Целта на образованието

   Съгласна съм с вас!Но дали е възможно?!И в колко страни са се наложили,и в колко от тях нещо се е променило?!Мойто мнение  е,че както мъжът ми казва,докато съществуват тези искуственни,огромни градове,нещата само ще се влошават.Човекът е част от природата,и е редно да бъде близо до нея,за да си дойде всичко на мястото...Моят мъж казва,че скоро тези огромни монолити ще експлодират...Просто напрежението стига вече връхната си точка...А на мен ми харесва да вярвам в това.

много интересна тема. запис.

За мен има една голяма неяснота - как да се съчетаят индивидуалните нужди на детето от разбиране и самоизява (защото и ти самата си казвала, че дъщеря ти е тип "клоун", тя просто обича да привлича вниманието) с нуждите на останалите деца, които точно в този момент е много вероятно да нямат потребност да гледат и слушат изявите на едно конкретно дете. Нали разбираш, че не визирам точно дъщеря ти, която дори не познавам, въпросът ми е принципен.
Защото дори в едно семейство, където децата са най-много 4-5, изключително рядко повече, вниманието грабват тези, които са по-настойчиви, по-пробивни, ако щеш по-нахални, но това става за сметка на останалите. И ако в семейството родителите са в състояние до известна степен да балансират тази неравнопоставеност, как да се работи в клас с 25-30 деца? Защото такава е реалността, няма какво да се заблуждаваме, че в скоро време това ще се промени, учителската стачка и резултатите от нея го показаха много ясно.
Какво правим тогава с индивидуалните нужди на всяко дете и конфликта им с индивидуалните нужди на всички останали деца?

Вечерница сега аз отново уча,но разликата е в това че не ми преподават просто,а всичко става с диалог...Ако учителите приемат децата за равни,и системата се пипне малко,може би би могло да се комуникира в час,не да се спи,или такива деца като твоето да не могат да си намерят мястото...От друга страна,ако има извън учебните занятия,възможност за изява,примерно в някакъв училищен театър,вестник или нещо от сорта,няма да има потребноста това да го прави и в др.часове...За това говорех в мой по-горен пост.Ако на всяко дете му се предостави възможноста да бъде добро,в това в което може,да се изявява и развива,напрежението в душите им няма да е таковао,ще могат да насочат енергията си в градивна посока,и вместо да рушат,ще творят...Ако вместо просто да си декламират уроците,учителите дискутират в час с децата,то това ще им даде възможност да анализират,да взимат поуката директно от историята,а понякога и учитеулят би научил нещо...Но тук не е така,и всички си изпяват песента,и не само учителите,а и родители,правителство,общество...Всичко е вързано...

Към учителите ,  изискването ми е да са тихи, спокойни и лъчезарни хора ... най- важно е да са тихи и да преподават с плам ... жалко е, дето някои мислят, че начина за привличане на внимание към себе си и предмета им е крещенето по време на час ... 

Kaбо Алба, много добре те разбирам.
Нямаш представа каква борба водя в къщи нещата да са уравновесени и да няма ощетени деца.
Предполагам, че същото е и в класа. Все пак са 28 деца и на учителката хич не и е лесно.
Моите ядове са свързани по-скоро с нежеланието на учителката да приеме съветите от мен как да озапти по-лесно "клоуна" в щерката, за да и е лесно и на нея. Просто тя си има изграден стереотип на работа и не желае вмешателство.
Аз от такова неразбиране, не искам като краен резултат детето ми да загуби интерес към образованието.
Все още ходи с кеф на училище, което е показателно за непукизма и любознателността и, но докога...

За мен целта на образованието е детето да може да се оправя по-добре с живота. Малко полза има да си изкараш детството в една затворена приказна среда, за да те прегазят после амбициозните, нахалните, бързо напасващите се и свикнали да оцеляват във всяка една ситуация хора. Това е и причината да не гледам с надежда към Монтесори и Валдорф педагогиката (може би само за детска градина и основно училище).

Мен ми липсва допълнителното образование като: да можеш да си отвориш сметка в банката, да подпишеш договор за наем, да знаеш кога и как имаш право да рекламираш купен продукт - тази леко юридическа и икономическа нотка дето така владее днешния ни свят.

В училище се инвестират много часове да се преразказват приказки и да се пишат есета, аз бих наблегнала малко и на резюмета и на презентации - нещо далеч по-полезно и също така развиващо езика.
Също така е важно работата по проекти и залагане на умения за работа в група. Този модел - учителката си пее урока, децата си пишат домашните и после също изпяват наученото като ги изпитат - това не е хубаво.

Факт е, че не ни е нужна реформа на образованието (статично е), а гъвкава генерална концепция бързо напасваща се към промените в обществото ни. На децата са им нужни знания и умения позволяващи им да се ориентират в морето от информация. Статичното трупане на знания не от полза за никого.

За съжаление нашите деца пък и учителите са привързани към някакъв учебен план, по който са учили родителите ни и ние. Страшното е, че всички останали необходими умения и знания трябва да се усвоят извън учебно време - резултатът е, че все повече трябва да се учи и дечицата нямат време да бъдат деца.
От първи клас до дванадесети клас + 5 години следване + практики, специализации - абе около 20 години се събират, за да можеш да се включиш в обществото като успял и с добра заплата - много е!

И ако децата отрано имат такава подготовка, нали адвокатите, счетоводителите и всякакви консултанти ще останат гладни!

Извинявай, обаче това с презентациите и работата по проекти е твърде напудрено по американски. Пак става сляпо пренасяне на ценности, които не са за нас, поне ако се реализират по този начин. Според мен се търси пренасяне на света на възрастните в областта на бизнеса в света на децата. Ти мислиш, че децата са малки възрастни, но не са. При тях играят други "закони" - не им пука изобщо, че майка им иска те да могат да си открият сметка в банката, или че трябва да знаят да правят презентации. Ако ще работят по нещо, то поне децата да се научат да играят на "Не се сърди, човече" без да се стига до бой, пък после да правят презентации и проекти.

 Кого ще обслужва образованието - родителя, детето или обществото? В момента, в който всеки си отговори на въпроса, значи знае какво иска от образованието

Американския стереотип аз го ненавиждам (за протокола  ).
Е не искам да правят презентации и проекти за нещо от света на големите, а от техния си свят. В Монтесори училищата правят проекти още от 2 клас например. Дъщеря ми правиха презентации в 3 клас /за животно по избор/ - такава радост беше. Ходиха в библиотеката, копираха картинки, рисуваха плакати....Още си спомня с подробности някакви животни какво ядат и колко тежат и къде живеят. Непрекъснато се присеща за тези презентации и колко хубаво е било. А есе като пишат в 5 клас нима е по-интересно или лесно?Като цяло ми е повече да се научат да мислят самостоятелно, а не да наизустяват и после да пеят предварително сдъвкана информация.

Не говоря за пренасяне на бизнес света в детския, а за предаване на полезни умения на децата. Моя милост не е писала от 12 клас есета или съчинения с разсъждения, но за сметка на това презентирам като звяр, пиша резюмета, писма и т.н. На първата си презентация в университета квичах като прасе от притеснение. И трябваше още на 19 да ходя на курс за презентация, на курс за реторика, да се науча да пиша на компютър бързо на десетопръстната система, да ходя на курс за кормуване - все неща, които можеха и в гимназията да се свършат. Баба ми навремето е имала курс за домакини в училище - можела е да прави семеен бюджет - на мен ми трябваха години да овладея рядкопръстата си същност - много хора задлъжняват още в млади години. Ей все такива дребни нещица, които са полезни за живота - изцяло ми липсват от образованието.

А вместо в касичка, защо да няма детски продукти - например спестовни книжки в банката, за да ги научат да боравят с пари.

И да подписват трудов договор и за наем да го учат в 10, 11 клас. А не като си подпишат първият договор за практика например на 16 да нямат идея какво пише вътре или като не им платят и ги измамят на първата работа? Нека всичко бъде с времето си, но и да има полза от него.

Да, така владее днешния свят, но няма да владее утрешния. При това владее само една млака част от днешния свят. Останалата гладува и се избива, за да може малката част от света да си пише договорите и презентациите.

Само някой, който знае правилата може да им противодейства. Който мисли самостоятелно, може да разпознае манипулацията и да я избегне. Да се обгърнеш в розов облак и да дадеш едно щастливо безметежно образование на децата, стимулирайки интелектуалните им способности без да се грижиш за практичната им страна - това е нещо за което мечтая и така и не се реших да го направя за дъщеря ми.
Моя милост правейки презентации и калкулирайки бюджети - много работни места съм спасила и съм доволна от това. Това не ме прави да съм от лошата страна, напротив използвайки знанията си и работейки активно в системата се опитвам да се застъпвам за  неразбиращите и нямащите власт - доколкото ми е възможно.

И ако трябва да представиш план за спасяването на света от глад и войни сега, пак ще трябва да направиш презентация 

Така наречените "реформаторски" системи не са плод на културна история и идентичност. Те са плод на мъдростта на плеядата от велики мислители, появила се преди сто години. Те не стъпват на културната история на един народ, а на историята на цялото човечество и на Любовта към човека. Факт е, че се разпространяват навсякъде по света без оглед на националност, религия, раса и други делители на човечеството. За България Петър Дънов е бил човекът, представител на тази плеяда. Той е имал не една лекции за възпитанието и е възнамерявал да разработи образователна система, в основата на която да стои именно любовта към човека и природата. Единственото нещо, което няма разрушителен ефект, като се замисля. Доколкото ми е известно не е разработил системата поради крайната неготовност на българите да възприемат подобно отношение към себе си и света по онова време. Прав и предвидлив се е оказал човекът за съжаление.
Личното ми мнение е, че неговата система е щяла да прилича много на тази на Рудолф Щайнер. Може би с една идея по-консервативен подход, който да е в унисон с темперамента на българина.

Между другото, исторически погледнато, педгогиката като наука винаги се е свързвала с мъдростта и е възникнала от философията.

radmila, съгласна съм с теб  и като казвам всичко това, аз не деля света на добър и лош (още по-малко пък да те причислявам към лошата страна   ) За мен светът се дели на човек и система за това, за което говорим. И пак за мен, въпросът е в това кой управлява - Човекът или Системата. Защото веднъж разработена от човека с идеята да му бъде от полза, системата може да се изроди. Вероятно това е резултат от явлението, че нито една система не може да бъде съвсем съвършена и просмуквайки се от егото на всеки един човек, докоснал се до нея, тя придобива собствена егоистична форма и идентичност. От помощник се превръща в узурпатор и служител само на онези, които я поддържат. Тя съответно им се отплаща с лични облаги.

Точно за това аз приех за себе си определението за свободата като цел. Само свободният човек може да прозре системата и само свободният човек може да я озапти и да се научи да я управлява в името на общото човешко благо. Останалото рано или късно води до самоунищожение.

Права си, че човек трябва да познава добре настоящето с всичките му особености и тарикатлъци. Но пак за свободния човек това познание се явява дребна работа, по което и време да му се наложи да го добие и използва (презентации, договори и всички останали кости, стави и клетки, които съставят скелета и формата на настоящето). Те се явяват само спомагащи учебния му процес към свободата.
Аз също съм изпитвала неведнъж затрудненията и усещанията, за които говориш и продължавам да ги изпитвам, но съм уверена, че те представляват собствените ми окови, част от които дължа и на образованието.

Не съм съгласна само за "розовия облак". Задълбоченият поглед върху него може да го разпердушини - и като цвят и като консистенция.  Още веднъж ще си послужа с препратка към историята на педагогиката - възниква от философията. Неслучайно. 

Деметра, нали като говориш за свободния човек, имаш предвид освободеният духом?
Къде е мястото в такъв аспект на религиозното обучение, нужно ли е то изобщо за освобождаване на духа или вече си е изпяло песента?
Питам, защото тук едва ли не насила карат детето ми да учи религия и то такава, към която според мен никога няма да принадлежи, да учи закостенели и нищо незначещи молитви (поне за мен).

според мен , най - важното нещо в образователния процес е личността на преподавателя . ...  той е този, който преподава отношение към авторитет, отношение на ученика към себе си в тази система , отношение към предмета ...