Литературен клуб - VІ

Като четох рецензията, нещо като продължение на "Шоколад" май се явява.
Мъжът ми я е купил, заедно с "Хроника на Западния бряг" на Урсула Ле Гуин и "Хладнокръвният Стоун" на Балдачи, както и преизданието на "Възрожденският Пловдив" на Николай Генчев.
Помолих го да ги скатае до празниците - 5+4 почивни дни са това, няма да стоим само на консерви (препрочитане), я!

Така че мнение - след Коледа.

От доста време се канех на тази книга- четох много добри отзиви. След препоръката ти сериозно ще се наканя да си я взема. 

Хареса ми, че имаше толкова много за четенето в последния "Капитал Лайт". Добре че отвреме-навреме има панаири на книгата, та се създава повод да се говори за литература. 

След вашите препоръки и аз ще си взема "Ангелски езици", досега все я отлагах.
В момента чета на Антон Дончев "Трите живота на Кракра". Малко трудничко навлязох, стила на писане е доста различен. Но е интересно, особено за любителите на исторически романи.
Предната седмица завърших "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева - откровено разочарование беше за мен. Особено след "Предречено от Пагане", която изчетох на един дъх...

Разочарована съм и от книгата "Звезден прах" на Нийл Геймън - филмът е много хубав, но стилът на книгата ми се стори прост и пошъл, крайно беден език... Не се хабете да я купувате 

Някой да знае има ли нова книга на Емил Андреев? Чух или четох нещо за нова книга някъде, но къде не помня...

Извинявай, не се заяждам. Какво за теб означава пошъл стил?
На мен лично ми допадна и сюжета и стила на писане. Единствения недостатък на книгата, който открих е че много бързо свърши, сякаш Геймън е бързал да я приключи. А е можел да доразвие историята.

Вие пък, Геймън изначално е автор на комикси, не му вързвайте карез.

Redsonja, може би просто късно си захванала "Случаят Джем". Спомням си, че го четох в прогимназията, много ми харесваше. Препрочитах го наскоро, заедно с "Предречено от Пагане", трилогията "Солунският чудотворец" и други любими юношески четива. Ключовата дума май беше "юношески" - леко наивни ми се сториха сега.

Май си права, Gargamela 
Юношеството ни отмина отдавна. И аз като теб препрочитах напоследък - преди няколко седмици ми попадна пред погледа "Сандокан" на Емилио Салгари, после "Капитан Блъд"...
Абсолютно разочарование, направо не можех да повярвам, че това бяха едни от любимите ми книги на времето

Ние се променяме, това е отговора.
Gerchо, не го приемам като заяждане. Щом на теб ти харесва, добре - лошо няма, все пак различните хора харесват различни неща Може би аз малко крайно се изказах, но я прочетох след като гледах филма и може би това ми е повлияло.

Аз се сещам за Проклятието на жабата, но тя не е съвсем нова. Имам някакъв спомен, че е сред номинираните за наградата Хеликон за 2007г.

Попадна ми първият том Български хроники на Стефан Цанев. Засега мога да кажа, че е написана увлекателно и се чете лесно, но нямам представа за достоверността от историческа гледна точка.



Търся и една книга, която е изчерпана от пазара.. Ако някой я види изостанала някъде или пък я има, но иска да се раздели с нея - моля да ми пише .

Имам я- пиши ми на лични! 

Напоследък почти нямам време за четене. Добре че все пак има събота и неделя, за да пиша по нещичко в тази тема.
Та последните два дни бяха приказни - благодарение на Корнелия Функе и "Мастилено сърце".
Verdad и Gargamela, мисля, бяха писали за тази книга...
Много отдавна не бях чела детски книги. След първите няколко книги за Хари Потър... май нищо.
Тази ми хареса - въпреки мудността в развитието на моменти и обема и. Повече от 500 страници за детска книга са си доста.
Може би най-много ми хареса това, че всъщност е приказка именно за книгите и четенето.
Героите са пълнокръвни и запомнящи се, атмосферата - завладяваща, стилът на авторката също ми допадна.
На който му се чете детска книга, препоръчвам.

Друга нейна книга е "Повелителят на крадците".

Сега ми хрумна, че краят на годината наближи и би било интересно да споделим кои от прочетените тази година книги най-силно ни впечатлиха.

Ще започна аз с Уилям Уортън и "Татко" - това беше първата негова книга, която прочетох и която ме развълнува с емоционалността си. Но безспорно "Последна любов" беше тази от неговите книги, които бих чела отново и отново.
Друг автор, чийто стил ми допадна е Майкъл Кънингам. "Дом на края на света" определено ми хареса много, въпреки че като цяло е мрачна и тъжна книга. Препоръчвам и "Часовете".

Книгите на Исабел Алиенде - "Ева Луна" и "Паула" - прекрасни!

А също и "Като гореща вода за шоколад" на Лаура Ескивел.

"Нещата от живота" на Пол Гимар е невероятна повест. Чете се леко, без каквото и да било затруднение. Изпъстрена е с хумор, макар и горчив на моменти. Въпреки лекотата на писане и възприемане повестта е за смисъла и преходността на живота, за смъртта... Поставя въпроси за начина, по който живеем и за пълноценността на дните ни.

"Парфюмът" на Патрик Зюскинд също е силна, въздействаща и завладяваща.


От нехудожествените книги две бяха тези, които бих определила като впечатляващи - "Невинният" на Джон Гришам и "Влиянието" на Робърт Чалдини. Първата ме разтърси с автентичността си и постави много въпроси за справедливостта и съдбата, за способността да признаваме грешките си. Втората е добре и достъпно написана книга, която ми даде нов поглед върху много ежедневни ситуации, свързани с вземането на решения и мотивация на поведението.

Накратко и набързо това е. И тъй като тази година подробно записвах какво съм прочела, това е подбор от 51 книги, които преминаха през ръцете ми. Всъщност по-коректно е да кажа, които преминаха през ръцете ми и които завърших, защото имаше доста, които зарязох непрочетени.

Остане ли ми време, ще споделя и не толкова впечатляващите такива и тези, които не оправдаха очакванията ми.
Ще чакам с нетъпение да се включите 

Тони, идеята ти е чудесна

Тази година не мога да се отчета с твърде много прочетени книги, но това не е и ни какъв критерии за следите, които и малкото оставят в нас.
Впечатли ме силно "История на красотата" на У. Еко, интересно ми беше как разбирането на Еко може да разтърси напълно представите ми за красивото изобщо, с неговата относителност и преходност през епохите. Когато четях тази книга, чувствах отчетливо колко сме "затънали" в медийно налагани шаблони за красотата и естетиката, на женското тяло, например. Болна тема за доста жени. След прочитането (и разлистването) на книгата, се почувствах преродена - трудно е да се опише.
"Паула"- чете се на един дъх, а реалността, в която те носят думите, е приказна. Дори болката, разказана по този алиендевски начин, е различна.
"Най-красивата жена в града" - с един размах, или по-скоро с един разказ в случая, Буковски твърде лесно спечели "сърцето" ми. Не бих казала, че ме привличат така силно произведенията от по-ранните му периоди, но късният Буковски...е много откровен, помъдрял, дори и в мизантропията си.
Мога да добавя тук обсъжданата вече многократно "Игра на дама" - претенциозността на Кортасар мен лично не ме дразни. Намирам нещо свое в неговия стил на писане и това няма как да не ме привлече и обвърже. Определено е книга, която много дълго време ще държи фантазията ми будна
"Обладать и принадлежать" на една от моите любими актриси Рената Литвинова (карикатурният й образ краси аватара ми ) -мрачна - не, дори тъмна и тежка проза, която не ти оставя въздух, но по литвиновски емоционална и грабваща. Още една причина да ме радва авторката й.

Тони, "Парфюмът" на Патрик Зюскинд по някакъв начин ме грабна от това, което си написала за нея. Ще е следващата книга, която ще прочета

Книги, които ме развълнуваха тази година:

" Qua Vadis " на Хенрик Сенкевич, не знам, как съм пропуснала да прочета такава невъзможно хубава книга до сега. Рим, гладиатори, любов, изтребване, драми,книгата те завладява напълно, а към края й не можех да чета от напрежение. 

" Кафка на плажа " на Харуки Мураками - интересен, странен стил.

" Майките " на Теодора Димова - невероятно силна и разтърсваща книга.

" Паула " на Изабел Алиенде - прекрасна и тъжна.

" Какво обичах " на Сури Хуствет - много трудно ми харесва съвременен автор, но от тази писателка чакам с нетърпение и други творби.

" Аутопсия на една любов ", " Германия- една мръсна приказка ", " Балада за Георг Хених " на Виктор Пасков - въпреки агресивния, " леко" брутален стил много ме впечатлиха и трите книги.

" Празникът на козела " на Марио Лъоса -  почувствах самата атмосфера на Куба, хареса ми.

" На изток от Рая " на Джон Стайнбек - невероятна, незабравима книга.

" Дървото на Юда " на Арчибалд Кръонинг - вълнуваща.

" Ловецът на хвърчила " на Халед Хосейни - ще изчета всичко от този автор.

Дали ще е много нахално да си "изпрося" да я взема за четене от теб?
 

Тази година нямаше книги сред прочетените, които истински да ме разтърсят. Иначе хубави и приятни за четене бяха История на любовта от Никола Краус, Какво обичах на Сири Хуствет, Бялата масайка на Корине Хофман,"Лейър Кейк" на ДЖ.Дж.Конъли. Много се зарадвах на излязлата наскоро "Революции" на Ж.М.Г.Клезио.

От заглавията, които четох на английски, ме впечатли нашумялата във Великобритания We Need To Talk About Kevin by Lionel Shriver ("Трябва да поговорим за Кевин"). Сюжетът не е никак лек- това е историята на една майка, чийто син извърша масово убийство в училище. Книгата е написана под формата на писма, който майката пише на мъжа си след като синът им влиза в затвора. Много тежка, потискаща история, но същевременно поставя много въпроси за родителството, възпитанието, доколко такива извращения са последица от грешките на родителите, или са генетично обусловени.