моето дете е с проблем

Мисля,че всички ВИЕ сте едни чудесни майки,определено сте най-добрите,защото нашите "проблемни" деца са специални и за да могат да живеят пълноценно,да се усмихват,да се гушкат и хилядите други дреболии Ви правят ВАС- СПЕЦИАЛНИ.Защото ние трябва да сме силни и да приемаме децата си такива,каквито са.
Проблемите идват от хората,тези,които не обичат различните или "странните",макар,че всички ние сме различни  и децата  са различни,няма две еднакви деца.
Много е трудно да кажеш,че твоето дете има проблем.Минавала съм го и продължавам да минавам по този път почти всеки ден в различните ситуации,но вече не ми прави впечатление,отстоявам позицията на детето си и това е-тя е моето дете,тя е прекрасна и аз съм горда,че съм нейна майка.Минаваме през много изпитания,е, това е поредното и със сигурност най-трудното ,но съм сигурна,че ще се справим-newsm10.
Благодаря на всички Вас,които пишете във форумите,защото чрез Вас се опитвам да бъда по-добра майка за своето дете,искам да съм най-добрата за да и помогна.

Не знам защо, но аз също мисля, че нещо конкретно те е афектирало. Може би не точно определена случка, вероятно нещо, за което си мислиш, или по скоро си мислиш, че другите мислят. Както и да е. От деня, в който Боби се роди, до ден днешен вярвам и поддържам тезата, че ако искам хората да приемат Боби като нещо нормално, той трябва да е постоянно пред очите им. Другите родители трябва да са запознати с неговите особености и проблеми така, както аз знам, че на Пенка детето има запек, на Драганка се бие и хапе, а пък това на Петканка много плаче. Родителите около мен знаят историята на Боби от самото му раждане - какво е станало в родилния дом, за времето когато си мислех, че е напълно здрав, както и .... да ....знаят прогнозата на това заболяване. Когато изляза в градинката с детето, смея се и говоря с тях нормално за ежедневните грижи, те се отпускат и започват да разпитват. познатото не е толкова страшно. Винаги в първия момент, непознатите ме гледат особено, виждат че нещо не е наред, НО НЕ СМЕЯТ ДА МЕ ПОПИТАТ. Притесняват се да ме заговорят - ЗАЩОТО ГИ Е СТРАХ ДА НЕ МЕ ОБИДЯТ ИЛИ РАЗСТРОЯТ. Децата им се приближават до количката на Боби, а те се чудят как да ги дръпнат от там, защото ГИ Е СТРАХ ТЯХНОТО ДЕТЕ ДА НЕ НАРАНИ МОЕТО. Да не го дръпне или ощипе или де да знам какво. После, започват да се отпускат и естествено, по някое време тихичко, деликатно, почти виновно ме питат какво му е на Боби. Аз им разказвам спокойно и готово......бариерата е премахната. Вече не съм страшна и различна. Зная, от вас, че не винаги става така. Че много от нас се сблъскват с реална бариера в отношенията между тяхното и другите деца. Но за да падне тази бариера трябва взаимност. Двустранно разбиране. Как да очакваме от един родител на здраво дете, винаги да се отнася към нас по правилния начин, когато ние самите понякога не сме единодушни кой е този начин. Помните ли преди време темата за това, кое е по-правилно дете с увреждане или дете със СОП. Освен това има родители, но които им е трудно да говорят за проблемите си, както и други, като мен, които плямпат без да се притесняват. На авторката на темата искам да кажа - ако нещо конкретно те е афектирало, може би ще ти стане по-добре ако го споделиш тук. Поне с мен е така - олеква ми. Не смятам, че се срамуваш от детето си - просто каквото и да е станало, ако го разкажеш, може би ще успееш да го видиш в друга светлина.
  

като говорим по темата се сетих, че в началото мъжа ми всесе опитваше да ме спре като на всеки казвах какви пробелми имам с бремеността и че може детенцето ни да е зле...даже казвах и това, че никой не дава гарант дали ще е ок или...
това го стряскаше и разстройваше
после бе тка с диагнозата на МИми ...и сега като е изнервен понякога ми се сопва, че ен всички трябва да знаят че детето имало проблеми, нали не муу личи...
аз пък считам като Ели, че хидронефрозата на МИми не е нещо оибдно или страшно /вярно, че е относително лека диагноза, но все пак/ и считам че това не ни прави нито различни, нито опасни...както Ели е писала като знам за запека на ДИми и гневливоста на Ели, що да не знаят другите за проблемите на моето дете?

жалко че жената не се включва...надавяма се да се престраши и пак да пише - дори с нещо да сме били малко по-остри то не е било с цел да я нараним или обидим...
дано намери слред нас и разбиране и ну2жното и спокойствие и реална преценка

Според мен мъжете,доста трудно приемат факта,че точно тяхното дете има проблем.Мисля така,защото покрая мен вече има няколко семейства,които се разпаднаха заради това,че детето е с хиперактивност или друга диагноза.Майката си е майка,тя е до детето си,ама най ме е хвана яд,че вчера видях бившият на една от моите познати,не,че ми е близка,ама ми стана гадно като го видях с една девойка,щото същият не се и обади на детенцето си миналата седмица,а пък то беше болничко покрай грипа.Все пак нашите "специални" деца имат нужда от двама родители и много болезнено поне при нас е така приемат караниците или пък липсата на един от двамата.Нашият татко също много страда от това,че изоставаме от другите деца,но се надявам,че някой ден това да е било поредното изпитание за нашето семейство през което е трябвало да преминем