Какво ще кажете за любимия ми Мариус Куркински? Обичате ли го? Не ли?

Невероятен талант!
Sedada,  разбирам какво чувстваш.  Имала съм подобни емоции, но насочени към друг талант.
 И не, не съм от типа "фенки".

Eй, ама вие не преставате да ме затапвате! С длъбинните си прозрения де. Нима самия Мариус би бил това, което е, ако се занимаваше с подобни глупости?
(Благодаря ти, nadq, май само ти ме разбираш в случая)

Да, накарахте ме да се замисля какво мечтая... за него. Та аз дори не мечтая да го познавам - тука грандиозното ми смущение си казва думата, ако не е то - може би би ми било приятно да сме приятели, но смущението ми, за жалост, е непреодолимо.
Може би бих му била много добра сестра, може би е това. Поне от моето семейство съм разбрала какво е да имаш брат или сестра - това е човек, който, дори и дума да не сте си казали, дори и поглед да не сте си хвърлили, знае какво става с тебе.
Може би искам да познавам майка му.
Искам да бъде мъж на любимата ми приятелка, което е доста абсурдно, още повече, че тя и хабер си няма да иска такова нещо...

За гейството - според мен е малко високомерно спрямо Господа човек да казва "аз СЪМ гей", добре е да употреби по-мека форма - "струва ме се, че...", "мисля, че съм... " Защото единствено Той знае какъв СИ ти. И защото човек не бива да затваря врати пред себе си. Фреди Меркюри е бил по-скромен (и по-невинен) с изявлението си, че може да е бисексуален, но че никога не би могъл да се влюби в един мъж така, както в една жена. А ако му погледнеш чисто статистически живота ще кажеш - да бе, вярваме ти. Важното е, че той си е вярвал. Не казвам, че нещата при всеки би следвало да стоят така. Но кой знае, може ако Мариус да не беше такъв урсуз, женичките отдавна да са си го свалили и да си е народил дечица вече... А сега се се държат на почетно разстояние! На мен лично ми е мъчно. Защото никой не знае какво би могъл да му поднесе живота. Та за вратите ми беше въпрос.
Имам някакъв отдавнашен спомен за някакво интервю, което съм чела на Мариус, дори не знам дали е истина, и като го питат какво ще направи, ако момиче се влюби в него, че той отговаря:"Не знам". И това "не знам" е толкова жизнено. Дано да е истина.

А това, дето може да съм била неосъществена артистка (актриса?), ме накара да се усмихна. Това би ми било крайно безинтересно. Аз на сцена не мога да изляза дори да преместя един стол... дори за сценичен работник не ставам. Не, моят mainstream е друг.

Но, моля ви, не измествайте темата към моите преживявания, мисля, че за тях разказах достатъчно, темата е за Мариус...

Харесва ми таланта му.

Аз вече си говоря сама в собствената си тема - ми какво учудващо?
Та, за край, да разкажа още една истинска история (ми като ме наплашихте - вече се налага да доуточнявам)
За това какво прави Мариус с неизкушените.

Встъпление:
Отново Мърчаево, този път малко заснежено площадче накрая, където свършват къщите. С мъжа ми, Б., “говорим за театър”.
Той: “Ти даваш ли си сметка от какво живеят всичките тези артисти?!”
Аз:”?!”
Той: “Ми от твойте билети живеят бе, шматко! А-ааааа... Е...ал съм им майката! Аз ще си прочета пиесата... ми да! Иначе кво? Трябва да ги гледам кво ми играят! (Освен ако не са някви много добри де... Но тва е...) За цената на тоя билет аз ще си купя книгата, и в нея ще има не една, а може да има три пиеси даже! И сега ще ги прочета, и след време, след години, мога пак да ги прочета! Мен това ме е най яд – че за два часа свършва и после – кво – нищо...”
Да поясня, че мъжът ми наистина много обича да чете пиеси, но, веднъж ми призна че бил ходил на театър само три пъти.


Та, изложението: навивам го аз да го заведа на “Сътресение”, той дига ръце от мене, казва да съм му купела билет, защото иначе нямало да го оставя на мира. Цял месец аз му напоням да ми обеще, че ще ДОЙДЕ на постановката, защото се е случвало да му купувам билет и той пак да отказва да дойде...
През въпросния месец на няколко пъти се повдига въпроса защо ТОЯ не бил заминал някъде – “не вземе да отиде... в Америка да отиде... да имигрира, ми да ме мъчиш така!!!” Водят се преговори колко по-рано той трябва да пусне курсистите си – от половин час той го съкращава на 10 мин., че иначе свършват в 7 ч, в колкото започва представлението...
Вече в театъра аз му казвам как ме боли главата, той започва да ме пита защо не съм му се обадила да не ходим, не съм ли знаела, че от тези задушни помещения по-лошо за боляща глава нямало... И вече, таман като изгасваха светлините, той току заподозря нещо, и ме пита - “Колко човека играят?”, аз - “Един”, той, изстивайки:”О, не!”
Но... при него зорът е докато го завлечеш до столчето, после гледа с блеснали очи като момченце...
След представлението, като го питах дали го е харесал, едва чуто каза:”Да”.
После, на няколкостотин метра от театъра, се опитваше да изчисли броя на хората, умножени по цената на билетите, и приспадайки някакви хипотетични суми за Сатиричния и Пловдивския театри, накрая, тъй като нищо не му излезе от изчислението, махна с ръка и каза: ”Абе и 1000 лв да остават за него, пак е по-добре, отколкото да бачка някъде по цял ден като кърт.”
Ден втори: наобяд Б. се прибира с въпроса:”А защо на плаката е с различен костюм, различно кепе и различни мустаци?”
По време на обяда поисква сведение относно пълната творческа биография на Мариус, какво съм гледала, какво не съм гледала, ЗАЩО не съм гледала... Ми щом като съм смятала, че човек нямал право да пипа свещенните текстове, защото това не можело да бъде направено на театър, тогава каква била разликата с “Песен на песните?”и т.н.
Ден трети: мълчание по въпроса.
Ден четвърти: седи си Б. кротичко в кухнята и в момента, в който влизам, ми задава въпроса:”Уне(така ми казва любовно)...”, та:”Уне, дават ли го някога втори път тоя театър бе?”


Послеслов
Казвам на Б., че ще купя билети за “Пушката ще гръмне след антракта” на Теди Москов.
Той:”А-аа, къв е тоя Теди Москов?”
Аз:”Много известен режисьор, как може да не си го чувал...” и т. н.
Той:”И с много артисти? О-оо, то ще е калъбълак на сцената... Друго си е самосиндикално...”
Аз:”А тогава защо каза:”О, не”?”
Б.:”Ми бях забравил, че Мариус играе хубаво”
Отиваме, гледаме, излизаме и още не стигнали фонтана пред Народния, Б. казва, тихо и убедено:”Значи наистина театърът на Мариус Куркински е на съвсем друго ниво! Тука имаше нещо само в тоя, високия...(Захари Бахаров)” И само как го каза това “Мариус Куркински”! Както произнася само най-най-любимите си неща!
Малко по-натам вече се обсъждаше колко безинтересно било миналото на руснаците в сравнение с нашето, българското, как “ние си имаме  КОЗИ... имаме си ...как се казваше оня с брадата? - ходжа...  А какво си имат те – нищо... “

Седада, трябва да станеш писателка,ако вече не си де !
Много увлекателно пишеш ! 

Благодаря, Dorоty, на времето учителката ми по литература изпита едва ли не лична обида като разбра, че имам намерение да се посветя на друго поприще...
Но наистина не смятам, че писането е мое амплоа, просто се опитвам колкото се може по-честно да кажа с думи разни... трудно изказващи се неща. Но мисля, че съм много, много далеч от непосредствените усещания.

Няма за какво да ти се обидя . Ти мислиш ,че съм в грешка ... и е нормално да мислиш така , след като имаш ... да кажем някакво отношение към този човек .
Как разбра ,че е силен ?
Не знам какво им пречи на жените , но ако познаваше Мариус колкото мен , щеше да се учудиш на собствената си прозорливост - без да искаш си го характеризирала много точно - лабилна и истерична психика - това е той , на 100% .
И за съжаление е доста нещастен 

Това е и моят отговор! 

Както винаги едното за сметка на другото! Страхотен талант,но според мен ощетен от много други неща.

Аз не се сещам за велик талант, който да е имал щастлив живот. Сякаш страданието и гениалността вървят ръка за ръка. 

Sedada,като те чета ми напомняш Кърт Вонегът на моменти...
Пиши повече
Струва ми се,че разбирам чувствата ти към Мариус.
Имала съм странни копнежи по известен наш певец,платонически,лишени от физическа близост желания просто да се "докосна" до неговият свят,да го опозная/но не прекалено/...
Едновременно с това в мислите си със развивала ситуация в която ставаме близки приятели,излизаме,срещаме се..
Това ме изплаши.
Не исках всъщност да съм част от живота му.
Не исках да сме толкова добри познати.
Той трябваше да остане загадка за мен...
Не е по фенски някак....

За това не ме интересуват подробности от личния живот на творците... Някак си се разваля цялата магия около тях...

Много ми е странен .

Когато един човек е такова име като Мариус Куркински това означава, че куп хора са признали, че това, което той прави им въздейства. Това е сила.
Освен това съм била свидетел на такива изражения на лицето му, които, ако бяха предназначени за мене, направо биха ме сринали. Съответно знам, че е силен.
И освен това знам, не е много много цвете за мирисане. Това в скоби.

Но интересно защо хората така обичат да си нарочат някого за "нещастен". За мен това е дума-клише, абстрактно понятие, което, употребявайки го, те заблуждава, че казваш Нещо. Дали човешката психика изиграва номер в случая - понеже всичко се познава в сравнение - и като наречеш някого "нещастен" интуитивно се проектираш колко Ти си щастлив на неговия фон...
А от тея митове за нещастните гении... изпъстрили западната култура през последните векове... ми се повдига.
Скоро четох писмата на Ван Гог - един от така наречените "нещастни", нали? Нямате си представа колко умиротворен и ведър е духът му!
Когато сътворяваш нещо не си нещастен, то е екстаз!

Искам да подчертая, че не съм ничия фенка! Мразя тая дума, може би ми се асоциира с това да гледаш някого в очите със зяпнала уста, или с това да си манипулирана бурмичка на нечия индустрия...
И също така мразя словосъчетанието "личен живот", има нещо лицемерно в тоя израз - защото какъв друг може да бъде живота на човека, освен негов си личен?!
Обаче когато ти е мил някой, дори цвета на тапетите в стаята му придобива мнооооого важно значение за теб.
Защото живота се състои от подробности. Само сбор от на пръв поглед незначителни детайли - и докато се обърнеш, дните ти са ти изтекли през пръстите! 
Досега съм се вглеждала в живота на двама-трима значими за мен хора, мъртви вече, и мисля, че това не само че не нарушава очарованието от твореца, но е и дори "полезно", когато се питаш какво отличава необикновенния от обикновенните. Таланта, да, но около мен е пълно с хора, които по една или друга причина загърбват своя талант, защото освен талант трябва да имаш и поведението, и най-вече МИСЛЕНЕТО...

И понеже нещо много философски го забих, да ви разкажа нещо смешничко.
Излизайки от представлението "Сънят", Мариусово, нали го помните, в тълпата зад мене чувам, че една девойка казва на друга: "Еди кой си ми каза да го гледам, че е много философско". На гардероба при взимането на дрехите същата девойка се оказва зад мене отново, и казва: "На мене ми хареса. Защото беше много философско."
Явно "философското" се счита от някои хора за връх на сладоледа. Интересно защо не си четат философски трактати, а ходят на театър.

Чак да го обичам... не. Но го харесвам, доста. Стига до мен, това ми е достатъчно. Тъжен и голям.