40 is the new 18 или как на US дамите не им личи, че го докараха до 40

Кейси, и вие ли страдате от у6ни инфекции?
На нас днес ве4е детският лекар ни препоръ4а да спрем малкия от градина до пролетта, до сега все обяснява6е как е важно за социалното му развитие

хаха Дженна....мани и зодията не може да ме надвие напоследък  но ми е много мъчно да я оставя точно сега като знам че ще плаче за мен.Иначе искаме да я водим с нас но като навърши поне 3 години.

В тази връзка вчера загледах този филм http://www.imdb.com/title/tt0120646/с Мишел Пфайфър /дето и отвличат детенцето ,гледала съм го преди години и си спомням че ми беше мъчно но вчера какъв рев изревах не е истина ,толкова по различно е да го гледаш сега като имаш детенце.Установих че някои филми трябва да се гледат отново защото определоно ще ги гледам с други очи.

Да ви се похваля как дойдоха крадци и ни взеха стария диван, който два месеца се туткаме да закараме до дъмпа. Живи и здрави да са тия крадци, спестиха ни хубава сума за наем на камион и такса за дъмп. 

И аз така си викам за гимназиста, ама тази жена така строго ме гледаше, че си глътнах граматиката. Детето е здраво и щастливо, мисля си че само ще му навредя с тотална промяна на живота му. Пък и скоро ще почва day care, не ми се ще да го стресирам толкова още от сега, достатъчен голям стрес ще му е чуждо място, не че баба беше идеален вариант - признавам, че голяма доза глезотии се дължат на нея.
Просто се чувствам безсилна понякога като ми се занаити. Уж малък, а е толкова инат и с такъв характер..
Благодаря ви за окуражителните думи.  

  Сериозно? Влезли са у вас и са ви изнесли дивана  ? Само него или и нещо по-ценно  ?

sofkobofko, честити ви ходещи крачета   

Вики, аз такива филми хич не мога да гледам. Има сега един, в който на Сандра Бълок й умира мъжа в катастрофа. Това са ми двата ми най-големи страха, някъде по средата така се травмирах, че мъжа стана и го изключи. Много са ми слаби ангелите понякога 

Аз не си спомням да съм го гледала, но звучи заинтригуващо.  А това за "другите очи" и на мене ми се случва да си го мисля. Струва ми се, че не бих гледала например по този уплашен начин "The Pursuit of Happyness", ако нямах деца. Точно това ме стресна най-много тогава - не толкова самото изпадане на дъното, а това, че ти се случва като родител. И всичките тези не само финансови, а и емоционални, и социални отговорности, които не-родителството не познава. Толкова ме натовари този филм, че дори хепи-енда не ме разведри и окуражи достатъчно. Сигурна съм, че ако го бях гледала, преди да имам деца, пак щеше много да ми хареса, но не бих го изживяла толкова лично.

Juturna, хубаво, 4е не си гледала края, пълна нелепост, но не е ло6 филма де

Sipirumi, присъединявам се към Софкобофко! Аз съм за ненасилване на децата да правят неща, за които не са още готови! Показване-да, поощряване-да! Обаче такива зверски насилия като да го оставяш да реве по цяла нощ и да посинява щото не му даваш бутилката, мерси! Кажи и на твоята педиатърка като си роди тя деца да ги остави да посиняват колкото си иска! План ли имате някакъв да изпълнявате? Не бил спял сам... А трябва ли? Децата са на периоди, Калин спеше при нас, после сам, после пак при нас, после пак сам и сега си спи в леглото от 1 година сам в стая( е, с Елена) без никой да го е карал нищо.
Елена започна да заспива при батко си сама от годинката. Въобще не съм имала притеснения, дали ще се научат или не. Оставяш се детето да те води ( без да ти се качва на главата разбира се), изслушваш съветите, но предприемаш само това, което е съгласно твоите разбирания за възпитание, както и усещанията на детето.
Децата не са Уиндоус, да има нужда да се дебъгват непрекъснато! Понякога може да ги оставите и на автопилот!

Към казаното горе само да добавя, че лигавщините и безобразното държание са две неща, които не бива да се търпят и да се отдават на "растеж"! Хич не ги търпя такива моето скромно мнение е, че за да се отнася едно дете добре към теб, трябва да обясняваш до припадък, да не правиш изключения от правилата и да се отнасяш към него като живо, разумно същество, а не като пеленаче непрекъснато.Децата са по-съзнателни отколкото родителите си мислят обикновено.

Въобще да не си мислиш глупости, че не си добра майка и т.н. Ако това е начина, по който педиатъра, който трябва да те подкрепя те кара да се чувстваш- смени го! Никаква полезна помощ не може да очакваш, ако мненията ви за възпитание се разминават.

Хиър, разсмя ме

Вики, и аз не гледам такива филми.

Аз с моята развинтена фантазия, от сега ми минават сценарии какво ще правя, ако една жена се появи с претенции за Шушулката. От скоро ми е все в главата тази мисъл, вечер по 100 пъти проверявам дали е заключено, да не би да ни  намери и отвлече детето. Мислех, че ще е по- лесно, ама явно цял живот ще ме е страх от нея.

Сипируми, аз съм малко почитателка на таф лъв (мале как звучи). Определено слушам педиатърката и се пробвам с разни тактики, ако работи добре, ако не пробвам пак, но никога не го оставям да плаче дълго. Все ми повтарят, че сега е по- лесно за децата. Определено не бих насилвала обаче. Ще му дойде времето и да спи без да се буди, и да не яде от бутилка.
Една моя приятелка беше оставила дъщеря си да плаче 45 минути на 6-7 месеца, за да се научи да заспива сама

Зоре, и A.J. беше така, в момента, в който го оставях и се събуждаше с рев.Чак към 3-ти месец спря.  Започнах да го приспивам като си лежи, но ние сме на АМ, може би е по- лесно. Давах му по малко формула и той си заспиваше докато ядеше(затова сме в 95% на кг)

софко, честит ти проходил малък-голям мъж!

Кейси, това за мен е излишно влагане на пари, в нещо, което можеш да замениш с много по-евтин вариант.
Има обикновени отоскопи заедно с лъжички за гърло и т.н., аз си бях взела моите от ПрайсЧопър за 12$. Съвсем обикновен е, но като се нагледаш на снимки в нета на възпалени уши, няма начин да пропуснеш инфекция. Досега никога не ми се е случвало да поставям грешна " диагноза". Важно е обаче да гледаш ушите и като нищо им няма, за да имаш база за сравнение.

Има един друг апарат, който е много хубав, ама само с рецепта го дават и е 300$ за "изпукване" на ушите и оттичане на течността дето се събира там при малките деца. Не се сещам сега как се казваше обаче, мога да погледна.

Айя, спирайте го навреме, за да може да се възстанови бързо! Не можеш да си представиш какъв кошмар изживях, когато ми казаха, че Калин ще оглушее от неговите инфекции. 3 месеца не чуваше въобще, което сега му се отрази ужасно на говора, дори в момента ще ходим на логопед заради което. Когато виждате , че нещата не се оправят по-добре му дайте почивка, за да може да се възстанови, после боледуват по-малко! Ето и Калин сега боледува, но да чукам на дърво, само една ушна ( при това лека) инфекция за цяла зима и успяхме да си изкараме целия срок в училище, което ме прави безумно щастлива, че много се бяхме отчаяли.

мИсля, че това за което говориш са flexible spending accounts, където отделяш месечно за чайлд кеър. Другото е такс кредит, който по принцип ти се полага и ако айтемайзваш там забравих какви са точно нещата. Вие със сигурност ще можете да го използвате, само ви трябва ссн-а на гледачката. Виж това http://www.irs.gov/publications/p503/index.html

Спируми не им се връзвай, ти си знаеш най-добре, толкова деца познавам дето са така и деца и родители са си супер! (макар че аз съм от тези с режима и спането отделно и съм си много добре, ама всички деца са различни...)

Хиър, ама как дивана са ви откраднали?! Ами .... честито....

Софко много се смях с изглеждането, Анет и при теб с гимназиста 

Зоре, Зоре, не се коси, всеки си живее живота, трудна работа, ама колкото и да го мислиш по-лесно няма да стане. Аз затова съм решила да не го мисля и това е, когато дойде, дойде. Иначе непрекъснато ги карам да идват да живеят при нас, скъпо, скъпо ама все ще измислим нещо...

Диванът беше на общия порч, ние сме три апартамента с порч и двор. Ние като white trash малко си държахме стария диван на порча и айде тази събота ще вземем камион да го махнем, айде другата, ама айде да се наспим, ама айде да идем до Ню Йорк. И аз като не мога да вдигна дивана сама и все трябва мъжо да чакам, така - диванът вися там два месеца, дъжд го валя, катерици го разглеждаха, котка спа върху него и изведнъж днес го няма. 

В чест на крадците тогава утре ще ходим в Ню Йорк по музеите, защото е 2 в 1 приема, много удобно.

за мен ли говориш?  - 3 дена по половин час плакане, с проверки на всеки 5, 10, 15, 20 мин и накрая 1/2 час и повече не е плакал. tough love ... сори ама с бач, къща и готвене нямам време за приспиване по 2 часа всяка вечер, ни за спане в леглото ми, нито за среднощно хранене.  Сега е вече друго, сега много разбира и винаги отивам, когато плаче, но и успокоението е много по-лесно и по-просто, както и приспиването е фън, не трудно - пеем, играем, гъделичкаме, четем, ама като кажа айде лягай и ляга и заспива или си седи в леглото и си чете и играе. Сигурно ще се промени след време, кой знае какво ме чака 

Бенсън, много ти съчувствам за страховете.... не мога даже да си представя какво е.... 

Девойки, каквато и да е страната ни и колкото и да сте наднационални, възпитавайте децата си в уважение и чувство за принадлежност към българския произход, защото това им дава самочувствие, че аман от велико-индийския шовинизъм! Писна ми направо! Репчат се пак едни екземплярчета на детето, че от Индия по-велико нема, че България нищо не струва, и т.н., нашият татко снощи се ядосал и му показал от нет-а разни снимки на индийски гета, да види въз основа на какво се фукат толкова много съучениците му и какво наричат "демокрация". Ама не! Българският цар (кой от всички, не знам?) бил лош, казало индийчето. Сега детето ме пита вярно ли било ... И аз като се ядосах, и като почнах като по соц-учебник за братята Кирил и Методий, и за цар Борис и за славянската азбука, и за другия цар Борис и спасяването на евреите, ами тъй де, да му вдигна самочувствието, и да му напомня що за име носи! И да, трябва да е горд, че сме българи, и естествено, че е по-добре в България да се живее, отколкото в Индия, и че България е в Европейския Съюз, ама индийчетата, разбира се, иначе ще кажат, да не им  се връзва. Ей, въобще не ми е минавало през ума, като идвах в тази страна, че точно това племе ще ми е трън в очите и ще ме предизвиква да изпадам в такива патриотични пристъпи! Пък съпругът какви може да ги разказва ...   Бяха спрели в една от предишните фирми да му говорят индийците от злоба, защото България имала повече златни медали от олимпиади по математика. Никога никой американец за толкова години не ме е настъпвал на тема "България". И колкото и да се пиша космополитна, в такива моменти си давам сметка, че  въобще не ми е все тая за това кой какво казал за България.  Да изохкам и аз, пък.

И аз утре ще ходя в Ню Йорк, ще водя детето на българско училище (ох, колко съм доволна само, че го записах, особено както съм бясна в момента на индийците). Ако имаш пролука в програмата, може да се видим.