8 фев. 2008, 13:55 ч.

Мнения: 3 929

Мила, дори да нямаш никакво сновоние да се притесняваш, именно с тези притеснения ще си докараш рак. Един добре информиран човек знае отлично, че ракът тръгва от психиката и цялата тази мъка, безпокойство се трупа и един ден избива някъде. Моят съвет е да престанеш да си внушаваш подобни неща. Ако се налага, ходи си на профилактични прегледи веднъж годишно, но в никакъв случай не изпадай в подобна паника.
Моята баба, лека й пръст, почина от рак на гърдата. Тя е майка на майка ми. Знам, че се предава през поколение, но не съм легнала да мра заради това, а вече съм почти на 32. Ходих само веднъж, гледаха ме на ехограф, докторът каза, че нищо ми няма. Просто от кърменето не съм се изцеждала добре и имам на места мастни натрупвания. Приех го и така. Дядо ми, по бащина линия, почина от рак на кръвта, доколкото си спомням. Баща ми, Бог да го прости, почина от рак на дебелото черво. Майка ми се оперира от рак на кожата на лицето. Повярвай ми, никак не ми е чуждо това чувство твое, но не му се поддавай. Горе главата!

# 37 8 фев. 2008, 16:52 ч.

Мнения: 22 036

Напълно съм съгласна за лекарствата - с тях не се избързва, но не всички лекари бързат да ги изписват. Препоръчах психиатър, защото са по-често срещани и в по-малките градове от психоаналитиците.

# 38 8 фев. 2008, 18:03 ч.

Мнения: 729

Майка ми е оперирана от рак на гърдата,баба ми от рак на матката а дядо ми почина от рак на дебелото черво.Това обаче не ме кара да се чуствам по начина по който се чустваш ти.Не го мисли толкова.Не е задължително че и ти ще се разболееш от тази коварна болест.Ходи си редовно на профилактичен преглед и живей пълноценно.

# 39 8 фев. 2008, 18:43 ч.

София
Мнения: 39 764

Мама също смята, че при нея "отключването" на болестта е следствие на стрес. Свързва го с пренасянето си в чужбина.
Но пък винаги е имала едно на ум. Работеше 9г в Онкологията. Когато на 40г се превиваше от жестоки жлъчни кризи, и на последният преглед с ехограф след като лекарката казала на хирурга "за операция е", тя попитала "Рак ли имам"?

Позитивното мислене е полезно. Песимизма и черногледството, и най-вече страха "да или не", наистина може да разболее човек.

Може да се разболея, а може и да не се разболея. За сега обаче мисля да си гледам детето, да чакам 2рото и да се радвам на живота. Доста сълзи пролях покрай мама. Рано ми е все още да рева и за себе си.
Но да си призная понякога когато ме боцне гърдата казвам "аууууууу". Имам приятел хирург-онколог, който ми казва "Таньоооо ма ела да те опипам ве", праща ме на лекар и после ми се кара за черногледството.
Гледам да не се поддавам на лоши мисли.

btw Мама е добре. Мисля, че физически е преборила рака. Но най-важното е, че психически го е преодоляла. Намира сили да се шегува със себе си. Преди няколко месеца исках да й купя протеза. Тя ми каза, че не иска. Като беше лятото на гости само се смее и казва "оооо, намерих си ново място за носенето на парите. Като отидем в някой магазин с брат ти той само ме поглежда и просъсква 'Там да не си бръкнала'". Скъсах се да се хиля.

# 40 8 фев. 2008, 18:56 ч.

Мнения: 473

Ако трябва да се притеснявам от болестите в семейството ми не трябва изобщо да спя. Но аз си живея щастливо живота, радвам се на детето ми и на любимите ми хора, наслаждавам се на всеки един ден и мисля положително за всичко. Дай боже да доживея до старини и аз и всички, които обичам!

# 41 8 фев. 2008, 19:34 ч.

Мнения: 2 448

Ох, доста се чудех дали да се включа по темата, но и аз донякъде имам този страх.Прабаба ми беше с отрязана гърда, но това не и попречи да доживее до 86 години, майка ми е с операция на гърдата, но и махнаха само някакво топче/доброкачествено/, а леля е също с операция - напълно отстраниха гърдата.И при тези обстоятелства аз напълно се парализирам от страх да отида на профилактичен преглед на мамограф.Отлагам отлагам и кой знае до кога, знам че трабва да се ходи профилактично отвреме на време, но не събирам смелост.

# 42 8 фев. 2008, 20:22 ч.

Пловдив
Мнения: 1 219

Те са ти казали вече момичетата, но да ти кажа и аз. Ако много го искаш ще можеш и сама да се справиш. Но с психоаналитик е по лесно. Ти дори не си чак толкова обременена според мен. Моите две баби, единият ми дядо, първата ми братовчедка и мама починаха от различни форми на рак. Но никога не съм се плашила. До тази пролет, когато ми казаха, че имам метастази в мозъка. Уплаших се не ами.....Плаках, не спях, почти спрях да ям. Но получих много подкрепа и от близки приятели и от момичетата тук във форума. И реших, че със страх не мога да живея и че дори да стане най-страшното искам поне да съм с ума си. А не да полудея от страх или да си влоша трагично състоянието. И не знам точно как, но се стегнах. Казвах си че въпреки лошата фамилна анамнеза, аз ще гледам свекърва ми. Тя е с отстранена гърда от вече 20 години и все се караме с нея - да работи по малко. Може и тя да ми беше примера, но твърдо си казах, че аз от това няма да умра. И си го повтарях по 100 пъти на ден. И сега не ме е страх .... е не повече от здравословно нормалното.
Вчера ми сервираха нова диагноза, но все си мисля, че ако бях се поддала на черни мисли съвсем щях да се поболея и наистина да пипна някакъв рак или нещо такова.
Мисълта ми беше, че човек дори със заболяване не бива да се предава. А да се страхува от хипотетично такова пък въобще. Имаш детенце, помисли си то не заслужава ли да се бориш и да живееш заради него.
По дълго стана от колкото очаквах, но искрено се надявам да се пребориш със страховете си.
Болестта е не само страдание на тялото, но и на съзнанието и на духа. Не позволявай на духа си да боледува - това зависи от теб.

# 43 8 фев. 2008, 21:29 ч.

Мнения: 13 512

Да, майка ми е оперирана от рак на гърдата преди 7 г, двете и лели починаха от същото. От няколко години има метастази на костите на черепа, гръбнака, коленете, таза.
Като я заболи главата и лекуващият и лекар и каже, че е вероятно от метата, тя му казва: Ами! Не е такава костна болка, друга е ... няма да е от това. Възхищавам се на силата и волята и за живот. Непоправим оптимист!
На мен не ми минават черни мисли, на сестра ми още по-малко. Точно защото мисля за децата си, не мога да си позволя лукса да си вкарвам такива мисли в главата.

# 44 8 фев. 2008, 22:31 ч.

София
Мнения: 2 104

леля ми (сестра на баща ми) имаше рак на гърдата, оперираха я, след това метастази в костите и черния дроб и почина на 42 години...
да си кажа честно, хваща ме наистина понякога страх, че съм наследствено обременена, но се опитвам бързо да си го избия от главата
ходя на годишни профилактични прегледи, старая се да не мисля постоянно за болести и се справям по някакъв начин Peace

# 45 9 фев. 2008, 07:50 ч.

София
Мнения: 39 764

Цитат на: pasinet в пт, 08 фев 2008, 19:34

Отлагам отлагам и кой знае до кога, знам че трабва да се ходи профилактично отвреме на време, но не събирам смелост.

Хич не отлагай.
Наскоро пуснах тема (информативна) за рака на гърдата. Просто трябва да сме информирани.
Това, че мама е болна, не значи, че аз или Дияна ще се разболеем. Разбира се на мамолог ходя през 6м.

# 46 9 фев. 2008, 08:15 ч.

Надъхвам се сега......до прегледа. Повтарям си, че ако всичко и с двете ни е наред, ще направя максималното за да се опитам да преборя страховете си. Трудно ми е обаче много. Ето снощи например......малкия каза че много го боли коремче.....дори го хвана разстройство, е аз не си казах че е от това болката а си помислих - дано не е някоя тения Rolling Eyes

, че ние имаме куче......то е навънка на двора разбирасе и му се дават хапчета, но все пак някак си някъде може да е пипнало детето и......, Мъжът ми страда от мигрена, повече от 10 години, естествено беше и на лекари, останови се дори точно какво я е провукирало.....напоследък обаче започна всекидневно почти да го боли....и друг път е имал такива пристъпи но....аз снощи отново си казах - да не е някой тумор....а как след като беше на лекар....... Rolling Eyes

Еми ей такива........но наистина ще се опитам, да съм по-щастлива. Искам го. Много. Само дано с майка ми всичко е наред, иначе надеждите ми за по-нормален живот утиват на кино.

# 47 9 фев. 2008, 08:53 ч.

Мнения: 13 512

Цитат на: страхчо в сб, 09 фев 2008, 08:15

..е аз не си казах че е от това болката а си помислих - дано не е някоя тения :Мъжът ми страда от мигрена, повече от 10 години, естествено беше и на лекари,..аз снощи отново си казах - да не е някой тумор....

Това св нарича хипохондрия и тя е лечима. вземи мерки,защото с годините се задълбочава.

# 48 9 фев. 2008, 09:44 ч.

Цитат на: monda в сб, 09 фев 2008, 08:53

Цитат на: страхчо в сб, 09 фев 2008, 08:15

Това св нарича хипохондрия и тя е лечима. вземи мерки,защото с годините се задълбочава.

Знам , че се нарича така. Преди около година намерих в интернет описание на това състояние, и за мое голямо учудване и успокоение, абсолютно всички симптоми бяха сходни с моите проблеми. Казвам и успокоение, защото си мислех, че съм луда. И още си го мисля понякога......Незнам как се лекува , и сигурно наистина ще се справя по-лесно ако имам помощ от специалист, но това че доста често сама успявам да се "измъкна", ми подсказва, че може би с малко по-силна воля и желание, ще успея!
А знаете ли кое е най-странното? Никой не го забелязва около мен........в смисъл смятат че всичко е плод на внушението ми, че чета прекалено много в интернет, че се сдухвам за глупости и т.н. Може би са прави. Сигурно са. Но аз мисля, че мога и сама.......трябва ми време обаче. Била съм и по-зле. Сега предстоящия преглед ме хвърли в тази депресия...

# 49 9 фев. 2008, 11:47 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

И аз съм в рисковата група. Две поколения назад са имали рак, само че не на гърдата, а на матката. Дядо ми пък почина от рак на белият дроб. Приела съм го за даденост, страх ме е. Ако ми се случи не знам как ще реагирам newsm78

# 50 9 фев. 2008, 12:36 ч.

Мнения: 22 908

Не съм имала роднини с рак на гърдата,но дяд ми почина от рак на дебелото черво.Не,не мисля ,че и аз съм потенциална бъдеща жертва.Правя каквото съм сметнала за нужно:редовни прегледи при лекар,правя си пълни изследвания всяка година и смятам,че това е оптималното.Наскоро имах гинеколгичен проблем с вирус,причинител на рак.Оперирах се,нещата са наред.Посещавам редовно гинеколога си,чета и се интересувам,но живея спокойно именно,защтот съм запозната с проблема и съм направила всичко,касаещо случая.Оттук-насетне се радвам на живота.

# 51 9 фев. 2008, 15:36 ч.

Мнения: 23

Здравей,аз съм на 21 години,преди година и половина и мен ме оперираха и то на двете гърди,за щастие беше фиброаденом(което си е туморно образувание) и те не бяха никак малки.Една седмица преди мен да оперират,оперираха майка ми от рак на шийката на матката(за щастие всичко е наред).
Никога не съм си мислила,че може пак да се разболея или че това се дължи на това,че някой от роднините може да е бил болен,както някой по горе беше писал,всеки носи рака и туморните образувания в себеси,просто на всеки по различно време,или изобщо дори не се активират.
Та мисълта ми беше да не се тормозиш излишно,както виждаш никой не е застрахован,с редовните прегледи които правиш си до голяма степен застрахована,защото дори и да има нещо,ще се открие на време и послетсвията ще са по-малки и по-лесни за разрешение.

Желаяти всичко да е наред и се радвай на живота,не се тормози излишно!

# 52 9 фев. 2008, 16:05 ч.

София-в сърцата на моите деца
Мнения: 1 728

Моето момиче, според мен имаш прекалено много свободно време и се занимаваш с глупости. Намери си приятни занимания, гледай си мъжът и детето, чети весели неща, гледай комедии и се радвай на живота!!!!! Намери си хоби-рисувай, бродирай, ший, целувай по-често мъжът си и дете и си свиркай!!!Купи си един номер по-малки панталони и се опитай да се пъхнеш в тях!!!Събирай се с любими хора , купувай си от време , на време някоя глупост! Ако искаш нацуцуркай се поне веднъж и направете с мъжът ти "Шики-Мики" в леглото!
Прави хиляди лудории!! Каквото ти хрумне!! Просто-живей!!!! Виж птичките, пчеличките и им се радвай!!!! Събирай се с весели и доволни приятели и приятелки и...ще видиш, че животът е хубав!!!Слушай латино ритми и си свиркай!!!:* Heart Eyes

# 53 9 фев. 2008, 16:18 ч.

Цитат на: dianivo в сб, 09 фев 2008, 16:05

zdrafi , съжалявам за това което ти се е случило, толкова рано. Радвам се, че всичко е имало щастлив край, и се възхищавам на оптимизма ти bouquet

Де да беше заразен.............

Препоръчани теми

Сексуално несъвместими в семейството

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Причина:

Причина: