Споделете за вашата работа в чужбина

Здравейте,

много се зарадвах че сте писали толкова  .
Благодаря на всички, които се присъединиха.

Статията на Карбовски разбуни духовете  , но това е едностранчива статия.
В предаването "Другата България" по BTV ще намерите много успели българи в чужбина, на които искрено се възхищавам за куража, смелостта и знанията, които имат.

Леле извинявайте за цитатите оплескала съм леко 

Joel, не се притеснявай, с твоето мнение можем да започнем новата посока 

Искам само да добавя че е много важна нагласата, когато се тьрси работа. Ние идваме с бьлгарско сьзнание и очакваме че нещата са подобни. Поне до преди годинини в Бьлгария, повечето хора си намираха работа с врьзки и познати и много по малко сьс способностите си. Трябва човек да си даде ясна сметка, че основонто зависи от него и останалото е малка доза кьсмет. Например в Канада, бьлгарите не са толква много и сьответно няма система в страната която да помага на новодошлите. Други бьлгари много рядко ще ти помогнат. Както една приятелка каза, сьществува някаква злоба сред бьлгарите и много често няма да ти дадьт информация защото те са се мьчили и искат и ти да минеш по този пьт. Разбира се не важи за всички, но си е факт.

- каква е вашата работа - медицинска сестра
- по специалността ли работите - да
- колко време ви отне да намерите работа - около месец ( 10 молби, 3 интервюта, 3 предложения за работа)
- как я намерихте - по обява
- имахте ли в началото затруднения с езика (интересувам се особено от онези от вас, които са заминали без да знаят език) - да, разбира се Учих го тук. Но в страна с 2 официални езика + над 200 диалекта + датски + шведски е доста весело общуването
- какво ви харесва и какво не - няма проблем със заплащането; заплатата ми се вдига автоматично като на всички
- какво е заплащането ви, доволни ли сте(само ако имате желание да споделите)- започнах със заплата, отговаряща на трудовия ми стаж от Бг
- смятате ли, че на чужденци плащат по-малко - не
Повтарям някои от горните мнения, когато знаеш какво искаш и какво си готов да дадеш  от себе си - няма проблем

- каква е вашата работа: преподавател по английски
- по специалността ли работите: не, в България работех в сферата на туризма.
- колко време ви отне да намерите работа: намериха ми я от Университета
- как я намерихте: намериха ми я
- имахте ли в началото затруднения с езика (интересувам се особено от онези от вас, които са заминали без да знаят език): понякога да. Като започнат децата да ми говорят на местният език ( говорещ се само в тази провинция) аз обръщам на български и те спират. Ама все ме пробват дали всичко рабирам.
- какво ви харесва и какво не: страшна подкрепа имам от колегите и във всеки един момент мога да разчитам на всякаква помощ. Учителите са много защитени, ваканциите. В момента не ми харесва начина, по който не разрешават проблемите с дисциплината. Бруталното държане на децата и липсата на уважение.
- какво е заплащането ви, доволни ли сте(само ако имате желание да споделите): да, доволна съм за часовете, които работя. А и заплащенето е допълнително стимулирано от държавата, за да остана да работя като учител.
- смятате ли, че на чужденци плащат по-малко: в тази сфера не. Всичко е регламентирано по закон.

- каква е вашата работа - График
- по специалността ли работите - Да
- колко време ви отне да намерите работа - 7 месеца
- как я намерихте - Чрез бюро по труда
- имахте ли в началото затруднения с езика (интересувам се особено от онези от вас, които са заминали без да знаят език) - Да
- какво ви харесва и какво не - Харесват ми уредените отношение, не ми харесва общото професионално равнище.
- какво е заплащането ви, доволни ли сте(само ако имате желание да споделите) - Сравнително доволна съм. Не бих споделила защото е твърде относително.
- смятате ли, че на чужденци плащат по-малко - В някой браншове.

jalana, да ви пожелая много щастие и любов първо
на теб - лесно и безпроблемно приспособяване

и една идея - ако ти се занимава
по-лесният начин е да запишеш докторантура
хем се плаща добра заплата, хем обикн. е на англ
хем по-бързо се урежда
напр. на мен ми признаха дипломата за 1 месец
точно обмислях този вариант, когато изкочи моят шанс

само да си кажа, че много "обичам", когато някой от някъде си реши да генерализира
ама хора всякакви, затова реших да се сдържа, че иначе ...

сега на въпросите ти
ще ти отговоря двойно
т.е. за 2 държави

1. Дания
заминахме заради работата на таткото (за когото БГ е малка)
намерих си работа по специалността и проф. ми опит от БГ още на 3-я месец
как: открих фирмата, представител на софтуера, на който работех и директно им изпратих мейл - по-късно разбрах, че тази т.нар. агресивна стратегия много се ценяла
само след 1 месец бях назначена за срок от 3 месеца - имаха нужда от помощ за един проект
след изтичане на срока ми бе предложена работа на пост. договор, но на 100% (дотогава бях на 75%), но заради пътуването до там и краткото работно време на детската градина отказах, нещо, за което все още съжалявам
фирмата беше супер известна и всички познати ме питаха как и кой ме е уредил там
ако познавах някого за краткия ни престой бих го взела да взима детето от ДГ
но не би ...
колеги, заплащане, отношение - всичко беше ОК
език - англ., все пак беше международна фирма

2. Щвеция
все още съм на обучение-trainee program, осигурена от бюрото по труда съвместно с фирма, специализирана в проф. обучение на кадри и намирането им на работа - малко подробности - тук се наложи да бъда доста нагла, защото моят представител в бюрото по труда само си клатеше краката и нищо не правеше, в последствие разбрах колко възможности съм пропуснала за такъв род програми, но го атакувах всяка седмица с разни мейли и явно му писна от мен и накрая ме свърза с тази посредническа фирма, там вече в рамките на 1 месец имаше положително развитие
тук вече езикът играе доста важна роля
впечатли ги как говоря само след 2год престой
но все пак и СВ-то ми, особено броя на езиците в него и последната ми работа и евентуално придобития опит от там
тук също всичко е ОК
само парите не са - засега ми се плаща от застрахователната каса
до 1 месец ще знам дали възнамеряват да ме наемат наистина след обучението
ако стане, то заплатата ще бъде според стандартите и профсъюзната статистика
аз съм единствената чужденка там, така че не знам дали има разлика в плащането
но такава причина (националност) е повод директно да осъдиш някого за дискриминация

успех и пиши какво става

Който и начин за намиране на работа да ползваш, все ще ти се налага използването на местния език.
Аз лично съм с 2 различни образования, но *(напук на Карбовски ) си изкарвам хляба с нещо различно, което сама избрах, нямам шеф, не завися от никого. Работното ми време си го разпределям аз и си работя като царица от дома. Но.. иска яко познания по езика и компютърна грамотност.
Работила съм тук по една от професиите си, но не ме удовлетворява заплащането и работното време, тъй като искам да прекарвам повече време с децата си у дома.

Събудихте воайорската ми същност  ,
но има още доста хора, за които би ми било интересно с какво точно се занимават. Момичета, моля, пишете...

Успех на авторката на темата  , една от малкото, които следя с интерес напоследък...

А...писанията за проститутките и призтичащите от статията на Карбовски размисли ме накараха да оценя поредното предимство на Северната Америка, а именно, че ЕВРОстереотипите (проститутки от източния лагер, работници в строителството и  миячи на чинии пак оттам) тук просто ги няма , да живей Новият свят!!!

Това ме кара да се замисля дали темата Новия свят срещу стария ще има същия наклон като тази на столичани версус провинциалисти

Ей с това ,ама хи4 не съм съгласна!Искаш да кажеш ,4е в Канада няма българи ,които да работят в строителството и които да си изкарват хляба с това?Аз познавам поне 10 -ина такива , и то със семейства ,работещи през лятото ,а през зимата неправещи нищо ,живеещи само от помощи....
4е няма българи ,които 4истят на 4ерно в Канада? И такива познавам.....Познавам и много преуспели ....
За проститутките - няма да коментирам.Карбовски се опита да направи предаване за хората в 4ужбина,но не за преуспелите както ни се показва всяка неделя в Другата България, а за обикновенните ...друг е въпросът дали успя....Предаване като Другата България на мен ли4но не ми харесва ,тъй като показва само една 4аст от истината ....
За столи4аните няма да коментирам - не е тайна , 4е през събота и неделя София е празна , тъй като "столи4аните се прибират по родните си места ,т.н...провинция...
И аз като теб следя темата с интерес , но все още нямам желание да пиша...
За авторката - няма да е лошо да нау4иш езика преди да отидеш където и да е било .....Успех!

Не съм чела статията на Карбовски, защото не ми влиза в излишни спорове.

Отговарям директно на зададените въпроси:
- каква е вашата работа- лекар
по специалността ли работите -да, започвам след 2 м, защото трябва да получа  първо разрешение за правоспособност в Германия , а и тук бюракратичните служби са доста тромави.
 колко време ви отне да намерите работа- 8м
- как я намерихте- по интернет, в една трудова борса
- имахте ли в началото затруднения с езика (интересувам се особено от онези от вас, които са заминали без да знаят език)-знаех само няколко думи на немски:наздраве, обичам те, не разбирам
- какво ви харесва и какво не-харесва ми ,че работата е по моята специалност, че болницата е в моя град и няма да се налага да пътувам много и да губя часове в траспорт, все пак имам малко дете-дъщеря ми е на 1 г. и 3 м.- какво е заплащането ви, доволни ли сте(само ако имате желание да споделите)-да, доволна съм.
- смятате ли, че на чужденци плащат по-малко- не, има тарифи според трудовия ти  стаж и квалификацията ти.

jalana , няма невъзможни неща! Поискаш ли нещо, положиш ли труд, винаги се възнаграждава!

Успех и много късмет ти желая!

И аз следя темата с интерес.
Jalana, каквото и да чуеш/прочетеш за живота и професионалната реализация на българи в чужбина ще бъде личната интерпретация на всяка една от нас. Няма общовалидна истина!
Тези, които са доволни от работата си и заплащането, са позитивно настроени като цяло към възможностите, които чужбина предлага на българите.
Тези, които работят нещо, което не ги удовлетворява са и по- песимистично настроените.
Тези, които все още търсят работа, са обзето от смесени чувства.
Аз съм от последните. Бях чувала и все още чувам колко са толерантни холандците към чужденци. Зависи от чужденците, ако ме питат мен (има какви ли не тук). Живея 6 години в Холандия. Миналата година, края на август завърших тук работна психология (имам и друга магистърска степен от България) и от тогава търся работа. Минах през различните етапи:
-   пълен ентусиазъм – имам магистърска степен от реномиран холандски университет;
-   съмнение- правилния профил ли съм избрала и мога ли да се реализирам там (определено има хора със специалности като програмисти и мед. персонал например, които си намират лесно работа);
-   гняв- при всяко следващо глупаво извинение, че не са се спрели на мен в избора си на кандидат;
-   разочарование- струваше ли си да завърша тук, след като това ми струваше неимоверно много усилия и пари (по време на първи курс родих синът си, но не спрях с обучението си);
-   безразличие- не съм се отказала да кандидатствам за работа все още, но очакванията ми са различни от първоначалните.
От всички интервюта за работа до сега научих и доста цени неща:
-   не са за подценяване социалните контакти. Факт е, че при всяко кандидатстване директно от уеб сайта на съответната фирма те питат имаш ли познат, работещ във фирмата и кой е персоналният му номер.
-   стажът по специалността е по- важен от самата диплома;
-   нивото на владеене на езика е много важно ( дори и за професии, където не се изисква да се владее перфектно съответния език, защото владеенето на езика според повечето е величина за определяне на интелигентността);
-   използвам вече фамилното име на съпруга ми, защото така поне имам шанс да ме поканят на интервю. Доста се писа с Холандия за дискриминация към мароканци и турци- двете най- големи малцинствени групи. Много работодатели тук само отхвърлят кандидати сами заради името.
-   жена с дете/деца не е преимущество пред другите кандидати.
Разбира се, не съм се отчаяла все още и смятам, че сегашното ми положение е по- скоро временно. Не е лесно, но не и невъзможно намирането на работа. Ако сега се откажа да търся работа се обезсмисля всичко това, което съм постигнала през последните години.

И пак да повторя всички впечатления са субективни. Как на теб ще ти се стори живота във Франция е отделен въпрос. Психологически ако си подготвена за голяма промяна и съумееш да се приспособиш бързо и лесно, няма да имаш проблеми за каквото и да се отнася.
Успех и много късмет

Jalana, аз ще ти отговоря тук, пък ти можеш и във френската ни тема да посъбереш информация

За мое съжаление съм все още в търсене на работа, но ето какви са ми наблюденията:
-езикът във Франция е много важен, то не че дълго можеш и по другите държави да живееш без местния език, но франсетата... Лошото е, че има порочен кръг - най-бързо се учи като работиш, но за да почнеш да работиш ти трябва език
–тук се цени ужасно много практическия ти опит, повече от дипломата. Мен лично ме спира липсата на опит във Франция, нищо че имам диплома.
-според бюрото по труда и техните официални статистики - над 60% от работещите са си намерили работа чрез 'връзки'. Сложих кавички, защото имам предвид не само негативната страна на думата, ами и например да получиш информация, че се търси някой еди къде си и да си пратиш сам кандидатурата!
-но основното според мен си е късмет, просто стечение на обстоятелствата.

Така че невъзможни неща няма, залягай на френския (пък и едно френско име помага много).