-добре де като толкова много знаеш,я ми кажи тогава,на тебе какви ще ти се падат децата на баща ти..?
при което всички-леж.а тои поне 10 мин. не разбра какво точно е казал..
при което всички-леж.а тои поне 10 мин. не разбра какво точно е казал..
- Публикувана: 15 ян. 2008, 03:02 ч.
- Последно мнение: 19 окт. 2008, 20:46 ч.
Семейни трагикомедии и битовизми - 2
понеже не сме проследили как е протекъл спора, има логичен отговор на въпроса - братя и сестри
Ау не, вече коремни мускули от смях ще направя...
Та да се включа и аз.
>> Седим си ние с приятеля ми в една пицария и обсъждаме какво ще си поръчваме. И му казвам, че за пиене ще си взема една кола и го питам какво ще пие. А той ми отговаря, че се колебае между натурална вода и минерален сок. Питам го пак, какво ще иска? А той пак - натурална вода или минерален сок. Та май трябваше да му кажа какво е изцепил, за да се усети
>> Друг път, отново в същата пицария, нашият иска още един (този път натурален) сок. Идва сервитьорката и особено учтиво буквално ТРЕСНА един СОС на масата. Еми какво да прави човека, изля си соса на пицата, а сок не пи повече.
>> Един ден си седим в онази градинка зад НДК и си говорим нещо за футбол. И искам аз да кажа нещо за Зинедин Зидан, ама решавам да му кажа само фамилията, то няма как да не се сети. Но не, говоря си аз нещо за ЗИНЕДАН. А той нашия седи и ми се смее и ме пита кой е тоя. И му повтарям пак - абе оня бе, футболиста Зинедан. Та и аз докато се усетя какво съм изцепила, голям смях падна.
>> И друга случка от морето тази година. На пицария сме, ама сме на море с моя, родителите му, сестра му и нейното гадже. Та нещо с господина какво се разцелувахме, колко време е продължило не знам, ама явно е било много, предвид, че гледаме пред родителите му да пазим благоприличие. И чуваме по едно време сестра му казва 'Ей, младежите, след малко идва яденето, не започвайте от сега'. И като се откъснахме един от друг само ги гледаме на отсрещната страна от масата (баща му беше до нас) - майка му, сестра му и гаджето й седят, гледат ни и се подхилкват. Голям срам беше, ама сега ми е смешно
>> Това пък е случка на една моя приятелка, още от детските години, в първи клас (Мардж, извинявай, че те цитирам ако четеш). Имало едно момиченце в класа, с което имало тенденцията да стават приятелки. Говорели си там нещо, та приятелката ми я пита къде живее, а момиченцето отговаря, че е от Красно село. А наш'та малка, не знае, че е квартал й казва 'Оуу, не знаех, че си селянка!'Другото момиче цяла година не й проговорила.
Айде, ако се сетя за още, ще пиша.
>> (едит) Преди не помня и аз колко години вече, отиваме с най-добрата приятелка на баба да ми вадят дубликат на акта за раждане, че моя се беше забутал някъде и не можехме да го намерим. И казва тя на жената, че съм от Левски, но после сме се преместили с нашите в Младост, а служителката казва, че ще потърси, но най-вероятно до Оборище трябвало да ходим, а не в общината в Младост. Та й викам аз 'Ама лельо Раче, аз мислех, че от както съм се родила, все в Младост съм живяла'. А тя ми отговаря 'Аааа не, вие в Младост се преместихте след като се роди брат ти'. И започвам да се смея и през сълзи й казвам 'Абе лельо Раче, аз брат нямам, сестра имам, а тоя, за който ми говориш не е мой брат, а вуйчо'
А тя ме объркала с майка ми
Та да се включа и аз.
>> Седим си ние с приятеля ми в една пицария и обсъждаме какво ще си поръчваме. И му казвам, че за пиене ще си взема една кола и го питам какво ще пие. А той ми отговаря, че се колебае между натурална вода и минерален сок. Питам го пак, какво ще иска? А той пак - натурална вода или минерален сок. Та май трябваше да му кажа какво е изцепил, за да се усети
>> Друг път, отново в същата пицария, нашият иска още един (този път натурален) сок. Идва сервитьорката и особено учтиво буквално ТРЕСНА един СОС на масата. Еми какво да прави човека, изля си соса на пицата, а сок не пи повече.
>> Един ден си седим в онази градинка зад НДК и си говорим нещо за футбол. И искам аз да кажа нещо за Зинедин Зидан, ама решавам да му кажа само фамилията, то няма как да не се сети. Но не, говоря си аз нещо за ЗИНЕДАН. А той нашия седи и ми се смее и ме пита кой е тоя. И му повтарям пак - абе оня бе, футболиста Зинедан. Та и аз докато се усетя какво съм изцепила, голям смях падна.
>> И друга случка от морето тази година. На пицария сме, ама сме на море с моя, родителите му, сестра му и нейното гадже. Та нещо с господина какво се разцелувахме, колко време е продължило не знам, ама явно е било много, предвид, че гледаме пред родителите му да пазим благоприличие. И чуваме по едно време сестра му казва 'Ей, младежите, след малко идва яденето, не започвайте от сега'. И като се откъснахме един от друг само ги гледаме на отсрещната страна от масата (баща му беше до нас) - майка му, сестра му и гаджето й седят, гледат ни и се подхилкват. Голям срам беше, ама сега ми е смешно
>> Това пък е случка на една моя приятелка, още от детските години, в първи клас (Мардж, извинявай, че те цитирам ако четеш). Имало едно момиченце в класа, с което имало тенденцията да стават приятелки. Говорели си там нещо, та приятелката ми я пита къде живее, а момиченцето отговаря, че е от Красно село. А наш'та малка, не знае, че е квартал й казва 'Оуу, не знаех, че си селянка!'
Другото момиче цяла година не й проговорила.Айде, ако се сетя за още, ще пиша.
>> (едит) Преди не помня и аз колко години вече, отиваме с най-добрата приятелка на баба да ми вадят дубликат на акта за раждане, че моя се беше забутал някъде и не можехме да го намерим. И казва тя на жената, че съм от Левски, но после сме се преместили с нашите в Младост, а служителката казва, че ще потърси, но най-вероятно до Оборище трябвало да ходим, а не в общината в Младост. Та й викам аз 'Ама лельо Раче, аз мислех, че от както съм се родила, все в Младост съм живяла'. А тя ми отговаря 'Аааа не, вие в Младост се преместихте след като се роди брат ти'. И започвам да се смея и през сълзи й казвам 'Абе лельо Раче, аз брат нямам, сестра имам, а тоя, за който ми говориш не е мой брат, а вуйчо'
А тя ме объркала с майка ми 
Днес имаме със съпруга ми годишнина от сватбата и по този повод ще разкажа още една от моите неловки ситуации. Тя е свързана с моя кум.
С мъжа ми бяхме още пресни гаджета и той старателно ме криеше от голямата му дългогодишна компания и аз не подозирах за съществуването й. Добре, ама на хората им любопитно да ме видят! Веднъж сме седнали с него на кафе, а мъжката част от компанията седяла в съседното. Видели ни, като минаваме, но не могли да ме разгледат. Решили да изпратят съгледвач /моят сегашен кум/. И така, седим си ние с мъжа ми и изведнъж на масата цъфва уж случайно негов приятел и сяда при нас. Запознахме се и разговорът потече. Аз обаче нещо се разсейвам и не го следя внимателно. По едно време става въпрос за това как приятелят му забил преди няколко вечери момиче в дискотеката, но без презерватив и сега се вайка, да не го е заразила с някоя болест - "Леле, цяло кашонче ще си купя да си имам у нас!!" И аз, влюбена, не разбрала точно, любителка на водката и на купоните казвам - "Като го купиш, викни ме и мене да го харчиме заедно!" На кумчето му се опъна физиономията, а моя мъж скочи на стола - "Защо пък ти!!" А аз съвсем спокойно - "Защо пък не!" От къде да знам, че става въпрос за презервативи, а не за водка! Стана кумчето да си ходи, нали има какво да разказва на компанията, а моя ме гледа странно и си яде устата - "Ако искаш и ние ще си купим едно кашонче презервативи." Аууу!
А сега де! Щях да се побъркам от ужас! Обяснявам аз каква е грешката, а той се залива от смях и ми злорадства, че посещението на приятеля му не било случайно и в момента всички разбират каква съм ненаситна... Аз го моля да ги намери и да им обясни за недоразумението, че много ме е срам ... Обеща, ама после доста време ни се точиха разни, уж случайно!
Ех, кумче, да си ми жив и здрав! Тази вечер пак ще се смеем за моя сметка!
За сега толкова, сега сте пак вие!
С мъжа ми бяхме още пресни гаджета и той старателно ме криеше от голямата му дългогодишна компания и аз не подозирах за съществуването й. Добре, ама на хората им любопитно да ме видят! Веднъж сме седнали с него на кафе, а мъжката част от компанията седяла в съседното. Видели ни, като минаваме, но не могли да ме разгледат. Решили да изпратят съгледвач /моят сегашен кум/. И така, седим си ние с мъжа ми и изведнъж на масата цъфва уж случайно негов приятел и сяда при нас. Запознахме се и разговорът потече. Аз обаче нещо се разсейвам и не го следя внимателно. По едно време става въпрос за това как приятелят му забил преди няколко вечери момиче в дискотеката, но без презерватив и сега се вайка, да не го е заразила с някоя болест - "Леле, цяло кашонче ще си купя да си имам у нас!!" И аз, влюбена, не разбрала точно, любителка на водката и на купоните казвам - "Като го купиш, викни ме и мене да го харчиме заедно!" На кумчето му се опъна физиономията, а моя мъж скочи на стола - "Защо пък ти!!" А аз съвсем спокойно - "Защо пък не!" От къде да знам, че става въпрос за презервативи, а не за водка! Стана кумчето да си ходи, нали има какво да разказва на компанията, а моя ме гледа странно и си яде устата - "Ако искаш и ние ще си купим едно кашонче презервативи." Аууу!
А сега де! Щях да се побъркам от ужас! Обяснявам аз каква е грешката, а той се залива от смях и ми злорадства, че посещението на приятеля му не било случайно и в момента всички разбират каква съм ненаситна... Аз го моля да ги намери и да им обясни за недоразумението, че много ме е срам ... Обеща, ама после доста време ни се точиха разни, уж случайно!Ех, кумче, да си ми жив и здрав! Тази вечер пак ще се смеем за моя сметка!
За сега толкова, сега сте пак вие!
Докато четях и се смях се сетих за една случка в детството ни.Ние със сестра ми сме породени ,а братчето ни е със седем години по-малко то мен(аз съм каката),но никога не сме го делили от нас и не сме се крили от него, когато си приказваме нещо дори и женски истории и още от малко детето се развиваше по-активно от връстниците си, и речника му по-богат и мислите му като на по- възрастен, и така. Веднъж се тропа на входната врата и докато скочи мама да отвори малкия вече е на вратата "Какво обичате моля?" и ние чуваме мъжки глас да пита "Татко ти у вас ли е?", а нашия отговаря че татко го няма сега в къщи и още не затворил вратата с пълно гърло "Мамо, пък едно високомерно магаре търсеше тати." и ние със сестра ми прихваме да се смеем, влиза малчо и ние го питаме "що пък да е високомерно магаре бе мило,тоя чичко", а той"ми високомерно е щото изправен през врата няма да може да мине како" и ние още повече се заливаме от смях, а мама" а защо нарече човека магаре" и нашия ухилен до уши "мамо ти не видя ли че устата му е като на дядо магарето та ме и питаш" аз и сестра ми вече сме по земята от смях а мама се кара "така на хората не бива да се присмивате", обаче то си имаше солидна доза истина пък брат ми още не знаеше що е това сдържаност като всяко хлапе.Тогава да е бил не повече от 4 годишен, ама и сега като сме заедно се сещаме за този случай и се смеем, "високомерно щото прав през вратата не може да влезе" 
изчетох темата на един дъх - страхотни истории! смях се от сърце! по-късно ще прочета и предната.
една случка и от мен:
Имам сестра. Бяхме малки, аз на 7 години, тя на 4. Майка ни излезе да плаща някакви сметки и ме остави да се грижа за сестричето. Аз реших да пострижа сестра си. Тя не беше много съгласна да й режа опашката. Опасяваше се, че няма да е хубава с къса коса. Аз й обясних, че ако не се хареса ще й залепя отрязаната коса обратно на главата. И й резнах опашката. Едно 3-4 пръста дължина коса отрязах. Дребната естествено нададе писък и крясък, че си иска косата обратно. Хванах косата й на опашле. Отрязаната коса я събрах от пода и я "оформих" на опашка след което с тиксо я залепих за опашлето. Казвам на малката - споко, косата ти ей сега ще се залепи! В това време майка ни се прибра. Сестра ми отиде да й се похвали, че за малко била с къса коса, но сега чака отрязаната коса да се залепи отново на главата й. Е, познайте, майка ни не чака много много да й се обяснява каквото и да е. Имаше шамарена фабрика. После ми даде пари да водя сестра ми на фризьор и да стоя с нея докато я приведат в нормален вид и ревеше като магаре.
една случка и от мен:
Имам сестра. Бяхме малки, аз на 7 години, тя на 4. Майка ни излезе да плаща някакви сметки и ме остави да се грижа за сестричето. Аз реших да пострижа сестра си. Тя не беше много съгласна да й режа опашката. Опасяваше се, че няма да е хубава с къса коса. Аз й обясних, че ако не се хареса ще й залепя отрязаната коса обратно на главата. И й резнах опашката. Едно 3-4 пръста дължина коса отрязах. Дребната естествено нададе писък и крясък, че си иска косата обратно. Хванах косата й на опашле. Отрязаната коса я събрах от пода и я "оформих" на опашка след което с тиксо я залепих за опашлето. Казвам на малката - споко, косата ти ей сега ще се залепи! В това време майка ни се прибра. Сестра ми отиде да й се похвали, че за малко била с къса коса, но сега чака отрязаната коса да се залепи отново на главата й. Е, познайте, майка ни не чака много много да й се обяснява каквото и да е. Имаше шамарена фабрика. После ми даде пари да водя сестра ми на фризьор и да стоя с нея докато я приведат в нормален вид и ревеше като магаре.
?
Ау, сетих се като малка (малка малка на 11 бях ако не се лъжа), Ривалдо още в националния на Бразилия играеше. Та на рождения ден на най-добрата приятелка на баба, големите се събрали и говорят за футбол. Та стана дума нещо за Роналдиньо, как от него голям футболист щяло да излезе и така нататъка... аз разбрала-недоразбрала, изцепвам 'Роналдо, Ривалдо и Роналдиньо... са шведска тройка' Ама на 11 от къде да знам аз какво значело...
Ама на 11 от къде да знам аз какво значело... 
Здравейте отново! Излиза, че живота си има и весела страна. 
Ще ви разкажа за най-прясната ми трагикомедийка - от вчерашната вечер и от днес. Преди време бях пуснала тема за дискриминацията на жените на трудовия пазар, особено ако са с малки деца/наблюденията ми са, че проблема съществува в цялата страна с изключение на София/. От месец пак съм безработна и търся подходяща работа. По този повод не веднъж съм заявявала, че бих работила каквото и да е, стига да ми остава свободно време за дъщеря ми и да мога да ползвам болнични, ако се наложи. Явно човек трябва да внимава какво си пожелава! Съдбата обича да си прави шеги! На вчерашния празник един от гостите ни в ресторанта се оплака от работниците в неговата фирма. Искали голяма надница за работата, която им се налагало да вършат. Аз питах дали не може да ме вземе мен за работник и той се съгласи! Така станах чирак на водопроводчик! И смешките започват. Разбрахме се днес да взема от жена му фирмени работни дрехи и в Понеделник започвам. Мъжа ми се възпротиви - какво щели да кажат хората, вишистка - водопроводчик! На мен обаче не ми пука. Почивам Събота и Неделя, отсъствам без проблем когато ми се наложи, свършвам на време, за да взимам малката от градина, а и на фона на последната ми работа заплащането е супер! Е, не си се представям да къртя с кангото, но другото няма да ми се опре! И така, тръгвам сутринта на среща с жената /и моя приятелка/ да си взема работните дрехи, а мъжът ми излиза вече примирен с решението ми и тръгва за среща в банката от която за пореден път теглим заем. На път към приятелката ми срещам моя бивша колежка от телевизията. Похвалих и се за новото си назначение и въпреки че я убеждавах, тя не ми повярва! Точно тогава ми звъни бъдещият ми работодател и ми съобщава, че стигнали до караница със съдружника му! Той бил категорично против! Целия град щял да им се смее, ако назначат на работа жена! 
Е какво бе, като съм жена да не съм малоумна! Размина ми малко и реших да побързам, поне на срещата в банката да присъствам. Пък може и време за кафе да ни остане с мъжа ми, поне да се поразведря малко. Влизам в банката и го виждам седнал, сядам и аз до него. Отсреща една мадама нещо рови в едни папки и между другото пита - "Какво точно работехте вие?" А мъжът ми казва - "Аз съм фризьор, а жена ми водопроводчик!" Трудно ми е да ви пресъздам физиономията на жената отсреща! С мъжа ми се разсмяхме на глас! Е, явно такава комбинация е крайно невероятна! И така, моите забавни житейски ситуацийки се увеличиха с още една. Тепърва ще се смеем пак за моя сметка и често ще си припомням какво щеше да е, ако често ми се налагаше да казвам - "Мъжа ми е фризьор, а аз съм водопроводчик!"
Ще ви разкажа за най-прясната ми трагикомедийка - от вчерашната вечер и от днес. Преди време бях пуснала тема за дискриминацията на жените на трудовия пазар, особено ако са с малки деца/наблюденията ми са, че проблема съществува в цялата страна с изключение на София/. От месец пак съм безработна и търся подходяща работа. По този повод не веднъж съм заявявала, че бих работила каквото и да е, стига да ми остава свободно време за дъщеря ми и да мога да ползвам болнични, ако се наложи. Явно човек трябва да внимава какво си пожелава! Съдбата обича да си прави шеги! На вчерашния празник един от гостите ни в ресторанта се оплака от работниците в неговата фирма. Искали голяма надница за работата, която им се налагало да вършат. Аз питах дали не може да ме вземе мен за работник и той се съгласи! Така станах чирак на водопроводчик! И смешките започват. Разбрахме се днес да взема от жена му фирмени работни дрехи и в Понеделник започвам. Мъжа ми се възпротиви - какво щели да кажат хората, вишистка - водопроводчик! На мен обаче не ми пука. Почивам Събота и Неделя, отсъствам без проблем когато ми се наложи, свършвам на време, за да взимам малката от градина, а и на фона на последната ми работа заплащането е супер! Е, не си се представям да къртя с кангото, но другото няма да ми се опре! И така, тръгвам сутринта на среща с жената /и моя приятелка/ да си взема работните дрехи, а мъжът ми излиза вече примирен с решението ми и тръгва за среща в банката от която за пореден път теглим заем. На път към приятелката ми срещам моя бивша колежка от телевизията. Похвалих и се за новото си назначение и въпреки че я убеждавах, тя не ми повярва! Точно тогава ми звъни бъдещият ми работодател и ми съобщава, че стигнали до караница със съдружника му! Той бил категорично против! Целия град щял да им се смее, ако назначат на работа жена! Е какво бе, като съм жена да не съм малоумна! Размина ми малко и реших да побързам, поне на срещата в банката да присъствам. Пък може и време за кафе да ни остане с мъжа ми, поне да се поразведря малко. Влизам в банката и го виждам седнал, сядам и аз до него. Отсреща една мадама нещо рови в едни папки и между другото пита - "Какво точно работехте вие?" А мъжът ми казва - "Аз съм фризьор, а жена ми водопроводчик!" Трудно ми е да ви пресъздам физиономията на жената отсреща! С мъжа ми се разсмяхме на глас! Е, явно такава комбинация е крайно невероятна! И така, моите забавни житейски ситуацийки се увеличиха с още една. Тепърва ще се смеем пак за моя сметка и често ще си припомням какво щеше да е, ако често ми се налагаше да казвам - "Мъжа ми е фризьор, а аз съм водопроводчик!" 
Първа в редиците ще съм и аз. "Аз съм фризьор, а жена ми водопроводчик!"
