На мен евентуално ми предстои секцио заради седалищно прилежание бихте ли ми казали как се чувставахте по време на секциото, имахте ли някакви усещания а след това след колко време станахте за развдижване?
- Публикувана: 7 дек. 2007, 21:37 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2007, 17:24 ч.
ДО МАМИТЕ РАЖДАЛИ СЕКЦИО С ЕПИДУРАЛНА УПОЙКА
Аз раждах секцио със спинална упойка, има разлика с епидуралната.
По време на секциото се чувствах идеално, в началото малко ми се гадеше, пуснаха ми кислород и нещата се оправиха. Усещах всичко, но не болеше. С удоволствие бих го преживяла пак, невероятно е!
Краката започнах да си ги движа минути след операцията. Станах от леглото 14 часа след операцията /веднага щом се появи сутринта акушерката за да ми помогне/ и се изкъпах.
По време на секциото се чувствах идеално, в началото малко ми се гадеше, пуснаха ми кислород и нещата се оправиха. Усещах всичко, но не болеше. С удоволствие бих го преживяла пак, невероятно е!
Краката започнах да си ги движа минути след операцията. Станах от леглото 14 часа след операцията /веднага щом се появи сутринта акушерката за да ми помогне/ и се изкъпах.
И аз раждах със спинална. По време на операцията се чувствах страхотно- освен че не ме болеше, ми стана и топличко,някак си много приятно. Започна да боли след 3 часа. След 14 часа ме раздвижиха-болеше. На втория ден ставах и ходех сама. След 1 седмица не чувствах никаква болка. Аз съм върл привърженик на секциото,за мен това е съвременият начин за раждане. Лично мнение. На теб- Успех!
По време на операцията ми стана лошо и ми пуснаха кислород.Усещах допир,но болка нямаше.След като извадиха бебето и започнаха да ме шият ми се повръща,но ми обясниха,че това е нормално.
Краката започнах постепенно да ги чувствам от горе на долу,и напълно след 3 или 4 часа.
На другият ден на 12 час ме раздвижиха и след още час ми донесоха и бебето.
Предишните ми две раждания са нормално и съм за нормалното раждане!
Краката започнах постепенно да ги чувствам от горе на долу,и напълно след 3 или 4 часа.
На другият ден на 12 час ме раздвижиха и след още час ми донесоха и бебето.
Предишните ми две раждания са нормално и съм за нормалното раждане!
И моето секцио мина леко беше с епидурална упойка.по време на операцията се чуствах добре само дето ми се повръщаше но и на мен ми казаха че това е нормално 
.Краката си ги усетих и подместих след около 3-4 часа а ме раздвижиха след 15 часа.Болката не е силна и страшна очаквах да е но не беше.Успешно раждане и здраво и красиво бебче ти пожелавам 
.
.Краката си ги усетих и подместих след около 3-4 часа а ме раздвижиха след 15 часа.Болката не е силна и страшна очаквах да е но не беше.Успешно раждане и здраво и красиво бебче ти пожелавам . 
По време на операцията ми стана лошо и ми пуснаха кислород.Усещах допир,но болка нямаше.След като извадиха бебето и започнаха да ме шият ми се повръща,но ми обясниха,че това е нормално.
Краката започнах постепенно да ги чувствам от горе на долу,и напълно след 3 или 4 часа.
На другият ден на 12 час ме раздвижиха и след още час ми донесоха и бебето.
Предишните ми две раждания са нормално и съм за нормалното раждане!
Краката започнах постепенно да ги чувствам от горе на долу,и напълно след 3 или 4 часа.
На другият ден на 12 час ме раздвижиха и след още час ми донесоха и бебето.
Предишните ми две раждания са нормално и съм за нормалното раждане!
Бих променила само че предишното ми е било със секцио (и двете не по мое желание), но бих предпочела нормално.
И бих добавила, че после боли не само от операцията, но и от контрахирането на матката (1во ти слагат лекарства за да се свие, после като кърмиш бебето става от само себе си)
Ако все пак се насочиш към тази опция запомни, че всеки ден ще се чувстваш по-добре от предишния и трябва да се движиш въпреки болките.
Моето раждане беше секцио със спинална.Възстанових се много бързо и почти безболезнено.Важното е да преодолееш първоначалната болка и да се раздвижваш максимално.По време на самата операция си усещах всичко.Даже и как изкараха бебо.Голямо дърпане падна.Хубавото е че всичко свършва за секунди...резултата си заслужава...и болката се забравя много бързо!!!Няма нищо страшно и притеснително!Успех и леко раждане!
Аз родих със секцио-спинална упойка.Чувствах се добре по време на операцията, само ми беше доста студено.Говорех си с лекарите и сестрите.Усеща се дърпане,когато вадят бебето.Цялата операция продължи час и малко(със шиенето). Когато упойката те пуска има едно треперене,което е нормално. Раздвижих се на следващия ден.Беше доста неприятно и болезнено,но след всяко следващо ставане нещата се подобряват.На 7мия ден ме изписаха и вече нямах никакви болки,носех си бебето и т.н.
Леко раждане
Леко раждане
Аз така раждах. По време на раждането не усещаш нищо. Ако искаш можеш да си говориш с анестезиолога (моя беше изключително сладък, но на мен не ми се говореше, само след като ми показаха бебето казах на лекаря, че искам белега да е много малък, защото иначе ще го намеря след това). След това лежиш до следващия ден, когато започваш да се раздвижваш. Първите няколко часа са трудни, но трябва да се ходи много. Аз не спрях цял ден. На следващия вече си слизах и се качвах до 7-мия етаж по стълбите (както през цялото време, в което бях в болницата - около 15 дена).
Няма страшно!
Няма страшно!
И моето секцио беше с епидурална упойка. Не съм имала проблеми, нито главоболие след това, по време на операцията усещаш само допир и натиск. Убива иглата във гръбнака, но се преживява. Бях само много разочарована,че ми закачиха чаршаф пред лицето и не можех да гледам какво става, но за сметка на това пък през цялото време анестезиологът се майтапеше с мене. 
Болките бяха после от контрахирането на матката (доста сериозни), но не съм убедена, че и при нормално раждане не са такива. На другия ден (родих в 17ч) си шарех из отделението и както са написали другите мами - колкото повече се движиш, толкова по-малко боли. Успех!
Болките бяха после от контрахирането на матката (доста сериозни), но не съм убедена, че и при нормално раждане не са такива. На другия ден (родих в 17ч) си шарех из отделението и както са написали другите мами - колкото повече се движиш, толкова по-малко боли. Успех!
Аз също равдах секцио. Не осетих никаква болка, само леко....като раздрусване като минеш през дупка с кола 
, когато извадиха бебето. Стана ми лошо 2 пъти по време на операцията, но ми казаха, че това е нормално при отварянето на корема и при затварянето. Сложиха ми някаква инжекция (вълшебна 
) венозно и ми мина буквално за 1 секунда. Операцичта ми беше 1 час. Някъде 3 часа след операцията почнах да си чуствам краката, като почна от долу на горе. 5 часа след операцията ме вдигнаха за 2 крачки напред и толкова назад. На следващич ден (19 часа след операцията) ми махнаха катетара и станах сама и отидох да си видя детенцето. Болката за мен беше съвсем поносима, не съм изкала обезболяващи.
Успех!
, когато извадиха бебето. Стана ми лошо 2 пъти по време на операцията, но ми казаха, че това е нормално при отварянето на корема и при затварянето. Сложиха ми някаква инжекция (вълшебна ) венозно и ми мина буквално за 1 секунда. Операцичта ми беше 1 час. Някъде 3 часа след операцията почнах да си чуствам краката, като почна от долу на горе. 5 часа след операцията ме вдигнаха за 2 крачки напред и толкова назад. На следващич ден (19 часа след операцията) ми махнаха катетара и станах сама и отидох да си видя детенцето. Болката за мен беше съвсем поносима, не съм изкала обезболяващи.Успех!
Раждала съм два пъти секцио със спинална. Сега втория път самото раждане беше по-гадно, ужасно много треперих по време на операцията, но това може би има връзка с факта, че много дълго време преди това се опитвах да родя нормално и треперенето беше почнало още преди да ми сложат упойката, а после се усили.
Хубавото е, че родих към 2 през нощта, а на другия ден в 11 сутринта станах и повече направо нямаше сила да ме върне в леглото. Бебето беше при мен, кърмех си го, вземах го, слагах го, преобличах го и му миех дупето сама, бе пълна програма.
Като видях, че се справям, не го дадох да ми го вземат даже през нощта, а си го обслужвах и нощем. Много бързо се оправих, а и бебка на четвъртия ден като ни изписаха беше почнала да си възстановява теглото, без да е вкусила друго освен кърма през целия престой в болницата.
Леко раждане и бързо възстановяване - бебето е супер мотивация да се оправя мама след секциото.
Хубавото е, че родих към 2 през нощта, а на другия ден в 11 сутринта станах и повече направо нямаше сила да ме върне в леглото. Бебето беше при мен, кърмех си го, вземах го, слагах го, преобличах го и му миех дупето сама, бе пълна програма.
Като видях, че се справям, не го дадох да ми го вземат даже през нощта, а си го обслужвах и нощем. Много бързо се оправих, а и бебка на четвъртия ден като ни изписаха беше почнала да си възстановява теглото, без да е вкусила друго освен кърма през целия престой в болницата.
Леко раждане и бързо възстановяване - бебето е супер мотивация да се оправя мама след секциото.
Виждам, че че живееш в Париж. Всяка страна си има особенностите выв тези неща - колко дылго те дыржат с анестезия, кога те раздвижват и т.н. Сыс спинална упойка - не усещах нищо, не ме болеше при поставянето на упойката, нямах гадене. Само при поставянето на окситоцина ( за да се отдели плацентата) усетих много силна уморе, но за около 5 мин. После всичко беше пак нормално. След няколко часа си врыщаш усещането в краката. Тук обаче дыржат упойката около 3 дни след раждането - за да се избегне болката и за да дойде по-лесно кырмата. Т.е. аз бях на легло три дни, мед. сестри се грижеха за бебето (което спи до теб на легылцето си) , за най-малкото нещо ги виках (сменяха му памперс, подаваха ми го да го гушкам, подаваха го да го кырмя и после отново идваха да го поставят в легылцето му). Аз обаче още на втория ден след операцията се чуствах чудесно и сама поисках да ми махнат упойката и станах от леглото( обаче на своя глава). По принцип тук доколкото разбрах раздвижват на третия ден. Просто си питай лекаря, защото наистина е индивидуално и от страната, и от теб самата и как ще протече всичко. Успех!!!!
И аз раждах с епидурална,изживявянето е страхотно ,да видиш как искарват детето от теб.Лошото е че организма ми направи някяква реакция и получих ужасно главоболие . Три дни незнаех каде се намирам от силно главоболие,операцията толкова не ме болеше , колкото главата.Явно всеки организъм различно реагира.
Раждах секцио със спинална упойка, но и аз като zzoia имах адско главоболие, въпреки че пих адски много вода /около 6-7л/ първите 12 часа след операцията. Наистина, по-ужасно главоболие никога не съм имала, за щастие продължи не повече от 5 дни.
Анестезиолога ми бил казал да пия едно кафе, или кола на следващия ден, за да ми се размине главоболието, ама аз толкова се бях заплеснала по беб, като го извадиха, че не съм го чула На следващия ден питах една акушерка може ли да пия кафе, а тя ми каза че ми било рано... и после се започна с главоболието.
Анестезиолога ми бил казал да пия едно кафе, или кола на следващия ден, за да ми се размине главоболието, ама аз толкова се бях заплеснала по беб, като го извадиха, че не съм го чула
На следващия ден питах една акушерка може ли да пия кафе, а тя ми каза че ми било рано... и после се започна с главоболието.
Здравей. Аз също родих със секцио, но за съжаление, по спешност, а не планово. Тъй като огранизмът ми беше стресиран от дългочасовите контракции преди това и двете епидурални, които ми сложиха, на третата, която си беше вече за секциото, цялата треперех и самата операция протече ужасно. Усещах почти всичко, дори изваждането на бебето, като че ли нещо ми изтръгнаха от корема. През цялата операция плачех и аз не знаех от какво. За мен това беше ужасно изживяване. Въпреки всичко, възстановяването ми протече много бързо. Бях на крак на първия ден и се грижех 24 часа за бебето си. Мисля, че това ми помогна много да не изпадна в някаква дупка. Имах леки болки в гърба и ме болеше главата един-два дни. Но това беше вече толкова лека болка, че не си пиех дори обезболяващите, които ми даваха.
По време на операцията - нищо не усетих. Като ме отпусна упойката имах болки, но много бързо ги парираха с обезболяващи и пак нищо не усещах. На другия ден ме раздвижиха - имах ужасното усещане, че коремът ми ще се отвори насред коридора и червата ми ще се разпилеят по плочките, ама не стана така. Болка почти нямаше, по-скоро ме беше страх да не се скъса шевът. Главата ме заболя на втория ден, но веднага мушнах /по лекарско предписание/ един аулин и ми мина. Честно казано, имаше няколко момичета в отделението, родили нормално, които бяха много по-зле от всички, родили със секцио. Така че предварително не можеш да знаеш кой е по-добрият варинат за теб. Някои жени раждат лесно, но други минават през ада /дори и да се забравят болките, предпочитам да не ги преживея изобщо/.
Здравей. Аз също родих със секцио, но за съжаление, по спешност, а не планово. Тъй като огранизмът ми беше стресиран от дългочасовите контракции преди това и двете епидурални, които ми сложиха, на третата, която си беше вече за секциото, цялата треперех и самата операция протече ужасно. Усещах почти всичко, дори изваждането на бебето, като че ли нещо ми изтръгнаха от корема. През цялата операция плачех и аз не знаех от какво. За мен това беше ужасно изживяване. Въпреки всичко, възстановяването ми протече много бързо. Бях на крак на първия ден и се грижех 24 часа за бебето си. Мисля, че това ми помогна много да не изпадна в някаква дупка. Имах леки болки в гърба и ме болеше главата един-два дни. Но това беше вече толкова лека болка, че не си пиех дори обезболяващите, които ми даваха.
е поради такива причини описани в началото...да изтърпиш болки ,контракции,де успешни де неуспешни упойки от бързане...родих планирано секцио...всичко мина като по учебник.Не усетих нищо ,после в реаимация ми слагаха болкоуспокояващи, окситоцин за свиване на матката ,............вярно е ,че първото изправяне е....
все едно ти пада корема и въздух не можеш да си поемеш.....но отминава...колкото повече се движиш ,толкова по лесно преминаваш към възстановяването
Здравей! При мен се знаеше от рано, че ще раждам със секцио и това, от което най-много се страхувах беше упойката! Много ме беше страх - дали ще боли, как ще ми я поставят, все пак е в гръбнака и т.н. Но мога да те уверя, че слагането на упойката беше може би най-безболезненото нещо от всички процедури. След поставянето на упойката от корема надолу не усещах нищо. По време на самата операция усещах дърпане и напъване от докторите, които изваждаха бебетата, но болка няма. Не ми е ставало лошо, през цялото време си бях ок (като изключиш големия страх). Преди да ми постави упойката анастезиолога ми обясни всичко. След самата операция е болката, която идва постепенно. Нямах главоболие или други странични ефекти от упойката. Родих на обяд, след което ме вкараха в интензивното и на сутринта вече трябваше да се разхождам, което беше доста трудно 
Това, което мога да ти кажа е да не се страхуваш и да не го мислиш толкова - всичко ще мине ок! Пожелавам ти безпроблемно раждане и бързо възстановяване след това!
Това, което мога да ти кажа е да не се страхуваш и да не го мислиш толкова - всичко ще мине ок! Пожелавам ти безпроблемно раждане и бързо възстановяване след това!
Препоръчани теми