И аз на моменти сьм "горе на черешата",но бьрзо ми минава.Вчера гледах репортаж за майка БЬЛГАРКА/не от ромски произход/С 9 ДЕЦА!? 
Ако това може да те окуражи...
Ако това може да те окуражи... - Публикувана: 10 ян. 2008, 11:05 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2008, 10:38 ч.
Оказа се, че не е толкова лесно....
Като най-голямата от три деца, често казано се замислих за най-големия ти син.
И аз най-много за него се замислих. Не знам как се получава това деление на любимо и нелюбимо дете, но за "нелюбимото" ми стана много мъчно повече отколкото за досегашното любимче.
Ти ще се справиш. Но защо сама? Мъжът ти къде е в тази ситуация, аз и това се питам... Да, жените сме силни, но мъжете не са някакви стълбове до нас. Не са и деца на отглеждане също. Нямаш 4 деца - имаш съпруг и още 3. Двамата заедно можете да се справите така както сте ги създали двамата заедно.
Съчувствам ти, въпреки че не съм изпитала точно това. И ще се оправиш, ще влезеш в ритъм след като ти премине това състояние. Това е един етап, в който е настъпил хаос заради тази нова ситуация, и този хаос съвсем естествено ще се превърне в ред. Важни са нещата, които научаваме в такива моменти. Важни са и хората около нас. Много е добре, че се замисляш. Дори и да ти се плаче, хубаво е да плачеш, за да изхвърляш негативите. Но не поемай целия товар сама.
Привет! Първо поздравления за трите дечица!
Аз мога само да кажа, че всичко ще отшуми, просто сега всичко в дома ти иска някакъв нов ред с идването на новия член в него. Аз следродилна депресия не съм имала, но я очаквам скоро
и за това не мога да кажа дали сега си в нейния плен. 
Но аз съм от семейство с три деца, аз съм средната, имам двама братя. Станах кака на 11 години. Истината е, че многото деца изискват повече време, а и домакинската работа става още повече. За това може би трябва и другите две деца да помагат за бебето и така да се чувстват полезни и да правите повече неща заедно. Аз например много обичах да се грижа за братчето ми и така не се намеси ревността ми към него, защото и аз бях глезеничето само, че на татко! А дори връзката помеджу ни стана много силна. Така, че спокойно, всичко ще се нареди на мястото си! Стискам палци това да е по-скоро! 
Аз мога само да кажа, че всичко ще отшуми, просто сега всичко в дома ти иска някакъв нов ред с идването на новия член в него. Аз следродилна депресия не съм имала, но я очаквам скоро
и за това не мога да кажа дали сега си в нейния плен. Но аз съм от семейство с три деца, аз съм средната, имам двама братя. Станах кака на 11 години. Истината е, че многото деца изискват повече време, а и домакинската работа става още повече. За това може би трябва и другите две деца да помагат за бебето и така да се чувстват полезни и да правите повече неща заедно. Аз например много обичах да се грижа за братчето ми и така не се намеси ревността ми към него, защото и аз бях глезеничето само, че на татко! А дори връзката помеджу ни стана много силна. Така, че спокойно, всичко ще се нареди на мястото си! Стискам палци това да е по-скоро!
Здравей миличка,,
всичко ,което си описала е напълно нормално за скоро родила жена , а на всичко отгоре ти си мама на трима сина
Депресийката ти ще отзвучи само не се отчайвай! Бобо ,малкото ти момченце просто сега осъзнава ,че не е вече център на вниманието в семейството и това го прави тъжен. Грижите за трите деца са ограмно натоварване от твоя страна и трябва да ти помогнат таткото и баткото. Те са големи и могат да поемат малко от грижата ти към Боби. Той е мъничък и не може да разбере защо мама не е вече само негова. Включвай го да ти помага. Това е относително ,но да се върти около теб когато се занимаваш с бебето. Така той ще е с любимата си майцича , а и няма да гледа на бебето като на нашественик .
Прегръщам те силно и горе главата! Ти си супер добра мама !!!!
всичко ,което си описала е напълно нормално за скоро родила жена , а на всичко отгоре ти си мама на трима сина
Депресийката ти ще отзвучи само не се отчайвай! Бобо ,малкото ти момченце просто сега осъзнава ,че не е вече център на вниманието в семейството и това го прави тъжен. Грижите за трите деца са ограмно натоварване от твоя страна и трябва да ти помогнат таткото и баткото. Те са големи и могат да поемат малко от грижата ти към Боби. Той е мъничък и не може да разбере защо мама не е вече само негова
. Включвай го да ти помага. Това е относително ,но да се върти около теб когато се занимаваш с бебето. Така той ще е с любимата си майцича , а и няма да гледа на бебето като на нашественик .Прегръщам те силно и горе главата! Ти си супер добра мама !!!!
Всичко ще се оправи след няколко месеца 