Кога ви е било трудно да обясните нещо на детето?

Много пъти моята позиция се е различавала от общоприетата и им го казвам, но когато вече започнаха да ходят на училище, защото са по-големи. Опитвам се да представям мотивите и резултатите от двете позиции (нещо като анализ), че всъщност няма абсолютна истина и всеки преценява как да постъпи. Откровено съм им казвала, че възприемането на една или друга позиция, независимо колко се разминава с общоприетата, е въпрос на преценка за конкретната ситуация, че няма правила и с времето ще намерят своя начин за справяне. Гледам да са наясно с рисковете и ползите при двата варианта (изказване на откровено несъгласие или съгласие).
 Малко объркано излезе, но се надявам, че се разбира какво имам предвид. Засега успяват да намират разумен баланс, понякога са готови да отстояват позицията си, друг път поне външно приемат другата, пък ще видим след време.

Казвам си моята и добавям, че повечето хора мислят еди-как си. Но си излагам и моите аргументи.

А, сетих се. Затруднявам се по въпроса с християнството.
Баща й е вярващ, аз - не. Но се отнасям с уважение.
Ходихме в Солун в "Св. Димитър Солунски", попаднахме точно по време на служба. Трудно ми беше да й обясня защо не трябва да говори, да щъка насам-натам, защо това би обидило хората и защо аз не вярвам, обаче въпреки това искам от нея да пази тишина. И въобще какво следва да разбере от всичко това.

И на мен най-най-трудна за обяснение ми е темата за умирането и всякаквите вариации и конкретизации по нея. Защо не могат да се съживяват хората? Какво точно става като умрем? Бабите им обясняват много настойчиво, че "отиваме на небето", идват при мен с въпроса "Как точно отиваме на небето?". А какво тогава има на гробищата? Как точно се слага там? Изобщо като ме подхванат в тая насока, ми идва да се скрия някъде...

В този ред на мисли идва и следващото - "Мамо, като стана пак малък" - "Ники, само порастваме хората, не ставаме пак малки" - "Защо??????"

Друга любима тема, при която често се оплитам в обяснения "А как Бог е създал ...?" и се почва - човека, морето, къщите, парните локомотиви, самолета... Опитах да обясня, че много от нещата са ги създали самите хора, тогава път се почва "Ами как хората са създали морето, Луната и прочее". Нещо хич още не мога да обясня разликата, между това, което са създали хората и това, което не са създали хората...

Обяснението на собствената позиция, когато е различна от общоприетата, наистина е доста трудно. Още по-трудно става, когато не става въпрос за теория (полицаи, учители и т.н.), а за нещо, което пряко касае детето. На мен например много пъти ми се е налагало да обяснявам защо в нашата къща почти няма лекарства или ако има не ги ползваме. Все се намира някой познат да намине, когато някой кашля примерно и да каже "Ама защо не му дадеш еди какво си сиропче". Или пък да чуят някоя реклама по телевизията и да почнат да реват, че искат панадол или проспан или каквото се рекламира в момента. Често стигаме до спорове и дъъъълги обяснения.
оф топик: Мисля, че трябва да се забрани със закон явната реклама на лекарства така, както забраниха за алкохола и цигарите. Или поне тази, насочена към децата.

Сега последната такава много актуална тема ни е с лошите думички. Щом ги казват Пешо, Евстат, Игнат и Тате (когато кара колата  ), значи и аз ще ги казвам...

Не е лесно, но няма как...

Тя: Ще кажем на учените да измислят .... вълшебни пръчки, например, или светлинни мечове.
Аз: Не могат да ги измислят. Представи си, ако имаше наистина вълшебни пръчки, как всеки щеше да може да има всичко. И лошите щяха да имат пръчки. А и ще ти е интересно ли да имаш всичко, за което си помислиш?
Тя: Да. Нищо, ние все пак ще им кажем, а те могат и да направят.

В темата за смъртта не искам да навлизам. Още аз самата не съм се примирила с нея Слава богу, за сега Цвета я приема като обикновена тема и не задълбава.

Анда, християнството (както казах) последните месеци ни е особено трудна/интересна тема.

Тинки, за моето и общо приетото мнение точно така казвам "прието е", "аз мисля", давам си аргументите и т.н. За полицаите засега ги давам за пример, когато някой направи нарушение като да мине на червено, когато говоря за правилата, които те трябва да спазват и как големите хора също се съобразяват с много правила, защото живеем заедно и е важно. По улиците има толкова много примери ежедневно... Не се сещам в момента за конкретен пример, в който се различавам от общо приетото, но редовно обяснявам защо другите деца ядат  гадните чаревични пръчици, а ние - не и т.н.

Аз имам пресен пример в главата си. Вървим с Алекс, задминава ни баба с голям внук (около втори клас). Момчето си тича, а бабата ( добре изглеждаща жена на около 55 - 60 години) отчупва клонче от елхата пред себе си и си продължава. Алекс веднага: "Мамо, искам и на мен да отчупиш клонче." Аз казвам достатъчно силно, че не може, че дървото е живо и го боли, как се радваме на растенията без да ги чупим. А тя:"Не ги боли, виж бабата как си отчупи."

Или я виждам да удря едно от цветята в хола, защото батковци на площадката удряли едно дърво. Тепърва има да се боря с вятърни мелници.

Казвам си моето мнение и защо е такова.

Последното, което се сещам и ми е беше трудно да обясня, е слад като гледа "Приказка без край" и питаше как така Фантазия няма край, какво представлява Нищото, защо е опасно и т.н.

Тази сутрин определено беше рекорда в темите, които ми идват в повече. И отгоре на всичко в момент, в който не я очаквах, а и съм "крива" по друг повод... Не знам какво беше сънувал Ники, но се събуди, ревейки "Мамо, аз не искам да умирам като остарея". Опитах се да замълча, но той толкова настойчиво очакваше да го утеша по някакъв начин. Опитах с "до тогава има много време", и това не стана... Накрая се принудих да му кажа, че всъщност "там" е хубаво, но май и в това не можах да го убедя.  Така и не разбрах каква асоциация си направи, но разговорът завърши много безславно за мен с "Мамо, днес като е неделя може ли да се качим на въртолета и да полетим" 
Хайде сега споделете вие какво бихте казали в такава ситуация 

Oх, Мими, не е лесно. Кой знае какво е сънувал... За въртолета бих обяснила, че нямаме, защото струва много парички, но може да излезем на разходка или пък да се качим на колата...
За умирането е кофти, аз също в такива случаи обяснявам, че има мноооого време и че няма смисъл да го мислим от сега. Моите по-скоро имат проблем с това, че аз ще умра като остарея, повече пъти за това са питали.