Моята история

White Magic,за съжаление познавам типа мъже за който говориш.Но такъв мъж би проявил абсолютно безхаберие наистина,а поведението на бащата на детето на авторката не е такова.Е,вярно не е приел при сърце новината,че ще става баща, но все пак е направил опит да заживеят заедно като семейство(доколкото разбрах инициативата е била негова),признал е детето и му е дал името си,готов е и да му плаща издръжка...по всяка вероятност ще поиска и да вижда детето си.
Това ме кара да си мисля,че нещата в тяхната история не са изцяло черни или бели и проблемът е не само в отношението на бащата .Според мен липсата на комуникация и нормални и спокойни разговори, недомлъвките по между им, недоизказаните истини и премълчаните очаквания са в основата на създалата се ситуация.

Уайт Меджик, ти в кой век живееш?! Сексът бил само за възпроизводство. Ти да не си крава, която водят на разплод веднъж в годината зада зачене. А и който бил искал секс да се оженил и да си го правил с жена си (респ. мъжа си). Извинявай ама това са разсъждения от преди национализацията. Отдавна и мъжа и жената имат избор, съществуват и неща като семейно планиране. За страните от третия сват водят специялно обучение за това. Не вярвам да сме от тия страни. Ако един истински мъж носи в себе си 1 презерватив, една истинска жена трябва да носи два. Както казах и по-горе, виновни за една нежелана бременност са двамата, за жалост жената остава потърпевша. Може биреагираш така и заемаш такава позиция, защото това е дежаву за теб, но знай, че нито една история или живот не е 1:1 и не можеш да слагаш всичко и всички под един знаменател. Човек е такъв какъвто е на всякъде. Ако е постъпил като безотговорен партниор или баща, то той го е направил и преди като любовник или приятел. Мисля, че  една зряла жена преценя много добре от кой да има дете, това си е даже животински инстинкт. Ако тя не го е харесвала и е вижадал безхаберието му преди надали ще иска да роди детето му.

Една жена, напук дете не се прави, още повече 'щото не те искал, това не е логично просто! Но едно дете не трябва да е причината двама души да живеят заедно или да са семейство. До време ще е едно такова съжителство. Може даже да се стигне до там, че да е по-добре за детето да живеете разделени. Не казвам, че при вас ще стане така, говоря по принцип. Може би наистина при вас липсва комуникация, може би наистина не си му дала време. Ако по време на бременността се беше постарала да осъшествиш този контакт щеше до сега да си живеете заедно. Мъжът не преживява бремеността така както жената, но когато е близо до ня и вижда метаморфозите у жена си и той се променя и се подготвя да посрещне идващото човече. Време му трябва на един мъж да стане баща, такъв какъвто ти го искаш. Няма значение чие име носи. Не предпочитай формата пред съдържанието. Протегнали са ти ръка, приеми я. Назад нещата не могат да се върнат.

Това не е твоят живот, нито твоя бивш мъж... Обстоятелствата са различни. Мъжът на 'една жена' не е твърдял, че иска дете никога /най-малкото. Толкова си заслепена от ярост, гняв и обида към собствения си бивш, че изобщо не виждаш как това е нещо различно... Мога само да те съжаля и да ти пожелая да намериш начин да му простиш на твоя бивш - тровиш си живота и се обричаш на нещастие /най-добронамерено ти го казвам/ 

В този случай съм на страната на жената (с 1-2 забележки), защото:

Мъжът и жената никога не са равнопоставени в избора да имат или не дете! Бебето е в жената, вътре в нея, промения съществуването й още първия месец, мъжът никога не може да усети разликата.
Но мъжът винаги знае, че може да се дистанцира без обществото да го осъжда особено! Същото това общество, което разпъва на кръст майката, изоставила детето си!
Таткото може да избере ролята на статист без големи угризения на съвестта, за разлика от майката, която може да бъде изядена от собствената си съвест, ако не роди детето.
Никаква равнопоставеност!
Права - да, но природата е избрала жената да носи бремето, затова и решенията на жената са различни от тези на мъжа.

Една Жена, взела си правилното решение да родиш детето. Ако щеш, това събитие те мобилизира така, както едва ли друго би могло! Само положителен ефект върху личността си можеш да очакваш!

И накрая:

Иса, да, ама явно - не! Щото нито от самото начало е било ясно всичко, нито той е бил честен - честният не се крие 1 месец преди да отговори на вестта, че му се е родило дете!
Свестен е пичът, ама само когато го сравним с урод, който пребива бременна или нещо подобно...!

Тук идва и забележката ми към Една Жена: като го виждаш, че не изгаря от желание да има семейство с теб, прави, струвай - забрави го! Но без обида и гняв... просто го осъзнай като излишен за теб елемент.
Щом не си иска детето, детето също не се нуждае от него!

Това мислене се тренира и иска време и упоритост.

Ако не си сигурна как да приемеш жеста на бащата и на  родителите му по повод празниците-просто изчакай.Ако наистина имат НЯКАКВИ намерения-те ще намерят начин да ти ги покажат.Досега си се справяла сама,без тяхно участие и помощ.Ако искат и те да се "включат"- остави ги да те убедят в това.
Весели празници! 

А бе catnadeen, не си прочела добре какво пише Една жена. Тук има няколко човека, които въобще не четат истинската история,а си измислят свои факти. Не се разбира каква е вината, която се опитваш да й вмениш и защо мислиш, че задържа напук детето след като той е показал с действията си,че иска дете и с нищо не е показал,че не иска, докато го е правел. Тя му е казала още в началото, че ако се налага,ще го гледа сама, но за доброто на детето тя дори е длъжна да заведе дело за бащинство и издръжка. Аз пък не виждам нищо добро в действията на бащата...откъде го измъдри това "добро държане предвид нейните искания"?

geri_to, не изопачавай думите ми: между сексът е създаден,за да се правят деца и секс се прави само,когато се правят деца има голяма разлика - второто не съм го твърдяла. И прочети всичко,разказано от авторката (вкл. 29 декември 2007, 10:51 и 23:10) преди да се изкажеш,че бащата не искал дете.

Isa, ако се запознаеш наистина с това,което казва авторката и вкл.с поста й от 29 декември 2007, 10:51 и 23:10, ще разбереш,че той е искал дете, докато го е правил. Аз лично не съм "заслепена" от нищо и бях така добра да не коментрам твойто мнение,че било много хубаво да се правят аборти,независимо от риска за здравето на майката (въпреки че то е пречупено през твойта съдба), бъди така добра и ти да уважаваш чуждите мнения, пък и не си запозната въобще с моя живот. Аз поне съм чела доста твои постове, в които описваш историята си и разбирам защо разсъждаваш така. Мисля,че ми дължиш извинение. И откъде знаеш,че с моя "бивш"(според теб) не си живеем мирно и щастливо, да не си ясновидка?

Хората са имали връзка,нещо много повече живеели са на семейни начала, не са били  любовници или гаджета,съвсем нормално е една здрава  жена да забременее при тази ситуация,няма безгрешни жени и мъже в това отношение.По мое скромно мнение въпросите от рода,кой,кога преди ли ,след ли -са безпочвени и обидни.При всяка семейна двойка има кризи и не смятам ,че ще е тактично при една ваша бременност,някой да ви задава подобни въпроси  или пък да ви обвинява и третира като натрапница и жена ,която притиска мъжа си.

White Magic, за да не спамя в темата вече веднъж те помолих да промениш мнението си във връзка с мое такова.................

Мерси, че го направи отново. 

А твоя живот - ти го поразказа на няколко пъти точно в тази тема като правеше паралели м/у случилото се на теб и на една жена.

Отделно има още една тема - иди прочети и в нея какво е написала една жена за обсъждането и искането на детето от двамата. Може да ти проблесне нещо

Ise, Не вменявай своите действия на мен!!! Не се занимавай с моя живот, с който така или иначе не си наясно-аз тук го разказах само отчасти, за да не се занимавам и аз с твоя - това е тема за живота на авторката в края на краищата.
Отбелязвам само факта, че си ентусиазиран привърженик на  абортите. А който иска може да се запознае по-добре с теб като прочете всички твои постове не само в тази тема.
Съвети от теб никога не съм искала,а и са неуместни в случая, защото живота ми си е много щастлив, но ако беше така както си мислиш ти, пак нямаше да послушам съвета ти - защо да прощавам чужди грешки,които ощетяват мен и детето ми - щях да навра бащата на детето ми в миша дупка и пак щях да си живея щастливо-живота ми така или иначе не зависи просто от едни мъж.
Същото съветвам и авторката (която за разлика от мен иска съвет), ако таткото започне да се прави на ударен и не се грижи за детето си.
Една жена ни пожела Приятно празнуване! Много благодарим, и на теб