Дали и какво да кажа на детето след време ?!

  • 4 104
  • 57
  •   1
Отговори
8 ян. 2008, 11:41 ч.
  • Мнения: 1 280
        Момичета пускам темата провокирана от тази за последствията. Не съм си разказвала историята защото е подобна на много от вашите, но ето я на кратко. Бяхме заедно с БНД от може да се каже деца. Оженихме се малки аз на 21 той на 23. Бях бременна в 6-ти месец, като замина да работи извън страната. Детенце беше на 2 месеца като се върна, не му донесе нищо, не беше ходил да види снимките които му бях пратила, не прояви никакъв интерес към детето, абсолютно безразличие и постоянни скандали за глупости. Не издържах и след няколко дни му събрах багажа. Последваха опити за събиране, обяснения в любов, на думи много велик, на дела нищо и интерес към детето пак никакъв  newsm78 В край на сметка се разведохме, не търси детето, не плаща издръжка, абе нищо не го вълнува. На скоро го срещнах на улицата и се сети да ме пита какво прави детето, говори ли вече, казва ли някаква дума  #Crazy /детето е на 3 години/.
       Та въпроса ми е какво да кажа на Ники след време, ясно е не мога да го излъжа, затова предпочитам нищо да не му казвам, не искам да го боли, не искам да знае че на "баща му" не му е пукало за него  Cry Как да постъпя??????? Как бихте постъпили вие?    Ей такива неща са ми в главицата откакто прочетох темата за последиците, защото ме е страх от тях  Sad 
       Благодаря че ме изчетохте!   bouquet  Hug

# 1 8 ян. 2008, 12:11 ч.
  • Мнения: 148
Като порасне достатъчно,че  да те разбере,може да му обясниш,че баща му е заминал да работи и това ви е отдалечило и разделило пътищата ви.Естествено,че ще те пита и трябва да му отговориш нещо,а сега не те ли пита?(нали вече е голям мъж:)

# 2 8 ян. 2008, 12:29 ч.
  • Мнения: 1 280
          Ами не не ме пита. То и какво ли да ме пита? Той не усеща липса за сега, просто няма как да му липсва нещо което не е имал  Rolling Eyes А пък аз колкото и да се хабя да обяснявам че има тате, той ме гледа и се чуди кво е тва и от къде се взе. Поне аз така си мисля не знам какво му е в главичката. Скоро стана въпрос за татко му и той ми вика аз имам двама татковци  Shocked Кой бе мамо? Ами Веско и вуйчо   Thinking а сега де

# 3 8 ян. 2008, 13:52 ч.
  • Мнения: 463
Малко е труден този въпрос.Незнам какво ще кажа на детето като порасне,т.е сега знам какво мисля че ще и кажа,но ....Докато порасне има толкова време,дотогава тя ще си е отговорила на много въпроси.Мисля,че ще и кажа истината обаче коя- моята или неговата,или тая дето ще я проумея?Не го мисли сега,отговаряй му на днешните въпроси,може и като порасне нищо да не пита!Ако се постараем да не му липсва внимание и обич се надявам никога да не ме пита нищо по отношение на БНД.А пък него колкото иска да го пита,той да му мисли!

# 4 8 ян. 2008, 14:07 ч.
  • София
  • Мнения: 4 493
Дъщеря ми в детската градина - гледайки как другите деца ги взимат татковци, ме пита - Кога ще дойде моят татко да ме вземе от градина, и да ме носи на конче?, аз си преправих гласа на мъжки и казах, ето аз съм татакоти ела тук бързо да те обуя, че днес ще се носим на конче до вкъщи? - детето се заливаше от смях, но повече не ме попита нищо подобно. По едно време се закачаше с баща ми, като тя му викаше - таткоооо и се подхилкваше и той като нея се смее вика - кааажииии. И този период мина, но никога не съм й казвала че си има баща - при положение че самата аз виждам , че си няма - защото БНД не е "баща" - той е ДОНОР  Sad

# 5 8 ян. 2008, 14:43 ч.
  • Мнения: 6 315
Истината ще му кажа разбира се. А той сам ще си направи изводите. Добре че бързо забравям болката, та мога да кажа истина, която няма да е изкривена.

# 6 10 ян. 2008, 09:34 ч.
   Здравейте момичета!!!
 Надявам се, че след време ще ме разбере, но СЕГА ми е доста трудно. Виждайки как другите татковци вземат децата си от яслата, всеки ден ми се задава въпроса "Къде е тати?"
Какво да отговоря?  #Crazy
 На работа
- Счупена кола
                       
А тя милата толкова се радва, когато отива при баща си /за 4-5часа/
   Weary

# 7 10 ян. 2008, 22:06 ч.
  • Мнения: 357
До болка познато, Иве!
И нашта сапунка е същата, само дето детето ми е на 2 и половина, а татко му сега по празниците се беше сетил, че има син, донесе му подарък и искаше да го види, но замина по-рано от предвиденото за чужбина и не успя. Обаче сега детето обяснява на ляво и на дясно, че имал "тати Митко" и той му купил кола с дистанционно!
До сега нищо не бях обяснявала, не ме беше и питал. И аз мисля, че няма как да му липсва нещо, което няма и не познава, но пък като гледа другите деца и казва, че "... има тати, аз имам мама Тинка, а кака има тати и няма мама" (кака е братовчедка ми, вуйчо ми е разведен и детето живее при него). Мисълта ми е, че детето приема всичко нормално, стига да му се обясни нормално.
И вариянта таткото да не присъства в живота на детето за мен лично е по безболезнен, то ще пиеме, че няма тати, ще има за модел на поведение друг мъжки образ (дядо, вуйчо...) и ще има стабилност и сигурност. Обаче нашият тати вече се появи, както и предполагах, късно, но все пак се сети, че има дете и сега ще си даваме шансове да бъдем родители.  Rolling Eyes
Моят съвет е без излишни приказки и обяснения, като пита, тогава отговаряй, още са малки да им се обяснява на дълго и на широко... и това време ще дойде!

# 8 11 ян. 2008, 09:04 ч.
  • Мнения: 2 863
Чудя се от вчера какво да ти напиша, понеже не се сещах за историята ти, ама то щото не съм я знаела де:))
Според ме в този случаи е най-добре да казваш, че да, всеки си има майка и баща, но не всеки живее с тях. Можеш да кажеш истината относно това, че сте се разделили,  той е  заминал и се е отчуждил от вас, защото хората като не се виждат и  вече са не са така близки.... и че просто има различни семейства, вашето се сътои от теб и него и изоброяваш всички роднини дето са в наличност. И гледаш да не му  създаваш чувсто за липса... в градината всяко второ -трето дете вероятно живее в разделено семейство, така че в днешни дни за съжаление това изобщо не е  нещо кой знае колко странно.

# 9 12 ян. 2008, 16:38 ч.
  • Мнения: 357
Цитат на: Jaly в пт, 11 яну 2008, 09:04
Според ме в този случаи е най-добре да казваш, че да, всеки си има майка и баща, но не всеки живее с тях. Можеш да кажеш истината относно това, че сте се разделили,  той е  заминал и се е отчуждил от вас, защото хората като не се виждат и  вече са не са така близки.... и че просто има различни семейства, вашето се сътои от теб и него и изоброяваш всички роднини дето са в наличност. И гледаш да не му  създаваш чувсто за липса... в градината всяко второ -трето дете вероятно живее в разделено семейство, така че в днешни дни за съжаление това изобщо не е  нещо кой знае колко странно.
Изцяло съм съгласна с Джали!
Както казах и аз все още не съм започнала да обяснявам сериозно на детето какво се случва, но за напред мисля да спазвам такова поведение. За бащата или добро, или нищо, при нас сигурно по-скоро нищо ще е, но със сигурност не смятам да си тровя детето със злобни приказки по адрес на тати му Митко Rolling Eyes

# 10 14 ян. 2008, 16:07 ч.
  • София
  • Мнения: 574
А аз не знам какво да кажа след време на сина ми ooooh!.Че ,,бащата,, никога не го е искал и виждал .Това може да стане ,когато сина ми стане достатъчно голям да ме разбере.

# 11 18 март 2008, 17:13 ч.
  • Мнения: 1 258
Здравейте на вси1ки мами!аз също имам проблем с това,че съм самотна майка!На таткото на Пламен-Виктор не му пука особенно,че има дете!за сега се справям сама,но ужасно се страьувам от въпроса на Плами:"МАМО,А КЪДЕ Е ТАТКО?"Той е още много малък,но съм сигурна,че един ден ще ме попита!Дори потръпвам при самата мисъл!моля ви даиде ми  мнение по този въпрос. Hug Weary!Благодаря ви!!!

# 12 18 март 2008, 22:38 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Истината му кажи, но не и "Не му пука за теб", "Никога не се е интересувал от теб...", "Изостави ни.", "Той не е никакъв баща"  и подобни... Може за теб това да е истината, може наистина това да е истината, но това оставя белези в детето.

Въздържай се от квалификации просто. Обичахме се, бяхме млади /избързахме/, той замина да работи, отдалечихме се и решихме да се разделим, за да сме щастливи...

Аз поне бих предпочела /и го правя/, лекинко да изменям истината, че дори и в 'полза' на БНД, но да остане дъщеря ми с впечатлението, че това е бил наш, общо съзнателен избор, че това е било най-добрия възможен вариант, а не да расте със съзнанието, че майка й е пораженец или че тя или аз сме изоставени, измамени, излъгани и изобщо подбни мисли за малоценност.

# 13 19 март 2008, 10:57 ч.
  • Мнения: 402
Цитат на: Isa в вт, 18 мар 2008, 22:38
Истината му кажи, но не и "Не му пука за теб", "Никога не се е интересувал от теб...", "Изостави ни.", "Той не е никакъв баща"  и подобни... Може за теб това да е истината, може наистина това да е истината, но това оставя белези в детето.

Въздържай се от квалификации просто. Обичахме се, бяхме млади /избързахме/, той замина да работи, отдалечихме се и решихме да се разделим, за да сме щастливи...

Аз поне бих предпочела /и го правя/, лекинко да изменям истината, че дори и в 'полза' на БНД, но да остане дъщеря ми с впечатлението, че това е бил наш, общо съзнателен избор, че това е било най-добрия възможен вариант, а не да расте със съзнанието, че майка й е пораженец или че тя или аз сме изоставени, измамени, излъгани и изобщо подбни мисли за малоценност.


перфектно казано!

едно момиче от тук много добре беше казало как се отговаря на подобни въпроси :всяко дете си има татко. някои татковци живеят с децата си и мама, други живеят в други къщи, твоят също живее в друга къща...

аз като мисля за себе си какво ще казвам, изобщо не мога да си отговоря. болката още е толкова силна,че ми иде да му кажа ;;баща ти беше пълен кретен...но това разбира се не мога да си позволя да го кажа... Cry

# 14 19 март 2008, 12:09 ч.
  • Мнения: 1 280
            Здравейте момичета отдавна не съм писала  Embarassed но нямам много свободно време на последък. Абсолютно подкрепям публикуваното от Иса и аз стигнах до това заключение и така ще направя.
         Но преди няколко дни имахме интересна да я нарека случка. Бяхме излезли на разходка по главната и срещаме баща му случайно. Спряхме се. БНД уж му се радваше колко бил красив  Rolling Eyes /оставаше и друго да каже за собственото си дете/ и пита малкия "ще дойдеш ли с мен на количките пък мама да пие кафе", а малкия му вика "неееее няма", "защо няма?", "ми не ми харесваш"   newsm78 В първият момент ми стана много смешно, а после ми докривяя реших нищо да не казвам. Трябваше ли според вас да реагирам някак?  newsm78

# 15 19 март 2008, 12:33 ч.
  • Мнения: 402
не е трябвало да реагираш никак по-различно Crossing Arms да не се терзаеш сега случайно,че не си го накарала детенцето да иде на количките с т. нар. си ''баща'' ? поздравявам те даже,че си се спряла с детето да се поздравите от възпитание.

виж колко са умни дечицата обаче : 'ми не ми харесваш hahaha hahaha hahaha hahaha hahaha hahaha hahaha hahaha

# 16 19 март 2008, 12:36 ч.
  • Мнения: 671
Цитат на: iveto_ в ср, 19 мар 2008, 12:09
 
         Но преди няколко дни имахме интересна да я нарека случка. Бяхме излезли на разходка по главната и срещаме баща му случайно. Спряхме се. БНД уж му се радваше колко бил красив  Rolling Eyes /оставаше и друго да каже за собственото си дете/ и пита малкия "ще дойдеш ли с мен на количките пък мама да пие кафе", а малкия му вика "неееее няма", "защо няма?", "ми не ми харесваш"   newsm78 В първият момент ми стана много смешно, а после ми докривяя реших нищо да не казвам. Трябваше ли според вас да реагирам някак?  newsm78



hahaha hahaha hahahaМного ти е умно детето да знаеш.
Ми смей се бе,какво друго да направиш..аз ако бях нямаше да мога да се сдържа. Joy

# 17 19 март 2008, 12:48 ч.
  • Мнения: 1 280
        Ама аз изобщо не се сдържах.  Wink Избухнах в луд смях  Joy То как да не избухна. Не се терзая, просто се чудех трябваше ли да направя нещо, но май наистина няма какво.  newsm78

# 18 19 март 2008, 13:29 ч.
  • София
  • Мнения: 6 477
Да, аз също обяснявам това, че всеки си има двама родители.....Но понякога не живеят заедно. Напоследък забелязвам обаче, че нещо не минава номера и все повече ме пита дребната ама къде точно живее баща й...та не знам!
А в случаите когато бащата тотално го няма винаги давам за пример изказването на дъщерята на Йосиф Сърчаджиев - Не, не ми е липсвал баща, понеже като нямаш нещо не знаещ какво ти липсва и какво е да ти липсва....
Та моят съвет е, докато не започне да пита найстоятелно да не започваш ти специално разговора за бащите.....

# 19 19 март 2008, 14:02 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: iveto_ в вт, 08 яну 2008, 12:29
          Ами не не ме пита. То и какво ли да ме пита? Той не усеща липса за сега, просто няма как да му липсва нещо което не е имал  Rolling Eyes А пък аз колкото и да се хабя да обяснявам че има тате, той ме гледа и се чуди кво е тва и от къде се взе. Поне аз така си мисля не знам какво му е в главичката. Скоро стана въпрос за татко му и той ми вика аз имам двама татковци  Shocked Кой бе мамо? Ами Веско и вуйчо   Thinking а сега де
така - чудесно
сега лека полека му кажи, че вуйчо е вуйчо, не е татко и това са различни работи
че Веско е Веско, а не е татко - и това също са различни работи
и с риск да се повторя, потретя или да ме линчуват тука "Само специалните деца си имат вуйчо"
демек, той няма нещо, но пък има друго нещо, което пък други деца нямат - вуйчо
нито ще лъжеш, нито ще преиначаваш, просто насочваш внимание към нещо, което има, което и за мен е категорично правилен подход за възпитание като цяло - не мисля да вторачвам детето си в нещата, които няма, за мен правилно е да се набляга на това, което има, щом се сравнява с другите на тема баща, сравни го и ти на тема вуйчо
Специални деца са това  Laughing
тези с вуйчото, нали така
някой пък си имат леля, ето мойто Крисе няма пък леля - сега кво - да вземем да се тръшкаме, че еди кое си има леля ли?

# 20 19 март 2008, 14:08 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Isa в вт, 18 мар 2008, 22:38
Аз поне бих предпочела /и го правя/, лекинко да изменям истината, че дори и в 'полза' на БНД, но да остане дъщеря ми с впечатлението, че това е бил наш, общо съзнателен избор, че това е било най-добрия възможен вариант, а не да расте със съзнанието, че майка й е пораженец или че тя или аз сме изоставени, измамени, излъгани и изобщо подбни мисли за малоценност.
оооо това категорично, да не говорим че си е и вярно, колкото и едностранно да изглежда понякога, през призмата на изминалото време, ако съм била поискала, да съм направила еди как си, че да задържа въпросния господин, но категорично има много от нас тук, които уж те са били 'изоставени', но подсъзнателно съзнателно и тн са предопределили - като цяло насоките, в които трябваше аз да се променя, за да остана с моя бивш, категорично смятам че щеше да бъде възможно, но аз не бих искала да се превърна в това, което той би приемал за нормално .... малко отклонение беше тов а- така че избора в коляма част от случаите е общ, тука не виждам някоя от вас всъщност да съжалява, че се е разделила, което само по себе си е показателно - през призмата на изминалото време виждаш , че нещата тъй или иначе са били обречени
исках да кажа, че казвайки му, че е било общ избор, това не е изменяне на истината дори

а за случката - еми и моя не ще баща си отсега, бабата и дядото ги приема с много добри чувства, остават си сами вече и тн., но като види баща си Не искам татиииииииииии , ох ще умра, хем ми е смешно, хем ми е тъжно - и ходи да се гуши при дядо си
те не са глупави

* аз едвам се сдържам, сиреч не се, пускам по някоя усмивка, а свекърва ми почва да се тюхка - ц ц, леле мале, ми сега какво , ми после какво - и мен ми става 300 пъти по-смешно

# 21 19 март 2008, 14:21 ч.
  • Мнения: 1 280
    oooooo за бабата няма да говоря, на баща си вика не ми харесваш, а за свекърва ми като чуе реве като изгорен, ама той не ги познава тия хора аз какво се чудя  Confused

# 22 19 март 2008, 15:37 ч.
  • Мнения: 1 425
Лично моето, неопитно и непрофесионално мнение е следното: Като те питат нещо, най-добре е да казваш истината. Или поне истината според теб. Като за деца - колкото се може по-разбираемо, но без излишни подробности (освен ако детето ги поиска) и без прекалени емоции. След време, ще ти е по-лесно да го направиш безпристрастно.
Истината в повечето случай спестява неприятности за всички.

# 23 19 март 2008, 16:17 ч.
  • Мнения: 671
Само истината,но колкото и да ти е криво понякога,никога не казвай нещо от рода на "баща ти не те обича","на баща ти не му пука за тебе"
.Ако толкова ти причернее и не можеш да устискаш да го захапеш,просто му кажи че "баща ти не иска да бъде с нас,защото мама и татко повече не се обичат" или "тати не ни обича достатъчно,за да е с нас".Винаги наблягай на нас и ние.
В противен случай,детето може да реши че вината е в него,защото не е достатъчно добро,послушно или умно.Децата са много чувствителни,за това се опитай да му обясниш всичко без излишни емоции,поеми ти вината ако трябва, но то в никакъв случай не трябва то да се почувства виновно.

# 24 19 март 2008, 22:46 ч.
  • Мнения: 623
Цитат на: Panther в ср, 19 мар 2008, 15:37
Лично моето, неопитно и непрофесионално мнение е следното: Като те питат нещо, най-добре е да казваш истината. Или поне истината според теб.

Sorry, ама това пък е най-противното нещо! Какво означава "истината според теб"?
Точно по този начин, детето се обърква и става лудница, защото както вече писах в другите теми, напоследък "истината" за моята бивша е, че съм имал любовница и дете...
Може да кажеш ФАКТИ, по начин смилаем за детето, но не и да ги пречупваш през своята си "истина"!!!

# 25 19 март 2008, 23:07 ч.
  • Мнения: 1 425
Цитат на: dannytg в ср, 19 мар 2008, 22:46
Може да кажеш ФАКТИ, по начин смилаем за детето, но не и да ги пречупваш през своята си "истина"!!!
Фактите човек винаги ги пречупва. А от много удивителни полза няма.

# 26 19 март 2008, 23:12 ч.
  • Мнения: 623
Цитат на: Panther в ср, 19 мар 2008, 23:07
Цитат на: dannytg в ср, 19 мар 2008, 22:46
Може да кажеш ФАКТИ, по начин смилаем за детето, но не и да ги пречупваш през своята си "истина"!!!
Фактите човек винаги ги пречупва. А от много удивителни полза няма.

Факти = обективна истина, а не субективна!!!
Пречупени факти = субективна истина, на практика лъжа!!!
Удивителни = искам да наблегна на нещо!
Много удивителни = ама много искам да наблегна!!!

# 27 19 март 2008, 23:16 ч.
  • Мнения: 1 425
Цитат на: dannytg в ср, 19 мар 2008, 23:12
Факти = обективна истина, а не субективна!!!
...
И коя истина е обективна като внаги минава през главата на човека (субекта)?

# 28 19 март 2008, 23:19 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Мъжки бой?   newsm12

 Popcorn

# 29 19 март 2008, 23:24 ч.
  • Мнения: 903
Мацкиииии, айде на сеира! Дани И Пантер се счепкаха - дет вика Иса - мъжке бой! Mr. Green Ех, сега да имаше и малко кал да се овъргялят за по-секси..... Joy Joy Joy

# 30 19 март 2008, 23:25 ч.
  • Мнения: 623
Цитат на: Panther в ср, 19 мар 2008, 23:16
Цитат на: dannytg в ср, 19 мар 2008, 23:12
Факти = обективна истина, а не субективна!!!
...
И коя истина е обективна като внаги минава през мглавата на човека (субекта)?

Въпроса е, на кой човек, не мислиш ли?
Важното е човека представящ фактите, да ги предаде обективно, от там нататък, как ще бъдат те изтълкувани е абослютно субективен фактор и точно в това е идеята, да оставиш човека, на базата на фактите, да си направи изводите, а не ти чрез представяне на пречупени (неверни) факти, да се опитваш да му наложиш своето мнение.
Ако искаш можем да си поговорим по този въпрос, но в друга тема, защото иначе ще оспамим тази, пък и мацките взеха да гледат сеир hahaha

# 31 19 март 2008, 23:27 ч.
  • Мнения: 623
Няма бой, бе hahaha
Само си разкършваме пръстите Joy

# 32 19 март 2008, 23:36 ч.
  • Мнения: 1 425
Цитат на: dannytg в ср, 19 мар 2008, 23:25
Въпроса е, на кой човек, не мислиш ли?
Като изключим някои патологични лъжци хората по принцип говорят истината. И все е уж обективната. А накрая колкото хора - толкова и истини.

# 33 19 март 2008, 23:42 ч.
  • Мнения: 623
Цитат на: Panther в ср, 19 мар 2008, 23:36
Цитат на: dannytg в ср, 19 мар 2008, 23:25
Въпроса е, на кой човек, не мислиш ли?
Като изключим някои патологични лъжци хората по принцип говорят истината. И все е уж обективната. А накрая колкото хора - толкова и истини.

Пантер зае..и, заучените фрази, дай да мислим и да не бъркаме обективно и субективно и да не си говорим, че хората "по принцип говорят истината".
Коя истина Пантер? Говоря ти за ФАКТИ! За Фактите и субективната истина!
Май наистина ще трябва да отворим нова тема...

# 34 19 март 2008, 23:47 ч.
  • Мнения: 2 336
Не мога да ям пуканки!  Crossing Arms
Кой обективен, кой субективен. Важното е, че повечето си вярват на това, което мислят. Визирам ЕРД-то. Та няма да се изненадам ако един ден децата ми стоварят неговата обективно субективна истина. Пък после иди обяснявай, че нямаш близнаци.  hahaha
Та моето лично мнение е като на Пантер. Ти си казваш твоята истина, другият неговата, а пък детето решава на кого да вярва, дали ще съди и обвинява някого. Аз не настройвам детето си срещу донора, а последният сам с постъпките си води до охладняване на детето.
Така че, Дани, остани си ангажиран и любвеобилен татко, пък бившата ти жена нека си ги разправя.  Hug

# 35 20 март 2008, 16:49 ч.
  • Мнения: 1 425
Цитат на: Sissi_82 в ср, 19 мар 2008, 23:47
... Ти си казваш твоята истина, другият неговата, а пък детето решава на кого да вярва, дали ще съди и обвинява някого. Аз не настройвам детето си срещу донора, а последният сам с постъпките си води до охладняване на детето.
Така че, Дани, остани си ангажиран и любвеобилен татко, пък бившата ти жена нека си ги разправя.  Hug
Постъпвай както трябва пък да става каквото ще. Wink

# 36 20 март 2008, 16:58 ч.
  • Мнения: 2 336
Пантер, това ми е основната мисъл.  Peace

# 37 21 март 2008, 11:27 ч.
  • София
  • Мнения: 6 477
Еее, голям купон се е завихрил като гледам Wink Wink Wink
И сега да попитам ей така чисто риторично - А, що е истина?......Ако си спомняте така беше попитал Пилат Понтийски когато Исус влиза в Ерусалим и казва, че носи истината.....
А за нашата си истина и какво да казваме на децата си по повод на сума "неудобни" въпроси....Ако човек се придържа до фактите и намалява емоциите - някак живота върви по-леко!  bouquet

# 38 21 март 2008, 11:56 ч.
  • Мнения: 4 733
 Все още е малко детенцето, остави го да се порадва на детството си. Тежките думи и горчивите разговори нека са за по-късен етап. Аз съм За казването на истината. Още повече в случай като твоя, не бих влязла в ролята на лъжкиня за да прикрия някой, който дори няма моралната воля да понесе отговорността наречена родителство.
Успех миличка!

# 39 21 март 2008, 12:08 ч.
  • Мнения: 1 280
              Ами то хубаво истината и аз мисля, че е правилно да се казва истината, но КОЯ ИСТИНА? Моята или неговата?  newsm78  Моите наблюдения са, че винаги има две истини, може и да бъркам  Rolling Eyes ОК с факти, но фактите според мен са прекалено болезнени за детето, че да му ги кажа. То само ще ги разбере с времето.

             Затова старая се да спра да разсъждавам и ще отговарям според въпросите с времето. Ще мисля на момента. Дано се получи  Thinking

# 40 21 март 2008, 12:14 ч.
  • Мнения: 4 733
Цитат на: iveto_ в пт, 21 мар 2008, 12:08
...
Зная колко боли да се говори на такива теми с дете. Истината обаче в случая, не е нито твоя, нито негова...тя просто е една, мила. Детето си има само майка и това е. Ще мине доста време, докато започне да задава смислени въпроси. На този етап просто мисли как като започне да му поднесеш истината, с по-малко болезнени думи.

# 41 21 март 2008, 13:02 ч.
  • Мнения: 48
Мислиш върху тема, която е доста болезнена и сложна. Но незнаеш в кой момент  и в какво настроение ще бъдеш когато й дойде времето. Не би магла и да предполагаш какво ще ти поднесе животът утре. Ами ако намериш "човекът" и малкия започне ей така от само себе си да му казва "татко".  newsm78
"Истината",  "Субективни факти", "Обективизъм" - не му мисли докато не му е дошло времето. Не би могла да предполагаш по какъв начин ще ти бъде зададен подобен въпрос. Живей и се радвай на моментите които имаш с твоето малко съкровище..... всичко друго ще си дойде но мястото. Ще стане това, което трябва да стане и ти не можеш да промениш или измениш това което е всъщност.
Имаме нужда от нещо и ни липсва нещо, на което дълго време сме се радвали и сме притежавали. В противен случай - незнаем че съществува и разбира се не бихме изпитвали нужда да го имаме.
Поне така мисля аз.
Аз съм самотна бременна, но подобен тип въпроси за момента не ме вълнуват. На дневен ред е да измисля именце на бебчо, да се роди живо и здраво....и след това каквото Господ покаже.
Успех

# 42 21 март 2008, 13:48 ч.
  • Мнения: 1 258
дано всичко с бременноста ти и раждането са наред!права си за това,че не се знае какще бъде поднесен въпроса!но е доста важно да си подготвен за това!не знам как е при другите самотни мами,но очите ми се пълнят със сълзи само при мислълта,че едно същество,което н е е виновно за нищо,трябва да търпи това положение!и не от гледна точка на това,че си няма татко, а защото има деца които са злобарчета!винаги ще се намери някое което да му се подиграва! Cry

# 43 22 март 2008, 06:48 ч.
  • Мнения: 274
Казах на моето дете,мила с тати не се разбираме и той оттук нататък ще живее в друга къща,но пак ще те вижда,пак си те обича това е кратко и ясно.В същотовреме често го допускам да я вижда,да е около нея.Не знам дали причината е ,че съм все още сама,ако намеря мъж не знам дали положението ще се промени,но май е силно вероятно,и въпреки всичко няма да го отстраня от живота и.Нямам право.

# 44 22 март 2008, 09:42 ч.
  • Мнения: 2 863
exact22, това което ти описваш е прочти идеалният вариянт при развод/ раздяла.
Обаче в случая иде реч за напълно липсващ татко и такъв, който не желае да участва изобще.... И майката трябва да е егати и желзният стожер, за да се справи без травми (или поне не големи) за детето....

# 45 22 март 2008, 14:40 ч.
  • Мнения: 1 258
и все пак този момент рано или късно ще настъпи!дори и да го излъжеш за да му спестиш поне малка част от болката,то рано или късно ще разбере,че е било лъгано и тогава последиците ще са меко казано катастрофални!най-добрия вариянт поне за мен си остава този в който обясняваш,че татко е заминал и няма да се върне!как да обясниш на едно дете,че татко му е страхливец и не желае да поема каквато и да е отговорност?сложно е!на мен даже ми се вижда,че няма да успея!но времето ще си покаже!

Последна редакция: сб, 22 мар 2008, 14:49 от poison mother

# 46 23 март 2008, 10:22 ч.
  • Мнения: 73
Още ми е далеч този момент, но съм решила да не си позволявам да настройвам детето срещу баща му. Защото ако трябва да и кажа истината, ще е доста брутално  Simple Smile

# 47 23 март 2008, 11:07 ч.
  • Мнения: 1 258
от настройване няма смисъл.един ден ще разбере(нали знаете,скрито-покрито на такива теми няма,все някои  "добър" човек ще каже на детето)и вероятно ще се обърне срещу родителя който е лъгал!аз за това се притеснявам още от сега!много бързо се минава времето и докато се обърнеш то ще е станало  на 5години и ще задава въпроси на които няма отговор!аз немога да си обясня,как така се получава!това дете е част от теб!аз никога не бих го изоставила,колкото да ми е трудно в отглеждането!незнам!за мен такива мъже не заслужават втори шанс! #2gunfire

# 48 23 март 2008, 12:06 ч.
  • Мнения: 2 863


Цитат на: poison mother в сб, 22 мар 2008, 14:40
и все пак този момент рано или късно ще настъпи!дори и да го излъжеш за да му спестиш поне малка част от болката,то рано или късно ще разбере,че е било лъгано и тогава последиците ще са меко казано катастрофални!най-добрия вариянт поне за мен си остава този в който обясняваш,че татко е заминал и няма да се върне!как да обясниш на едно дете,че татко му е страхливец и не желае да поема каквато и да е отговорност?сложно е!на мен даже ми се вижда,че няма да успея!но времето ще си покаже!

Гледай сега...хората казват,че на страха очите са големи и това си е точно така.
Първо, децата са силно адаптивни същества....
Второ, са различни... някое може да е по-любопитно и да пита, друго може да не е, а ти няма как да знаеш отсега твоето какво ще е, но междувременно ще агонизараш през цялото време мислейки за неща, който може изобщо да не станат.
Трето, на едно дете като му отгвориш сигурно и спокойно, даже да е най-големият абсурд на света, то го приема. Ето в момента  нашето БНД е незнайно къде.. уж беше за малко, ма  гледам се проточи... ми казвам няма го, нали знаеш, че замина..ама искам  при него.. искаш, ама него го няма и не може да идеш при него... и тя като вижда че не влагам грам емоция по въпроса( ама не не, че не ми ври и кипи отвътре) и се врътва и си продължава нещо да си прави и така до следващият път. Създаваш си едно приемливо обяснение, гушваш го здраво и тва е.... Децата не са някакви свръх същества да те разсипят от въпроси.... те питат ей така между другото, няма специални разговори за целта и не те съветвам да правиш. ....като те попита- отговаряш, ако има  сгоден момент му набутваш част от концепцията си и така.
По тази логика трябва  и да те е страх как ще обясниш що хората умират, какво става после и всякакви такива въпроси... Ми те са си част от живота- обясняваш кратко, по възможност ясно, гледаш да е разбираемо и не се прехласваш толкова... така растат децата Hug

# 49 23 март 2008, 12:32 ч.
  • Мнения: 1 258
jaly,много си права! Winkимам нагледен пример за това така се отнасям!моята приятелка е като мен-самотна майка!с изключение на това,че таткото е признал детето ,а нашия -не е!виждам как расте дъщеря й и с всеки поне 2 пъти в седмицата задава въпроса:мамо,къде е Жорко!?и тя моята приятелка се чуди какво да й каже!нямам идея дали ще задава много въпроси!все пак ми е за пурви път,а и около мен няма много деца! Embarassedно все пак мен си ме е страх от този момент!  bouquet

# 50 23 март 2008, 16:33 ч.
  • Мнения: 2 863
Разбирам прекрасно, но и ти разбери, че ако детето усети че те е страх и него ще го е страх, ако усети, че ти е мъчно и на него ще му е мъчно... децата попиват чувството, което излъчваш.... Ако ти не се чувстваш като жертва и то няма да се чувства така....Повярвай ми втори път отговарям на подобни въпроси, знам за какво става въпрос.. имам тренинг дет се казва Mr. Green

# 51 23 март 2008, 17:00 ч.
  • Мнения: 1 258
да де,но аз сега като заговоря,след толкова време дет' се вика след година и повече,пак ми се насълзяват очичките,то......може би ще е по-добре да му го напиша! Laughing

# 52 23 март 2008, 17:02 ч.
  • Мнения: 2 863
aми ето имаш си изход- казваш " като се научиш да четеш, ще ти обясня" hahaha

# 53 23 март 2008, 17:35 ч.
  • Мнения: 1 258
 smile3532 smile3532 smile3532 smile3532 newsm10


това изказване ме разби JALY!тъкмо ще му дам стимул да се научи по-бързо!страшна си! smile3525 smile3525 rotfImbo rotfImbo

# 54 18 апр. 2008, 12:31 ч.
  • Мнения: 30
Jaly,като чета думите ти все едно че аз съм ги казала.Напълно съгласна съм с теб.И от опит зная,че на едно дете колкото по-рано му се обяснят нещата/като за дете/,толкова по-добре.Децата като малки не възприемат толкова трагично тия неща,може би защото просто не ги осъзнават.А докато дойде момента да ги осъзнаят те вече са свикнали с реалността.Аз постъпих така,но то си е въпрос на избор и на гледна точка на всеки един човек.
Момичета, ще се учудите как децата се задоволяват със съвсем простичко обяснение на нещата.Когато ви зададат въпрос те не искат да чуят цялата ви болезнена история,а само отговор на конкретен въпрос даден с няколко думи,но спокойно и уверено.Днес един въпрос,утре-друг и така докато малкото мозъче само си сглоби пъзела.И в никакъв случай не трябва да се лъже,може да се премълчи помията,но не и да се лъже.Не е толкова страшно,въпреки че и на мен ми изглеждаше така преди да ми се случи.
Успех на всички!

# 55 14 юни 2008, 17:01 ч.
Чета с интерес и си мисля, че когато моето бебенце порасне ще бъда изправена и аз пред този проблем Sad( Чета с интерес и си мисля, че когато моето бебенце порасне ще бъда изправена и аз пред този проблем Sad( Тъжното е, че детето може би ще страда защото няма на кого да каже "татко"...
и ако някога някое дете му се подиграе за това аз сигурно ще умра от мъка

# 56 15 юни 2008, 01:29 ч.
  • Мнения: 54
Ами аз му казах че има татко но просто не живее с нас. И да погледне от добрата страна на нещата -ако живееше с нас щеше да му забранява много неща, щеше да му се кара за много неща...а сега го вижда рядко и за това му позволява всичко.Но проблема беше в началото като тръгна на детска и видя че другите деца понякога ги вземат татковците.После свикна и спря да задава въпроси.

# 57 15 юни 2008, 16:48 ч.
Цитат на: iveto_ в вт, 08 яну 2008, 11:41
        Момичета пускам темата провокирана от тази за последствията. Не съм си разказвала историята защото е подобна на много от вашите, но ето я на кратко. Бяхме заедно с БНД от може да се каже деца. Оженихме се малки аз на 21 той на 23. Бях бременна в 6-ти месец, като замина да работи извън страната. Детенце беше на 2 месеца като се върна, не му донесе нищо, не беше ходил да види снимките които му бях пратила, не прояви никакъв интерес към детето, абсолютно безразличие и постоянни скандали за глупости. Не издържах и след няколко дни му събрах багажа. Последваха опити за събиране, обяснения в любов, на думи много велик, на дела нищо и интерес към детето пак никакъв  newsm78 В край на сметка се разведохме, не търси детето, не плаща издръжка, абе нищо не го вълнува. На скоро го срещнах на улицата и се сети да ме пита какво прави детето, говори ли вече, казва ли някаква дума  #Crazy /детето е на 3 години/.
       Та въпроса ми е какво да кажа на Ники след време, ясно е не мога да го излъжа, затова предпочитам нищо да не му казвам, не искам да го боли, не искам да знае че на "баща му" не му е пукало за него  Cry Как да постъпя??????? Как бихте постъпили вие?    Ей такива неща са ми в главицата откакто прочетох темата за последиците, защото ме е страх от тях  Sad 
       Благодаря че ме изчетохте!   bouquet  Hug

Кажи му,че  ти не си се разбирала с таткото и затова те разделени!
Като поотрасне ще разбере защо си поела вината върху себе си!
Освен това няма да се настрои срещу баща си.
И аз съм в подобно на твоето положение и даже мислих да пускам подобна тема!
Мои близки ме съветват да кажа на Хриси-синът ми,точно това,което написах и аз!
Сигурно ще е трудно,но няма начин
Не е хубаво да лъжем децата си,но не е хубаво да обвиняваме някой,който не може да се защити,та дори и този някой да е Най-ГоЛемИяТ! иДиот!!!
Искаме ,все пак да имаме благородни и щастливи деца!,,,,

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата