На 27г 
- Публикувана: 25 дек. 2007, 01:04 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2008, 00:25 ч.
На колко години родихте детето/децата си?
вергилия ако мислиш че ще ме засегнеш просто няма да стане.когато ти си тантуркала бебчето аз съ си купонясвала и съм се кефела на живота и съм успяла да създам собствен бизнес за да съм НЕЗАВИСИМА.все пак преди да хапеш някого се замисли
изобщо не съм искала да те засягам. ти пък. ако си се обидила с нещо, то е вътре в теб, не съм го аз казала или целяла.
всеки гледа от собствената си камбанария. не бива да дава оценки на другите, или да коментира избора им.
лично за себе си предпочитам като съм на 30 детето ми да е поне в първи клас, отколкото да имам изброените по-горе неща. което не означава, че съм права, или че някой направил друг избор трябва да се обижда.
аз приех твоите думи, че на 23 майките са по-безотговорни отколкото на 33.
Всъщност, какво точно има предвид авторката с въпроса си? 
май въпроса беше дали се съчетават следване и дете, а не просто кой кога е родил.
Всъщност, какво точно има предвид авторката с въпроса си?
май въпроса беше дали се съчетават следване и дете, а не просто кой кога е родил.
да, мисля че нещо такова исках да попитам
Всъщност, какво точно има предвид авторката с въпроса си?
май въпроса беше дали се съчетават следване и дете, а не просто кой кога е родил.
да, мисля че нещо такова исках да попитам
Гледам, че всички отговарят адекватно по темата ти
Прави това, което ти диктува сърцето.
Ако детето е желано- няма начин да не се справиш
На 24 год. родих - бях последна година студентка. Даже с малката в корема си изкарах държавната практика и си бях наумила да взема и държавните изпити, ама бебка ме изпревари, бърза да излиза 
Виж, след като се роди, беше малко по-трудно... Единият държавен го взех същата година (малката беше на около4-5 месеца), а другия го оставих за следващата година. А когато Стилиянка тръгна на градина (2 г. и 10 мес), успях да си намеря и работа по специалността (при все че нямах и ден стаж). Определено не е лесно да се съчетават едното и другото, но като се мобилизираш и си го поставиш за цел - стават работите.
Кураж!
Виж, след като се роди, беше малко по-трудно... Единият държавен го взех същата година (малката беше на около4-5 месеца), а другия го оставих за следващата година. А когато Стилиянка тръгна на градина (2 г. и 10 мес), успях да си намеря и работа по специалността (при все че нямах и ден стаж). Определено не е лесно да се съчетават едното и другото, но като се мобилизираш и си го поставиш за цел - стават работите.
Кураж! 
На почти 29 години и въобще не бях готова, въпреки че бяхме женени от година и половина. Аз вечно планувах нещата, които исках да ми се случват в живота. Смятах че като стана на 30 ще започнем да работим за бебе. Да, ама както казват старите хора "Господ си знае работата!". Колкото повече плануваш, толкова повече ти се "провалят" плановете. На 09,01,2006 година се родиха нашите слънчица Климент и Калоян.
Няма възраст, на която да си по-добра или по-недобра майка.
В мигът в който видиш рожбите си, животът ти се преобръща и не ти остава нищо друго, освен да следваш сърцето си.
Няма възраст, на която да си по-добра или по-недобра майка.
В мигът в който видиш рожбите си, животът ти се преобръща и не ти остава нищо друго, освен да следваш сърцето си.
не че с половинката ще тръгнем да работим от сега по въпроса, но поне вече идеята не ме плаши. та ако нещо "непредвидено" стане.... значи наистина господ си знае работата! 