ДЕТСКИ ДОБАВКИ ЗА ВСИЧКИ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ

 

Подкрепям
Не съм от тези, които получават детски надбавки и не съм опряла до тях, но мисля, че трябва да има за всички деца другото за мен е държавна дискреминация.

Напълно подкрепям идеята.

azaf, не знам на какво основание казваш че не е необходимо майчинство до 2г, но аз съм на друго мнение.
Не до 2г, а до 3г.И не защото е много хубаво да си седиш в къщи, а просто психиката на децата е такава и то има нужда от близка връзка с майка си до около тази възраст.
Разбира се много майки са принудени да работят, други са кариеристки (не в лошият смисъл)...така че случай безброй...Тук става дума за това кое е най-добро за детето.
Аз даже виждам за безумно политиката на държавата да наема детегледачки , само и само ние да се върнем на работа  Е не е ли по добър варианта всеки сам да си гледа детето и тези пари да се дават на майката...или всичко е в името на създаването на нови работни места.

наскоро гледах едно предаване за домовете за сираци.И знаете ли какво видях?На дете държавата му отпуска по 10 лв. на месец-това са парите му за закуска всеки ден, за сладкиши, за играчки и забавления.........10лв на месец.......Хора, стига бе....нашите деца си имат нас.Всички вие знаете 4е ще направим вси4ко по силите си но няма да оставим децата си гладни....

убедена съм също и 4е ако детските станат 25 лв. на някой ще му щукне 4е трябва да са 30 и пак ще си пишем тук и ще спорим....

и аз подкрепям инициативата

Основанието ми е, че това не е работа на държавата, а на самото семейство кой колко време да остане вкъщи.
Аз съм също кариеристка  , но си гледах децата сама до 2 годишна възраст, че и малко отгоре. Но понеже 160 лв. /толкова бяха тогава/ не ме устройваха, защото са далеч от това, с което сме свикнали да живеем, си прекъснах майчинството и работех /споразумях се с работодателя ми, а и работата ми го позволява/ от вкъщи.
Ако бях решила, щях да ги гледам и до 6-7 годишна възраст, ама и тези ли години трябваше да поискам да ми плащат майчинство?
Децата ми тръгнаха на ясла на 2 г. и 2 месеца и то, защото аз съм убедена, че градината им се отраззява добре.
Не съм казвала децата да се зарязват на 10-месечна възраст, но всеки си решава и си намира варианти. Просто така е навсякъде по света.


И далеч не намирам тази политика за безумна. Доходите ми, когато работя са такива, че 100% за следващото ми дете ще предпочета детегледачка, отколкото да стоя вкъщи с толкова мизерно майчинство /след изтичане на 10-те месеца/. Още повече, че ако се възползвам от въпросната програма, това ще е направо подарък от държавата.
За мен това е невероятно добра политика.
Както и необходимостта да се помисли как да се гарантират по-високи заплати като цяло, защото ако заплатата ми беше 300-400 лв. май наистина щеше да ми е по-изгодно да си стоя вкъщи с 220 лв. В доста държави работещите майки имат данъчни облекчения + ясла, която се организира от самия работодател и детето е в същата сграда, за да може да го вижда по-често или пък имат възможност да работят от вкъщи или на непълен работен ден /зачитайки им това за пълен стаж/ и т.н....

Аз, като ползваща се от програмата за детегледачките, мога само да приветствам идеята и да благодаря за реализацията й. Изказвам се по така повдигнатия въпрос, тъй като, смея да твърдя, съм далеч по- запозната- и като ползваща и като юрист, с плюсовете на програмата. Пък ако майките не желаят да я ползват- никой не ги задължава! Най- доброто е правото на избор, лошо е ако такъв не съществува и всеки бъде принуден да работи или да си виси в къщи с години. Следва да се отчете огромната разлика между желанията и възможностите на отделните хора.
Също сравнявам доходите си когато работя и когато не работя. За мен е по- важно да мога да подсигуря бъдещето на децата си, което включва задължително и материланата страна на въпроса- образованието, удоволствията, впечатленията, които също възпитават и образоват, са неща, които струват пари, здравето им /за тези неща се плаща, колкото и да не ни се ще/. Предпочитам да работя, което не накърнява връзката ми с децата, пред това да си стоя три години в къщи, да изгубя голяма част от това, до което съм стигнала /писала съм често по въпроса- не всяка работа можеш да зарежеш за толкова дълъг период/.
Считам определено, че усилията ни и тези на държавата следва да се насочат към далеч по- конструктивни неща- по- добра организация на детските заведения, достъпност до същите, качество на обучението на децата, по- добра здравна политика, включваща широка профилактика и поемане по- голяма част от разходите за лечение. Средствата, ако има свободни такива, предпочитам да се насочат на там.

Да признавам, че в случая гледам от собствената си камбанария, но тогава когато излязох в майчински заплатата ми беше 250лв...и май още е,...от тази позиция мнението ми е ясно и смятам справедливо

Да, в този случай си абсолютно права за себе си. 
Но, пак казвам - трябва да се търси по-високо заплащане за работата, а не по-високи помощи/надбавки или както и да ги наричаме. 

Azaf, намирането на по доходна работа не е тук разглежданата тема.Всеки си има субективни причини са избора който прави.....и става дума за това че София не е цяла България.Става дума за това обаче "добавките" справедливи ли са такива каквито са.
Ако са добавки, следва да се получават от всички семейства с деца, но след като са помощи закона си го е казал как,кога и защо.
Аз не взимам добавки/помощи, и се надявам да не стигам до там....имайки предвид идеята с която те се дават сега.

Нямам предвид намиране на по-доходна работа или смяна на работата, а достойно заплащане на труда в България /за всички/, както и определени предимства за майките /данъчни, облекчения, улеснен прием на децата в ясли/градини, право на майките да работят на непълан работен ден и да се отчита като пълен и подобни/.
И не ми е ясно какво общо има София и България - заплатите в България, като цяло, не са реални /пример, цените ни са 1:1 с европейските, а заплатите ни нямат дори и база за сравнение с европейските/.
И понеже става дума за "добавките" - не са справедливи. Просто трябва да се дават на съвсем други категории хора и то в пъти повече от сега...
Ако говорим принципно, ОК - на всички, ама нали се сещате за доводи в стил: "Понеже направихме детските по 25 лв., махаме данъчните облекчения!" /нищо, че 2-те неща касаят различни групи данъкоплатци...
 

Ами по мои виждания малко са хората в София които работят на 300-350 лв, докато тук във Варна това е една добра заплата.
Иначе са съотношението заплати и цени спор няма, че сме неравнопоставени....в крайна сметка обаче когато недоволстваш ти казват "Като не ти харесва,има още 10 човека които чакат за твоето място"

А най-интересното е, че преди 2 дни слушах по новините как в БГ не само няма безработица, ами има и свободни работни места и наемат чужденци /азиатци, араби и т.н./ .
Това е пълна глупост, де и е много встрани от темата, ама още ме е яд на чутото...
Лично за себе си обаче спазвам почти същия принцип, но променен: "Като не ме устройва, си вдигам партакешите - има достатъчно работодатели." 
 

Ами рано или късно човек се принуждава до това, губейки обаче възможността да е повече време със семейството си.
Добрата длъжност, и високото заплащане изискват себеотдаване.
А как една майка може да си позволи да е с детето си по 1 час на ден, или да го вижда 2-3 дни дни в седмицата, защото през другото време се прибира в малките часове.
Как тази майка ще го възпитава и ще му дава добър пример.
Несъмнено добрите битови условия са мечта на всеки родител, но освен пари в тоя живот има и други неща.....