Кога ви е било трудно да обясните нещо на детето?

Аз имам голям проблем с обяснението за смъртта. Идеята, че всички умират някой ден, колкото и вече да са стари и т.н. не се приема от моя син по никой начин. Засега единствения шанс да мога да го успокоя по темата е обяснението с прераждането на душата в ново тяло, както и че хората, които се обичат духовно никога не с еразделят. Детето отказва да приеме, че аз примерно ще умра един ден и настоява да му обещая, че няма да умирам никога. Много е трудно. Тази тема ми е ужасна.

За ваксината бих обяснила, знам точно какво бих казала, но другаде удрям на камък.

..доста неща; не защото не ги знам толкова,а защото не мога да уцеля подходящия начин за възрастта,или е много опростено,или много сложно..особено трудни да емоционални за мен самата теми като защо сме далеч от баба и пр..

Ох, и аз имам същият проблем със смъртта. Плаче със сълзи, че щял да умре. Последно каза, че искал да е джудже на дядо Коледа, защото те никога не умирали. Не знам вашите деца колко са големи, но моят син е на 8 год. и става все по- трудно с обясненията. Като беше малък ми беше по- лесно, защото послъгвах малко ( гледат ни от небето, отиде в облаците и т.н.), но сега вече мисли логично и не се хваща, пък и в училище явно се коментират такива неща. Опитах се да му обясня как се раждат бебетата... голям смях се смя и изобщо не ми повярва. Явно за някои неща не му е дошло времето!

Трудно ми е да обясня наличието на двойнствения морал и справянето в такива ситуации.

Защо е толкова мръсно наоколо и кога най-после ще се промени.

Да, проблемите на Анда и Радостина ги имам и аз.
И също ми е доста трудно да обяснявам религията все още. А въпросите изникват особено покрай празниците.

Скоро Дани ме попита какво е Еволюция и аз като теб доста се оплетох, а на детето му писна да ме слуша и на 10-тата минута се смили и ме заряза по средата на изречението  .



Да това и за мен е трудно за обяснение. Смущава ме и това, че без да искам правя децата си лицемерни, както и че без да искам ги карам да лъжат. Напр. наскоро бяхме на гости у свекърва ми, жената беше готвила нещо което не се беше получило, ама хич, и Дани направо заяви "това е гадно  , не го искам". Добре ама на мен ми стана неудобно и му направих забележка, че така не се говори. В къщи после надълго се обяснявахме, че независимо че яденето не се е получило, баба е положила много усилия и ние сме длъжни да ги уважаваме и че така не се говори. Като не ти е харесало нещо когато си на гости най-добре да си замълчиш. Да но детето пита "е като не ми хареса и не искам да го ям, какво да кажа на баба?" ... и аз  ... ха сега де ииии тук за първи път го научих да лъже ( уж в името на доброто). "Кажи и че не си гладен", му казах, но това много ме смути и сега се чудя правилно ли постъпих?!? Защото хем искам да са възпитани, хем да са честни. Добре че не ме застреля с някакъв отговор от типа, "ама това е лъжа!", че не знам какво щях да правя.

До момента най-трудно ми е било да обясня какво е телевизионно предаване - как така леличката е в студиото си и говори нещо с един чичко, пък ние ги виждаме и чуваме в къщи, толкова далече от тях? Въпросът бе провокиран то книжката "Горската телевизия"

и на мен за мърсотията и за това, как някой деца биват научавани, как да пазят чисто, а други не...
И за възпитанието като цяло. Как може, мамо, еди-си-коя така грозно да разговаря с г-жата.

Най-трудно ми беше да обясня смъртта на баба й - защо я няма, къде е отишла, кога ще се върне. Тогава Дария беше на три години -много болезнен спомен...

Сходни проблеми:
- ЗАЩО хората пресичат на червено
- ЗАЩО тая леличка/тоя чичко си хвърли боклука на земята, а не в кошчето
- КАКВО е тока (е на тоя въпрос НЯМАМ отговор, аз и на себе си не мога да го обясня, какво ли остава на дете  )
- къде са бебенцата СЪВСЕМ ПРЕДИ да станат семенце в торбичките на тати
- къде ТОЧНО на небето отиват умрелите хора и животни, и виждат ли ги от космическите кораби
това се сещам в момента

  На мен често ми се случва да мисля, че съм се провалила с обясненията и съм останала неразбрана, защото обикновено реакцията на Мартин в края на всяко обяснение и обяснение на обяснението е " И какво ?". Но пък в подобна ситуация след време той казва нещо, от което става ясно, че всъщност доста внимателно ме е слушал.

 Шани,и при нас това е голям проблем.Другото,което ме зтрудни беше,как да обясня на 5 годишно дете какво е това секс.

сексуалната ориентация защо се целуват мъже  защо Азис е различен

Моята дъщеря е на 4г.и е на вълна бебета.Най-трудно ми е да й обясня защо не може сега да си роди бебе Казвам й че е още детенце и че бебета имат големите жени като мен,но ня,милата ,си мисли че нейното бебе е някъде и я чака да го вземе

Темата за смъртта ми е много трудна. Моят син ме пита за прадядо си, за който явно има някакви спомени.
"-Сега, след като е умрял, къде е отишъл?"
"-На небето"
"-Ама небето е толкова високо, в какво се е качил там-със стълба ли?"
"-Не, просто е станал една звездичка и свети оттам и ни гледа"
"-Ама как гледа, нали е умрял, а умрелите не могат да гледат и да дишат, и да мърдат?"


Друга тема:
Случайно попада на сцена от филм, в който има стрелба и човек убива друг.
"-А тоя сега уби ли го наистина?"
"-Не, това е само на филм, това са артисти."
"-Ама тоя убития има кръв, значи е убит наистина. Искам и аз сега да убия някой с моя пистолет или с тоя на тати, и той така да падне през прозореца."


"-Моята паца защо е малка, а на тати е голяма?"
"-Защото тати е мъж, а ти си момченце. Когато пораснеш, и твоята ще стане голяма."
"-Искам сега да си ги премерим с тати да видя моята дали е много по-малка и колко трябва да чакам да стане голяма колкото неговата..", и започва да дърпа гащите на баща си.

Още трудни теми за разговор:

"-Мамо, защо на някои жени са им големи циците, а на баба не са?"
"-Аз много обичам цици, ама само големите. И ми харесва да ги пипам"
Аз недоумяващо:
"-Жените имат гърди, защото стават майки, и с тях хранят бебетата си, докато са малки. Някои майки имат по-големи гърди, други по-малки, някои мами са високи, други по-ниски. Хората са различни. Плюс това гърдите на мама, на баба, на всички жени, не са играчка, с която да си играеш и да я пипаш. С тях майките кърмят бебетата."
"-Щом циците са да ядат бебетата мляко, дай ми сега на мен да ям мляко от тях.", и започва да ми дърпа блузата с отворена уста.

Като се замисля, май тези теми сме ги минали между другото. Нямам ясни спомени кога и как са ме питали за секса, смъртта и... всичко останало.

emely, това и аз не бих могла да го обясня (и да остана толерантна)

gabiplus, стресна ме. Вярно ли питат такива неща момченцата. Гадно.

Иначе за морала аз обяснявам, че има всякакви хора - едни невъзпитани, други тарикати, но важното е не да гледаш какво правят хората, а ти да си доволен от това, което си направил. И че един ден всеки си получава заслуженото.

За мръсотията кога ще се промени не ме е питала, и слава богу. Сигурно щях да й кажа, че малко по малко нещата се променят и че хората все повече се замислят за това къде живеят. Че като сме били малки е нямало кофи за разделно събиране, а ето сега има. И докато тя порасне сигурно ще е чисто.

За гадното ядене, случи ни се. Аз й казах, че неща, които могат да обидят някого, даже и да са верни, не се казват. И освен това е въпрос на вкус - на едни харесва едно, на други друго. Ето, тя харесва блузата си, но как ще се почувства, ако някой й каже, че е много грозна.

Много неща са ми трудни за обяснение. За повечето "трудни теми", които неизбежно идват в един момент, съм мислила, имам някаква идея, но пак е трудно.
Най-трудно ми беше, когато почина най-близката ми приятелка преди около месец. Дъщеря ми беше много привързана към нея, ежедневно се виждахме, тя я приемаше като част от семейството. Освен всичко друго, трябваше да мисля и какво да кажа на детето. Тя има някаква представа от баба си, защото брат ми е починал, Михаела вижда негови снимки и е питала къде е той сега. Майка ми й е казала, че е на небето.
Аз й казах, че и приятелката ми е отишла на небето, защото е била много болна, че там вече е здрава и т.н. Михаела обаче веднага ме попита, като е на такова хубаво място, защо плача.  И кога ще  отидем на  гости, защо Мими (приятелката ми) няма да й подари бонбони  за Коледа и още хиляди хиляди въпроси. На 3 години не мога да й обяснявам за прераждане и т.н., този вариант ми се видя най-безболезнен.

Фукла, най-искрени съболезнования. Много, много трудно, наистина.
Дано не ми се налага 

Веднъж се почувствах ужасно, когато дъщеря ми възкликна пред комшийчето и родителите му: "Ама тя не може да говори". Става дума за едно красиво като слънце дете със заболяване, което засяга и говорния апарат. Притесних се за родителите, с които сме приятели (децата ни също са приятели), а после ми беше доста трудно да обясня на дъщеря си защо понякога се случва някои деца да не могат да правят нещо.  Сега обаче тя знае, че приятелката й може да не умее да говори като нея, но пък притежава други качества, каквито пък щерка ми няма.

Ужасно трудно ми е да му обяснявам защо трябва да си премълчава някои неща за хората и защо те се обиждат. Каза на една жена, че от нея му мирише на гадно, тя се обиди, започна да му се кара и да настоява да и се извини, а той през сълзи ме пита: "Ама защо иска да се извинявам, това, което казвам е вярно?" Не мога да му смислено обяснение на подобни въпроси.

Тинкърбел, защо просто не й обясни, че ако вярваме за всичко на рекламите, до никъде няма да стигнем? Че рекламите целят точно това - да ти продадат нещо, а не да те информират и да ти помогнат? И че още нищо не се знае за страничните реакции на ваксината и че не е разумно да се слага; че има много по-добри начини човек да се предпази от болести (и тук въвеждаш списъка със здравословни храни и навици)?

Етова наистина е трудно за обяснение. 

Благодаря, Тинкърбел.

Друго нещо, което ми е трудно да обясня, е защо не мога да я родя отново. В последно време дъщеря ми казва, че иска пак да е в корема ми и да я родя. Аз обяснявам, обяснявам защо не може, и т.н. И всеки разговор, независимо колко убедителна (според мен  ) съм била, завършва с "Моля ти се, дееееее" и дърпане на блузата ми, за да влезе в корема ми.

"-Защо някои мъже се обличат с поли? Нали те са само за жените? Защо имат обувки и токчета?"
"-Ами защото те са артисти." Тук давам примера с Рачков от "Господари на ефира", който е екранен любимец на моя син. "Ето Рачков е артист, той се превъплъщава в различни роли, облича се като полицай, като баба, като футболист, но това е само роля. Той не е нито полицай, нито баба, нали?"
"-Ама и Азис е така, нали? Тогава и аз искам да се обличам така и да съм артист. Дай ми сега една пола."

Сетих се една доста трудна за обяснение тема, която освен всичко друго, е и много страшна. Ще дам пример:

Гледаме заедно "Сам вкъщи". Идват моментите, в които момченцето започва да прави различни номера на крадците, за да не могат да влязат в къщата му- пали им косите, те падат от голяма височина без никакви последствия, дават някакъв филм във филма, в който героят застрелва жена си, момченцето нагорещява с една ютия дръжката на вратата, след което крадеца при опита си да влезе, си  изгаря до черно ръката, и куп подобни щуротии.

Реакцията на синът ми-иска ютията, иска да скача от високо, иска да ми запали косата..Иска да прави всичко, което е видял във филма, и което приема за напълно нормално и истинско.

"-Защо не може и не трябва да се прави така, мамо? Нали те го правят наистина и нищо им няма. Значи и аз мога. Ще опитам само, бе, мамоооо, моля те."

Следват обяснения, които обаче не решават завинаги проблема. Само временно го отдалечават.

Тя за рекламите това го знае. Но не можах да кажа нещо такова по толкова сериозен въпрос. Котката ни във ВТ умря от рак на матката, Цвета е наясно що е то. И с такъв ентусиазъм го каза това за ваксината. Не посмях съвсем да й го убия. И стана половинчато обяснение - полу нещата които мисля, полу традиционните;

И друг въпрос. Имате позиция по даден въпрос, която се разминава с общоприетата. Например намирате масата учители за ограничени хора, или полицаите за мръсници (това е само пример) Поддържате ли "обществено правилната" позиция пред децата, или си казвате вашата.

gabiplus, явно е до тип възприятие. Цвета никога не е имала проблем да отличи филма, или книгата от реалността. За това можем да играем на кечисти, например, защото тя много добре разбира, че това е само игра. Във вашия случай, ако му покажеш как се прави кръв от кетчуп, как се гримирва насинено око със сенки, как се рисуват одрасквания с химикал, дали пък няма да проумее, че е на уж.

Много пъти моята позиция се е различавала от общоприетата и им го казвам, но когато вече започнаха да ходят на училище, защото са по-големи. Опитвам се да представям мотивите и резултатите от двете позиции (нещо като анализ), че всъщност няма абсолютна истина и всеки преценява как да постъпи. Откровено съм им казвала, че възприемането на една или друга позиция, независимо колко се разминава с общоприетата, е въпрос на преценка за конкретната ситуация, че няма правила и с времето ще намерят своя начин за справяне. Гледам да са наясно с рисковете и ползите при двата варианта (изказване на откровено несъгласие или съгласие).
 Малко объркано излезе, но се надявам, че се разбира какво имам предвид. Засега успяват да намират разумен баланс, понякога са готови да отстояват позицията си, друг път поне външно приемат другата, пък ще видим след време.

Казвам си моята и добавям, че повечето хора мислят еди-как си. Но си излагам и моите аргументи.

А, сетих се. Затруднявам се по въпроса с християнството.
Баща й е вярващ, аз - не. Но се отнасям с уважение.
Ходихме в Солун в "Св. Димитър Солунски", попаднахме точно по време на служба. Трудно ми беше да й обясня защо не трябва да говори, да щъка насам-натам, защо това би обидило хората и защо аз не вярвам, обаче въпреки това искам от нея да пази тишина. И въобще какво следва да разбере от всичко това.

И на мен най-най-трудна за обяснение ми е темата за умирането и всякаквите вариации и конкретизации по нея. Защо не могат да се съживяват хората? Какво точно става като умрем? Бабите им обясняват много настойчиво, че "отиваме на небето", идват при мен с въпроса "Как точно отиваме на небето?". А какво тогава има на гробищата? Как точно се слага там? Изобщо като ме подхванат в тая насока, ми идва да се скрия някъде...

В този ред на мисли идва и следващото - "Мамо, като стана пак малък" - "Ники, само порастваме хората, не ставаме пак малки" - "Защо??????"

Друга любима тема, при която често се оплитам в обяснения "А как Бог е създал ...?" и се почва - човека, морето, къщите, парните локомотиви, самолета... Опитах да обясня, че много от нещата са ги създали самите хора, тогава път се почва "Ами как хората са създали морето, Луната и прочее". Нещо хич още не мога да обясня разликата, между това, което са създали хората и това, което не са създали хората...

Обяснението на собствената позиция, когато е различна от общоприетата, наистина е доста трудно. Още по-трудно става, когато не става въпрос за теория (полицаи, учители и т.н.), а за нещо, което пряко касае детето. На мен например много пъти ми се е налагало да обяснявам защо в нашата къща почти няма лекарства или ако има не ги ползваме. Все се намира някой познат да намине, когато някой кашля примерно и да каже "Ама защо не му дадеш еди какво си сиропче". Или пък да чуят някоя реклама по телевизията и да почнат да реват, че искат панадол или проспан или каквото се рекламира в момента. Често стигаме до спорове и дъъъълги обяснения.
оф топик: Мисля, че трябва да се забрани със закон явната реклама на лекарства така, както забраниха за алкохола и цигарите. Или поне тази, насочена към децата.

Сега последната такава много актуална тема ни е с лошите думички. Щом ги казват Пешо, Евстат, Игнат и Тате (когато кара колата  ), значи и аз ще ги казвам...

Не е лесно, но няма как...

Тя: Ще кажем на учените да измислят .... вълшебни пръчки, например, или светлинни мечове.
Аз: Не могат да ги измислят. Представи си, ако имаше наистина вълшебни пръчки, как всеки щеше да може да има всичко. И лошите щяха да имат пръчки. А и ще ти е интересно ли да имаш всичко, за което си помислиш?
Тя: Да. Нищо, ние все пак ще им кажем, а те могат и да направят.

В темата за смъртта не искам да навлизам. Още аз самата не съм се примирила с нея Слава богу, за сега Цвета я приема като обикновена тема и не задълбава.

Анда, християнството (както казах) последните месеци ни е особено трудна/интересна тема.

Тинки, за моето и общо приетото мнение точно така казвам "прието е", "аз мисля", давам си аргументите и т.н. За полицаите засега ги давам за пример, когато някой направи нарушение като да мине на червено, когато говоря за правилата, които те трябва да спазват и как големите хора също се съобразяват с много правила, защото живеем заедно и е важно. По улиците има толкова много примери ежедневно... Не се сещам в момента за конкретен пример, в който се различавам от общо приетото, но редовно обяснявам защо другите деца ядат  гадните чаревични пръчици, а ние - не и т.н.

Аз имам пресен пример в главата си. Вървим с Алекс, задминава ни баба с голям внук (около втори клас). Момчето си тича, а бабата ( добре изглеждаща жена на около 55 - 60 години) отчупва клонче от елхата пред себе си и си продължава. Алекс веднага: "Мамо, искам и на мен да отчупиш клонче." Аз казвам достатъчно силно, че не може, че дървото е живо и го боли, как се радваме на растенията без да ги чупим. А тя:"Не ги боли, виж бабата как си отчупи."

Или я виждам да удря едно от цветята в хола, защото батковци на площадката удряли едно дърво. Тепърва има да се боря с вятърни мелници.

Казвам си моето мнение и защо е такова.

Последното, което се сещам и ми е беше трудно да обясня, е слад като гледа "Приказка без край" и питаше как така Фантазия няма край, какво представлява Нищото, защо е опасно и т.н.

Тази сутрин определено беше рекорда в темите, които ми идват в повече. И отгоре на всичко в момент, в който не я очаквах, а и съм "крива" по друг повод... Не знам какво беше сънувал Ники, но се събуди, ревейки "Мамо, аз не искам да умирам като остарея". Опитах се да замълча, но той толкова настойчиво очакваше да го утеша по някакъв начин. Опитах с "до тогава има много време", и това не стана... Накрая се принудих да му кажа, че всъщност "там" е хубаво, но май и в това не можах да го убедя.  Така и не разбрах каква асоциация си направи, но разговорът завърши много безславно за мен с "Мамо, днес като е неделя може ли да се качим на въртолета и да полетим" 
Хайде сега споделете вие какво бихте казали в такава ситуация 

Oх, Мими, не е лесно. Кой знае какво е сънувал... За въртолета бих обяснила, че нямаме, защото струва много парички, но може да излезем на разходка или пък да се качим на колата...
За умирането е кофти, аз също в такива случаи обяснявам, че има мноооого време и че няма смисъл да го мислим от сега. Моите по-скоро имат проблем с това, че аз ще умра като остарея, повече пъти за това са питали.