Всичко започна преди 3 години, нормална връзка между мъж и жена ...
Нещата вървяха добре до момента в който вече не живеехме в един и същ град - той се прибра в родния си град заради нова работа, започнаха проблеми, по-рядко се виждахме,
по- рядко разговаряхме, дори имахме един период в които прекъснахме отношенията си, но отново се събрахме. Малко след това и двамата ни изненада новината ще
ще ставаме родители ....
Неговата реакция беше, че не иска да е с мен и да го махна.
Моето решение беше да оставя детето.
В следствие на това, че моето решение беше по-различно от неговото желание, имахме доста неприятни моменти, разменихме си някои реплики /обиди/, негативизъм един към друг, все едно никога
преди това не сме били заедно. Всеки един от нас видя и другата, по-лошата страна на другия.
След 9 месеца детето се роди - слава на Бога живо, здраво и нормално.
Пуснах му смс, че имаме син!
Той не дойде, не се поинтересува даже как сме ....
След около месец започнахме да се чуваме, той предложи да се съберем като отидем да живеем при него и родителите му (той живее с тях).
Никога преди това не ги бях виждала, съответно и те не ме познаваха.
Два месеца и половина по-късно той дойде да ни вземе. Отидохме ...
Той не беше това което очаквах .... почти безразличен, не пое инициатива за нищо, не си взе нито един ден отпуска за да бъдем заедно,
да излезнeм или просто да е с нас /имаше и други моменти, които ме подразниха/ ....причината, която разбрах по-късно, че аз съм била сърдита ...
Върна ни по мое желание, от тогава не е потърсил нито мен, нито детето.
Направих няколко опита след това да поговорим той отказваше, затваряше телефона, не отговаряше на смс-те ми.
След като се прибрахме родителите му поддържаха някаква връзка с мен по телефона, но скоро след това тя беше прекратена.
И така цяла година.
Детето не беше припознал, аз заведох дело за бащинство, но след като той получи призовката го припозна доброволно.
През цялата тази процедура, нито веднъж не се чухме, нито пък видяхме.
След като си даде името на детето започна да изпраща издръжка, която никой не му е искал /делото беше само за бащинство/, нито пък определял /съдебно/, сам по свое желание.
Другата изненада беше че и родителите му изпратиха за Коледа много подаръци и пари. Всичко това придружено с мълчание ....Аз само им изпратих картичка по пощата,
в знак на отговор, с пожелания за празниците.
За цяла година успях да постигна емоционално равновесие, да сложа мислите си в ред и да спра да мисля за него, като човек и като баща на детето ми ....
Но сега всичко което се случва, отново ме кара да се връщам назад да мисля за тях и не знам какво да направя, дали изобщо трябва да правя нещо.
Какво мислите вие, какъв съвет бихте ми дали ....