ДО МАМИТЕ РАЖДАЛИ СЕКЦИО С ЕПИДУРАЛНА УПОЙКА

  • 1 868
  • 22
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 896
Раждала съм два пъти секцио със спинална. Сега втория път самото раждане беше по-гадно, ужасно много треперих по време на операцията, но това може би има връзка с факта, че много дълго време преди това се опитвах да родя нормално и треперенето беше почнало още преди да ми сложат упойката, а после се усили.
Хубавото е, че родих към 2 през нощта, а на другия ден в 11 сутринта станах и повече направо нямаше сила да ме върне в леглото. Бебето беше при мен, кърмех си го, вземах го, слагах го, преобличах го и му миех дупето сама, бе пълна програма.
Като видях, че се справям, не го дадох да ми го вземат даже през нощта, а си го обслужвах и нощем. Много бързо се оправих, а и бебка на четвъртия ден като ни изписаха беше почнала да си възстановява теглото, без да е вкусила друго освен кърма през целия престой в болницата.
Леко раждане и бързо възстановяване - бебето е супер мотивация да се оправя мама след секциото.

# 16
  • Мнения: 581
Виждам, че че живееш в Париж. Всяка страна си има особенностите выв тези неща - колко дылго те дыржат с анестезия, кога те раздвижват и т.н. Сыс спинална упойка - не усещах нищо, не ме болеше при поставянето на упойката, нямах гадене. Само при поставянето на окситоцина ( за да се отдели плацентата) усетих много силна уморе, но за около 5 мин. После всичко беше пак нормално. След няколко часа си врыщаш усещането в краката. Тук обаче дыржат упойката около 3 дни след раждането - за да се избегне болката и за да дойде по-лесно кырмата. Т.е. аз бях на легло три дни, мед. сестри се грижеха за бебето (което спи до теб на легылцето си) , за най-малкото нещо ги виках (сменяха му памперс, подаваха ми го да го гушкам, подаваха го да го кырмя и после отново идваха да го поставят в легылцето му). Аз обаче още на втория ден след операцията се чуствах чудесно и сама поисках да ми махнат упойката и станах от леглото( обаче на своя глава). По принцип тук доколкото разбрах раздвижват на третия ден. Просто си питай лекаря, защото наистина е индивидуално и от страната, и от теб самата и как ще протече всичко. Успех!!!!

# 17
  • Мнения: 14
И аз раждах с епидурална,изживявянето е страхотно ,да видиш как искарват детето от теб.Лошото е че организма ми  направи някяква реакция и получих ужасно главоболие . Три дни незнаех каде се намирам от силно главоболие,операцията толкова не ме болеше , колкото главата.Явно всеки организъм различно реагира.

# 18
  • Мнения: 405
Раждах секцио със спинална упойка, но и аз като zzoia имах адско главоболие, въпреки че пих адски много вода /около 6-7л/ първите 12 часа след операцията. Наистина, по-ужасно главоболие никога не съм имала, за щастие продължи не повече от 5 дни.
Анестезиолога ми бил казал да пия едно кафе, или кола на следващия ден, за да ми се размине главоболието, ама аз толкова се бях заплеснала по беб, като го извадиха, че не съм го чула  Crazy  На следващия ден питах една акушерка може ли да пия кафе, а тя ми каза че ми било рано... и после се започна с главоболието.

# 19
  • Мнения: 1 467
Здравей. Аз също родих със секцио, но за съжаление, по спешност, а не планово. Тъй като огранизмът ми беше стресиран от дългочасовите контракции преди това и двете епидурални, които ми сложиха, на третата, която си беше вече за секциото, цялата треперех и самата операция протече ужасно. Усещах почти всичко, дори изваждането на бебето, като че ли нещо ми изтръгнаха от корема. През цялата операция плачех и аз не знаех от какво. За мен това беше ужасно изживяване. Въпреки всичко, възстановяването ми протече много бързо. Бях на крак на първия ден и се грижех 24 часа за бебето си. Мисля, че това ми помогна много да не изпадна в някаква дупка. Имах леки болки в гърба и ме болеше главата един-два дни. Но това беше вече толкова лека болка, че не си пиех дори обезболяващите, които ми даваха.

# 20
  • Мнения: 8 999
По време на операцията - нищо не усетих. Като ме отпусна упойката имах болки, но много бързо ги парираха с обезболяващи и пак нищо не усещах. На другия ден ме раздвижиха - имах ужасното усещане, че коремът ми ще се отвори насред коридора и червата ми ще се разпилеят по плочките, ама не стана така. Болка почти нямаше, по-скоро ме беше страх да не се скъса шевът. Главата ме заболя на втория ден, но веднага мушнах /по лекарско предписание/ един аулин и ми мина. Честно казано, имаше няколко момичета в отделението, родили нормално, които бяха много по-зле от всички, родили със секцио. Така че предварително не можеш да знаеш кой е по-добрият варинат за теб. Някои жени раждат лесно, но други минават през ада /дори и да се забравят болките, предпочитам да не ги преживея изобщо/.

# 21
  • Мнения: 2 960
Здравей. Аз също родих със секцио, но за съжаление, по спешност, а не планово. Тъй като огранизмът ми беше стресиран от дългочасовите контракции преди това и двете епидурални, които ми сложиха, на третата, която си беше вече за секциото, цялата треперех и самата операция протече ужасно. Усещах почти всичко, дори изваждането на бебето, като че ли нещо ми изтръгнаха от корема. През цялата операция плачех и аз не знаех от какво. За мен това беше ужасно изживяване. Въпреки всичко, възстановяването ми протече много бързо. Бях на крак на първия ден и се грижех 24 часа за бебето си. Мисля, че това ми помогна много да не изпадна в някаква дупка. Имах леки болки в гърба и ме болеше главата един-два дни. Но това беше вече толкова лека болка, че не си пиех дори обезболяващите, които ми даваха.


е поради такива причини описани в началото...да изтърпиш болки ,контракции,де успешни де неуспешни упойки от бързане...родих планирано секцио...всичко мина като по учебник.Не усетих нищо ,после в реаимация ми слагаха болкоуспокояващи, окситоцин за свиване на матката ,............вярно е ,че първото изправяне е.... #Crazy все едно ти пада корема и въздух не можеш да си поемеш.....но отминава...колкото повече се движиш ,толкова по лесно преминаваш към възстановяването

# 22
  • Мнения: 770
Здравей! При мен се знаеше от рано, че ще раждам със секцио и това, от което най-много се страхувах беше упойката! Много ме беше страх - дали ще боли, как ще ми я поставят, все пак е в гръбнака и т.н. Но мога да те уверя, че слагането на упойката беше може би най-безболезненото нещо от всички процедури. След поставянето на упойката от корема надолу не усещах нищо. По време на самата операция усещах дърпане и напъване от докторите, които изваждаха бебетата, но болка няма. Не ми е ставало лошо, през цялото време си бях ок (като изключиш големия страх). Преди да ми постави упойката анастезиолога ми обясни всичко. След самата операция е болката, която идва постепенно. Нямах главоболие или други странични ефекти от упойката. Родих на обяд, след което ме вкараха в интензивното и на сутринта вече трябваше да се разхождам, което беше доста трудно Wink
Това, което мога да ти кажа е да не се страхуваш и да не го мислиш толкова - всичко ще мине ок! Пожелавам ти безпроблемно раждане и бързо възстановяване след това!

Общи условия

Активация на акаунт