На колко години родихте детето/децата си?

На 32г 

на 25

На 26 години родих детето си, защото тогава му дойде времето. Вече бях завършила и нямах проблеми с отглеждането. Но според мен тази възраст е късна за първо дете, защото после все отлагахме второто - хайде да тръгне на градина, хайде да порасне, хайде на училище. Така времето си мина и вече съм на 36 години, но съм категорична, че вече е късно за второ дете. Аз самата съм такова дете и знам какво е родителите ти да са възрастни. Така че,  моят съвет към всички млади е да раждат децата си рано. Но наистина е необходимо да имат и помощ от бабите. 

На 21, на почти 32 и на почти 38 

Препоръчвам го на всички!

ммесец преди да стана на 33 и не съжалявам сега съм по пълноцена майка ок колкото бих била на 23 напримерл

на 27, 28 и 31 г.
3 мес. след първото раждане записах 2-ра магистратура,
завърших я 3 мес. преди да родя 3-я си син. 

Първото на 28, второто - на 34. Не мисля, че има специална "подходяща" възраст за раждане на деца, много по-важно е децата да са желани, да са създавани, раждани и отглеждани с любов.

На 26 и полвина
Завършила едно образование, работеща и с къща.
Това, че имаш баби и дядовци ( бекофис както ги нарича една колежка ) в София в никакъв случай не значи, че можеш да разчиташ на тях обаче. По мои наблюдения раждането на внуче винаги променя отношенията с тях, по често към лошо.

от къде знаеш колко си щяла да си пълноценна на 23?
аз ако на тези години нямам още дете ще реша, че нещо като жена в мен куца.
и нещо граматиката или клавиатурата забива?

Родих сина си на 22 години и не съжалявам. че е толкова "рано". Това е най-хубавото нещо в моя живот и смятам че няма идеална възраст на която всички жени да родят. Зависи доколко си готова да поемеш отговорност за детето си.

Първото на 18г.
Второто на 19г.
Третото на 33г.

20 дни преди 22-рият ми РД.

Първото на 26.
Второто на 32.

Родих малко преди да стана на 30.Никой не ми помага да си гледам детето.
Преди да родя завърших,набеснях се много добре,направих кариера и точно когато се чудех какво още не съм направила,срещнах мъжа ми.
Сега се чувствам страхотно.Научих много неща за себе си покрай детето.Мислех си,че ще затъпея от стоенето в къщи и неходенето на работа.Обаче за година и половина научих на много добро ниво един чужд език,усъвършенствах си друг чужд език,намерих си поле за професионална изява,когато детето ми поотрасне,прочетох много от книгите,за които не ми оставаше време по време на следването и после от работа...

Обаче най-важното е,че успях да се порадвам на усмивката на детето си, да споделя с него радостта от първото зъбче,първата думичка,да си поиграя с него и да се науча да изпитвам удоволствие да прекарвам времето си с детето ми, а не по барове.Открих много истини за себе си чрез общуването с детето ми,простих се с егоизма,научих се да се грижа за себе си много по-добре,от преди да стана майка.
Категорично съм против отглеждането на децата от баби и дядовци.

П.С.не мога да кажа коя възраст е подходяща за раждане на дете.Ако майката е здрава и отговорна-то и на 40 може да роди здраво дете, да изглежда добре и да има пълноценен живот без да се оплаква,че нещо е изпуснала.Познавам няколко жени ,станали майки след 30,някои и след 40.Изглеждат невероятно добре и се справят с проблемите на майчинството без да хленчат,без да очакват някой друг да им отгледа децата,без да се колебаят "А сега накъде?"Повечето 20-годишни не могат да стъпят и на малкия им пръст.

Ти си ми пътеводната светлина

Всъщност, какво точно има предвид авторката с въпроса си?