и все пак този момент рано или късно ще настъпи!дори и да го излъжеш за да му спестиш поне малка част от болката,то рано или късно ще разбере,че е било лъгано и тогава последиците ще са меко казано катастрофални!най-добрия вариянт поне за мен си остава този в който обясняваш,че татко е заминал и няма да се върне!как да обясниш на едно дете,че татко му е страхливец и не желае да поема каквато и да е отговорност?сложно е!на мен даже ми се вижда,че няма да успея!но времето ще си покаже!
- Публикувана: 8 ян. 2008, 11:41 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2008, 16:48 ч.
Дали и какво да кажа на детето след време ?!
от настройване няма смисъл.един ден ще разбере(нали знаете,скрито-покрито на такива теми няма,все някои "добър" човек ще каже на детето)и вероятно ще се обърне срещу родителя който е лъгал!аз за това се притеснявам още от сега!много бързо се минава времето и докато се обърнеш то ще е станало на 5години и ще задава въпроси на които няма отговор!аз немога да си обясня,как така се получава!това дете е част от теб!аз никога не бих го изоставила,колкото да ми е трудно в отглеждането!незнам!за мен такива мъже не заслужават втори шанс! 
и все пак този момент рано или късно ще настъпи!дори и да го излъжеш за да му спестиш поне малка част от болката,то рано или късно ще разбере,че е било лъгано и тогава последиците ще са меко казано катастрофални!най-добрия вариянт поне за мен си остава този в който обясняваш,че татко е заминал и няма да се върне!как да обясниш на едно дете,че татко му е страхливец и не желае да поема каквато и да е отговорност?сложно е!на мен даже ми се вижда,че няма да успея!но времето ще си покаже!
Гледай сега...хората казват,че на страха очите са големи и това си е точно така.
Първо, децата са силно адаптивни същества....
Второ, са различни... някое може да е по-любопитно и да пита, друго може да не е, а ти няма как да знаеш отсега твоето какво ще е, но междувременно ще агонизараш през цялото време мислейки за неща, който може изобщо да не станат.
Трето, на едно дете като му отгвориш сигурно и спокойно, даже да е най-големият абсурд на света, то го приема. Ето в момента нашето БНД е незнайно къде.. уж беше за малко, ма гледам се проточи... ми казвам няма го, нали знаеш, че замина..ама искам при него.. искаш, ама него го няма и не може да идеш при него... и тя като вижда че не влагам грам емоция по въпроса( ама не не, че не ми ври и кипи отвътре) и се врътва и си продължава нещо да си прави и така до следващият път. Създаваш си едно приемливо обяснение, гушваш го здраво и тва е.... Децата не са някакви свръх същества да те разсипят от въпроси.... те питат ей така между другото, няма специални разговори за целта и не те съветвам да правиш. ....като те попита- отговаряш, ако има сгоден момент му набутваш част от концепцията си и така.
По тази логика трябва и да те е страх как ще обясниш що хората умират, какво става после и всякакви такива въпроси... Ми те са си част от живота- обясняваш кратко, по възможност ясно, гледаш да е разбираемо и не се прехласваш толкова... така растат децата
jaly,много си права! 
имам нагледен пример за това така се отнасям!моята приятелка е като мен-самотна майка!с изключение на това,че таткото е признал детето ,а нашия -не е!виждам как расте дъщеря й и с всеки поне 2 пъти в седмицата задава въпроса:мамо,къде е Жорко!?и тя моята приятелка се чуди какво да й каже!нямам идея дали ще задава много въпроси!все пак ми е за пурви път,а и около мен няма много деца! 
но все пак мен си ме е страх от този момент! 
имам нагледен пример за това така се отнасям!моята приятелка е като мен-самотна майка!с изключение на това,че таткото е признал детето ,а нашия -не е!виждам как расте дъщеря й и с всеки поне 2 пъти в седмицата задава въпроса:мамо,къде е Жорко!?и тя моята приятелка се чуди какво да й каже!нямам идея дали ще задава много въпроси!все пак ми е за пурви път,а и около мен няма много деца! но все пак мен си ме е страх от този момент!
Разбирам прекрасно, но и ти разбери, че ако детето усети че те е страх и него ще го е страх, ако усети, че ти е мъчно и на него ще му е мъчно... децата попиват чувството, което излъчваш.... Ако ти не се чувстваш като жертва и то няма да се чувства така....Повярвай ми втори път отговарям на подобни въпроси, знам за какво става въпрос.. имам тренинг дет се казва 
Jaly,като чета думите ти все едно че аз съм ги казала.Напълно съгласна съм с теб.И от опит зная,че на едно дете колкото по-рано му се обяснят нещата/като за дете/,толкова по-добре.Децата като малки не възприемат толкова трагично тия неща,може би защото просто не ги осъзнават.А докато дойде момента да ги осъзнаят те вече са свикнали с реалността.Аз постъпих така,но то си е въпрос на избор и на гледна точка на всеки един човек.
Момичета, ще се учудите как децата се задоволяват със съвсем простичко обяснение на нещата.Когато ви зададат въпрос те не искат да чуят цялата ви болезнена история,а само отговор на конкретен въпрос даден с няколко думи,но спокойно и уверено.Днес един въпрос,утре-друг и така докато малкото мозъче само си сглоби пъзела.И в никакъв случай не трябва да се лъже,може да се премълчи помията,но не и да се лъже.Не е толкова страшно,въпреки че и на мен ми изглеждаше така преди да ми се случи.
Успех на всички!
Момичета, ще се учудите как децата се задоволяват със съвсем простичко обяснение на нещата.Когато ви зададат въпрос те не искат да чуят цялата ви болезнена история,а само отговор на конкретен въпрос даден с няколко думи,но спокойно и уверено.Днес един въпрос,утре-друг и така докато малкото мозъче само си сглоби пъзела.И в никакъв случай не трябва да се лъже,може да се премълчи помията,но не и да се лъже.Не е толкова страшно,въпреки че и на мен ми изглеждаше така преди да ми се случи.
Успех на всички!
Чета с интерес и си мисля, че когато моето бебенце порасне ще бъда изправена и аз пред този проблем 
( Чета с интерес и си мисля, че когато моето бебенце порасне ще бъда изправена и аз пред този проблем ( Тъжното е, че детето може би ще страда защото няма на кого да каже "татко"...
и ако някога някое дете му се подиграе за това аз сигурно ще умра от мъка
( Чета с интерес и си мисля, че когато моето бебенце порасне ще бъда изправена и аз пред този проблем ( Тъжното е, че детето може би ще страда защото няма на кого да каже "татко"... и ако някога някое дете му се подиграе за това аз сигурно ще умра от мъка
Ами аз му казах че има татко но просто не живее с нас. И да погледне от добрата страна на нещата -ако живееше с нас щеше да му забранява много неща, щеше да му се кара за много неща...а сега го вижда рядко и за това му позволява всичко.Но проблема беше в началото като тръгна на детска и видя че другите деца понякога ги вземат татковците.После свикна и спря да задава въпроси.
Момичета пускам темата провокирана от тази за последствията. Не съм си разказвала историята защото е подобна на много от вашите, но ето я на кратко. Бяхме заедно с БНД от може да се каже деца. Оженихме се малки аз на 21 той на 23. Бях бременна в 6-ти месец, като замина да работи извън страната. Детенце беше на 2 месеца като се върна, не му донесе нищо, не беше ходил да види снимките които му бях пратила, не прояви никакъв интерес към детето, абсолютно безразличие и постоянни скандали за глупости. Не издържах и след няколко дни му събрах багажа. Последваха опити за събиране, обяснения в любов, на думи много велик, на дела нищо и интерес към детето пак никакъв 
В край на сметка се разведохме, не търси детето, не плаща издръжка, абе нищо не го вълнува. На скоро го срещнах на улицата и се сети да ме пита какво прави детето, говори ли вече, казва ли някаква дума 
/детето е на 3 години/.
Та въпроса ми е какво да кажа на Ники след време, ясно е не мога да го излъжа, затова предпочитам нищо да не му казвам, не искам да го боли, не искам да знае че на "баща му" не му е пукало за него
Как да постъпя??????? Как бихте постъпили вие? Ей такива неща са ми в главицата откакто прочетох темата за последиците, защото ме е страх от тях
Благодаря че ме изчетохте!
В край на сметка се разведохме, не търси детето, не плаща издръжка, абе нищо не го вълнува. На скоро го срещнах на улицата и се сети да ме пита какво прави детето, говори ли вече, казва ли някаква дума /детето е на 3 години/. Та въпроса ми е какво да кажа на Ники след време, ясно е не мога да го излъжа, затова предпочитам нищо да не му казвам, не искам да го боли, не искам да знае че на "баща му" не му е пукало за него
Как да постъпя??????? Как бихте постъпили вие? Ей такива неща са ми в главицата откакто прочетох темата за последиците, защото ме е страх от тях Благодаря че ме изчетохте!
Кажи му,че ти не си се разбирала с таткото и затова те разделени!
Като поотрасне ще разбере защо си поела вината върху себе си!
Освен това няма да се настрои срещу баща си.
И аз съм в подобно на твоето положение и даже мислих да пускам подобна тема!
Мои близки ме съветват да кажа на Хриси-синът ми,точно това,което написах и аз!
Сигурно ще е трудно,но няма начин
Не е хубаво да лъжем децата си,но не е хубаво да обвиняваме някой,който не може да се защити,та дори и този някой да е Най-ГоЛемИяТ! иДиот!!!
Искаме ,все пак да имаме благородни и щастливи деца!,,,,