Едва ли са много хората, които са изминали 120 000 км по пътищата на Индия. Авторите, които три години са живели там, са кръстосвали страната надлъж и нашир. Пътували са с коли, автобуси, претъпкани влакове и несигурни, малки като играчка самолети, с корабчета и лодки, с каруци, камили и пеша. Присъствали са на религиозни ритуали в храмове и по бреговете на свещени реки. Хранили са се по индийски и са се обличали като местните. Били са на празника Маха Кумбх Мела, където са си пробивали път сред 30-милионна тълпа, а в храма "Карни Мата" - сред свещените плъхове. Изкачили са планините храмове на джайнистите, ходили са до изворите на Ганг в Хималаите, в рисуваните градове на Шекхавати, в пустинята Тар и къде ли не...
От себе си ще добавя само, че книгата се чете много леко, авторите са успели да представят огромна информация за историята, културата, религиите на Индия по един учудващо достъпен и необременителен начин. Без да има сюжет или интрига, разказът е много увлекателен и няма и следа от нравоучетелност или чувство за превъзходство - както по отношение на местните нрави, така и по отношение на читателя, който е нямал привилегията да посети всичките тези вълшебни места. За мен тази книга беше преживяване. Още не съм била в Индия, но вече не мога да си тръгна оттам...