моето дете е с проблем

Няма ли да е по-удобно, ако се регистрираш?
А сега да ти напиша моето виждане. Защо така разсъждаваш, афиширане е много груба дума за твоето детенце. А съжалителните погледи могат да те наранят и достигнат, само ако ти им разрешаваш. За тези деца трябва и е нужно да се говори, точно заради ограничените и прости хора, които си разрешават да стигнат само до "горкото"! Ако си направил или направила, не разбирам от ника пола ти, нещо лошо, разбирам да се срамуваш или притесняваш, но вие сте създали живот на този свят, и това, че е по-различен от стандартите наложени от някого, не го прави втора ръка или повод, да се чувствате така, че да искате да го криете. Не, не афиширайте вашето дете, а просто го водете по белия свят така, както му се полага, до вас и щастливо, че има такива всеотдайни родители, грижещи се за него и неотказващи се от борбата за него. Вече сте направили крачката навън, не се спирайте! Успех! И в този форум ще намерите много подкрепа и съвети.

Мойто дете е също със специфични нужди, също не обичам да ме гледат съжалително и да се чудят какви думи да подберат за да изразят съжалението си...За афиширане- не афиширим, при нас случаят е такъв , че просто се  вижда.....не сме го скрили и го водим навсякъде стига да не е болен.

много агресия...
разбирам те, но ако подхождаш към обществото така....няма начин и да разбереш дали биха те гледали без съжаляние - защото за теб всеки поглед ще е съжалителен
кармата си е карма, но с нея не се воюва
предполагам нещо те е афектирало да пишеш така... защото ние също сме част от обществото и смея да твърдя че може да съм гледала с тъга болни дечица, но никога и с чувставта, които ти приписваш на това "общество"...

Здравей baloni!
Не си права с думите които си изрекла. Никой от нас не чака съжаление от никого. Просто се стремим да лекуваме качествено децата си. Защо трябва да се афишира непременно, не не трябва. Всеки си решава как сам да си лекува детето, но ако примерно знаеш много повече, ще помогнеш на детето си много повече. Аз до колкото разбирам ти криеш заболяването на детето си, така ли е? Явно е някакво заболяване, което не се вижда видимо. Аз не бих се притеснила да говоря с хората за заболяването на детето ми. Даже напротив, нямаш си на представа колко помощ съм получила, не с пари , а информация. А информацията е нещо много важно за нас родителите с проблемни деца.

Тук всички които пишем имаме деца със СОП.
Аз мисля ,че ние сме тия които трябва да ги подготвим за обществото в което ще живеят.Защото те няма да са винаги малки ,ще пораснат и ще искат да бъдат самостоятелни и ще трябва сами да се справят.
Много си черногледа,за това че няма кой да те разбере и че всички щели да те съжаляват.А запитала ли си се как се чувства детето ти!

Аз пък имам деца в двете крайности - вярвай и с едно и с другото не е лесно - родители сме трябва да застанем до тях. Има подфорум интеграция. Дори такива интересни теми, трябва да са там.

Аз не разбрах защо е пусната темата    Да се срамуваме ли задето пишем в този форум?  И как по-точно се бориш с обществото? 

Здравей Балони,

Познавам родители (чрез нашата рехабилитаторка), които имат детенце  с  детска церебрална парализа. То е  още  бебенце  на годинка и 8 месеца. Не  може да седи самостоятелно. Родителите още не  могат да намерят сили и казват на роднините , когато ги  питат, дали ходи и говори детето , че  всичко е  наред. Само те си знаят  истината. Не  извеждат детето навън само, когато го водят  на рехабилитации , всичките  им съседи и приятели знаят  , че детенцето е здраво. То е  много  красиво  момченце,  показват  снимки, на  които не се разбира за  проблема.
 
Как мислиш , защо тези родители се срамуват  от  проблема  на детето си? Защото за  мен това е така.  Може би поради същите причини , поради които  и ти криеш  Мислиш ли, че щом родителите  изпитват  срам , те  няма да  го  втълпят  на детето , като  порасне ? И няма ли и то да се крие  само после и да се срамува?

Всеки родител иска дето му да е  здраво и щастливо! Нека се  опитаме да  преодолеем ние самите комплексите си и да гледаме  на хората с проблеми в семействата си НЕ като  бреме  и срам!!! Започвайки от  нас  ние  ще  променим и околните!

Моята дъщеричка има генетично заболяване , но навсякъде  където отидем  всички много й се радват, гушкат я и заобичват. Кой гледа със сажеление едно щастливо и весело дете  ??? Смея да твърдя ,че тя е  едно много щастливо дете  Не  крия заболяването й и никога  не съм си и помисляла да го правя.
Ще  се  опитам да  й вдъхна  нужното самочуствие, за да  не се чуства тя никога втора  ръка , а един уравновесен и силен човек, който да помага на  приятелите си и околните!

Когато родителят узрее за да не се възприема като родител на "горкото",вдигне глава, и помогне на обществото да разбере,нещата ще стоят по друг начин.Нищо не е лесно,ще има хора които никога няма да се променят,но това е пътят.Заравянето на главата в пясъка на никого не е помогнало.
Балони,намери начин да се справиш с чувствата си ,за да можеш да помогнеш на детето си.

И аз така.
Искам да кажа на Балони, че се гордея с децата си и със здравото и с Различното. И още нещо ако ти не приемеш различното си дете и обществото няма да го приеме.

Мама Раче е права. Първо ти трябва да го приемеш, да го заобичаш с цялата обич, която имаш и го приемеш така, както всеки си приема проблемите. Аз например се и гордея с детето си, но съм минала близо и до твоя път. В началото, когато разбрах за проблема, първо не вярвах, после, не го казвах, после- го казвах, но малко по- разбираемо за непросветените, вече наричам нещата с имената им и това не ме притеснява изобщо. Но може би е нормално и при тебе да зивървиш пътя и да минеш през отричане, неприемане, криене, после работа и работа и гордост- и на най- малките и дребни неща ще се радвате и така постепенно ще успявате повече и повече.

Съжаление и чувство от т.нар."безчувствено"общество разбира се не ти е нужно!Но след като то не знае за проблема на детето ти откъде знаеш,че ще получиш именно това?!!Разбира се,че трябва да се бориш да намериш мястото на твоето дете в това общество и за да бъде то най-доброто и да бъде на "мястото си"то проблема не може да се крие!Иначе,не само че ще го комплексираш,а може и да му навредиш!А по мои скромни наблюдения естествено не всеки ще те разбере,но ще намериш и разбиране и подкрепа,а и сама ще видиш,че не всеки е без проблем!За съжаление повечето имат по някакъв проблем от различно естество,но поради страх от съжаление и подигравка не всеки смело и открито показва проблема си!Естествено,че не е нужно да тръбиш на всякъде,но има хора и институции които трябва да знаят за проблема за да получи детето ти най-доброто!
Някъде във форума бях чела,че децата с проблеми се раждат при много специални родители-при най-добрите,защото само те могат да дадат най-доброто за това дете!Да му дадат нужното внимание и разбиране,за да се чувства детето добре!Това на мен ми помогна много!Спрях да си задавам въпроса- защо!пОЖЕЛАВАМ ТИ ОТ СЪРЦЕ УСПЕХ!Отвори сърцето си,изтрий болката,не мисли,че на всички им е розово,а на теб ти е най..!Сигурна съм.че ако го превъзмогнеш ще срещнеш любов и разбиране!А за съжалението-гледай снизходително,не ги съди!Те просто и представа си нямат!

Здравей Балони , не искам за нищо да те упреквам или пък понякакъв начин да налагам мнението си , знам колко е трудно да имаш детенце с някакви здравословни проблеми,И на мен ми беше трудно в началото плачех непрекъснато ,питах се зщо ли ме наказват така , но не криех от никой проблема,В началото ми беше много трудно да произнеса самата дума камо ли да свикна с мисълта че детето ми е болно но сега вече е по-леко и не се опитвам по никакъв начин да го крия  , не знам вашщия проблем от какво естество е ,с каква диагноза сте ние сме с епилепсия  и  пред никого не есе опитвам да скрия дори ми е било неприятно когато  са го съжалявали винаги се държа с него като с нормално дете. Така че горе главата обичай си детенцето радвай му се и се наслаждавай на всеки миг прекаран с  него.

 И аз това се питам!!!!

Въобще не се срамувам, че детенцето ми има проблеми, колкото и да ми се свива вътрешно сърце и душа.
Напротив, готова съм да говоря открито и да не се срамувам, не АФИШИРАМ, това не е афиш, а напротив, психология от която имаме нужда и намираме сродни души с проблема си.

В нещастието срещах щастието. ЩАСТИЕТО МИ СА ВСИЧКИ ХОРА ТУК, КОИТО НАМЕРИХ И ЧАСТ ОТ ТЯХ ВЕЧЕ ПОЗНАВАМ!
ПРЕОТКРИХ МНОГО НЕЩА И ЗА САМАТА МЕН, НА КАКВО СЪМ ГОТОВА И НА КАКВО СЪМ СПОСОБНА ДА НАПРАВЯ И СЪМ НАПРАВИЛА ЗА МНОГО РОДИТЕЛИ И ДЕЦАТА ИМ.
ТОВА МЕ РАДВА!

НЕ СЕ СРАМУВАМ И ГЛЕДАМ НА ДЕТЕТО СИ КАТО ЕДНО ХУБАВО, НОРМАЛНО ДЕТЕ, ДАРЕНО С ОБИЧ И ЛЮБОВ ОТ СВОЕТО СЕМЕЙСТВО!

Мисля,че всички ВИЕ сте едни чудесни майки,определено сте най-добрите,защото нашите "проблемни" деца са специални и за да могат да живеят пълноценно,да се усмихват,да се гушкат и хилядите други дреболии Ви правят ВАС- СПЕЦИАЛНИ.Защото ние трябва да сме силни и да приемаме децата си такива,каквито са.
Проблемите идват от хората,тези,които не обичат различните или "странните",макар,че всички ние сме различни  и децата  са различни,няма две еднакви деца.
Много е трудно да кажеш,че твоето дете има проблем.Минавала съм го и продължавам да минавам по този път почти всеки ден в различните ситуации,но вече не ми прави впечатление,отстоявам позицията на детето си и това е-тя е моето дете,тя е прекрасна и аз съм горда,че съм нейна майка.Минаваме през много изпитания,е, това е поредното и със сигурност най-трудното ,но съм сигурна,че ще се справим-newsm10.
Благодаря на всички Вас,които пишете във форумите,защото чрез Вас се опитвам да бъда по-добра майка за своето дете,искам да съм най-добрата за да и помогна.

Не знам защо, но аз също мисля, че нещо конкретно те е афектирало. Може би не точно определена случка, вероятно нещо, за което си мислиш, или по скоро си мислиш, че другите мислят. Както и да е. От деня, в който Боби се роди, до ден днешен вярвам и поддържам тезата, че ако искам хората да приемат Боби като нещо нормално, той трябва да е постоянно пред очите им. Другите родители трябва да са запознати с неговите особености и проблеми така, както аз знам, че на Пенка детето има запек, на Драганка се бие и хапе, а пък това на Петканка много плаче. Родителите около мен знаят историята на Боби от самото му раждане - какво е станало в родилния дом, за времето когато си мислех, че е напълно здрав, както и .... да ....знаят прогнозата на това заболяване. Когато изляза в градинката с детето, смея се и говоря с тях нормално за ежедневните грижи, те се отпускат и започват да разпитват. познатото не е толкова страшно. Винаги в първия момент, непознатите ме гледат особено, виждат че нещо не е наред, НО НЕ СМЕЯТ ДА МЕ ПОПИТАТ. Притесняват се да ме заговорят - ЗАЩОТО ГИ Е СТРАХ ДА НЕ МЕ ОБИДЯТ ИЛИ РАЗСТРОЯТ. Децата им се приближават до количката на Боби, а те се чудят как да ги дръпнат от там, защото ГИ Е СТРАХ ТЯХНОТО ДЕТЕ ДА НЕ НАРАНИ МОЕТО. Да не го дръпне или ощипе или де да знам какво. После, започват да се отпускат и естествено, по някое време тихичко, деликатно, почти виновно ме питат какво му е на Боби. Аз им разказвам спокойно и готово......бариерата е премахната. Вече не съм страшна и различна. Зная, от вас, че не винаги става така. Че много от нас се сблъскват с реална бариера в отношенията между тяхното и другите деца. Но за да падне тази бариера трябва взаимност. Двустранно разбиране. Как да очакваме от един родител на здраво дете, винаги да се отнася към нас по правилния начин, когато ние самите понякога не сме единодушни кой е този начин. Помните ли преди време темата за това, кое е по-правилно дете с увреждане или дете със СОП. Освен това има родители, но които им е трудно да говорят за проблемите си, както и други, като мен, които плямпат без да се притесняват. На авторката на темата искам да кажа - ако нещо конкретно те е афектирало, може би ще ти стане по-добре ако го споделиш тук. Поне с мен е така - олеква ми. Не смятам, че се срамуваш от детето си - просто каквото и да е станало, ако го разкажеш, може би ще успееш да го видиш в друга светлина.
  

като говорим по темата се сетих, че в началото мъжа ми всесе опитваше да ме спре като на всеки казвах какви пробелми имам с бремеността и че може детенцето ни да е зле...даже казвах и това, че никой не дава гарант дали ще е ок или...
това го стряскаше и разстройваше
после бе тка с диагнозата на МИми ...и сега като е изнервен понякога ми се сопва, че ен всички трябва да знаят че детето имало проблеми, нали не муу личи...
аз пък считам като Ели, че хидронефрозата на МИми не е нещо оибдно или страшно /вярно, че е относително лека диагноза, но все пак/ и считам че това не ни прави нито различни, нито опасни...както Ели е писала като знам за запека на ДИми и гневливоста на Ели, що да не знаят другите за проблемите на моето дете?

жалко че жената не се включва...надавяма се да се престраши и пак да пише - дори с нещо да сме били малко по-остри то не е било с цел да я нараним или обидим...
дано намери слред нас и разбиране и ну2жното и спокойствие и реална преценка

Според мен мъжете,доста трудно приемат факта,че точно тяхното дете има проблем.Мисля така,защото покрая мен вече има няколко семейства,които се разпаднаха заради това,че детето е с хиперактивност или друга диагноза.Майката си е майка,тя е до детето си,ама най ме е хвана яд,че вчера видях бившият на една от моите познати,не,че ми е близка,ама ми стана гадно като го видях с една девойка,щото същият не се и обади на детенцето си миналата седмица,а пък то беше болничко покрай грипа.Все пак нашите "специални" деца имат нужда от двама родители и много болезнено поне при нас е така приемат караниците или пък липсата на един от двамата.Нашият татко също много страда от това,че изоставаме от другите деца,но се надявам,че някой ден това да е било поредното изпитание за нашето семейство през което е трябвало да преминем