Публикувана: 10 ян. 2008, 11:05 ч.
Последно мнение: 11 ян. 2008, 10:38 ч.

Оказа се, че не е толкова лесно....

2 003
35
1

1
2
3
Всички

10 ян. 2008, 11:05 ч.

София
Мнения: 2 217

Здравейте отново,
както повечето ми постове и този ще е зов за подкрепа.....
Не съм предполагала, че ще бъда толкова объркана след третото раждане.... докато бях бременна, средния ми син ми беше слабостта, "мъжът в моя живот",както обичам да казвам на шега..... Сега всичко се преобърна с главата надолу...Оказа се, че обичам всички еднакво, барабар с мъжо, разцепвам се на парчета и не смогвам да обърна внимание на никого достатъчно... А Бобчо, който е свикнал мама да го обича и да му отделя много много внимание....ме гледа през цялото време с тъжни насълзени очета и каквото и да говоря и обяснявам - той тъгува....А аз на всичкото отгоре съм зла като оса последните два дни....Грубиянствам му, карам се....., а си мислех, че никога не бих постъпила така....Смазах се за отрицателно време...чувствам се като предателка..... Рева като магарица и знам, че по никакъв начин няма да върна на това дете нито тъгата, нито сълзите, нито обидата от отношението ми....Много се мъча да съм внимателна и добра, но....май нищо не става.....
Наистина не очаквах от себе си такава слабост и неопитност.....

# 1 10 ян. 2008, 11:19 ч.

Мнения: 83

Мила Alexa,мисля,че хубавото в цялата ситуация е ,че осъзнаваш всичко това!Не съм била на твое място,но си представям колко си физически и емоционално изморена ,а всички около теб очакват да си си предишната.Отделно от това-хормони,малко ревност,че ще се дели обичта на мама...Ние жените сме силни същества...не се терзай толкова...,сигурна съм,че всички твои мъже знаят колко много ги обичаш,но природата не отрежда един мъж да дели каквото и да било с друг,камо ли обичта на мама! Hug

# 2 10 ян. 2008, 11:20 ч.

Мнения: 565

Алекса не че имам твоя опит с децата, но виждам че скоро си родила. Аз също месец след раждането се чувствах ужасно. Ревах за какво ли не. Сега вече се чувствам най-щастливия човек на света. Но ти със сигурност знаеш че винаги в началото е трудно. Просто със всеки нов член нещо се променя в живота на цялото семейство. Просто по-малките са по-чувствителни и усещат най силно промяната. Трябва малко време обстановката да се нормализира. Ще свикнете и ти, и съпруга ти и дечицата. Каквото и да правиш едва ли ще е същото, а и щом малчо страда толкова използвай всяка свободна минутка за него. Таткото и по-голямото дете ще разберат. Hug

# 3 10 ян. 2008, 11:27 ч.

Мнения: 469

Всичко ще се оправи,сигурна съм Hug

Ще свикнеш да си мама на трима.А и следродилната депресия ще мине.
И аз със второто се чувствах като предателка.Толкова обичам Вили(голямата),а ми беше много трудно да балансирам между двамата.Преди да се роди той,тя беше центъра около който се въртеше нашият живот и изведнъж едно ревящо бебе.Аз уморена и изнервена по цял ден сама с двамата.Без да искам си го изкарвах на нея.После съжалявам и плача ама вече късно ooooh!

И на нея й беше тъжно и ревливо.Като ми кажеше"абе мамо ,защо го роди тоя Жоро"хем ми беше смешно ,хем ми се плачеше.
Сега всичко е наред.Много го обича и не може без него.А пък аз съм щастлива като ги гледам двамата.
Това е.Винаги е трудно,но рано или късно нещата си идват на мястото.
След година, две ще ти е смешно за сегашните ти тревоги. Hug

# 4 10 ян. 2008, 11:51 ч.

Мнения: 9 973

ти си тази,която ще въведе ред в тази объркана ситуация.
дай си време и по-смело Peace

# 5 10 ян. 2008, 11:58 ч.

Мнения: 8 999

Успокоявай се с мисълта, че ако имаше 4, а не три деца, щеше да ти е още по-тежко. Да са ти живи и здрави и тримата, таткото също!

# 6 10 ян. 2008, 12:03 ч.

Мнения: 2 960

В момента си" хаос от хормони "и затова ти се плаче непрестанно. Но има една грешка ,която си направила...огромна грешка.Създала си си любемиц и този любимец дори е знаел че е такъв. Защото майката сигурно скрито в сърцето си винаги ще има един любимец от децата си,НО не трябва да го показва пред тях. Затова сега любимецът ти страда. Той е бил погален веднъж от сътбата да се почувства като единствен за теб....най специалния. И сега му сбъркваш представите за всичко с което е свикнал.Пишеш че обичаш всички наравно....така и трябва/ или поне така те трябва да си мислят/. А защо това трябва да те разцепва на парчета....напротив това би да те накара да си в мир в себе си.... bowuu

какво по нормално от това децата ти да са равнопоставени в сърцето ти.Скоро ще се поуспокоиш и ще наредиш чувствата и мислите си в синхрон със своите разбирания. bouquet

# 7 10 ян. 2008, 12:06 ч.

Мнения: 2 821

Сигурна съм, че ги обичаш еднакво и съвсем скоро ще раздаваш еднаква обич и на тримата, т.е.четиримата Laughing

...
Бързо възстановяване ти желая!

# 8 10 ян. 2008, 12:14 ч.

София
Мнения: 2 217

Цитат на: daninka в чт, 10 яну 2008, 12:03

Създала си си любемиц и този любимец дори е знаел че е такъв.

Много си права, това го разбрах веднага, но....сега ще ми е много по-трудно с него, защото допуснах да се почувства "избран"..... Обаче трябва да се справям, няма друг изход.....

# 9 10 ян. 2008, 12:24 ч.

Мнения: 503

Вероятно си в следродилна депресия.
Поглеждай на нещата по-философски !
Така няма да помогнеш нито на себе си нито на децата си.
Бог те е избрал и дарил с 3 дечица,точно теб и определено това предизвикателство
ще те направи по-силна.
радвай се на живота и на мъжете в него !

Мн здраве и усмивки ви ж Laughing

елая

# 10 10 ян. 2008, 12:39 ч.

София
Мнения: 2 217

Ще се опитам наистина да поглена по-мъдро на нещата, без бушуващите по принцип емоции в характера ми - следр. депр. е само едно допълнение към тях Rolling Eyes

# 11 10 ян. 2008, 12:47 ч.

Мнения: 9 973

и аз мисля,че е следродилна депресия Peace

# 12 10 ян. 2008, 13:14 ч.

Мнения: 274

С две деца се чувствам по същия начин. Само крещях и се карах на дъщеря си . Заставих се да се държа по-друг начин.Просто няма друг начин - самодисциплина... За щастие веселият поглед и усмивката и се върнаха веднага.

# 13 10 ян. 2008, 13:20 ч.

Мнения: X

Прати "любимеца" на ясла/градина, за да можеш през деня да се занимаваш с бебето. Няма как да обръщаш еднакво внимание и на тримата, просто няма, не си го поставяй за цел, защото още повече ще се депресираш. Всекиму според нуждите. Важното е да знаят, че ги обичаш еднакво.

# 14 10 ян. 2008, 13:45 ч.

София
Мнения: 2 217

Цитат на: pandora в чт, 10 яну 2008, 13:20

Прати "любимеца" на ясла/градина

На градина след година-две....Яслата за мен не е решение....Просто не я възприемам като добро място.... Rolling Eyes

# 15 10 ян. 2008, 13:46 ч.

Мнения: 254

Следродилната ти разказва играта още Mr. Green

, а ситуацията ти си е сложна и без това.
Добрите новини са, че гаднярката следродилна ще си иде скоро и ти ще заприличаш отново на себе си.Освен това погледни и положението с "любимеца" от светлата страна - за него ще е ценен този опит и постепенно осъзнаване, че макар и много обичан, не е единствения център на Вселената Laughing

. Това със сигурност ще му бъде полезно в живота нататък.
Възхищавам се на силата и смелостта да бъдеш мама на трима, убедена съм, че ще се справиш с трудностите!
Бъдете здрави и щастливи цялата тумба малки и големи мъжове и мама! Hug

# 16 10 ян. 2008, 14:00 ч.

София
Мнения: 44 133

Ако имаш възможност оставяй на някой бебока за час-два-три и използвай това време да излезете с Бобчо и да правите неща само за вас двамата...т.е. да си имате вашето време...наистина то детето не е виновно и на него също сигурно му е много трудно да свикне с новата ситуация...накарай го да се чувства, че още е обичан...сигурно при него ревността към новото бретче е по-силно изявена...а за съжаление товя може да му приседне за дълго... отдели му време..

# 17 10 ян. 2008, 14:02 ч.

Мнения: 2 439

Като най-голямата от три деца, често казано се замислих за най-големия ти син.

# 18 10 ян. 2008, 14:04 ч.

София
Мнения: 679

Аз честно как се справих със ситуацията, още преди да се роди бебка взехме бавачка, та тя да занимава каката по няколко часа, за да отделям време на бебето, вечер и тати се включваше в гушкането на девойките в зависимост от желанията им. А ти когато едното спи поне при нас в началото беше така тичай при другото и после обратното. Важното е, че ти си знаеш, че ги обичаш еднакво, те ще го усетят в един момент. Сега каката като чуе, че бебето плаче и веднага ми заповядва да отивам при него, а в началото и тя лягаше на земята и ревеше само и само да види при коя от двете ще отида.

# 19 10 ян. 2008, 14:05 ч.

София
Мнения: 44 133

Цитат на: percepolis в чт, 10 яну 2008, 14:02

Като най-голямата от три деца, често казано се замислих за най-големия ти син.

ооо той големия все пак е на 14-15 години...сигурно го вълнуват по-други неща...а и по-разбира...според мен за него е доста по-лесно...

# 20 10 ян. 2008, 14:05 ч.

Мнения: 884

Интересно ми е какво казва батко Алекс за "любимеца" и за бебето, ако чуя майка ми да казва за сестра ми, че и е "любимка" и е нещо повече от мен в живота и , ще ми стане гадно...
А иначе и на мен ми намирасва на следродилна депресия.
Кога минава това чудо ,бе хора, смазващо е, а уж преди това всеки е подготвен за него!?
От понеделник и аз минавам на вариант "бавачка", точно за да обръщам повече внимание и на голямото си дете.

# 21 10 ян. 2008, 14:24 ч.

София
Мнения: 2 217

Е, да не правим спор от болежките ми Wink

Бати никога не ме е чул да казвам, че Бобо ми е любимец. Пък и в думата любимец аз не влагам буквалното съдържание - все пак са с 12 год. разлика и е нормално малкото бебе да извиква повече умиление от бати, който е 1.80 вече висок, тренира борба и е като скала. Знаете ли, с бати стана друго в тази ситуация - той ми се притече на помощ и отношенията ни се оправиха - преди това се гледахме като куче и коте, защото характерчето му е ужасничко....Много се карахме, ама направо не се понасяхме....но.....той ме възприема и като приятелка и като сестра - та аз го родих на 18 години....
Баткото откри свои неподозирани качества за мен - жалост, преданост към братятат си, старание, изключителна загриженост и сериозност към малките....Играе с Боби, търпи му всичките дивотии, а аз даже се карам на мъника най-много заради отношението му към бати.....Просто средното е доста разлигавенко - в това виждам проблема си.....

# 22 10 ян. 2008, 14:30 ч.

София
Мнения: 44 133

Може и да е разлигавен в повечко, но сега така или иначе е най-неподходящото време за превъзпитание...
А и по дебелите книги пише, че дацата мужду 2 и 3 годинки са най-чувствителни към промени в живота им и е хубаво да няма такива - като смяна на жилище, отделяне от мама, дълги пътувиния и т.н....та какво остава изведнъж в живота му да се появи конкурент за любовтта и вниманието на мама....

# 23 10 ян. 2008, 14:41 ч.

Мнения: 1 031

Цитат на: bubu_to в чт, 10 яну 2008, 14:30

И аз съм на същото мнение newsm10

Нашето отроче е само едно и е страшно разглезено. Като се има предвид, че има и баба и дядо в къщата - можеш да си представиш за какво иде реч #Crazy

представям си момента, в който ще му се наложи да се справя и с конкуренция Shocked

А според мен относно чуствата ти мисля, че се дължат на следродилна депресия. И трябва да ти кажа, че с времето нещата ще се оталожат и ще стане по-лесно за всички ви. В момента както се вика се смазват колелата. Търпение му е майката Wink

# 24 10 ян. 2008, 14:56 ч.

Мнения: 1 440

Мила Алекса,първо,честито ти бебче! Grinning

Да ти е живо и здраво!
Зная как се чувстваш. Hug

Дай си малко време и всичко ще се подреди,ще свикнеш.Само не се обвинявай,горе главата и... търпение! Simple Smile

# 25 10 ян. 2008, 15:16 ч.

Мнения: 884

Не исках да те засегна, аз съм по-голямото дете в къщи, липсата на достатъчно внимание, си остава лош спомен завинаги. Успех, и дано намериш правилния път към сърцата и на тримата си сина!

# 26 10 ян. 2008, 17:16 ч.

Мнения: 2 960

Цитат на: Alexa в чт, 10 яну 2008, 12:14

Цитат на: daninka в чт, 10 яну 2008, 12:03

Създала си си любемиц и този любимец дори е знаел че е такъв.

трябва ти не двойно ,а тройно повече сили за да се справиш с "преразпределение по равно" на любовта си между децата ти и да убедиш средното детенце ,че не взимаш от любовта си към него ,за да я дадеш на бебето ....а просто с бебето се е родила още една обич......Сигурна съм ,че скоро всички ще свикнете с новата ситуация и нещата ще се наместят.

# 27 10 ян. 2008, 17:26 ч.

София
Мнения: 3 832

Миличка, всичко ще се оправи с времето.
При мен беше същото както го описваш, баткото плачеше, че не му обръщам това внимание, което преди, аз му виках Embarassed

, все едно той разбира нещо. В един момент аз се "взех" в ръце, Дани започна да свиква с новия член на семейството и сега ни е по - леко на всички ни.
Пожелавам ти да си по - търпелива и всичко ще дойде на мястото си Peace

# 28 10 ян. 2008, 17:33 ч.

Мнения: 2 829

Здравей, аз малко теоретично пиша, защото засега имам само едно дете, но искам повече, затова съм си мислила за чувството на ревност между децата.
Би могла да обясниш на средния син, че сега той е станал още по-специален, защото вече не е малко момче, сега той е БАТКО, и ти си много горда с него. Обясни, че имаш нужда от него точно сега, и ти и бебето, че все още е специялен за теб, че той си е твоят мъж-нали малкия е още само бебе. Кажи му, че ще имате много специални игри и занимания-само за вас двамата. Сега той ще може да ти носи памперс, да плиска бебето с вода докато го къпеш, ще му четеш книжки докато кърмиш Даниел, ще го наблюдавате заедно.... Можеш да помолиш най-големия батко също да потвърди и разкаже колко е важно, отговорно и хубаво да си батко-как той се е чувствал когато Бобо се е родил.....
Според мен е хубаво да си признаеш пред децата, че първия месец след раждането е много труден за теб. Че майките са уморени след раждането, и че скоро нещата ще започнат да си идват на мястото. Помоли за помощ-не само таткото а и двамата батковци!
Не забравяй, че сега ти е най-трудно, недей да имаш прекалено високи очаквания от себе си, спомни си с предишните деца-вероятно първия месец пак ти е било трудно, все пак трябва да опознаеш новото човече и да свикнеш с промяната, пък и самото бебе се успокоява след известно време, то самото също трябва да свикне с промяната!
Hug

# 29 10 ян. 2008, 17:37 ч.

Мнения: 258

Мога само да предположа как се чувстваш... и мисля, че те разбирам. Истината, е че времето ще сложи в ред нещата. Да не говорим, че сега "бъкаш" от какви ли не хормони, които усложняват още ситуацията.
Всички твои мъже, надявам се скоро, ще разберат, че в сърцето ти има място за всеки един от тях, който по свой начин, е уникален за теб и затова никой не може да заеме мястото на другия. Тогава ревността, несигурността, угризенията и т.н ще се изпарят.
Вярвай в това и бъди силна в този тежък за теб момент! bouquet

# 30 10 ян. 2008, 17:51 ч.

Мнения: 1 479

И аз на моменти сьм "горе на черешата",но бьрзо ми минава.Вчера гледах репортаж за майка БЬЛГАРКА/не от ромски произход/С 9 ДЕЦА!? Shocked

Ако това може да те окуражи...

# 31 10 ян. 2008, 17:56 ч.

Мнения: 223

Цитат на: percepolis в чт, 10 яну 2008, 14:02

Като най-голямата от три деца, често казано се замислих за най-големия ти син.

И аз най-много за него се замислих. Не знам как се получава това деление на любимо и нелюбимо дете, но за "нелюбимото" ми стана много мъчно повече отколкото за досегашното любимче.

Ти ще се справиш. Но защо сама? Мъжът ти къде е в тази ситуация, аз и това се питам... Да, жените сме силни, но мъжете не са някакви стълбове до нас. Не са и деца на отглеждане също. Нямаш 4 деца - имаш съпруг и още 3. Двамата заедно можете да се справите така както сте ги създали двамата заедно.

Съчувствам ти, въпреки че не съм изпитала точно това. И ще се оправиш, ще влезеш в ритъм след като ти премине това състояние. Това е един етап, в който е настъпил хаос заради тази нова ситуация, и този хаос съвсем естествено ще се превърне в ред. Важни са нещата, които научаваме в такива моменти. Важни са и хората около нас. Много е добре, че се замисляш. Дори и да ти се плаче, хубаво е да плачеш, за да изхвърляш негативите. Но не поемай целия товар сама.

bouquet

# 32 10 ян. 2008, 17:58 ч.

Мнения: 3 478

Единствено мога да ти кажа, че нещата ще се оправят доста след първия месец. Аз нямам три деца, но след второто, ситуацията беше подобна. Сега нещата са КЪДЕ-КЪДЕ ПО-СПОКОЙНИ. Всичко ще си дойде на мястото, повярвай!

# 33 10 ян. 2008, 22:59 ч.

Мнения: 317

Привет! Първо поздравления за трите дечица! bouquet

Аз мога само да кажа, че всичко ще отшуми, просто сега всичко в дома ти иска някакъв нов ред с идването на новия член в него. Аз следродилна депресия не съм имала, но я очаквам скоро Grinning

и за това не мога да кажа дали сега си в нейния плен. newsm78

Но аз съм от семейство с три деца, аз съм средната, имам двама братя. Станах кака на 11 години. Истината е, че многото деца изискват повече време, а и домакинската работа става още повече. За това може би трябва и другите две деца да помагат за бебето и така да се чувстват полезни и да правите повече неща заедно. Аз например много обичах да се грижа за братчето ми и така не се намеси ревността ми към него, защото и аз бях глезеничето само, че на татко! А дори връзката помеджу ни стана много силна. Така, че спокойно, всичко ще се нареди на мястото си! Стискам палци това да е по-скоро! newsm10

# 34 11 ян. 2008, 09:59 ч.

Мнения: 219

Здравей миличка,,
всичко ,което си описала е напълно нормално за скоро родила жена , а на всичко отгоре ти си мама на трима сина Laughing

Депресийката ти ще отзвучи само не се отчайвай! Бобо ,малкото ти момченце просто сега осъзнава ,че не е вече център на вниманието в семейството и това го прави тъжен. Грижите за трите деца са ограмно натоварване от твоя страна и трябва да ти помогнат таткото и баткото. Те са големи и могат да поемат малко от грижата ти към Боби. Той е мъничък и не може да разбере защо мама не е вече само негова Laughing

. Включвай го да ти помага. Това е относително ,но да се върти около теб когато се занимаваш с бебето. Така той ще е с любимата си майцича , а и няма да гледа на бебето като на нашественик .
Прегръщам те силно и горе главата! Ти си супер добра мама !!!! Hug

# 35 11 ян. 2008, 10:38 ч.

Мнения: 2 624

Поздравления за тримата сина!
Другото е хормони и следродилна депресия,та ти си родила преди няма и 20 дни,нормално е да си объркана и неорганизирана откъм чувства и емоции.Аз преживях същите неща когато се роди второто дете Sad

Всичко ще се оправи след няколко месеца Peace

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Предложения за закуска

Обича да върти всичко

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Причина:

Причина: